Определение по дело №400/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 530
Дата: 7 септември 2022 г. (в сила от 7 септември 2022 г.)
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20221500500400
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 530
гр. Кюстендил, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500400 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба от Н. АНГ. Н., ЕГН **********, живущ в
гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Юри Гагарин“, блок 38, ап. 88, вх. Г, чрез адв.
Соня Йорданова Григорова, съдебен адрес: гр. София, ул. Балкан № 9, сграда
Б, офис № 5, срещу определение № 597 от 08.06.2022 г. по гр.д. № 454/2022 г.
на КРС, с което делото е прекратено и исковата молба е върната.
Частният жалбоподател излага, че определението е неправилно,
постановено е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Сочи, че има право на собственост върху имота, предмет на предявения иск.
По-конкретно, твърди, че с решение на ПК-Трекляно правото на собственост
на наследниците на С.Б. е възстановено, като това субективно право, което
притежава може да бъде защитено, чрез предявения иск, независимо, че
административната процедура не е довършена. Моли определението на съда
да бъде отменено.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото
намира че частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която
има право на жалба, след плащане на дължимата държавна такса и срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт. Частната жалба е основателна по
изложените по-долу съображения:
КРС е бил сезиран с отрицателен установителен иск от Н.Н. срещу Р. В.
Г.. В исковата молба е изложено, че ищецът е собственик на нива 3.200 дек.,
находяща се в махала „Балабанова“ с. Трекляно, в местността „Крайов рид“,
при граници: от изток къщите на С.Р.С., Н. АНГ. Н., Л.Б., от юг Р. В. Г., от
север – Горски фонд, от запад – С.Д.. Посочил е, че ответникът Р. В. Г.
осъществява действия, които накърняват неговото право на собственост. По-
конкретно последният е ангажирал фирма, която е заснела имота и е поискал
имотът да бъде нанесен на негово име в регистъра по кадастър, за да може в
последствие да се сдобие с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
1
Според КОС районният съд неправилно е приел, че щом ищецът не е
доказал, че е придобил право на собственост върху процесния имот, въз
основа на представеното решение на ПК-Трекляно, не притежава правен
интерес да предяви отрицателния установителен иск.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост
или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано
от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта – т.е. без да предявява и положителен установителен за
собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдени от двете
страни вещни права върху един и същ обект, единствено ответникът ще е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, защото само неговото право на
собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи
само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено
– в този смисъл Решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр.д. № 2925/2020 г. на
ВКС.
Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В конкретния случай,
ищецът е аргументирал правния интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск, като е посочил, че е налице правен спор между него и
ответника във връзка със собствеността върху процесния имот и моли съдът
да установи със сила на пресъдено нещо, че ответника не притежава правото.
Също така е изложил, че в полза на наследодателя на ищеца е било издадено
решение на Поземлена комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в редакцията му
към 05.06.1993 г.
Според въззивния съд, на този етап от развитие на
първоинстанционното производство, с оглед на изложеното в исковата молба
и последвалите я уточнения, правният интерес от предявяването на
отрицателния установителен иск за собственост е налице, както с отричането
на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има
преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни
субективни права на ищеца.
Ищецът е твърдял, че административната процедура по възстановяване
на имота не е завършила, но това не трябва да го лишава от възможността да
защити правото на собственост от посегателството и претенциите на
ответника. Както се приема в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие
имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права. С оглед на направените от ищеца
твърдения, за обосноваване на правния му интерес не е необходимо да е
2
доказал, че е собственик на основание реституция и наследствено
правоприемство, достатъчно е твърдението му, че има възможност да
придобие правото, при завършване на реституционната процедура.
Следва да се добави, че процесният имот не е индивидуализиран в
пълна степен, както правилно е посочил районният съд, но това не може да се
приравни на липса на правен интерес от завеждане на делото. Последното
представлява нередовност на исковата молба, за която следва да бъдат дадени
конкретни указания да се отстрани и след изрично предупреждение за
неблагоприятните последици от неизпълнението им, исковата молба може да
бъде върната и делото да бъде прекратено.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба за
основателна, определението на КРС следва да бъде отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 597 от 08.06.2022 г. по гр.д. № 454/2022 г. на
КРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3