Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.06.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11252 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.07.2020 г. по гр.д. № 37706/19 г.,
СРС, І ГО, 34 с-в е осъдил на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „И.П.
И.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** да заплати на В. П.С., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН **********, Т.М.И.,
ЕГН **********, Д.Д. С., ЕГН **********, Д.Д. С., ЕГН
**********, В.Р.Х., ЕГН ********** и В.Н.Р., ЕГН **********, с общ съдебен
адрес: *** следните суми: сума в общ размер от 11964,02 лева, частично
предявена от сума в общ размер от 15 000 лева представляваща обезщетение за
ползване на 61,672% ид. ч. от съсобствен недвижим имот представляващ УПИ с
идентификатор № 77181.15.44, съгласно Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, с която са приети кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Харманли, целият с площ от 25789 кв. м., находящ
се в гр. Харманли, бул. „********за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва от 01.07.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане, разпределена както следва: В.П.С.-215,47 лева, Е.М. Е.-
215,47 лева, Т.М.И. – 215,47 лева, Д.Д.С.-646,39 лева, Д.Д. С. – 3590,05 лева, В.Р.Х.
– 3524,10 лева - главница и В.Н.Р.-,3557,07 лева; сума в общ размер от 2539,01
лева. частично предявена от сума в общ размер от 3500 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 01.03.2017г. до 30.06.2019г., разпределена както
следва: В.П.С. – 45,73 лева, Е.М.Г.- 45,73 лева, Т.М.И. – 45,73 лева, Д.Д.С. –
137,18 лева, Д.Д. С. - 761.88 лева, В.Р.Х. - 747.86 лева - обезщетение за
забава и В.Н.Р. – 754,88 лева. Осъдил
е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„И.П.И.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** да
заплати на В. П.С., ЕГН **********, Е.М.Г.,
ЕГН **********, Т.М.И., ЕГН **********, Д.Д. С., ЕГН **********, Д.Д. С., ЕГН
**********, В.Р.Х., ЕГН ********** и В.Н.Р., ЕГН **********, с общ съдебен
адрес: *** сума в общ размер на 3517,10 лева - разноски за
производството пред СРС.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
съвместно от Изпълнителните директори Е.А.П. и Й.М. С., чрез пълномощника по
делото АС „Д. и съдружници“, БУЛСТАТ ********, чрез адвокат Д.Д. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че решението
е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи се, че по делото не е
доказано ограничаване правата на останалите съсобственици да ползват общата
вещ. Същите не са правили каквито и да било опити да достигнат до имота като се
легитимират като съсобственици пред назначената на имота охрана. По делото се е
установило, че неползващите съсобственици не са били реално възпрепятствани да
достигнат до имота, стига същите да са се легитимирали като такива пред
охранителите на имота. Това се установява от показанията на свидетеля Н. К.,
който е категоричен, че до него не е достигнала информация за лица-собственици,
желаещи да влязат в поземления имот. В този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание за се ползва. От разпита на свидетелката И.Г., бивша съпруга на един
от ищците-В.Р., се установява, че тя не е запозната с правното и фактическо
състояние на имота, няма информация къде се намират недвижимите имоти в режим
на съсобственост. Същата заявява в открито съдебно заседание, че не е правила
опити да влезе в имота през някои от другите входове, включително през входа,
находящ се непосредствено до съсобствените сгради, на който няма охрана и е
осигурен достъп. Свидетелката има най-обща представа относно местоположението
на парцела и на единия от неговите входове. Освен разговора с охраната,
свидетелката, придружена от бившия й съпруг, не е предприемала какво и да било
действия, за да влезе в имота, а просто си е тръгнала.
Към исковата молба не са представени
доказателства, че е налице решение за разпределение на ползването на
съсобствеността, поради което твърдението на ищците, че ответникът ги е лишил
от правото да ползват своята част от съсобствения недвижим имот, се явява
недопустимо. Освен това, показанията на свидетелката Г. касаят посещенията на имота на само един от
съищците и не може да се направи извод как СРС е стигнало до извода, че
останалите съсобственици/съищци/ също са били лишени от ползването. В съдебния
акт не е изследвано по какъв начин наличието на охрана е лишило останалите
съсобственици от възможността да ползват собствените идеални части.
Относно допуснатите от съда съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, освен нарушение изискването за мотивираност,
налице е нарушение на съда, състоящо се в отказ да разгледа предявеното от
ответника възражение за прихващане, поради неконкретизация на сумите по
основание и размер по отношение на всеки от ищците. Счита, че подобна
конкретизация е обективно невъзможна, доколкото ответното дружество твърди, че
е извършил въпросните разноски с оглед на целия поземлен имот, в който се
намират съсобствените сгради, а не само с оглед двете сгради съсобственост с
ищците, като следва същите да се разделят на съответните идеални части от
всички сгради, за да се определи конкретно дължимата сума за процесните сгради,
в които ищците имат идеални части. Сочи се, че без специални знания не е
възможно да бъдат изчислени каква част би следвало да съответства на ид. част
на ищците във въпросните сгради. Не се правят доказателствени искания в тази
насока. Не може да бъде направен по реда на чл.176, ал.3 от ГПК доказателствен
извод въз основа на неявяването на управителите на ответното дружество.
Не е доказан и фактът дали и доколко са се
обеднили неползващите съсобственици. От свидетелските показания става ясно, че
процесният имот се намира в състояние на функционална негодност, представляващ
съвкупност от стари сгради, които са опасни за живота и здравето на лицата.
Съдът е определил размера на обезщетенията само съобразно назначената по делото
експертиза, но вещото лице е посочило, че не е посещавало на място имота. По
този начин определеното обезщетение не съответства на пропуснатата полза от
неползващия съсобственик, а многократно я надхвърля. Именно от ползата от
служенето с имота в конкретното състояние, в което се е намирал, ищците
твърдят, че са били лишени. Доколкото поради състоянието на вещта същата не
може да бъде реално ползвана, няма как ответното дружество да се е обогатило в
степен на тази, която би било налице при функционално годен обект.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
Въззиваемите В. П.С., ЕГН **********,
Е.М.Г., ЕГН **********, Т.М.И., ЕГН **********, Д.Д. С., ЕГН **********, Д.Д. С., ЕГН
**********, В.Р.Х., ЕГН ********** и В.Н.Р., ЕГН **********, чрез
пълномощниците си по делото адвокат Н.Р. и адвокат Й. П.и двамата от САК,
всички със съдебен адрес:*** оспорват въззивната жалба,
като неоснователна. Претендират присъждане на разноски, включително адвокатски
хонорар. .
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2
ЗС от В. П.С., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН **********, Т.М.И.,
ЕГН **********, Д.Д. С., ЕГН **********, Д.Д. С., ЕГН
**********, В.Р.Х., ЕГН ********** и В.Н.Р., ЕГН **********, чрез
пълномощниците си по делото адвокат Н.Р.
срещу „Имо пропърти
инвестмънс София“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сума в общ размер от 11 964,02 лева, частично предявена от сума в общ
размер от 15 000
лева, представляваща обезщетение за ползване на 61,672% ид.
ч. от съсобствен недвижим имот представляващ УПИ с идентификатор № 77181.15.44,
съгласно Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с която
са приети кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, целият
с площ от 25 789 кв. м., находящ се в гр. Харманли, бул. „********за периода от
01.02.2017г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 01.07.2019г. /датата
на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане, както и искове с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2539, 01
лева, частично
предявена от сума в общ
размер от 3500 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2017г. до 30.06.2019г.
Ищците твърдят, че са
собственици на 61,672 % на
основание наследствено правоприемство и реституция на имот представляващ дворно
място в гр. Харманли с площ 7782кв.м., заедно с построените в него сгради -
фабрична сграда №1 с площ около 200кв.м., склад за нерафинирано масло №2 с площ
127кв.м., склад за рафинирани масла с площ 80кв.м., първи етаж от сграда за
производство на тахан - 150кв.м.; сграда за втора рафинация на три етажа с площ
72кв.м. и складова постройка, а по сега действащия план - дворно място, цялото
с площ 7782кв.м., представляващо североизточна част от УПИ I-Ф Зл. Тракия, при посочени граници. Твърдят, че
дружеството „Златна Тракия“ притежавало 38,328% ид.ч. от правото на собственост,
а те притежавали 61,672% при следните квоти: В.П.С. - 1.1107% ид. ч., Е.М.Г. -
1.1107% ид. ч., Т.М.И. - 1.1107% ид. ч., Д.Д.С. - 3.332% ид. ч., Д.Д. С. - 18.506%
ид. ч., В.Р.Х. - 18.166% ид. ч. и В.Н.Р. - 18.336% ид. ч. Съобразно
притежаваните от тях части, ищците претендират от ответника следните суми: В.П.С.,
притежаваща 1.1107% ид. ч. претендира 215.47 лева - главница и 45.73 лева -
обезщетение за забава, Е.М.Г., притежаваща 1.1107% ид. ч. претендира 215.47
лева - главница и 45.73 лева - обезщетение за забава, Т.М.И., притежаваща
1.1107% ид. ч. претендира 215.47 лева - главница и 45.73 лева - обезщетение за
забава, Д.Д.С., притежаваща 3.332% ид. ч. претендира 646.39 лева - главница и
137.18 лева - обезщетение за забава, Д.Д. С., притежаваща 18.506% ид. ч.
претендира 3590.05 лева - главница и 761.88 лева - обезщетение за забава, В.Р.Х.,
притежаваща 18.166% ид. ч. претендира 3524,10 лева - главница и 747.86 лева -
обезщетение за забава и В.Н.Р., притежаваща 18.336 % ид. ч. претендира 3557.07
лева - главница и 754.88 лева - обезщетение за забава. Сочат, че ответникът „И.П.И.С.“ ЕАД закупил чрез публична продан 38,328%
ид.ч. от правото на собственост на дружеството „Златна Тракия“ върху описаните
недвижими имоти, като отдал цялото дворно място под наем на трето лице. Ищците
изпратили на ответника нотариална покана за плащане на полагащата им се част от
сумите за наем.
Ответникът „И.П.И.С.” ЕАД, ЕИК *******, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който е оспорил исковете. Твърди
се, че не съществува идентичност между описаните в исковата молба имоти и тези,
които е придобил чрез публична продан; както и че исковата молба е недопустима,
тъй като не е представено решение за разпределение на ползването. Заявява, че
считано от 31.12.2016г. нито ответникът, нито трето лице ползва имота.
Направено е възражение за прихващане със сумите за
необходими разноски, като съдът е оставил без
уважение искането на ответника за приемането за
съвместно разглеждане в производството направеното възражение за
прихващане, поради неотстраняване на констатирани от съда нередовност в указания за
това срок, с определение от
11.06.2020г.
От правна страна:
Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ
съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Фактическият състав на
нормата на чл.31, ал.2 от ЗС съдържа доказване от ищците на следните обстоятелства:
1/между страните е
съществувала съсобственост върху имота през процесния период при посочените
квоти; 2/ че през процесния период ответникът е ползвал имота или е ползвал
площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; 3/ищците
като съсобственици са били лишени от ползването на съсобствения имот, съобразно
правата си 4/ че са отправили до ответника писмена покана за предоставяне
ползването или плащане на обезщетение; 5/ несъобразяване на ползващия
съсобственик с получената покана: 6/ размерът на пропуснатата полза след поканата. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, респ. че е предоставил достъп на ищците до
съсобствения имот съобразно дела им от него. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил
частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от
възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права съсобственик-има съгласно чл.31, ал.2 от ЗС
право да получи обезщетение.
Както е посочено в ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове, като то може да се изразява в непосредствени
действия на съсобственика, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил вещта.
Според тълкувателното решение размерът на дължимото обезщетение се равнява на
средната пазарна наемна цена за процесната вещ, припадащ се на правата на
лишения от ползване собственик в съсобствената вещ, считано от датата на
получаване на поканата за заплащането му. Обезщетение не се дължи, само ако се
установи, че съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В тежест на ответника е при
условията на пълно и главно доказване да докаже, че след получаване на поканата
е предоставил на неползващия собственик възможност да се ползва от имота
съобразно с правата му.
По делото е безспорно наличие на съсобственост между
страните върху процесния недвижим имот. Видно от решение № 1045/20.07.1995г. на
ВКС по гр.д. № 3/1994г. е, че ищците са
собственици на 61,672% на основание наследствено правоприемство и
реституция на имот представляващ дворно място в гр. Харманли с площ 7782кв.м.,
заедно с построените в него сгради - фабрична сграда № 1 с площ около 200кв.м.,
склад за нерафинирано масло № 2 с площ 127кв.м., склад за рафинирани масла с
площ 80кв.м., първи етаж от сграда за производство на тахан - 150кв.м.; сграда
за втора рафинация на три етажа с площ 72кв.м. и складова постройка, а по сега
действащия план - дворно място, цялото с площ 7782кв.м., представляващо
североизточна част от УПИ I-Ф Зл. Тракия, при посочени граници. Съгласно протокол за извършен въвод във
владение на недвижим имот № 15/01.03.2013г., ответникът е придобил с възлагателно постановление от 04.07.2012г.
по описа на ОС Кърджали по гр.д. № 353/2009г. сочените 17990,68496/25790 или 38,328 % ид.ч. от същите имоти. Съдът е
приел за неоснователно възражението на
ответника, че не съществува идентичност между описаните в исковата молба имоти
и тези, които е придобил чрез публична продан, като е посочил, че видно от СТЕ,
Решение № 1045/20.07.1995г. на ВКС по гр.д. № 3/1994г. и протокол за извършен
въвод във владение на недвижим имот № 15/01.03.2013 г., имотите, описани в
исковата молба на ищците, са част от имотите, описани във възлагателно
постановление.
Относно обстоятелството, че ищците като съсобственици
са лишени от ползването на съсобствения имот, съобразно квотите си и че същият
се ползва само от ответника, настоящата инстанция прима следното:
Тези обстоятелства се установяват чрез гласни
доказателствени средства. По делото са били разпитани като свидетелиИ.Д.Г.и Н. С. К.. Свидетелката
Г., която е бивша съпруга на единия от ищците В.Р. сочи, че заедно със
съпруга си посещавала имота многократно,
последният път било през 2019 г. Всеки път се повтаряла една и съща ситуация.
Излизала охраната, която не ги допускала
и отказвала достъп, защото „фабриката не работи“, че той/охраната: е там да
охранява и „ да не допуска никой“. Свидетелката никога не е влизала вътре,
виждала е двуетажна административна сграда, която била в добро състояние.
Свидетелят Н. К. установява, че охраната
на обекта се е състояла от двама души на смяна. На централния вход е била
поставена будка с един служител, който
да охранява обекта, а по отношение на останалите четири входа- не са били
поставени отделни будки. Вторият служител е извършвал обход и по този начин се
е охранявал целия обект. Свидетелят заявява, че пропускането на лице вътре в
обекта е ставало единствено и само след провеждане на телефонен разговор с В.Р.,
явяващ се представител на ответното дружество. Настоящата инстанция кредитира
свидетелските оказания и на двамата души свидетели, като обективни и взаимно
непротиворечащи. Обстоятелството, че ищците не са били допускани до имота може
да бъде установено без да е необходимо да бъдат разпитвани „всички ищци“ по
делото или отделни техни свидетели. Няма
основание да се приеме, нито има твърдение, че някои от ищците се ползват със
специална привилегия да бъдат допускани до имота, а други не. Освен това,
същите не следва да обикалят всички входове на имота и да търсят такъв,
през който да влязат. Освен това, от
показанията на свидетеля Н. С. К. се установява, че и през другите входове
достъпът не е бил свободен, а е бил охраняван от втори служител, който
извършвал обход, като пропускането на
лице вътре в обекта е ставало единствено и само след провеждане на телефонен
разговор с В.Р., представител на ответното дружество. Законосъобразно е
приложена санкцията на чл.176, ал.3 ГПК, тъй като законните представители на
дружествотоЕ.П. и А.Д.не са се явили пред съда да отговорят по реда на чл. 176 ГПК на поставените въпроси в исковата молба във връзка с ползването на имота за
производствено предприятие и ограничаване на достъпа до него. Предвид
обстоятелството, че същите са били надлежно предупредени за неблагоприятните
последици от неявяването им, то следва да се приемат за установени твърденията
на ищците досежно ползване на съсобствения имот само от ответника и лишаването
на ищците като съсобственици от ползването на съсобствения имот, съобразно квотите
им.
Както бе посочено по-горе в цитираното ТР 7/02.11.2012
г., обезщетение не се дължи, само ако се установи, че съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да
се ползва.
Според разпределената доказателствена тежест, в тежест
на ответника е при условията на пълно и главно доказване да докаже, че след
получаване на поканата е предоставил на неползващия собственик възможност да се
ползва от имота съобразно с правата му. По делото няма данни, а и твърдение, че
ответникът е предоставил на ищците да ползват общата вещ, съответна на дела им
и последните са отказали да приемат предоставената
от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му. Няма
данни, че на ищците е дадена възможност да ползват общата вещ заедно с ответното
дружество, за да се твърди, че в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва.
Задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от
ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В решение № 72 от
15.07.2015 г. по гр.д. 553/15 г., ІІ ГО на ВКС, в решение № 164/11.07.2014 г. по гр.д. № 247/14 г., І г.о. на ВКС, на решение 104/08.04.2014 г. по
гр.д. № 5821/13 г., І г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато липсва възможност да
се разпредели ползването на един съсобствен имот, който се ползва изцяло от
единия съсобственик, то за неползващия възниква правото на обезщетение. Това
право възниква и когато единият съсобственик ползва по-голям дял от имота в
сравнение с другия съсобственик. От представената по делото нотариална покана се установява, че на 02.11.2016г.
ответникът е получил покана от ищците за заплащане на обезщетението.
Въззивната инстация намира, че не са допуснати от съда
съществени процесуални нарушения. Решението е мотивирано, а отказът на съда да разгледа предявеното от ответника възражение за прихващане,
поради неконкретизация на сумите по основание и размер по отношение на всеки от
ищците, намира за правилен. В случая не се изискват специални знания както се
твърди във въззивната жалба, за да се изчислят направените от ответника
разноски за целия поземлен имот, в който се намират съсобствените сгради, като
следва разноските да се разделят на съответните идеални части от всички сгради,
за да се определи конкретно дължимата сума за процесните сгради, в които ищците
имат идеални части. Още в отговора на исковата молба от 09.12.2019 г. ответното
дружество е посочило сумите като общо извършени разходи. В доклада на съда от 14.01.2020
г. са дадени изрични указания за индивидуализация на вземанията, с посочване и
каква сума се претендира поотделно от всеки един от ищците. С молба от
31.01.2020 г. е направен опит за такава индивидуализация с доказателствени
искания, включително и за ССЕ. В съдебно заседание на 27.05.2020 г. е дадена
последва възможност на ответника да посочи изрично стойността на всеки един от
разходите н 11-те точки, посочени в молбата от 31.01.2020 г., като ответникът
посочи и датата, на която е извършен всеки един от разходите, индивидуализиран
в 11-те точки. С молба-становище от 01.06.2020 г. са посочени разходи от
380 810, 11 лв. с ДДС и изчислена сумата от 234 853,21 лв. В съдебно
заседание от 11.06.2010 г. , съдът е констатирал разминаване в претендираните
суми и след няколкократни изчисления, при всяко от които е констатирал
разминаване в посочените числа, е оставил без уважение това доказателствено
искане. Преди всичко следва да бъде отбелязано, че става въпрос за чисто
математическо изчисление, за което не се изискват специални знания и няма нужда
от експертиза. На ответника е дадена възможност и считано от направеното
възражение още в отговора на исковата молба до даване ход по същество на
производството, в продължение на повече от 6 месеца, същият не е могъл да
организира защитата си. Последицата е ясна, искането е оставено без уважение.
Неоснователно се явява и твърдението, че процесният
имот се намира в състояние на функционална негодност, представляващ съвкупност
от стари сгради, които са опасни за живота и здравето на лицата, като е
останало недоказано дали и доколко са обеднели неползващите собственици, както
и че поради състоянието на вещта същата не може да бъде реално ползвана и няма
как ответното дружество да се е обогатило в степен на тази, която би било
налице при функционално годен обект. Въззивната инстанция намира, че годността
на сградата не може да бъде установена само чрез свидетелските показания и то на
един свидетел. От една страна, свидетелят Н. К. сочи, че сградите в имота са
опасни, дори представляват риск, а от друга страна, че са били извършвани
ремонтни дейности, като били изградени ново трасе, нов електропровод. За такива
разходи сочат и претенциите на ответника по направеното възражение за
прихващане. Размерът на обезщетението се определя чрез експертиза, и такава е
била приета, като неоспорена от страните.Вещото лице изрично е посочило, че
оценката е ретроспективна, тъй като става въпрос за минал период, а именно от
01.02.2017 г. до 30.04.2017 г., поради което не е бил извършен оглед на място,
в случая към 2020 г. СТЕ е била изготвена при проучване на пазара за сходни
недвижими имоти-производствено предприятие на квадратен метър за съответния
времеви период. В този смисъл, ответникът не е доказал твърдението си, че към
процесния период от 01.02.2017 г. до 30.04.2017 г., вещта не е била
функционално годен обект и състоянието й било такова, че не е могла да бъде
реално ползвана.
При теза данни, въззивната инстанция намира, че са
налице всички предпоставки на чл.31, ал.2 ЗС и искът се явява основателен.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
и предявената претенция въззивникът следва
да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски по делото във вид на
адвокатско възнаграждение. Такова се претендира в общ размер от 8750 лв., или
по 1250 лв. за всеки от седмината ищци. Предвид направеното възражение за
прекомерност на общия претендиран размера на адвокатското възнаграждение,
същото следва да бъде определено за отделните ищци според притежаваната от тях
идеална част и посоченото обезщетение от вещото лице, като бъде съобразено
двамата адвокати на кои ищци се явяват процесуални представители.
Така адвокат П. се явява
процесуален представител на В.Н.Р., за когото се следва обезщетение в размер на
3 557,07 лв. спрямо притежаваната от него идеална част, поради което адвокатско
възнаграждение е в размер от 478,99 лв,,
определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По същият начин се определя
за Д.Д. С., за когото се следва обезщетение в размер на 3 590,05 лв., като
адвокатското възнаграждение, определено по горепосочения начин е в размер на 481,30 лв. За В.Р.Х. за когото се
следва обезщетение в размер на 3524,10 лв., адвокатското възнаграждение,
определено по горепосочения начин е в размер на 476,68 лв. При сумиране се получава общо 1436,97 лв., която следва да бъде заплатена от въззивника/ответник
на В.Н.Р., ЕГН **********, Д.Д. С.,
ЕГН ********** и В.Р.Х., ЕГН ********** за осъществено процесуално
представителство от пълномощника им по делото адвокат Й.П..
По същият начин се
изчислява размерът на адвокатското възнаграждение за адвокат Н.Р., който се
явява пълномощник на В.П.С.. За нея се следва обезщетение в размер на 215,47
лв. лв. спрямо притежаваната от нея идеална част, а адвокатско възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лв. За Е.М.Г. и Т.М.И., за които се следва обезщетение също в
размер на 215,47 лв. лв. спрямо притежаваната от тях идеална част, адвокатско възнаграждение е отново з00 лв./ по 300 лв. за всяка/. За Д.Д.С. се
следва обезщетение в размер на 646, 39 лв. спрямо притежаваната от нея идеална
част, като адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения отново е в
размер на 300 лв., или общо за четирите въззваеми/ ищци адвокатското
възнаграждение, което им се дължи е в общ размер от 1200 лв. за осъщественото от адвокат Р. процесуално
представителство.
Въззивникът/ищец „И.п.и.С.“ ЕАД следва да заплати на В. П.С., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН **********, Т.М.И.,
ЕГН ********** и Д.Д.С., ЕГН ********** направените от тях разноски по делото във вид на
адвокатско възнаграждение в размер общо на 1200 лв.
Въззивникът/ищец „И.п.и.С.“ ЕАД следва да заплати на Д.Д. С., ЕГН
**********, В.Р.Х., ЕГН ********** и В.Н.Р., ЕГН **********, направените от тях
разноски по делото във вид на адвокатско възнаграждение в размер общо на 1436,97 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 02.07.2020 г. по гр.д.
№ 37706/19 г. на СРС, І ГО, 34 с-в.
ОСЪЖДА „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
съвместно от Изпълнителните директори Е.А.П. и Й.М. С., чрез пълномощника по
делото АС „Д. и съдружници“, БУЛСТАТ ********, чрез адвокат Д.Д. да заплати на В. П.С., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН **********, Т.М.И.,
ЕГН ********** и Д.Д.С., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, направените от тях
разноски по делото във вид на адвокатско възнаграждение в размер общо на 1200
лв.
ОСЪЖДА „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
съвместно от Изпълнителните директори Е.А.П. и Й.М. С., чрез пълномощника по
делото АС „Д. и съдружници“, БУЛСТАТ ********, чрез адвокат Д.Д. да заплати на Д.Д. С., ЕГН
**********, В.Р.Х., ЕГН ********** и В.Н.Р., ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: ***, направените от тях разноски по делото във вид на адвокатско възнаграждение
в размер общо на 1436,97 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.