Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-7 12.02.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав,
На двадесет
и първи януари, две хиляди и деветнадесета година,
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 1727 по описа за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по повод въззивната жалба на Б.Х.Д., подадена чрез процесуалния му представител
адв. Ч., против Решение № 1088/21.07.2017 г., постановено по гр.д. № 3185/2015
г. по описа на БРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Трандафил
П. Трандафилов и Л.В.В. иск за делба на недвижими имоти, за които се твърди, че
са придобити от тях по наследство от общите им наследодатели Панайот Трандафилов
и Маргарита Панайотова Трандафилова, както и е уважен предявеният от третите
главно встъпили лица Р.С.С. и Е.П.С. против тримата съделители отрицателен
установителен иск по отношение на част от делбените имоти, а именно ½
ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.501.425 и южния близнак от построената в този
имот сграда с идентификатор 67800.501.425.1. Въззивникът счита, че решението на
БРС е неправилно. Твърди, че липсват изложени от съда мотиви относно останалите
части от имотите, ½ от които са предмет на отрицателния установителен
иск, като е налице и смесване на факти и правни норми, отнасящи се до останалите
делбени имоти. Твърди също така, че нормативната уредба на ЗСПЗЗ не е приложима
по отношение на тези два имота, тъй като те не са били отчуждавани и са били
собственост на наследодателите на страните по делото. Излага оплакване, че в обжалваното
решение липсват мотиви по отношение на останалата ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67800.501.425 и северния близнак от сградата, които да отразяват какво
е приел за установено съдът от фактическа страна по отношение на тези имоти,
въз основа на какви доказателства, как съдът е приложил към тях конкретни
правни норми и как е стигнал до извода за обема на делбената маса, субектите,
между които следва да се допусне делбата, от какво произтича правото на
собственост на всеки от съделителите и какви са квотите им в съсобствеността,
съответно липсата на такава. Твърди се също така, че липсват мотиви и по
отношение на останалите имоти – парцели, които са получени при регулацията на
бивше лозе от 2,212 дка. Изложени са доводи по съществото на спора и по
преценката на събраните доказателства, които според въззивника сочат, че
процесните имоти са част от наследствената маса, която той е получил заедно със
сестра си и брат си. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
въззивният съд да постанови ново решение, с което да допусне делба на имотите.
В хода на въззивното производство въззивникът Б.Д. е починал и на негово място
като въззивници са конституирани наследниците му Г.Н.Д. (преживяла съпруга) и Р.Б.Д.
(негов син). С нарочна молба, подадена чрез упълномощен процесуален
представител, същите са заявили, че поддържат подадената от наследодателя им въззивна
жалба. В съдебно заседание се явява техен процесуален представител, който
поддържа жалбата, не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,
от лица, имащи право на жалба, отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което е допустима.
Въззиваемата Л.В.В.
е депозирала отговор, в който твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението
на БРС е правилно и законосъобразно. Същата оспорва възраженията на въззивника,
като твърди, че в решението си първоинстанционният съд е изложил ясни мотиви за
отхвърляне на иска за делба, а именно поради неговата недоказаност, тъй като ищецът не е доказал, че наследодателите Маргарита и Панайот Трандафилови са притежавали
правото на собственост върху процесните имоти, съответно не е доказано твърдяното
от ищеца наследствено правоприемство. Сочи също така, че съдът е изложил мотиви
за недоказаност на иска за делба за всички имоти, като е изложил мотиви и за
липса на реституционен ефект като отделно основание за отхвърляне на исковата
претенция по отношение на реституираните делбени имоти. Изложени са доводи по
съществото на спора, включително във връзка със заявеното от въззиваемата възражение
за изтекла в нейна полза придобивна давност върху ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67800.501.425 и северния близнак от построената в този имот сграда.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, както и на въззиваемата да
бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на Л.В., не са ангажирани нови
доказателства.
По делото е
постъпил отговор и от Е.П.С. и Р.С.С., в който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Оспорени са твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че Е.С. и Р.С. се легитимират като собственици на
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67800.501.425 и построения в
него южен близнак от сграда с идентификатор 67800.501.425.1, както и
твърдението, че за останалата част от имота и северния близнак съдът не е
изложил мотиви. Твърди се, че ищецът по никакъв начин не е доказал твърдяното
право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67800.501.425 и
построената в него сграда. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение на БРС да бъде потвърдено. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на въззиваемите Стойкови, който поддържа отговора,
претендира присъждане на направените разноски по делото. Не са ангажирани нови
доказателства.
Депозиран е отговор и от страна на Трандафил П. Трандафилов, чрез назначения му особен процесуален представител, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на БРС е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде потвърдено. Оспорени са изложените във въззивната жалба твърдения относно липса на изложени от БРС мотиви досежно част от процесните имоти. Твърди се, че въззивникът – ищец не е доказал, че към момента на смъртта си наследодателите Панайот и Маргарита Трандафилови са притежавали правото на собственост върху процесните имоти, поради което правилно съдът е приел, че искът за делба е неоснователен. Изложени са подробни съображения по съществото на спора. Особеният представител на въззиваемия се явява в съдебно заседание, не са ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по повод предявения от Б.Х.Д.
против Трандафил П. Трандафилов и Л.В.В. иск за делба на шест недвижими имота
(съгласно направеното с молба от 26.11.2015 г. и прието от съда изменение на
иска), а именно: ПИ с идентификатор 67800.503.431 по КККР на гр. Созопол, с
площ от 378 кв.м., ПИ с идентификатор 67800.503.432 по КККР на гр. Созопол, с
площ от 378 кв.м., ПИ с идентификатор 67800.503.433 по КККР на гр. Созопол, с
площ от 373 кв.м. и ПИ с идентификатор 67800.503.434 по КККР на гр. Созопол, с
площ от 375 кв.м. - четирите имота находящи се в гр. Созопол, м. „Мисаря“, ПИ с
идентификатор 67800.501.425 по КККР на
гр. Созопол, с площ от 148 кв.м., находящ се в гр. Созопол, ул. „Аполония“ № 11,
както и построената в този имот сграда с идентификатор 67800.501.425.1 със
застроена площ от 148 кв.м. Ищецът твърди, че съсобствеността между
съделителите върху процесните имоти е възникнала в резултат на наследствено
правоприемство от общите им наследодатели Панайот Трандафилов и Маргарита
Панайотова Трандафилова, поради което моли да бъде допусната делба на имотите
при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите. Представени са писмени доказателства.
Ответницата Л.В. е оспорила иска за
делба, като твърди, че процесните имоти не са били собствени на общите
наследодатели на страните Панайот и Маргарита Трандафилови. Твърди, че първите
четири имота са били образувани от реституиран по реда на ЗСПЗЗ в полза на
наследниците на София Паскалева Трендафилова имот от 2,212 дка, като
ответницата е единствен неин наследник, поради което тя е едноличен собственик
на тези имоти. Заявява също така, че в нейна полза е изтекла и придобивна
давност по отношение на тези имоти, тъй като от момента на реституцията им до
настоящия момент тя упражнява еднолично, несмущавано владение върху тези имоти,
като е присъединила и владението на своите праводатели. По отношение на
останалите два делбени имота също твърди, че не е налице съсобственост между
страните по делото, тъй като нейната баба е била едноличен собственик на
½ ид.ч. от тези имоти, но не по наследство от общите наследодетели
Панайот и Маргарита Трандафилови, а останалите ½ ид.ч. от тези имоти са
собственост на трети за спора лица. Извън горното ответницата В. е направила възражение
за изтекла в нейна полза придобивна давност и по отношение на тези имоти. Представени
са доказателства в подкрепа на твърденията й.
Ответникът Трандафил П. Трандафилов е
бил призован чрез ДВ, като назначеният му особен представител е депозирал отговор, в който
твърди, че искът за делба е недопустим, а по същество е неоснователен. Не
ангажира доказателства.
В хода на делото като главно встъпили
лица са конституирани Е.П.С. и Р.С.С., като същите са предявили против
първоначалните страни по делото отрицателен установителен иск, с който молят да
се приеме за установено, че Б.Х.Д.,
Трандафил П. Трандафилов и Л.В.В. не са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
67800.501.425 по КККР на гр. Созопол, с площ от 148 кв.м., находящ се в гр.
Созопол, ул. „Аполония“ № 11, както и на построената в него южна секция на
сграда с идентификатор 67800.501.425.1, като твърдят, че тези имоти са тяхна
собственост. Представени са доказателства.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е уважил
предявения от главно встъпилите лица отрицателен установителен иск, като е приел,
че ответниците по него не са ангажирали доказателства за оспореното им право на
собственост. По отношение на иска за делба съдът е приел, че същият е
неоснователен, тъй като ищецът Б.Д. е основал претенцията си само на едно
придобивно основание – наследяване на Маргарита и Панайот Трандафилови, но не е
доказал, че към момента на смъртта си същите са притежавали правото на
собственост върху процесните имоти. Съдът също така е приел, че няма данни за
проведена законосъобразна реституция на притежаваните имоти в полза на
посочените наследодатели или на техните наследници, а такава реституция е била
извършена в полза на наследниците на София Паскалева Трендафилова. Предвид на
това БРС е отхвърлил предявения иск за делба на всички процесни имоти.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от БРС решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като БОС споделя изцяло
изложените от БРС мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
По наведените във
въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:
Неоснователно е
оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви по
отношение на ½ ид.ч. от имотите, по отношение на които е предявен
отрицателния установителен иск за останалите им ½ ид. части, както и че
съдът е смесил фактите и относимите правни норми, като е приел, че ЗСПЗЗ е
приложим по отношение и на тези имоти. Напротив – видно е от мотивите на
обжалваното решение, че по предявения отрицателен установителен иск на главно
встъпилите лица съдът се е произнесъл в рамките на заявената претенция, а
именно по отношение на ½ ид.ч. от двата имота, след което БРС се е
произнесъл по иска за делба и то по отношение на всички делбени имоти, като е
приел, че ищецът не е представил доказателства относно твърдението си, че тези
имоти са били собственост на общите наследодатели на тримата съделители, поради
което претенцията му за делба на имотите е неоснователна. Изложени са и мотиви,
че са налице доказателства за проведена в полза на наследниците на София
Трендафилова реституция по реда на ЗСПЗЗ, но липсват данни наследниците на
Маргарита и Панайот Трендафилови да са подали искане по чл. 11 от ЗСПЗЗ, нито
да са оспорили по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ субекта, в чиято полза следва
да бъде възстановен имотът, които мотиви несъмнено касаят делбените имоти, за
които са налице данни, че са образувани от реституиран по реда на ЗСПЗЗ
земеделски имот, т.е. първите четири делбени имота.
Неоснователно е и оплакването
на въззивника, че по делото са били събрани доказателства – писмени и гласни,
от които се установява, че имотите са били собственост на общите наследодатели
на страните. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват каквито и
да било преки писмени доказателства в тази насока, а при условие, че не се
твърди придобиване по давност, е недопустимо правото на собственост да се
установява с гласни доказателства, още повече, че ищецът не е ангажирал и
такива доказателствени средства. Освен това по делото са представени писмени
доказателства, от които несъмнено се установява, че имотите, по отношение на
които е предявен отрицателният установителен иск, са собственост на третите
главно встъпили лица, а останалите делбени имоти са собственост на ответницата Л.В.,
което изключва твърдяната от ищеца съсобственост върху тези имоти и налага отхвърляне
на предявения от него иск за делба.
Предвид горното,
въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на РС-Бургас е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид неоснователността
на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците дължат на
въззиваемите направените от тях разноски по делото. В случая искане за присъждане
на разноски са заявили единствено въззиваемите Е. и Р. Стайкови – третите
главно встъпили лица, които са представили доказателство за направени разноски във
въззивната инстанция в размер на 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Процесуалният
представител на въззивниците е направил възражение за прекомерност на този
хонорар, което съдът намира за неоснователно, тъй като с оглед интереса на посочените
въззиваеми лица размерът на платеното от тях адвокатско възнаграждение не
надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда
на Наредба № 1/09.07.2004 г. Ето защо на Е. и Р. Стайкови следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски в размер на 1 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1088/21.07.2017
г., постановено по гр.д. № 3185/2015 г. по описа на PC-Бургас.
ОСЪЖДА Г.Н.Д.,
ЕГН **********,***, и Р.Б.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на Е.П.С., ЕГН **********,
и Р.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 1 000,00 лв. (хиляда лв.),
представляваща направените от тях разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.