РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Благоевград, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200757 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. с местоживеене в Благоевград, чрез
адв.В. К., против НП№24-1116-001546/09.05.2024г., издадено от Началник
Група при ОДМВР- Благоевград, сектор“Пътна полиция“, с което му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв., във
връзка с нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е издадено в нарушение на процесуални
правила по ЗАНН . Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира
представител по делото. В придружително писмо с преписката до съда,
изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
обжалваното НП и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.
РП-Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител по
делото и становище по жалбата.
1
Съдът, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с
право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
/Страните нямат спор, а и от нарочна разписка към постановлението е видно,
че то е връчено на жалбоподателя лично на 14.05.2024г. и в законният срок
срещу НП е депозирана и процесната жалба–на 28.05.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и несъмнен начин, че на 16.04.2024г., длъжностно лице при
санкциониращият орган - младши автоконтрольор св.П. П., в присъствието на
св.М. М., е издал на жалбоподателя АУАН №1115244, за това, че на
16.04.2022г. в 15.27 часа, в Б , на бул.“С “№ , в сградата на сектор „Пътна
полиция“, пункт за регистрация на МПС, е констатирано от двамата
свидетели по акта, че жалбоподателят за времето от 06.02.2024г. до
07.03.2024г., в качеството си на собственик, не е представил придобитото от
него МПС за регистрация, а именно такова с марка „В “ и с номер на рама . В
акта е отразено, че това бездействие на жалбоподателя е установено въз
основа на Митническа декларация с номер NL822594845. Тези констатации
са квалифицирани като административно нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с
ал.2 от ЗДвП. . Акта е връчен лично на жалбоподателя на датата на
съставянето му, като жалбоподателят собственоръчно е отразил върху
документа, че няма възражения по него. .
Въз основа на АУАН, на 09.05.2024г., Началникът на Група при ОДМВР-
Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, е издал срещу жалбоподателя
обжалваното НП№24-1116-001546, с което за описаното в акта нарушение по
чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, е
санкционирал жалбоподателя като му е наложил санкция „Глоба“ в размер на
200.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.05.2025г., чрез разписка
към Постановлението.
2
При разпита на свидетелите по акта П. и М. се установи, че процесният
АУАН е изготвен въз основа на подадена информация и документална
преписка от служители при санкционния орган, отговарящи за регистрация на
придобити МПС/св.М./, а именно представената и посочена в акта мистическа
декларация за внос на процесното МПС и закупуването му от страна на
жалбоподателя. Свидетелите установяват също, че акта е съставен в офис на
санкционния орган и предоставен за връчване на дееца на мястото на
изготвянето му.
Наред с това като доказателство по делото е приета и Фактура от
19.10.2023г. за закупуване на процесния автомобил от страна на
жалбоподателя, а като негов продавач е посочен във фактурата „А “ с
местонахождение в щата И, С.
На 23.03.2024г. е издадено удостоверение за индивидуално одобряване
на процесното ППС съгласно изискванията на Споразумението за
Европейското икономическо пространство и К Ш . За същият автомобил
било издадено и Разрешение за временното му движение на 31.03.2024г. След
което на 10.04.2024г., с нарочен договор за покупко-продажба, също прието по
делото като доказателство, жалбоподателят е продал процесният автомобил
на друго лице- И С Ч , като сделката е изповядана пред нотариус на същата
дата.
Между страните не е спорно, че за регистрирането на процесният
автомобил е подадено в сектор „ПП“при ОДМВР - Благоевград, заявление за
регистрация на 11.04.2024г., но от неговият нов собственик, а именно И С Ч .
Към него е приложена и цитираната в акта и в НП митническа декларация. От
нея се потвърждава, че вносител на процесният автомобил е жалбоподателя,
като вносът му е направен на 06.02.2024г.
Към делото е приложена като доказателство Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на Началника
на Група при ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“ е делегирано
правомощие от министъра за извършване на контрол по Закона за движение по
пътищата и в това число издаване на НП при констатирани нарушения на този
нормативен акт .
Изложената фактическа обстановка се обосновава с цитираните писмени
и гласни доказателства, които кореспондират по между си и съдът ги
3
кредитира като годни за изясняване на обективната истина в процеса.
ОТНОСНО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушението по чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП .
По безспорен и категоричен начин се установи, че атакуваното НП е
издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи като
доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи.
НП и АУАН са издадени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а именно в 1-
но месечен срок от извършване на твърдяното нарушение и респ. издаване на
АУАН за същото.
В НП и в акта в съответствие с чл. 57 и респ. чл.42 от ЗАНН, са
посочени ясно и конкретно: дата на установяване на твърдяното нарушение,
място на установяването му, дата /период/ и място на извършване на
нарушението, фактически обстоятелства при извършването му, респ. относно
начина на извършването му, както и правна квалификация на същото, ведно с
доказателства, с които е установено твърдяното деяние. В НП е посочена и
конкретна санкционна норма, която кореспондира с квалификацията на
твърдяното нарушение. Ето защо съдът приема, че НП е издадено в
съответствие с императивната процедура на ЗАНН и е процесуално
законосъобразно, а възраженията на защитата в обратна насока са
неоснователни.
От друга страна обаче с ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира, че не се установи по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.
145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира същото в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
4
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба, като според чл. 145,
ал.4 от ЗДвП, тази разпоредба се прилага и при придобиване на
собствеността на пътно превозно средство извън Република България
или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.
В контекста на това приложимо право в казуса, от обективна страна се
установи по безспорен начин, че като физическо лице жалбоподателят Б. П.
е придобил собствеността върху описаното в НП моторно превозно
средство, съгласно приложена по делото Фактура от 19.10.2023г., като
това придобиване е станало със закупуването на това ППС извън
пределите на страната / от С/.
При придобиването на собственост върху МПС действително възниква
задължението на приобретателия на автомобила, за неговата регистрация по
чл. 145, ал.4, вр. с ал.1 от ЗДвП, в срок от 1-месец, който се изчислява от
датата на оформяне на вноса на ППС, чрез съответният митнически орган и
съгласно подадената за това митническа декларация на приобретателя /чл.3,
ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение , временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях , и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни
превозни средства/. В случая, вноса на процесният автомобил е оформен с
митническа декларация на 06.02.2024г. и едномесечният срок за регистрация
по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, е именно посоченият такъв в НП
/06.02.2024г.-07.03.2024г./, след която дата, бездействието на приобретателя
може да се квалифицира като нарушение на това законово изискване.
Визираното законово правило обаче има изключение и то не намира
приложение когато придобитото пътното превозно средство е извън
Република България и е с цел продажба, каквато именно е процесната
хипотеза, след като се доказа в процеса, че веднага след придобиването на
процесното ППС /към 06.02.2024г./, на 10.04.2024г. то е продадено от
жалбоподател на друго лице /И Ч /, именно който на 11.10.2024г. и в срока по
чл. 145, ал.2 от ЗДвП, е представил автомобила за регистрация пред органите
на Сектор „ПП“ към ОДМВР-Благоевград. След като на 10.04.2024г. е продал
процесното МПС на друго лице с нарочен договор, надлежно изготвен и
5
регистриран пред нотариус, то жалбоподателят и обективно не е могъл в 1-
но месечен срок от придобиването на тази вещ, така както му е фиксиран
такъв срок в НП и в АУАН, да я регистрира като своя собственост, след
като вече не я притежава .
Предвид изложеното, съдът констатира, че жалбоподателят не е
извършил от обективна страна нарушение по чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от
ЗДвП, като не е регистрирал в 1-но месечен срок, придобитото от него
МПС, описано в НП, след като същото е придобито именно с цел
неговата продажба и то е било продадено на друго 3-то лице 4 дни след
придобиването му .
Като не е отчел изложеното и с издаденото НП е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение
по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, което той не е извършил от обективна
страна, наказващият орган е издал материално незаконосъобразен акт,
който като такъв следва да се отмени.
Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 63, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №24-1116-001546/09.05.2024г., издадено от Началника на
Група в ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. Р. П. с
адрес: Б , ул.“Д “№ , вх. , ет. , ап. , е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200.00лв./двеста лева/, във връзка с нарушение по чл.
145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6