Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
08.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха
Халил
и с участието на Димитрина
Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА кас.адм.д.№ 15 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по
касационна жалба на Б. М. Е. – *** в РУ – Кирково, срещу Решение № 104/ 09.12.2021
г., постановено по а.н.д. № 233/ 2021 г. на РС – Момчилград. Оспорват се
изводите на Районния съд за липса на мотиви в заповедта за задържане. Твърди
се, че тя съдържа всички задължителни реквизити, като името, длъжността и
местоработата на издателя, основанието за задържането, данни, идентифициращи
задържаното лице, датата и часът на задържането. Посочва се, че задържането се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Разпоредбата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се
направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо „лице, за
което има данни, че е извършило престъпление".
Задържането е разпоредено при установена проверка, сочеща на извършено
престъпление от жалбоподателя към момента на издаване на заповедта. Задържането
като принудителна административна мярка се предприема с цел започването на
разследване срещу вероятния извършител на престъплението. За да се постанови
задържане от полицейските органи, не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи, че лицето, спрямо което се налага принудителната административна
мярка, е извършило престъпление. Наличието на данни, обосноваващи
предположението за извършено престъпление, са достатъчно основание и именно
това е критерият по смисъла на закона за задържане за срок от 24 часа. Именно с
цел проверката на вероятността да е осъществено съответното деяние от НК се
налагат и взетите принудителни административни мерки. Въпросът дали конкретно
лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно
подлежат на доказване в рамките на наказателното производство.
В касационната жалба
се посочва още, че законодателят е предоставил на административния орган да
извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи принудителна
административна мярка "Задържане за срок от 24 часа" или не. Тази
негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на
предоставената му от закона оперативна самостоятелност.
Изразява се
становище, че чрез мерките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР органите на МВР
реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и
разследването на престъпления. Твърди се, че заповедта е законосъобразна, тъй
като за това е достатъчно наличието на някоя от материално-правните
предпоставки, както и липсата на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на атакувания административен
акт. Със задържаното лице са били планирани процесуални действия, но поради
бързото му освобождаване, такива не са били извършени. Искането е да се отмени
оспореното решение и се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата срещу
заповедта за задържане.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът чрез пълномощник,
поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита посочва
подробни основания за неправилност на оспореното решение.
Ответникът – А.А.П., лично и чрез пълномощник, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на деловодни разноски.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на
обжалваното решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по н.д. № 233/2021
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
е отменена Заповед за задържане на лице, рег. № 318зз-52/ 07.10.2021 г., с
която А.А.П. е бил задържан поради това, че е бил
заподозрян в извършване на престъпление по чл.167, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че
заповедта е издадена от компетентен орган, но не в установената форма, тъй като
липсват реквизити по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗМВР – липсва описание на
фактите и посочване на правно основание по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и е налице
накърняване правото на защита на задържаното лице и не може да бъде извършена
проверка за съответствие с материалния закон поради липса на посочване на
основанието, на което е издаден актът.
Решението е правилно.
Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не
по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за
цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се
укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено
престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо
да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието
"данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието
"достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при
налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа
" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има
вероятност да е извършител на престъпление.
В случая не са представени никакви доказателства,
че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши
престъпление. Единственото действие, което е извършено на 07.10.2021 г. – при
задържането на лицето, е снемане на обяснения от него относно постъпила жалба
на 07.10.2021 г. от Б. Б. К. Съгласно изложеното в тази жалба, Б. К. твърди, че
е бил заплашен от А. П. на 02.10.2021 г., че ако не дава дърва на негови хора,
ще направи така, че да го уволнят. Жалбата е с дата 06.10.2021 г., а е заведена
в РУ – Кирково на 07.10.2021 г. При тези доказателства, РС – Момчилград
правилно е приел, че оспорената пред него заповед не съответства на
предвидената в ЗМВР цел. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен
характер. В случая приложената ПАМ се явява несъответна на целта на закона.
Нарушен е един от основните принципи на административния процес, регламентиран
в чл. 6 от АПК, а именно принципът за съразмерност при упражняването на
административните правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В
конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за изпълнение на
конкретни полицейски правомощия реално е било необходимо и оправдано налагането
на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24
часа" в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На следващо място,
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. В случая не е спазено изискването осъществяването на
преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото
за постигането на тази цел.
Други касационни
основания, водещи до отмяна на оспорения съдебен акт, не са наведени в жалбата.
При извършена служебна проверка на решението на РС – Момчилград касационният
състав установи, че същото е правилно, валидно и допустимо и следва да се
остави в сила.
При този изход на
спора в полза на ответника се дължат своевременно поисканите деловодни
разноски, които съгласно ДПЗС № ***/ ***
г. са в размер на 360 лв. с ДДС. Същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР
– Кърджали на основание чл.143, ал.1 от АПК.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во
от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 104/ 09.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 233/2021 г. по
описа на РС – Момчилград.
Осъжда Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, град Кърджали
да заплати на А.А.П. с ЕГН ********** и адрес: ***,
деловодни разноски в размер на 360 лв. с ДДС ( триста и шестдесет лева с ДДС).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.