Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260328
гр. Пловдив, 04.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 04.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7401/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К
№ 3683247, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Л.Й.П. е наложена глоба в размер на 800 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата. Моли да бъде потвърден
обжалваният електронен фиш като правилен и законосъобразен. Прави възражение за
прекомерност. Претендира направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно представената разписка, обжалваният електронен фиш
е връчен на жалбоподателката на 21.09.2020г. Жалбата е входирана в съда на
30.09.2020г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на
електронни фишове. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Следва да се
направи уточнението, че с жалбата са обжалвани 2 електронни фиша – Серия К
№ 3683191 и Серия К № 3683247, издадени от ОДМВР-Пловдив. По
отношение на първия обжалван фиш – този с номер 3683191, за същият е образувано
АНД № 7407/2020г. по описа на РС-Пловдив, IV н.с. Предмет на
настоящото производство е електронният фиш Серия К № 3683247.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 27.05.2020 г. в 14,39
ч. в гр. Стамболийски, на ул. „Тракия“ № 16 в населено място, при максимално
разрешена скорост за движение от 40 км/ч, въведено ограничение на скоростта с
пътен знак B 26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза
на водача, лек автомобил с рег. № ****, се
движел с установена наказуема скорост- 78 км/ч., тоест с превишаване на
скоростта от 38 км/ч. като собственик е бил Л.Й.П..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на
посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка
статично изображение, което съгласно чл.
16, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с
координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на
процесния автомобил в размер на 81 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3
км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 78 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението
редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва
да са налице следните условия:
- използваното
техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт
по метрология;
- техническото средство
да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип;
- при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика
трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата
на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на
пътен знак B26 от страна на
жалбоподателя, поради което и същият не е извършил вмененото му административно
нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За
доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган
да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на
АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение
на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за
пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието
от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за
използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство
може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство.
В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от
Наредбата, АТСС е било позиционирано в гр. Стамболийски, на бул. Тракия
№ 16, на 100 метра от пътен знак B26. Като посока на
движение на контролирани МПС било посочено от север към юг, а посоката за задействане била посочена като
П-приближаващ, като с кръг били оградени от контролния орган О-отдалечаващ и
П-приближаващ.
Доколкото от представената снимка не се вижда
позиционирането на пътния знак, при спазване принципа на служебното начало и с
оглед направеното възражение в жалбата по отношение на фактическата обстановка
и позиционирането на знаците, в хода на съдебното производство била изискана
справка от община Стамболийски дали участъкът от пътя с административен адрес
ул. Тракия № 16, гр. Стамболийски, в
посока от север към юг, попада под действието на пътен знак В26. Съгласно
писмо изх. № 039/08.01.2021г. от Община Стамболийски, се установява, че
пътен знак В26 – ограничение на скоростта до 40 км/ч е поставен на стълб за
улично осветление на път III-866 на км 117+712 вдясно, посока
юг-север, пред имот с административен адрес ул. Тракия №6. От община
Стамболийски не посочват да е наличен
пътен знак за ограничение на скоростта в посока от север към юг.
В тази насока напълно
основателно се явява възражението на жалбоподателя, че не е бил наличен знак В
26 за ограничение на скоростта и неправилно е било констатирано нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по обжалвания в настоящото производство електронен фиш.
Изложените твърдения в жалбата за действително осъществилата се фактическа
обстановка напълно се подкрепят от представените по делото доказателства, а
същите освен това се явяват и напълно логични.
Действително на процесната дата на едно и също място – бул.
Тракия № 16, по време на осъществяван един и същ контрол с техническо
средство, са били констатирани две нарушения в рамките на 7 минути, извършени
от автомобил с рег. № ****, като това се потвърждава и от показанията на гърба
на Протокола по чл. 10 от Наредбата, където двете нарушения на процесния
автомобил са констатирани в 14,32 и в 14,39ч. Жалбоподателят изрично е посочил,
че първото констатирано нарушение на скоростта е извършено при движение в посока юг-север (при излизане от кръгово движение и
насочване към надлез над ж.п. линията София-Пловдив), при поставен пътен знак В 26 от 40 км/ч, което напълно се подкрепя
от справката от Община Стамболийски. Възраженията на жалбоподателя за начина на
поставяне на съответния пътен знак са ирелевантни в настоящото производство,
доколкото това нарушение както вече се посочи е предмет на АНД
№ 7407/2020г. по описа на РС-Пловдив, IV н.с.
По отношение на процесното нарушение, напълно логична с
оглед краткия период от време между двете нарушения, се явява тезата на
жалбоподателя същото да е констатирано при движение на контролираното МПС в обратната посока, след посещението на
бензиностанция, находяща се от северната страна на надлеза. Същата се подкрепя
както от Протокола по чл. 10 от Наредбата, където е посочено че посоката на
движение на контролираните МПС е от север към юг, така и от самата снимка, от
която е видно, че процесният автомобил се спуска от посочения надлез.
Възражението на жалбоподателя, че в тази посока е липсвал пътен знак, според
настоящия състав се явява напълно и
безспорно доказано като същото кореспондира в пълна степен както със справката от община Стамболийски, от
която изрично се установява, че
въведеното ограничение е единствено в посока юг-север, така и от косвените
доказателства – приложените по делото електронни фишове серия К № 3312081,
серия К № 3510471 и серия К № 3900692 за установени нарушения на същите и на съседни адреси (гр.
Стамболийски, бул. Тракия № 16 и № 18), както
непосредствено преди процесното нарушение (10.01.2020г. и 27.03.2020г.), така и непосредствено след нарушението
(25.07.2020г.), когато административнонаказсащият орган е наказвал нарушителите
за установено превишение на максимално
разрешената скорост в населено място от 50 км/ч, а не за въведено с пътен
знак ограничение от 40 км/ч.
В тази насока
неправилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя
за неспазване на ограничение на скоростта, въведена с пътен знак – чл. 21, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Така нарушението, за което е издаден електронният фиш, се
явява неизвършено от жалбоподателя, поради което и обжалваният електронен фиш
подлежи на отмяна.
Следва да се отбележи, че в случая в хода на съдебното
следствие се установява извършено нарушение, доколкото автомобилът се е движил
със скорост от 78 км/ч в населено място, т.е. с 28 км/ч над разрешената по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП скорост. В случая обаче такова нарушение не е било
предявявано на нарушителя нито в буквеното описание на нарушението, нито при
дадената му законова правна квалификация, нито пък е била описана
законоустановената санкция за същото. Съдът, съгласно настоящата нормативна
уредба в България, в производството по обжалване на наказателни постановление
действа като контролно-отменителна инстанция и няма как да наказва нарушители
за установени едва в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция
нарушения, които не са били надлежно предявени на нарушителя с електронния фиш.
В тази връзка следва да се посочи, че лошо впечатление
прави практика, при която административнонаказващите органи, в желанието си да
наложат по-високи санкции за неизвършени нарушения, пропускат да накажат
нарушители за действително извършени от тях нарушения, като им наложат
съответните, макар и в по-нисък размер, но законосъобразни наказания.
Стремежът на административнонаказващият орган в настоящия
случай за налагане на незаконосъобразно висока санкция личи и от обърканата в
електронния фиш санкционна разпоредба. Наложено е било наказание „Глоба“ в
размер на 800 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер. Така за налагането на санкция по
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три
обстоятелства:
1.
доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с
която се запълва бланкета (в случай на превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП);
2.
описание от фактическа
страна, че нарушението е извършено повторно;
3. описание от фактическа
страна защо е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който
определя тази квалификация.
Макар и да не е било описано в обжалвания електронен фиш
никое от изброените три обстоятелства, съдът с оглед засиленото служебно
начало, в хода на съдебното производство е изискал справка за нарушител водач
на жалбоподателката. Видно от получената справка, същата е била наказвана с
Наказателно постановление, влязло в сила
на 08.05.2015г., за нарушение на чл.
179, ал. 2 от ЗДвП. Единствените други издавани санкционни актове са двата
електронни фиша - Серия К № 3683191 и Серия К № 3683247, издадени от
ОДМВР-Пловдив. По отношение на електронния фиш със Серия К № 3683191,
същият не е издаден за повторно нарушение, нито е влязъл в сила, тъй като,
както вече се посочи, е обжалван и е предмет на АНД № 7407/20г. по описа на
РС-Пловдив. Така не са налице основанията за ангажиране на наказателна
отговорност на жалбоподателката за извършено от нея нарушение при условията на
повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тъй като същата не е извършила
твърдяното нарушение, след като е била наказвана 1. с наказателно постановление, 2. в едногодишен срок 3. от влизането в сила на наказателното постановление 4. с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение. Единственото издадено наказателно
постановление не е за нарушение на
скорост, и същото е влязло в сила 5
години преди извършване на твърдяното нарушение. Същевременно електронният
фиш със Серия К № 3683191 също не може да обоснове квалифициране на
деянието като повторно, доколкото същият не
е наказателно постановление, нито е
влязъл в сила.
С оглед принципа на законоустановеност на наказанието,
посочването на грешна санкционна норма и определянето на незаконосъобразно
наказание на самостоятелно основание се явява причина за отмяна на обжалвания
електронен фиш, като порокът не може да бъде саниран от съда с посочване за
първи път във въззивния акт едновременно на правилната нарушена норма и
правилната санкционна норма.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата
страна на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие за оказване на правна помощ и съдействие на жалбоподателя от
адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство при обжалването
на два електронни фиша. Доколкото предмет на настоящото производство е само
един от двата фиша, то и възнаграждението следва да се определи наполовина и въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 150 лв. на жалбоподателя, като
в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на същия,
доколкото останалата част от възнаграждението представлява представителството
по обжалването на електронния фиш, който е предмет на разглеждане в друго
производство. Съдът разгледа и възражението за прекомерност, сторено от
въззиваемата страна, но намери същото за неоснователно, доколкото уговореното
възнаграждение се явява по-ниско от минимално предвиденото в Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3683247,
издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Л.Й.П.
е наложена глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Л.Й.П., ЕГН ********** сума
в размер на 150 лв., представляваща
разноски в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
М.М.