Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в
закрито заседание на 23.01.2023г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН административно дело 1412/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
В съдебното заседание на 18 януари 2023г. съдът е
докладвал молба на жалбоподателката със съдебно-деловоден № 736/17.01.2023г. С
протоколно определение от същото заседание, съдът е отхвърлил искането на Б.А.
за откриване на производство по чл.193 от ГПК за оспорване съдържанието на
отговора на италианските данъчни власти.
Намира за необходимо да даде още една възможност на
жалбоподателката да уточни във връзка с оспорване истинността и верността на
този официален документ какво точно доказателствено искане има, като и дава
следните разяснения:
Документът, който се има предвид е официален
свидетелстващ документ и той разполага с формална и материална доказателствена
сила. Когато се отрича формалната доказателствена сила, означава че се оспорва
автентичноста, авторството на документа. Ако се отрича неговата материална доказателствена сила
означава, че се твърди, че отразеното в него не отговаря на действителното
фактическо положение. Иначе казано, формалната доказателствена сила е
доказателствено средство за авторството на материализираното изявление и съдът
е обвързан с факта на авторство, докато то не бъде успешно оспорено в съдебния
процес. Официалните свидетелстващи документи
имат материална доказателствена сила, която е свързана с тяхното
съдържание. Съгласно чл.179 от ГПК, съдът е
длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия, които са направени от
или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален документ до доказване на
противното.
Верността на официален свидетелстващ
документ може да се оспори с твърдение, че е
фалшив, т.е. не е издаден от длъжностно лице или не е издаден в кръга на
службата му или не е издаден по установените форма и ред или че изложените в
официалния документ факти и обстоятелства са неверни - отразеното
в документа не съответства на това, което реално се е осъществило.
Следователно, истинността на
официален свидетелстващ документ може да се оспори в две хипотези: 1. при твърдение, че документът е неавтентичен, т. е. че
материализираното в него изявление не е направено от лицето, сочено като
издател на документа; 2. при твърдение, че документът е неверен, т.е., че
удостоверените в него факти и обстоятелства не отговарят на действителното
фактическо положение.
Във връзка с
горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Б.А. да уточни в 7-дневен срок от съобщението дали
оспорва формалната доказателствена сила на отговора на италианските данъчни
служби с твърдение, че не е издаден от длъжностно лице или че не е издаден в кръга на служебните му правомощия, или че
не е издаден в установената форма и ред.
УКАЗВА на
жалбоподателката, че върху нея лежи доказателствената тежест за оспорване на формалната доказателствена сила
на официалния свидетелстващ документ – отговорът на италианските данъчни власти.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Б.А. да уточни в 7-дневен срок от
съобщението дали оспорва материалната доказателствена сила на същия официален
свидетелстващ документ като за целта трябва да представи съответните
доказателства оспорващи верността/истинността на фактите, изложени в оспорения
документ или да посочи какви доказателства иска да бъдат събрани, като има
предвид ограничението по чл.164 ал.1 т.2
от ГПК относно невъзможността съдържанието на официален документ да бъде
оспорено със свидетелски показания.
УКАЗВА на
жалбоподателката, че върху нея лежи доказателствената тежест за оспорване на материалната доказателствена сила
на официалния свидетелстващ документ – отговорът на италианските данъчни власти.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: