№ 1602
гр. Плевен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430101805 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод на предявени от
„***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу Х. Д. Л. ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, 1 вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 598,62 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 532,05 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. до 31.10.2021 г., както и 66,57 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.04.2019 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
1
определение по ч.г.д. № 7616/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу което в срок е
постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда
предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответниците като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в ***, е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“
от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с
ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, 2 отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в
раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно:
в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че
в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в
забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д.
2
№ 7616/2021 г. извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответникът е
използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил
задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление
без ИРУ /щранг лира/ в размер на 171,34 лева; сума за отопление отдадена от
сградна инсталация в размер на 329,29 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 31,42 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
щранг лира в банята и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказа,н да постанови
неприсъствено решение и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на ИМ. В депозираното възражение по реда на чл.410 ГПК
излага, че не живее в имота и получава малка пенсия, поради което не може
да заплаща претендираната сума.
В о.с.з. проведени на13.09.2022 г. и на 04.10.2022 г., призованият
ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: ответникът е клиент на „***” АЕД за посочения обект, като
отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на които
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната топлинна
енергия най късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на
ТЕ. Ищецът е доставил на ответника посоченото количество топлинна
енергия. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на същата и
е в забава.
3
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 4199/26.04.2022 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 2850/12.07.2022 г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание,
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 175,00 лв, от които 75,00 лв. заплатени държавни
такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.
Д. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сума в общ размер на обща сума в размер на
598,62 лева / петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ за
4
консумирана топлинна енергия, от които 532,05 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. до 31.10.2021 г., както и 66,57 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.04.2019 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Д. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 7616 по описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Д. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 175,00 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5