№ 2906
гр. София, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110103704 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. В. Р., чрез адв. А. Ч.,
срещу Столична община искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми, представляващи обезщетение за лишаване от
ползване на собствените на ищеца 3,9855% идеални части от всеки от описаните в
исковата молба недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с административен
адрес: . за периода 24.01.2017 г. - 02.10.2017 г. /с изключение на обезщетението за
лишаване от ползване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на апартамент № . на 4-ти етаж за периода
24.01.2017 г. - 15.12.2017 г./, както и за обезщетение за забава, начислено върху всяко
едно от обезщетенията за лишаване от ползване за периода 24.01.2019 г. - 24.01.2022 г.
При депозиране на исковата молба исковете са били предявени за суми, както следва:
- 379,56 лева - за административни помещения на IX етаж от сграда - кула с площ от
около 127,43 кв.м., както и 115,60 лева - лихва за забава;
- 243,18 лева - за апартамент № 1 на 8-ми етаж с площ от 77,35 кв.м., както и 74,10
лева - лихва за забава;
- 146,78 лева - за апартамент № 2 на 8-ми етаж с площ от 47 кв.м., както и 44,60 лева -
лихва за забава;
- 243,18 лева - за апартамент № 1 на 7-ми етаж с площ от 77,35 кв.м., както и 74,10
лева - лихва за забава;
- 146,78 лева - за апартамент № 2 на 7-ми етаж с площ от 47 кв.м., както и 44,60 лева -
лихва за забава;
- 98,20 лева - за апартамент № 1 на 6-ти етаж с площ от 31,30 кв.м., както и 29,93 лева
- лихва за забава;
- 315,18 лева - за апартамент № 2 на 6-ти етаж с площ от 93,05 кв.м., както и 96,05 лева
1
- лихва за забава:
- 146,78 лева - за апартамент № 33 на 5-ти етаж с площ от 47 кв.м., както и 44,60 лева -
лихва за забава;
- 263.01 лева - за апартамент № 34 на 5-ти етаж с площ от 80 кв.м., както и 80,05 лева -
лихва за забава;
- 332,00 лева - за апартамент № 26 на 4-ти етаж с площ от около 90 кв.м., както и 101,11
лева - лихва за забава.
С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 26.01.2023 г., по
искане на ищеца съдът е допуснал увеличение на предявените искове, като исковете за
главница се считат предявени за сумата от общо 2569,72 лева, а исковете за лихва за
забава се считат предявени за сумата от 782,40 лева.
С исковата молба ищецът твърди, че с ответника и трети за спора лица до
02.10.2017 г. са били съсобственици при квоти: 3,9855% идеални части за ищеца и
83,033 % идеални части за ответника, установени с Решение от 12.02.2009 г. по гр.д. №
8857/2007 г. по описа на СРС, 53 с-в, с което е допусната делба на недвижимите имоти.
С решение № 179/24.02.2015 г. е допуснато да бъде извършена делба на имотите, като
на ищеца, съвместно с трето лице, е бил възложен в дял апартамент № ., находящ се на
4-ти етаж в сградата. Решението е влязло в сила на 02.10.2017 г. С това съдебно
решение е било определено и дължимото на ищеца от страна на СО на основание чл.
31, ал. 2 ЗС обезщетение за лишаване от ползване на имотите за периода 15.10.2008 г. -
15.10.2013 г. Възложеният в дял на ищеца недвижим имот му е бил предаден от
ответника на 15.12.2017 г. Поддържа, че ответникът е ползвал имотите до приключване
на производството за съдебна делба, а апартамент № 26 - до 15.12.2017 г. С молба,
приета от ответника, с вх. № РОБ19-ГР94-872/14.08.2019 г., е било отправено искане за
доброволно уреждане на отношенията между страните по повод ползването на
имотите, но ответникът не е изразил становище, респ. не е заплатил обезщетение.
Счита, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на обезщетение, с оглед което
предявява претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли съда да осъди ответника да заплати
сумите по главните искове, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Установено в производството от приетата като доказателство молба, вх. № към
ОС-91-00-2/5/ от 20.07.2007 г., подадена от ищеца до ответника, е, че със същата е било
отправено искане на ищеца да се предостави информация кои от съсобствените между
страните имоти са отдавани под наем от ответника. Със същата е била отправена и
покана на основание чл. 31 ЗС за изплащане на обезщетение за ползване от страна на
ответника на процесните имоти, Отправено е и предложение, в случай че ответникът
намери това за целесъобразно, да предостави на ищеца ползване на част от имотите
според правата му в съсобствеността до приключване на делбеното производство.
От приетото по делото решение № 179/24.02.2015 г., постановено по гр.д. №
8857/2007 г. по описа на СРС, II Гражданско отделение, 53 с-в, с което между страните
в настоящото производство и трети за спора лица е допуснато извършването на
съдебна делба на процесните недвижими имоти. се установява, че с влязло в сила
решение от 12.02.2009 г. по първата фаза на делбеното производство е прието, че
2
ищецът притежава 3,9855 % ид.ч. от недвижимите имоти, а ответникът – 83,033 % ид.ч.
Установява се, че в хода на делбеното производство ищецът е предявил по реда на чл.
286 (отм.) ГПК претенция по сметки за присъждане на обезщетение за лишаването му
от ползването на имотите за периода 15.10.2008 г. – 15.10.2013 г. С решението по
извършване на делбата, влязло в законна сила на 02.10.2017 г., апартамент № 26,
находящ се на IV етаж в сградата, с площ от около 90 кв.м. е възложен в общ дял на
ищеца и А. В. Ч.. Със същото решение е прекратена и съсобствеността между страните
по отношение на всички процесни имоти. На основание чл. 31, ал. 2 ЗС Столична
община е осъдена да заплати на Д. В. Р. сумата от общо 8331 лева, представляваща
обезщетение за ползване на процесните имоти в периода 15.10.2008 г. – 15.10.2013 г
Приет като доказателство по делото е приемо-предавателен протокол от
15.12.2017 г., подписан между представители на Столична община, район „Оборище“,
от една страна, и от друга страна, Д. В. Р. и А. В. Ч., съгласно който ответникът е
предал на ищеца и другия собственик в изпълнение на влязлото в сила решение по
извършване на делбата владението върху възложения им апартамент № 26 на IV етаж в
сградата на .
С молба, вх. № РОБ19-ГР94-872/14.08.2019 г., подадена от ищеца до кмета на
район „Оборище“, приета като доказателство по делото, е било отправено искане за
доброволно уреждане на отношенията между страните по повод ползването на
имотите. Със същата е била отправена покана на осн. чл. 31 ЗС за изплащане на
обезщетение за ползване на процесните имоти за периода 15.08.2014 г. – 15.12.2017 г.
По искане на ищеца по делото е допуснато, изслушано и е прието заключението
на съдебно-техническата оценителна експертиза, което съдът кредитира като
обективно дадено от специалист, притежаващ необходимите специални знания и
отговарящо в пълнота на поставените задачи. Заключението си вещото лице е
изготвило въз основа на наличната по делото документация и допълнителни
проучвания, извършени за целите на експертизата. Извършен е бил външен оглед на
сградата, в която се намират процесните имоти, поради неосигурен достъп до
вътрешността на имотите. Съгласно същото, съдът приема за установено, че сградата, в
която се намират процесните имоти, се намира в централнта част на столицата - на
ъгъла на бул. „Кн. Мария Луиза” и ул. „Екзарх Йосиф”. Касае се за масивна 11-етажна
сграда, с носеща стоманобетонова конструкция и тухлени стени, с каменна фасадна
облицовка, на възлово кръстовище на столицата, в непосредствена близост до
търговски обекти, административни институции, спирки на градския транспорт и
метростанция. Вещото лице е пояснило, че дадената със заключението оценка се
базира върху анализа на цените и други условия при сделките с подобни или сравними
недвижими имоти. Направено е било проучване за сходни имоти, които биха
удовлетворили изискванията за сравнимост с оценявания имот по отношение на
физически и други характеристики и ползи от потреблението. Въз основа на
извършеното проучване са били съставени пазарни извадки, базирани на статистически
данни от различни агенции и специализирани сайтове за недвижими имоти, отчитащи
както данните от публикуваните оферти, така и статистика на база реализирани сделки
за изследваните периоди, дадени в Приложение № 1 към експертизата.
В Приложение № 2 към заключението вещото лице е представило средния
пазарен размер на наема, който би се реализирал, ако имотите бяха отдавани под наем
за процесния период. Експертът е заключил, че стойността на частта на ищеца според
притежаваните от него идеални части от общия размер на наема за процесните
периоди, е в размер на сумата от 2 569,72 лв., като сбор от дадените от вещото лице
3
оценки за всеки един от процесните имоти. Следва да се посочи, че по отношение на
възложения в дял на ищеца и трето лице апартамент № 26 вещото лице е посочило, че
месечното обезщетение за лишаване от ползване според посочените от ищеца с
исковата молба идеални части е в размер на сумата 36,59 лева, като за периода, за
който такова се претендира, обезщетението възлиза на сумата от общо 391,83 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главните вземания, които
се претендират за период от три години преди предявяването на исковете.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти по отношение на главните искове, а именно: че имотите са
били съсобствени между страните през исковия период /до 02.10.2017 г./, че същите са
ползвани от от ответника през времето, за което исковете са предявени, че ищецът е
поискал писмено обезщетение от ответника за ползите, от които е лишен, както и какъв
е размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползването за процесните
периоди.
В тежест на ответника е да докаже, че е предоставил възможност на ищеца да
ползва имотите.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже момента на настъпване на
забавата (получаване на поканата за плащане на обезщетение) и размера на законната
лихва.
От приетите по делото писмени доказателства е несъмнено установено, а и това
не е оспорено от ответника, че ищецът до влизане в сила на решението за извършване
на делбата е бил съсобственик на процесните недвижими имоти, като е притежавал
3,9855% идеални части от тях. Установено е, че съсобствеността върху имотите е била
прекратена по силата на влязлото в сила на 02.10.2017 г. решение за извършване на
делба.
Установено е на следващо място, че още преди процесния период ищецът е
отправил до ответника писмена покана на осн. чл. 31 от ЗС за изплащане на
обезщетение за ползването на процесните имоти. Съгласно трайната и
безпротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС писменото
поискване представлява едностранно волеизявление на лишения от ползване
съсобственик, отправено до ползващия съсобственик, с което се иска /претендира/
заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено, писменото
поискване действа занапред без ограничение във времето до настъпване на
правопогасяващ факт – прекратяване на съсобствеността или преустановяване на
ползването от съсобственика /в този смисъл ТР № Тълкувателно решение № 7 от
2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/.
Следва да се посочи също така, че в настоящото производство ответникът не е
оспорил вземанията на ищеца и не се е защитавал с възражения, че претенциите на
ищеца са неоснователни, напр. защото е преустановил ползването на имотите или е
предоставил на ищеца възможност да ползва същите според правата си. Липсват данни
за промяна на установеното с решението по извършване на делбата, съдържащо и
произнасяне по предявената от ищеца претенция за обезщетение за лишаване от
ползване, фактическо положение. От доказателствата по делото е установено, че
4
решението по извършване на делбата е влязло в сила на 02.10.2017 г., като тогава съдът
приема, че е прекратена съсобствеността върху процесните имоти между страните, с
оглед което и това е крайният момент, до който ответникът дължи обезщетение за
ползване на съсобствените имоти на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Ето защо и исковете на
ищеца за периода 24.01.2017 г. – 02.10.2017 г. за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване на собствените му идеални части от имотите са доказани по
основание и размер и същите следва да бъдат уважени за сумите съгласно
заключението на СТЕ. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползването на ап. № 26 на основание чл. 31, ал. 2 ЗС искът също следва да
бъде уважен за периода 24.01.2017 г. – 02.10.2017 г. за сумата от 304,92 лева или
исковете за главници на това основание според настоящия съдебен състав са
основателни за сумата от 2482,72 лева.
По отношение на искането за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на ап. 26, находящ се в процесната сграда, за периода след влизане в сила на
съдебното решение по извършване на делбата /03.10.2017 г. – 15.12.2017 г., когато
владението върху имота е предадено от страна на ответника на ищеца/ и доколкото в
исковата молба ищецът твърди, че страните са били съсобственици в същия именно до
02.10.2017 г., но ползването на имота от ответника е продължило до предаването му на
ищеца с приетия като доказателство по делото приемо-предавателен протокол, то
следва да се посочи, че правната квалификация на тази претенция е по чл. 59, ал. 1
ЗЗД. Доколкото обезщетението за ползван на чужд имот също е съизмеримо със
средния пазарен наем, то и по отношение на размера, за който претенцията е
основателна следва да се ползва заключението на СТЕ. За пълнота съдът намира за
необходимо да подчертае, че е ограничен от диспозитивното начало и този иск може да
се уважи за предявения от ищеца размер от 87,00 лева.
Следователно и главните искове са основателни за сумата от 2569,72 лева,
съобразно допуснатото увеличение на размера на исковете.
По отношение претенциите по чл. 86 ЗЗД.
Вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обезщетение за вредите, настъпили, поради
забава на длъжника, като се презюмира, че вредата се равнява на размера на основния
лихвен процент за времето на забавата. Условие да се уважи иск за заплащане на
мораторна лихва в настоящия случай, е отправянето на писмена покана от
съсобственика, който не използва вещта до съсобственика, който ползва същата.
Доколкото с молбата с вх. № към ОС-91-00-2/5/ от 20.07.2007 г. е била отправена
покана да се заплати обезщетение, то ответникът е изпаднал в забава от получаването
на поканата, предвид което исковите претенции за изплащане на обезщетение за забава
върху вземанията, дължими от ответника на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, са основателни.
Същите следва да се уважат като лихвата за забава бъде изчислена върху главницата от
2482,72 лева и за периода 24.01.2019 г. до 23.01.2022 г. Съдът на основание чл. 162
ГПК и чрез използване на онлайн лихвен калкулатор /
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/, приема, че тези искове са основателни
за сумата от общо 755,84 лева, която следва да се присъди в полза на ищеца.
Що се отнася до искането за присъждането на законна лихва върху вземането,
дължимо от ответника на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да се посочи, че
отправената до ответника през 2007 г. покана по чл. 31, ал. 2 ЗС е преустановила
действието си с прекратяване на съсобствеността върху имотите. По делото е
установено, че ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетение за лишаването
от ползване на ап. № 26 за периода до 15.12.2017 г. Това е изрично поискано с писмена
5
молба, получена от ответника на 14.08.2019 г., като със същата на ответника е
предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Ето защо и съдът приема, че
ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да заплати на
собственика на ап. 26 обезщетение за лишаване от ползване с изтичане на
предоставения му 7-дневен срок, или считано от 22.08.2019 г. Следователно и искът за
лихва за забава върху главницата от 87 лева следва да се уважи за сумата от 21,42 лева,
начислена за периода 22.08.2019 г. – 23.01.2022 г.
За разликата до пълния претендиран размер /за сумата от 5,14 лева/ искът следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 732,96 лева за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. На основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв съдът определя възнаграждение в полза на адв. Ч. за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в производството в
размер съобразно предвиденото в НМРРАВ, а именно сумата от 635 лева, която следва
да бъде заплатена от ответника.
Ответникът не е сторил и не претендира разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ., с адрес: ., да заплати на основание чл. 31,
ал. 2 ЗС, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Д. В. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, ., обезщетения за лишаване от ползване на следните недвижими
имоти, находящи се в жилищна сграда с административен адрес: .:
- АДМИНИСТРАТИВНИ ПОМЕЩЕНИЯ на IX етаж от сградата - кула със застроена
площ от около 127,43 кв.м., заедно с 1,848% идеални части от общите части на
сградата и от дворното място, в което е построена същата, състоящи се от оперативна
зала, коридор, санитарен възел, стая – информационен център и тераса;
- АПАРТАМЕНТ № 1 на VIII етаж с площ от 77,35 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, заедно с 1,12% идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, в което е построена сградата;
- АПАРТАМЕНТ № 2 на VIII етаж с площ от 47 кв.м., състоящ се от кухненски бокс,
входно антре, баня – тоалетна и тераса, заедно с 0,66% идеални части от общите части
на сградата и от дворното място, в което е построена сградата;
- АПАРТАМЕНТ № 1 на VII етаж с площ от 77,35 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, заедно с 1,12% идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, в което е построена сградата;
- АПАРТАМЕНТ № 2 на VII етаж с площ от 47 кв.м., състоящ се от кухненски бокс,
входно антре, баня – тоалетна и тераса, заедно с 0,62% идеални части от общите части
на сградата и от дворното място, в което е построена сградата;
- АПАРТАМЕНТ № 1 на VI етаж с площ от 31,30 кв.м., състоящ се от една стая, баня,
антре и балкон, заедно с 0,4694% идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, в което е построена сградата;
- АПАРТАМЕНТ № 2 на VI етаж с площ от 93,05 кв.м., състоящ се от дневна, две стаи,
преходна стая и сервизни помещения, заедно с 1,3067% идеални части от общите части
на сградата и от дворното място, в което е построена сградата;
6
- АПАРТАМЕНТ № 33 на V етаж с площ от 47 кв.м., състоящ се от стая, кухненски
бокс, входно антре, баня – тоалетна и тераса, заедно с 1,12% идеални части от общите
части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата;
- АПАРТАМЕНТ № 34 на V етаж с площ от 80 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, заедно с 1,41% идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, в което е построена сградата;
- АПАРТАМЕНТ № 26 на IV етаж с площ от около 90 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения, заедно с 1,45% идеални части от общите части на
сградата и от дворното място, в което е построена сградата, както следва:
- на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 2482,72 лева, представляваща обезщетение за
ползване на посочените по-горе съсобствени между страните недвижими имоти за
периода от 24.01.2017 г. до 02.10.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на
исковете /24.01.2022 г./ до окончателното плащане;
- на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 87,00 лева, представляваща обезщетение за
ползване на апартамент № 26, находящ се на IV етаж в жилищната сграда, с площ от
около 90 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с 1,45%
идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена
сградата, за периода от 03.10.2017 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска /24.01.2022 г./ до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 755,84 лева, представляваща лихва за забава
в размер на законната, начислена върху сумата от 2482,72 лева за периода от
24.01.2019 г. до 23.01.2022 г., и сумата от 21,42 лева, представляваща лихва за забава в
размер на законната, начислена върху сумата от 87,00 лева за периода от 22.08.2019 г.
до 23.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ., с адрес: ., да заплати на Д. В. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 732,96 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Столична община ЕИК ., с адрес: ., да заплати на адв. А. В. Ч., САК,
със служебен адрес: . телефон ., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата
от 635,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Д. В. Р. в първоинстанционното производство.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: IBAN: ..
Рещението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7