Р Е Ш Е Н И Е
№ 2008
гр.Пловдив, 04.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: СЛАВКА ИВАНОВА
като разгледа АНД № 5037/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 435019 – F470511/14.05.2019г., издадено от А. В. П. - Б., на длъжност *** ТД
НАП-Пловдив, с което на М. Н. П., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.80а, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
е наложено административно наказание - глоба
в размер на 3975 лева /три хиляди, деветстотин и седемдесет и пет лева/, за нарушение
на чл.50, ал.1, т.5, бук.„В“ от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и издадено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че в случая се касае
за налични семейни средства, които са предоставени на дружеството, оформянето
им като заем било единствено счетоводното отчитане на дружеството и
последващото им възстановяване на жалбоподателя като собственик. Също взема
становище, че случая следва да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като развива становище, че същият институт е приложим въпреки формалния
характер на нарушението. Като основание за преценка конкретния случай като
маловажен отново се сочи обстоятелството, че се касае за средства СИО, оформени
като заем с оглед счетоводното завеждане и последващо възстановяване. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на изложените основания, също
предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата, сочи че наказателното
постановление е издадено съгласно всички изисквания на материалния и процесуалния
закон, от събраните доказателства безспорно се установява извършеното
нарушение. Поддържа, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от другите със
същата квалификация, правилно е определено и наложено наказанието, съгласно
предвиденото в закона.
Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното
постановление е връчено на 16.07.2019г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез ТД на НАП –
Пловдив на 23.07.2019г., съгласно отразеното пощенско клеймо на приложения
плик. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.03.2017г. бил сключен договор за паричен заем между Х. Г. П. –
заемодател и М. Н. П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 7750,00
лева, със срок на погасяване до 31.12.2019г..
На 31.05.2017г. бил сключен договор за паричен заем между Х. Г. П. –
заемодател и М. Н. П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 6000,00
лева, със срок на погасяване до 31.12.2019г..
На 05.06.2017г. бил сключен договор за паричен заем между Х. Г. П. –
заемодател и М. Н. П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 9000,00
лева, със срок на погасяване до 31.12.2019г..
На 05.12.2017г. бил сключен договор за паричен заем между Х. Г. П. –
заемодател и М. Н. П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 9000,00
лева, със срок на погасяване до 31.12.2020г..
На 31.12.2017г. бил сключен договор за паричен заем между Х. Г. П. –
заемодател и М. Н. П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 8000,00
лева, със срок на погасяване до 31.12.2020г..
Въпреки горното, жалбоподателят М. Н. П. не декларирала в ТД НАП –
Пловдив непогасената към 31.12.2017г. част от гореописаните получени парични
заеми в общ размер над 10 000 лева, а именно – възлизащи на 39 750
лева, като не подала в срок до 30.04.2018г. годишна данъчна декларация по чл.50
от ЗДДФЛ за 2017г..
На 30.11.2018г., след като се запознала с документи с вх.№ 70-00-13264#1/30.11.2018г., представени във връзка с
установяване факти и обстоятелства на „АГРОП.И“ ЕООД с ЕИК: *********,
свидетелят И.Н.Х. – в качеството и на *** в ТД НАП – Пловдив установила горното
обстоятелство, а именно – недекларирането в срок до 30.04.2018г. от страна на
жалбоподателя П. на непогасената към 31.12.2017г. част от гореописаните
получени парични заеми в общ размер на 39 750 лева.
След констатиране на горепосоченото, на 07.02.2019. свидетелят Х.
съставила присъствието на жалбоподателя П. на АУАН № F470511/07.02.2019 срещу последната за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, бук.„В“
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който АУАН бил
подписан от жалбоподателя. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля
И.Н.Х.,
които съдът намира за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност, като приема същите за
истинни. От последните показания се установява начина на констатиране на
твърдяното като извършено нарушение, както и процедурата по съставяне на акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – копия от договори за заем между Х. Г. П. – заемодател
и М. Н. П. от дати – 30.03.2017г., 31.05.2017г., 05.06.2017г., 05.12.2017г. и 31.12.2017г.
от които се установява факта на сключване същите.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна между
страните.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите,
като за актосъставителя следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.85, ал.1 от ЗДДФЛ, в качеството му на орган по приходите.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което на М. Н. П., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушила разпоредбата на чл.50, ал.1, т.5, бук.„В“ от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за това, че на 02.05.2018г.
(доколкото 01.05.2018г. е неработен ден), не декларирала в ТД НАП – Пловдив
непогасената към 31.12.2017г. част от получени парични заеми в общ размер над
10 000 лева, а именно – възлизащи на 39 750 лева, като не подала в срок до
30.04.2018г. годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г..
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя в смисъл, че
в случая се касае за налични семейни средства, които са предоставени на
дружеството, оформянето им като заем било единствено счетоводното отчитане на
дружеството и последващото им възстановяване на
жалбоподателя като собственик. Следва да се посочи, че в конкретния казус се
констатират договори, при които както заемодателят, така и заемателят
са физически лица, ето защо и в случая не подлежат на изследване, нито са противопоставими на горните фактически констатации мотивите
на страните по договорите да сключат същите, както и целите, които са
преследвали с последното. Още следва да се отбележи, че в случая не се твърди абсолютна
симулация на договорите, а именно – че парични суми не са предоставени, а че
приходът на средствата и преследваната цел били други. Отделно от последното очевидно
е, че в производството по ЗАНН не подлежи на изследване действителността на
договорите, нито нарушителят може да се позовава на собствените симулативни действия.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както
и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.50, ал.1,
т.5, бук.„В“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. В този смисъл основната част от
аргументацията на жалбоподателя е в насока становището, че въпросът за маловажността на случая подлежи на
изследване и при формалните нарушения, което безспорно е така, при съобразяване
горепосоченото относно възможността за установяване на обществената опасност на
конкретното деяние. Извън горепосоченото, като аргумент в насока определяне
случая като маловажен, жалбоподателя сочи единствено вече коментираното, а
именно – че се касае за средства СИО, оформени като заем с оглед счетоводното
завеждане и последващо възстановяване. В тази връзка
отново следва да се отбележи, че мотивите за привидно оформяне/осчетоводяване
на отношенията между страните по никакъв начин не налага заключение, че
индивидуалният случай се отличава с твърде ниска степен на обществена опасност,
спрямо общия такъв. Също така в случая се касае за задължения, които надхвърлят
не с малко, а с пъти установения от законодателя размер от 10 000 лева.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.80а, ал.1 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица, физическо лице, което,
като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50,
ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия
орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, правилно е изчислен размера на наложената глоба, поради
което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 435019
– F470511/14.05.2019г., издадено от А. В. П. - Б., на длъжност *** ТД
НАП-Пловдив, с което на М. Н. П., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.80а, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е
наложено административно наказание -
глоба в размер на 3975 лева /три хиляди, деветстотин и седемдесет и пет лева/,
за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, бук.„В“ от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.