№ 102
гр. Нова Загора, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно
наказателно дело № 20222220200285 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от А. М. Г. ЕГН ********** с адрес за
получаване на призовки и съобщения ****** чрез адв. Т. Т. от АК-Сливен, тел.
********** Против: НП № 22-0306-000571/26.05.22Г. Изд. от ВПД Началник Сектор в
ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора.В жалбата се твърди,че с горното НП на
жалбоподателя било наложено наказание по ЗДвП. Наказателното постановление
било неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се,че му написали акт за констатирани нарушения, като в него отбелязали, че на
06.05.2022 г. в 08:35 часа, в гр. Нова Загора на ул. „Цар Освободител”, като водач на лек
автомобил Форд Транзит 190Л, с per. номер X 1924 КТ, собственост на РИЧИ 02 - ЕООД,
превозвам 3 броя пейки, дърва за огрев, метална маса и сгъваеми столове с незначителни
неизправности по укрепването му – същите не са укрепени по никакъв начин,с което бил
нарушил изискванията от наредба номер-7/27.04.2018 г. във връзка с чл. 127 ал.4 от ЗДвП.
Не е съгласен с написаното в АУАН, за което в законния срок написал
възражение до ВПД Началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ Нова Загора, където
отразил пълно и точно защо не е съгласен с написаното в АУАН № GA 670803 от
06.05.2022 г. Същото не било взето под внимание и това наложило да обжалва издаденото
наказателно постановление.
МОЛИ, да се образува настоящата жалба в съответно производство и след като
съдът се убеди в основателността на изложените в нея твърдения, както и такива
направени в по-късен етап да се ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 22-0306-000571 от 26.05.2022 г. издадено от ВПД Началник Сектор в ОДМВР- Сливен,
1
РУ Нова Загора.
АНО изразява становище по жалбата,в писмото,с което същата е изпратена на
РС.Счита,че при издаването на обжалваното НП не били допуснати процесуални
нарушения,които да обосновават отмяната му,както и такива по материалния закон.В
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на направените от
жалбоподателя разноски в производството.
Районна прокуратура Сливен не изразява становище по жалбата.
В откритото с.з.се явява единствено адв.Т.Т.,процесуален представител на
жалбоподателя,който заяви,че поддържа жалбата и представя писмени бележки.В тях
сочи,че била налице възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН,а така също
твърди,че било налице нарушение на чл.53,ал.1 от ЗАНН,която норма задължавала АНО да
извърши задълбочена проверка при наличие на възражение от жалбоподателя,което не било
сторено.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 06.05.2022 г., в 08. 35 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил "ФОРД
ТРАНЗИТ 190Л",специален автомобил, с рег. №Х1924КТ,собственост на „РИЧИ 02“ ЕООД
с ЕИК *********, в гр. Нова Загора, по ул.“Цар Освободител“,до „Кръговото“ за
гр.Раднево,в посока юг-север, като превозвал товар –3 броя пейки,дърва за огрев,метална
каса и сгъваеми столове с незначителна неизправност по укрепването му-„същите не са
укрепени по никакъв начин“.Водачът бил спрян за проверка от служителите на ОД МВР-
Сливен,РУ Н.Загора-свидетелите А. и Б.,които приели, че водачът е нарушил изискванията
на Наредба № 7/27.04.2018г.във връзка с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, поради
което съставили срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA №670803/06.05.2022 г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на
същата дата му бил връчен препис от него. Срещу акта е постъпило възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,от нарушителя.В същото се оисва вида на товара и начинът,по който
той е бил укрепен.
Въз основа на така съставения АУАН ВПД Началник сектор към ОД МВР,РУ
Н.Загора издал НП № 22-0306-000571/26.05.2022г., с което на основание чл. 177, ал. 4, т. 1
от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП. НП е било връчено на 21.06.2022 г.,а
жалбата е подадена на 03.07.2022г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. и Б., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК. Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата
констатации се установяват от показанията на свидетелите, на които съдът даде вяра като
последователни и логични. Те съответстват и на обстоятелствата посочени в жалбата, които
не оспорват фактическата обстановка,с изключение на начина на закрепването на товара, а
се излагат твърдения,видно от писменото възражение, че същият е бил достатъчно добре
2
укрепен. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в
цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността
на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по
силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с цитираната в
НП заповед.
В АУАН и обжалваното НП деянието е квалифицирано като нарушение по чл.
177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба по същество не е с чисто санкционен характер, тъй
като описва и състав на нарушение, чиито съставомерни елементи съвпадат с тези, уредени
в чл. 127, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което допуснатото нарушение на съдопроизводствените
правила би могло да се приеме, че не е от категорията на съществените, тъй като не е
препятствало нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Във фактическия
състав на нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП се сочи,че „Който управлява пътно
превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127,
ал. 4, се наказва с глоба от:
1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при
укрепването на товара;
Съдът счита,че в случая е необходимо да бъдат посочени допълнителни обективни
елементи на нарушението и необходимото описание от фактическа страна,които липсват в
нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 1
от ЗДвП е с бланкетна диспозиция, доколкото препраща към конкретни нарушени
изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г.
за укрепване на превозваните товари (Наредбата). В този подзаконов нормативен акт са
разписани конкретни правила и изисквания за укрепване на товарите, както и методите за
оценка дали същите са спазени, като бланкетната норма на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП е
налагала нейната диспозиция да бъде запълнена, като се опишат именно тези правила и
изисквания от Наредбата, които са били нарушени с конкретния превоз. Това обаче не е
сторено нито от актосъставителя, нито от АНО. Още повече, че не е описано как е следвало
да бъде обезопасен товарът, за да може да се извърши и преценка за степента на риска на
неизправностите, свързани с укрепването, класифицирани със съответните им
характеристики в чл. 9, ал. 5 от Наредбата като незначителна, значителна и опасна.
3
Последното обстоятелство е елемент от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя
нарушение, като санкцията в чл. 177, ал. 4 от ЗДвП е диференцирана именно спрямо
констатираната от контролните органи степен на опасност.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има
право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава
претенция е своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя, като
видно от представения договор за правна защита и съдействие удостовереното
възнаграждението в размер на 300 лв. е платено в брой. Размерът на адвокатското
възнаграждение е в минимално предвидения такъв в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението на въззиваемата страна за неговата прекомерност е неоснователно.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с предмета на делото,
неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, както и
имуществения интерес, поради което следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0306-000571/26.05.2022 г., издадено от
ВПД Началник сектор към ОД МВР-Сливен,РУ Н.Загора, с което на основание чл. 177, ал.
4, т. 1 от ЗДвП на А. М. Г. ЕГН ********** с адрес за получаване на призовки и
съобщения ****** чрез адв. Т. Т. от АК-Сливен е наложено административно наказание
глоба в размер на 500/петстотин/ лв. за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП,като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на А. М. Г. ЕГН ********** сумата в
размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторените разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Сливен в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4