№ 108737
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело №
20241110137275 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „*********“ ЕАД, с искане за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника Р. А. Д.. Съдът намира, че искането за издаване на
заповед за изпълнение за вземания за начислена такса за събиране на дължими суми, както и
за за обезщетение за неустойка за обработка на просрочени задължения, ведно с лихвите за
забава към тях, следва да се отхвърли.
Задълженията, вменени на потребителя, са обективно за обезвреда на едни и същи
вреди – хипотетичните разходи на доставчика по събиране на просрочените задължения,
като в тях не се включват вредите от невъзможността да се получи в срок изпълнение на
задължението, доколкото се касае за клаузи в договор/общи условия, които са вероятно
неравноправни, съответно нищожни. Не е ясно как точно са формирани тези вземания, като
е налице значително неравновесие между страните по договора. Разходите за поддръжка и
амортизация на система за таксуване, мрежови разходи, за персонал, свързани с посоченото
основание за начисляване на тези суми, са присъщи разходи на дейността на доставчика без
значение дали има забава на плащанията на задълженията на потребителите. Не е
установено по делото тези разходи да се увеличават при наличието на забавени плащания,
още повече, че т.н. такси стават дължими с настъпване на забавата. При сключването на
договора за мобилни услуги, търговецът следва да е калкулирал чисто икономически в
цената и хипотезите, когато потребителят не е изпълнил свои задължения, съответно как
това ще се отрази в икономически план на търговското предприятие във връзка със
събирането на вземането. Не се изключва изключва правото на заявителя да претендира
други последици от забавата – напр. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което за
една и съща забава той реално претендира различни вземания, обезщетяващи едни и същи
вреди. Касае се за опит за изискване на допълнителни плащания от потребителя чрез
назоваването им като „такси“, „неустойки“ и т.н., при положение, че липсва съответстваща
им реално предоставена услуга. Търговецът не може да изисква от потребителя „такси“ за
събиране на дължими суми. Разноските, които той евентуално би направил, за да събере
вземанията си, подлежат на установяване и присъждане по съответен процесуален ред.
Следва да се отхвърли и заявлението за сумата от 33,28 лева за „допълнителна услуга
– екстра“ и лихви към нея, доколкото е неясно за каква точно предоставена услуга се
претендира сумата.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 202480/19.06.2024г. на СРС, подадено от „*********“ ЕАД, в частта му за сумите:
Начислена по договор с партиден номер М6292745 такса за събиране на
дължими суми дължимата сума за периода 23.04.2023 г. - 22.05.2023 г. в размер на
142.18лв. и дължима лихва върху тази сума в размер на 14.30лв. за период на забава
1
11.06.2023г. - 07.06.2024г.;
Начислена по договор с партиден номер М6292745 неустойка, представляваща
Обезщетение за обработка на просрочени задължения, в размер на 2.00лв. и дължима
мораторна лихва в размер на 0.25лв. за период на забава 18.03.2023г. - 07.06.2024г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2