Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262036                            19.07.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18017 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.

Ищцата Н.К.К. твърди, че на 27.06.2018г. пътувайки в автобус на градския транспорт управляван от АК.С. е претърпяла произшествие при което ѝ били нанесени телесни повреди. Причина за това било рязко спиране, предприето от водача на автобуса, вследствие на което К. се ударила в предното панорамно стъкло. В следствие на удара ищцата получила контузия на главата и контузия на десния лакът. Поради травмите претърпяла болки и страдания в продължителен период, а освен това направила разходи по лечение в размер на 30 лв. Тъй като превозното средство било застраховано при ответника, ищцата подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Застрахователят отказал плащане, тъй като не било налице виновно поведение на водача. Предвид това се иска да бъде осъден ответника да заплати 6000 лв. за неимуществени и 30 лв. неимуществените вреди. 

 Ответникът ЗД „Евроинс“ АД  не оспорва наличието на застрахователен договор, към момента на настъпване на произшествието. Твърди, че не е налице виновно деяние извършено от водача, което се установявало и от решението на съда, с което било отменено съставеното за произшествието наказателно постановление. Освен това се твърди, че вредите са настъпили по вина на ищцата, която не се била държала и поради това паднала при рязкото спиране. Ето защо счита, че тя е допринесла на 50 % за настъпване на вредите. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На 27.06.2018г. ищцата пътувала в автобус на градския транспорт в посоча с. Я.********, където работела като учител. След като автобусът навлязъл в селото и наближил спирката на която К. трябвало да слезе, тя станала от мястото си и започнала да се приближава към вратата. В този момент шофьорът на автобуса рязко натиснал спирачката, при които ищцата политнала напред и ударила главата си в предното панорамно стъкло. Ударът бил силен и счупил предното стъкло, а от него ищцата получила травма на главата. Опомнила се вече седнала на спирката, като шофьорът я поливал с вода и я питал дали е добре. Въпреки че нямало кръвотечение, ищцата изпитвала силна болка и замаяност. След като автобусът отпътувал от спирката, К. се обадила на с. си който я откарал в Спешен кабинет в УМБУЛ „Свети Георги“.   

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета по настоящото дело, при удара ищцата е получила контузия на главата и контузия на десния лакът. Тези травми са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. След консултаци с ортопед и по-късно с невролог са били проведени две образни изследвания, при които не е било установен счупване на кости. Бил е предписан покой и приемане на аналгитици  - „Темпалгин“ / лист 86/.

Ищцата направила разходи за медицинско освидетелствуване възлизащи на 30 лв., което е видно от представената фактура от 12.07.2018г. и квитанция към нея /лист 17 -18/.

Установява се от показанията на свидетеля К.К., че около един месец ищцата е ползвала болничен и не е ходила на работа. Оплаквала се от виене на свят, болки и изтръпване в областта на гората част на главата и премрежване на погледа. Този дискомфорт ѝ пречел да изпълнява ежедневната си работа, а освен това и я лишил от възможността да се грижи за тежкоболния си съпруг /лист 98/.

Установява се от представените писмени доказателства, че на 12.07.2018г. за произшествието бил издаден акт за установяване на адм. нарушение, а въз основа на него  и  наказателно постановление от 30.07.2018г., с което на водача на автобуса А.С. били наложени адм. наказания „глоба“ и „лишаване от правоуправление на МПС“ / лист 7 и 8/. Така издаденото постановление било обжалвано и отменено с решение № 672 от 03.04.2019г. постановено по АНД 8091/2018г. на ПРС. От мотивите към съдебното решение се установява, че съдът е приел, че констатираното деяние, макар и осъществяващо състава на административно нарушение е малозначително по смисъла на 28 ЗАНН / лист 4 – 6/.

            Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, пътнотранспортното произшествие е настъпило в следствие на внезапното задействане на спирачната система на автобуса, поради което, под въздействие на инерционните сили тялото на ищцата е загубило устойчивост и се е предвижило напред удряйки се в панорамното стъкло на автобуса. Вещото лице сочи, че пътникът би могъл да заеме по устойчиво положение на тялото си, като следи за движението на автобуса и се захване по подходящ начин, с оглед което да намали ефекта от действие на инерционните сили / лист 95/.

            Не е спорно по делото, че към датата на произшествието автобусът в който е пътувала ищцата е имал активна гражданска отговорност в ответното дружество. На 20.03.2019г. К. подала заявление за изплащане на обезщетение с което претендирала сумата 8000 лв. неимуществени и 30 лв. имуществени вреди / лист 22/. По заявлението бил постановен отказ с мотив, че произшествието не е настъпило вследствие на противоправно поведение на застрахования водач /лист 24/.

         При така установените факти се налагат следните изводи:

            Безспорно е обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на автобуса, участвувал в процесното ПТП е била застрахована в ЗД „ Евроинс“ към датата на произшествието.

 

            Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетение в хипотезите на: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице което има право да получи обезщетението и или умишлено причиняване от страна на застраховащия с цел друго лице да получи обезщетението / чл.408 ал. 1, т.1 и 2 КЗ/;при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие / чл.408, ал.1 т.3 КЗ/; и в други случаи, предвидени в закон / чл.408,ал.1, т.4/.

            Неоснователни са доводите, че не е налице противоправно и виновно деяние на водача на автобуса. Позоваването на съдебното решение с което е отменено наказателното постановление е неправилно. Видно е от мотивите на Решение № 672 от 03.04.2019г. постановено по АНД 8091/2018г., че съдът е приел, че деянието е осъществено, при това вина за него има и водачът, тъй като независимо от това, че на кръстовището неизвестен автомобил е пресякъл пътя на автобуса, водачът не е управлявал със скорост подбрана така, че да даде възможност за безопасно спиране в екстремни ситуации – чл.132, т.2 ЗДвП / лист 5/. Що се отнася до второто нарушение – това по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП съдът е приел, че то е безспорно извършено, тъй като водачът не е подал сигнал за настъпване на ПТП и се е отклонил от мястото на инцидента.

            Обстоятелството, че съдът е приел, че деянието е малозначително не означава, че то е дисквалифицирано като противоправно и виновно, по смисъла на чл.6 и 7 от ЗАНН. Това е така, защото анализът на чл.28, ал.1 ЗАНН, според който за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, сочи на извод, че в тази хипотеза отпада само наказуемостта.

            Неоснователни са и доводите, че деянието е случайно, поради което вината на водача е изключена. Следва да се има предвид, че по настоящото дело не се установи, че спирането е наложено от факта, че на кръстовище неизвестен автомобил е отнел предимството на автобуса. Дори да се приеме, че за това обстоятелство може да се съди от акта за установяване на адм. нарушение и мотивите на съдебния акт по АНД 8091/2018г., фактът, че водачът не се е движел със съобразена скорост, изключва случайността на деянието.

            С оглед това, съдът намира, че са налице предпоставките  на чл.45 ЗЗД даващи възможност да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за виновно поведение на застрахования.

            Съобразно чл.52 ЗЗД вредите от неимуществен характер следва да бъдат обезщетени по справедливост.

            Съдът счита, че принципът на справедливостта в случа налага да бъдат съобразени характера на уврежданията, интензивността на негативните изживявания, както и продължителността в която те са се изявили.

            В случая травмите са засегнали жизненоважен орган, какъвто е главата, като са причинили болки които са били със средна интензивност и продължителност. Последното следва от обстятелството, че липсват данни за счупвания и вътрешни увреждания. От друга страна съдът съобрази, че възстановяването е било по-продължително, което следва както от събраните гласни доказателства, така и от по-напредналата възраст на ищцата. Следва да се отчете и стресът, които тя е изпитала в резултат на преживяното ПТП и липсата на адекватно съдействие от страна на деликвента, който не е сигнализирал полицията и медицински екип, а е напуснал произшествието.

            Съдът счита, че за обезщетяване на настъпилите вреди е достатъчна и справедлива сума в размер на 5000 лева. Такъв размер не е прекомерен, предвид засягането на здравето на ищцата и факта, че е била поставена в ситуация, която е свързана със страх и притеснение за живота и здравето си.

            Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Макар да се установи, че тя е станала от мястото си, като по този начин устойчивостта на тялото ѝ спрямо опората да се е намалила, пострадалата при това се е държала за наличните в автобуса обезопасителни съоръжения / в този смисъл за показанията на свидетеля/. Това, че не е успяла да се противопостави достатъчно на инерционните сили, възникнали при спирането, е функция от рязкото понижаване на скоростта в резултат на действията на шофьора. Следователно ищцата е взела мерки да се обезопаси, които са били адекватни, предвид това, че превозното средство се е движело в населено място където има ограничение на скоростта, а освен това то е приближавало кръстовище и спирка. Тоест в представите на ищцата, с оглед обстоятелствата, е било ясно, че автобусът ще се движи бавно и ще предприеме плавно намаляване на скоростта.

            Предвид изложеното искът искът за неимуществени вреди, като частично основателен, следва да се уважи за сумата 5000 лв. и отхвърли в останалата част до претендираните 6000 лв.

            Искът за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи в пълния му размер, тъй като заплатените от ищцата разходи са във връзка с причинените увреждания.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1030 лева.

            С оглед отхвърлената част от иска ищцата дължи на ответника деловодни разноски в размер на 36 лв.

            Водим от горното, съдът 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор Колумб №43 да заплати на Н.К.К. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ, общо 5030лв. /пет хиляди и тридесет лева/, от които: 5000 лв. за неимуществени и 30лв. за имуществени вреди, дължими от ответника като обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ сключен по полица № ***********, които вреди са резултат от пътнотранспортно произшествие настъпило на 27.06.2018г. в с.Я.********, с участие на автобус „Темса Престиж“ рег.н. ********, управляван от А.К.С. в който ищцата е била пътник, ведно със законна лихва върху обезщетенията, както следва: върху сумата 5000 лв. – считано от 27.06.2018г. до окончателното заплащане; върху сумата 30 лв. – считано от 21.06.2019г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, да заплати на Н.К.К., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1030лв. /хиляда и тридесет лева/ представляваща деловодни разноски.

           

ОСЪЖДА Н.К.К., да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 36 лв./тридесет и шест лева/ представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД