ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 30 14.01.2020 година град Бургас
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Нели Събева
Илияна Балтова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Б.
частно търговско дело № 311 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.729, ал.3 ТЗ.
Постъпила е частна жалба от Н. та агенция за приходите, гр. С., ул. „К“, № *, чрез С. Х. в – заместник – директор на дирекция „Д“ при ЦУ на НАП, който със Заповед ЗЦУ – */ 2.08.2019 г. на главния секретар на Н. е изпълнявал функциите на В. П. – директор дирекция „Д“ за периода 5.08.2019 г. до 30.08.2019 г., срещу определение № 203/ 9.08.2019 г., по т.д.н. № 67/ 2014 г. по описа на Окръжен съд С. , с което е одобрена частична сметка за разпределение, обявена в ТРРЮЛНЦ на 21.06.2019 г. по партидата на „А“ Е. – в несъстоятелност, ЕИК***, и частично е оставено без уважение подаденото от Н. та агенция за приходите възражение срещу сметката за включване на сума в размер на 4 542,71 лв. с предходен ред на удовлетворяване.
Твърди се, че с единадесет броя декларации – образец 6 са декларирани от синдика на "А. И" Е. за внасяне за периода януари 2015 г. до юли 2018 г. публични вземания за задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица за главници в общ размер на 4 542,71 лв., които публични вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 13.11.2014 г., не са платени на падежа и съгласно разпоредбата на чл.722, ал.1 ТЗ са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.7 ТЗ. Поддържа се, че съгласно специалната разпоредба на чл. 721, ал.3 ТЗ не може да бъде отказано включване в сметката за разпределение на вземане по чл. 722, ал. 1, т.7 ТЗ, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от него.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.
Въведено е искане да бъде постановено спиране на изпълнението на определение № 203/ 09.08.2019 г. по т.д. № 67/ 2014 г. на Окръжен съд С. , в обжалваната част.
В законоустановения срок е получено становище по частната жалба от В. Г. – синдик на "А. И" Е. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „П“, № *, в което се поддържа, че възражението на НАП е недопустимо. Твърди се, че претендираните от НАП нови вземания не са приемани по надлежния ред, вземанията на този кредитор са включени изцяло в сметката за разпределение, така че той няма правен интерес да възразява срещу нея, освен ако оспорва включване в сметката на друг кредитор от същия или по-висок ред за разпределение. Излагат се аргументи, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т.7 ТЗ визира частни вземания, резултат от дейността на длъжника, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, докато вземанията на НАП са публичноправни и ако не са установени с влязъл в сила акт, подлежат на предявяване на общо основание. Сочи се, че признаването на задължение се осъществява с изрично волеизявление., Навеждат се доводи, че чрез възражение се предявяват нови вземания, за да се избегне процедурата по предявяването и доказателствената ѝ фаза.
Оспорва се и основателността на претенциите на НАП. Твърди се че всяко плащане на възнаграждение на синдика е било съпътствано с плащане на здравни вноски, осигурителни вноски и данък доход, т.е. задълженията по ДОО, НЗОК и ДОЗ са плащани текущо.
Моли се за оставяне на възражението без разглеждане като недопустимо. Евентуално, ако същото се приеме за допустимо, моли то да бъде отхвърлено като неоснователно.
Апелативен съд Б. , след като се запозна с частната жалба и отговора към нея, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Ч. жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Частният жалбоподател е оспорил пред съда по несъстоятелността частичната сметка за разпределение, като по-конкретно е поддържал, че следва в същата да се включат негови вземания в общ размер на 9871,12 лв., формирани на базата на подадени от синдика на несъстоятелното дружество декларации за задължения по ЗДДФЛ и ЗКПО за периода 1.01.2015 г. – 31.07.2018 г., с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ. Решението за откриване на производство по несъстоятелност датира към 13.11.2014 г.
Възражението е допустимо, по смисъла на чл.728 ТЗ, тъй като е направено в срок, от легитимирано лице и повдигнатите в този смисъл в жалбата възражения са неоснователни.
Съдът по несъстоятелността е уважил частично възражението, допуснал е промяна в частичната сметка за разпределение и пред настоящия апелативен състав се обжалва отказът му да уважи искането по отношение на сумата от 4542,71 лв., формирана от вземания на НАП за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски, за периода, следващ откриване на производството по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл.688, ал.3 ТЗ, вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по общия ред за предявяване на вземания и за тях синдикът съставя допълнителен списък. Следва да се акцентира, че времевият лимит по посочения текст се отнася само за случаите, когато оздравяване е възможно и са предприети стъпки за приемане на план за това. В хипотеза като настоящата, когато план за оздравяване не е обсъждан и приеман, това ограничение не поражда действие. Настоящият състав подчертава, че всички вземания, възникнали след откриване на производството, независимо дали могат или не могат да се оспорват, следва да се предявят и само включването им в допълнителен списък ще легитимира техните титуляри с право да участват в разпределението.
Не отнема от валидността на горния извод позоваването на нормата на чл.721, ал.3 ТЗ. Същата разпоредба предвижда, че не може да бъде отказано включването в списъка за разпределение на вземане по чл.722, ал.1, т.7, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от него, но не изключва приложимостта на общия ред за предявяване на вземанията по отношение на конкретното вземане.
Разпоредбата на чл.639 ТЗ също не дава основание за противно тълкуване, тъй като тя пояснява, че възникналите след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност вземания получават или плащане на падежа, или ред за погасяване по чл.722, ал.1 ТЗ, но отново не се занимава с въпроса за реда на тяхното предявяване, който не може да е по-различен от чл.688, ал.3 ТЗ.
Изложеното е база за формиране на становището, че исканата от частния жалбоподател промяна в частичната сметка за разпределение не следва да се допуска, тъй като вземанията, които НАП претендира, не са били предявени в производството по несъстоятелност.
Поради съвпадане на крайния извод на настоящия апелативен състав с този на първоинстанционния съд, постановеният съдебен акт следва да се потвърди.
Искането за спиране изпълнението на определението за одобряване на частичната сметка е безпредметно, тъй като този акт не подлежи на предварително изпълнение – чл.729, ал.4 ТЗ предвижда, че само одобрената сметка за разпределение, т.е. относно която е налице влязъл в сила съдебен акт, подлежи на изпълнение.
Водим от горните съображения Апелативен съд Б.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/ 9.08.2019 г. по т.д.н. № 67/ 2014 г. по описа на Окръжен съд С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: