Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../………..
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2214/2022 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Б.Д.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. М.Ц. *** срещу Решение № 1062 от 02.08.2022 г.,
постановено в производството по НАХД № 1719 по описа за 2022 г. на Варненския
районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 627580 - F635366 от 11.03.2022 г., издадено
от и.д. Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Варна, с което на
основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на Б.Д.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 9, във вр. с чл. 183,
ал. 1 ЗДДС.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради
което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на
спора, с което да се отмени процесното НП.
В съдебно заседание с писмена молба
подадена чрез процесуалния представител адв. Ц. поддържа касационната жалба. По
съществото на спора моли да се вземе предвид, че липсата на посочени дата и
място на извършване на нарушението е достатъчно основание за отмяна на издадения АУАН съобразно
съдебната практика. Тези реквизити - място и дата не могат да се извлекат,
както се твърди от органите на приходите от описаната в обжалваното НП фактура,
доколкото съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът
осъществява своята дейност на територия идентична с територията на действие на
районния съд по местонахождение. В настоящият случай Районен съд-Варна засяга
повече от едно населено място, поради което на същите населени места може да
осъществява дейност и нотариуса, в конкретният случай № 124 от Нотариалната
камара. Ето защо от така представената по делото фактура не може и не следва да
се прави извода, че твърдяното нарушение е извършено именно на територията на
гр. Варна и не могат в тази връзка да се извличат данни от фактурата. Наред с
това, поддържа всички изложени в касационната жалба възражения за неспазен срок
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Моли за решение в изложения смисъл и присъждане на
разноски.
Ответникът ИД Директор на дирекция
Контрол при ТД НАП Варна, чрез процесуалния си представител юрк. А. с писмена молба
моли за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен
контрол съдебен акт. Разгледана по същество съдът намира същата за
основателна.
Производството пред Районен съд – Варна
(ВРС) е образувано по жалба на Б.Д.В., против Наказателно постановление № 627580
- F635366 от 11.03.2022 год., на и.д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Варна, с което на В. за нарушение на чл. 113, ал. 9, вр. чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 183, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева.
ВРС е приел от фактическа страна, че на
24.01.2017 г. Б.Д.В. - нотариус с peг. № *** на Нотариалната камера, с район на действие: Районен съд – Варна,
дерегистриран по ЗДДС, на основание разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква
„б“ ЗДДС, вр. чл. 176, т. 3 и чл. 176, т. 6 ЗДДС издал на дата 18.11.2020 г.
фактура № 34929, която съдържала реквизитите, посочени в чл. 114 ЗДДС, а именно
данъчна основа в размер на 1171, 90 лева и начислен ДДС в размер на 234, 38
лева. Получател на фактурата било търговското дружество „Балмар Шипинг“ ЕООД. На
08.11.2021 г. служител на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Варна
констатирал, че Б.Д.В., в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице за
периода 01.11.2020 г. - 30.11.2020 г. е издало фактура № 34929, която съдържала
реквизитите, посочени в чл. 114 ЗДДС, а именно данъчна основа в размер на
1171,90 лева и начислен ДДС в размер на 234, 38 лева, като преценила, че със
своето поведение жалбоподателят В. е осъществил състава на нарушението,
предвидено в чл. 113, ал. 9, вр. чл. 183, ал. 1 ЗДДС, поради което и на 03.12.2021 г. му съставил акт за установяване на
административно нарушение. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН
срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано
от административно - наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 11.03.2022 г. и.д. Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 183, ал. 1 ЗДДС, наложил на Б.Д.В. административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.
113, ал. 9, вр. чл. 183, ал. 1 ЗДДС.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че поради липса на спор между страните относно факта, че на датата
18.11.2020 г. касаторът е издал данъчна фактура съдържаща реквизитите, посочени
в чл. 114 ЗДДС, като към този момент е бил дерегистриран по ЗДДС, е нарушил със
своето поведение цитираната нормативната разпоредба на чл. 113, ал.
9 ЗДДС, правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
ВРС е приел за неоснователни и ирелевантни
възраженията на жалбоподателя за липса на доказателства по какъв начин е бил
връчен на нотариус В. акта за дерегистрацията му по ЗДДС, т.к. касаторът сам признал, че е бил наясно с факта на
дерегистрацията си по ЗДДС.
Въззивният съд е приел, че АУАН е съставен
в срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото нарушението е установено на
дата 08.11.2021 г., за което свидетелства съставения от служител на НАП
Протокол № П - 03000321098207 - 073 - 001/ 08.11.2021 г., в който са отбелязани
констатациите от извършената проверка.
Според заключението на сезираният въззивен
съд липсват основания нарушението да се квалифицира като „маловажен случай“ на
административно нарушение, тъй като то не се отличава с по - ниска степен на
обществена опасност от подобни нарушения на данъчното законодателство, както и
предвид обстоятелството, че същият е издал множество фактури. Наложеното
административно наказание „глоба“ е строго предвидено в разпоредбата на чл.
183, ал. 1 от ЗДДС, а именно в размер на 1000 лева (предвид размера на
начисления ДДС във фактура № 34929), административно - наказващия орган изцяло
се е съобразил с вида и размера на наложеното административно наказание, поради
което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ.
евентуална несправедливост.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна
е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
но при неправилно приложение на закона.
На касатора е вменено
извършването на нарушение по чл. 113, ал. 9 ЗДДС, съгласно който данъчно задължените лица,
които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.
97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 с.з., нямат право да посочват данъка в
издаваните от тях фактури и известия към фактури. Това задължение възниква
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС само за данъчно задължени лица, регистрирани
по ЗДДС. За
нарушението, същият е санкциониран по реда на
чл. 183, ал. 1 ЗДДС, разпоредбата на който сочи, че лице, което не е
регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в
документа данък, но не по-малко от 1000 лв.
С оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на
законосъобразен акт. Разпоредбата в относимата редакция
на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН предвижда императивно в НП да е дадено
точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на
извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават.
От съдържанието на НП не
става ясно коя е датата, на която
административно наказващия орган е приел, че е извършено нарушението. Посочено
е наред с различни дати на извършване на проверки, вкл. в масивите на НАП, че в периода 01.11.2020г. - 30.11.2020г. задълженото лице е издало фактура № 34929/18.11.2020г.,
в която е посочило размера на ДДС. Доколкото обаче на лицето е ангажирана
отговорност за извършено конкретно действие, а не за бездействие е следвало АНО
изрично да посочи конкретна дата на извършване респ. довършване на нарушението,
което в конкретния случай не е сторил.
Вписаните във фактурата като първичен счетоводен документ данни не
освобождава органа от задължението да посочи в АУАН и НП дата на извършване и
място на нарушението, а не в евентуалност да препраща към данни от нея или друг
документ в преписката за задължителни реквизити.
В горния смисъл издаването на фактура
само по себе си не обезсмисля съставяне на акт и издаване на НП. Неяснотата
досежно тези реквизити в АУАН и НП води като краен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което не е констатирано от ВРС.
Посочване на точната дата и място на
извършване на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и
има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в
същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Не може елементи от
обективния фактически състав на нарушението, каквито са датата и мястото на
извършването му, да се извличат от данните по преписката. В този смисъл изцяло
несъстоятелна е тезата, поддържана от ответника по касационната
жалба относно начина на установяване на тези съществени реквизити в настоящата
хипотеза. Погрешно и превратно е интерпретирането от страна на ответника
по касация на реквизита „дата на извършване на нарушението“, изложено пред
въззивната инстанция. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на
извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и
посочена точно в АУАН и в НП. Същото императивно задължение се съдържа и за
място на извършване на нарушението. Това императивно задължение на АНО важи и
за случай като разглеждания.
Несъответстващ на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН (в редакцията към съставянето
на АУАН) е извода на ВРС, че АУАН е бил
съставен в тримесечния преклузивен срок предвиден в същата норма, считано от 08.11.2021
г. (датата на съставения Констативен протокол № П - 03000321098207 - 073 -
001/08.11.2021 г.). Посочената в НП дата на която извършеното от В. нарушение е
установено - 08.11.2021 г. не може да бъде възприета като дата на която са установени
нарушението и нарушителя. От съдържанието на стр. 6 от Констативен протокол № П
- 03000321098207 - 073 - 001/08.11.2021 г. става ясно, че фактура № 34929/18.11.2020
г. е била предоставена от касатора на проверяващите на 06.07.2021г. (датата на
представянето от В. на сметките и фактурите с Протокол КД-73 Вх. №1194206/06.07.2021г.),
т.е. дата значително отдалечена напред във времето от посочената в НП и на
която на органа вече са станали известни, както обстоятелствата свързани с
нарушението, така и самият нарушител.
С оглед констатираното съществено нарушение
на процесуалните правила, съдът не дължи произнасяне за съответствие на
оспореното НП с материалния закон и размера на определената санкция.
Предвид изложеното като е потвърдил
процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил неправилно
решение и като такова следва да бъде отменено, както и да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и като съобрази, че е договорена безплатна защита на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, следва на адвоката да се
присъди на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение
в размер на 300 (триста) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1062 от 02.08.2022 г., постановено в
производството по НАХД № 1719/2022 г. по описа на Районен съд Варна, вместо него,
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 627580-F635366 от 11.03.2022 г., издадено от и.д. Директор на
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание разпоредбата
на чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на Б.Д.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 113, ал. 9, във вр. с чл. 183, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на адвокат М.Д.Ц. *** адвоката: *****, с адрес: гр. Варна, бул. „*****" **, ет. *, ап. * сумата в
размер на 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.