МОТИВИ към присъда №15/13.02.2013 г. по
НОХД №178/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимия Д.И. *** е внесено обвинение за престъпление по чл. 304а
от НК - за това, че на 11.02.2013 г. в град Пловдив е дал подкуп – пари –
сумата от 30 лева на полицейски орган - старши полицай Р.Н.К. при сектор „Охрана
на обществения ред” към VІ РУП, за да не извърши действие по служба - да не му
съставя акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение
по пътищата.
Представителят на Окръжна прокуратура – П. поддържа повдигнатото обвинение,
със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт, като счита, че е доказано по несъмнен начин от
събраните доказателства. С оглед проведеното по делото съкратено съдебно
следствие предлага наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1,
т.2, б.б, пр.1 и ал.3 от НК, като се наложи наказание пробация и не се налага глоба. На основание чл. 307а НПК предмета на
престъплението да се отнеме в полза на държавата.
Защитниците адв. П. и адв. П.
не оспорват фактическите констатации, описани в обвинителния акт. Солидаризират
се с прокурора, че наказанието следва да е пробация, като тя е при съвкупност
от двете задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца, за прилагане
разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, както и по отношение произнасянето с
веществените доказателства.
Подсъдимият И. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Признава вината
си, съжалява за случилото се и се присъединява към изнесеното от защитниците
си.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.И.И. е роден на
*** *** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Женен е и има
завършено средно образование. Безработен е и не е осъждан. ЕГН **********.
На
11.02.2013 г. около 15.10 ч. полицейски екип от сектор „Охрана на обществения
ред” при VІ РУП град П. в състав свидетелите Р.К., П.Т. и Д.Ш. били на работа в
района на ул. *** №*** в град П., където извършвали контрол по безопасност на
движението.
Св.
К. спрял за проверка лек автомобил „***” с регистрационен №***, тъй като се
движел без включени светлини /фарове/ и водачът управлявал без предпазен колан.
Водач бил подсъдимият Д.И.. При проверка на документите се установило, че
гражданската отговорност на автомобила е с изтекъл срок и не е минал и
технически преглед. Подсъдимият предложил пари на полицаите, за да не му съставят
акт, но не успял да ги склони.
Подсъдимият
отишъл до дома си и след малко се върнал. Носел сгънати документи и ги предал
на св. К., като му казал да види какво има в тях. Свидетелят установил, че
между документите има и пари, но не видял колко. Оставил документите в
автомобила, а подсъдимият продължавал да го уговаря да не му съставя акт.
Св.
К. започнал да съставя АУАН по ЗДвП, като в същото време се обадили и в
дежурната на VІ РУП, където докладвали за случая. Подсъдимият продължил да моли
св. К. да скъса написания акт.
Подсъдимият
е откаран в VІ РУП със служебния автомобил. При извършения там оглед на
автомобила е установено, че между оставените от подсъдимия документи има три
банкноти с номинал от по 10 лева или общо 30 лева, които са иззети при извършените
процесуално – следствени действия.
Описаната
фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства.
В
проведеното предварително изслушване подс. И. изцяло призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тях. Съдът с определение обяви, че ще ползва това
самопризнание, и, съобразно чл. 373, ал.3 във вр. с чл. 372, ал.4 от НПК, при
провеждане на съдебното следствие не бе извършен разпит на подсъдимия и
свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената част на акта. Самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от обясненията му, дадени в хода на досъдебното
производство. Същите, макар и кратки, насочват към причастността му към
деянието и изразеното от него съжаление за извършеното.
Признанието
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя и
от показанията на св. К., Ш. и Т., от писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие, служебна бележка от ОДМВР П.,
сектор „Човешки ресурси”, заповед от 30.01.2013 г. на Директора на ОДМВР П.,
ежедневна ведомост, АУАН №***, характеристична справка, справка за съдимост,
разписка, от веществените доказателства – три банкноти от по 10 лева.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът прие, че подс. Д.И. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.304а
от НК за това, че на *** г. в град П. е дал подкуп – пари – сумата от 30 лева
на полицейски орган - старши полицай Р.Н.К. при сектор „Охрана на обществения
ред” към VІ РУП, за да не извърши действие по служба - да не му съставя акт за
установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата.
От обективна страна –
безспорно се установи, че подс. И. е осъществил една от формите на изпълнително
деяние на престъплението – дал е дар. Действията му ясно материализират това –
оставяне на банкнотите в документите, насочване вниманието на полицейския служител
към тях, искането да се унищожи съставения АУАН. Предметът на престъплението –
пари – 30 лева – са дар по смисъла на закона – вид имотна облага. Същата е
дадена на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. а от НК – полицейски
служител.
Между даването на дара и
действието по служба на длъжностното лице има определена връзка – даването на
дара е насочено служебното задължение да не бъде извършено. Конкретното
действие по служба представлява съставяне на акт за установяване на
административно нарушение /такива по чл. 137а, ал.1, чл.70, ал.3, чл. 150а,
чл.147, ал.1, чл.157, ал.6 от ЗДвП/ на водача на МПС – подс. И.. Тези действия
са включени в кръга на служебните правомощия на св. К. според представените заповед
и ежедневна ведомост. Подсъдимият е дал дар именно за това - да не бъде
съставен такъв акт, т.е. свидетелят да не осъществи служебните си задължения,
въпреки наличие на законни предпоставки за това.
Действията на подс. И. на
инкриминираната дата обективират наличието на пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Ето защо подс. И. бе признат
за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен.
Относно
наказанието:
Предвиденото
от закона наказание е лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15000 лв.
В
съответствие с чл. 54 от НК съдът при определяне на наказанието отчете степента
на обществена опасност на деянието и дееца.
Деянието
в настоящия случай се характеризира със завишена степен на обществена опасност,
доколкото са налице допуснати от подсъдимия груби нарушения на правилата на
ЗДвП, които е искал да прикрие чрез даването на дара. Ниският му размер – 30 лв.,
не може да доведе до различен извод.
От
своя страна подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност –
същият е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, влошено
здравословно състояние, още от досъдебното производство изразява съжаление
за извършеното и признава вината си. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. С
оглед обществената опасност на деянието обаче не може да се приеме, че и най –
лекото предвидено от закона наказание е несъразмерно тежко, като не са налице
условията за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. В този смисъл
не могат да се споделят доводите както на прокурора, така и на защитата за
определянето му по този начин – замяна на наказанието лишаване от свобода с
пробация.
В конкретния случай най –
справедливо е на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл. 54 НК
в размер на девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 900 лв. Същото
е съобразено както с обществената опасност на деянието, така и на дееца, както
и с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед проведеното съдебно
следствие и в съответствие с чл. 373, ал.2 от НПК съдът следва да определи
наказанието по реда на чл. 58а от НК. Ето защо и в съответствие с ал.1 от
посочения текст така определеното наказание се намали с 1/3, като на подсъдимия
се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер
на 600 лв. Съдът счита, че така
определеното наказание ще съдейства за осъществяване на целите на
индивидуалната и генералната превенции – да се въздейства предупредително –
възпиращо и възпитателно както върху подсъдимия, така и върху обществото като
цяло.
Съдът
счита, че за поправяне и превъзпитание на дееца не е необходимо същият да
изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода, а и са налице
кумулативно предвидените в чл. 66, ал. 1 от НК предпоставки – подсъдимият не е осъждан, този
институт не е прилаган спрямо него, а и наложеното наказание е в допустим
размер. Ето защо изпълнението на така наложеното на подсъдимия И. наказание от шест
месеца лишаване от свобода се отложи с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1,
т.1 и ал.2 от НК се приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия, времето от 11.02.2013 г. до 13.02.2013 г.,
през което е бил задържан по ЗМВР и с постановление на ОП П., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението – три банкноти от по 10 лева, приложени по делото.
Причините
за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: