Решение по дело №85/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260150
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Христо Тотев Христов
Дело: 20204210100085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 354

Гр. Габрово, 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 15.10.2020г., в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов

       

При секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 85 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.П.Б., с ЕГН ********** и Т.Т.С., с ЕГН **********,  действуващи чрез своя баща и законен представител Т.П.С., с ЕГН **********, тримата с адрес: *** против М.Б.С., с ЕГН **********, с адрес: *** за увеличаване на издръжка. 

І. Искания и възражения на страните, твърдяни обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1.1. От страна на ищците:

Твърди се, че с решение по гр. дело № 38/2015 г. на Районен съд Габрово, ответницата била осъдена да заплаща на всяко от двете си деца Д.П.Б., с ЕГН ********** и Т.Т.С., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 90 лева.

От тогава децата пораснали – едното станало на 7, а другото на 10 години. Нараснала необходимостта от средства за отглеждането им, както и работната заплата за страната.

Искането на ищците е съдът да постанови решение, с което да увеличи заплащаната от ответницата издръжка на всяка от тях от 90 лв. на 170 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, като същата да се заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася, до настъпване на законните основания за нейното изменение или прекратяване, в едно със законната лихва при просрочие.

Издръжката да се заплаща по банкова сметка *** Т.П.С., разкрита при ЦКБ АД клон Габрово:

ІВАN: BG17 СЕСВ 9790 10Н4 7521 00,      ВІС: СЕСВBGSF

1.2. От страна на ответницата:

Ответницата не взема отношение по предявения иск.

ІІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна намира следното:

1. Правна квалификаци:.

Пред съда са предявени субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 150, във вр. с чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.

2. От фактическа страна:

Ответницата е майка на малолетните ищци Д.П.Б. - на 10 г. и Т.Т.С. – на 7 г.

С Решение № 561/07.01.2015 г.  по гр.д. № 1424/2014 г. на РС – Габрово ответницата била лишена от родителски права по отношение на двете си деца  и осъдена да заплаща на всяко от тях ежемесечна издръжка в размер на 90 лв.

Родителите продължават да живеят разделени, като грижите за децата продължават да се полагат от бащата /което не е предмет на спор/.

Няма данни за неработоспособност на майката. Ответницата не представя в преклузивния седмичен срок от връчване на доклада /а и до приключване на съдебното дирене/ на доказателства за доходите си, което  обстоятелство й е вменено в тежест на доказване с доклада по делото. По делото е налице справка за осигурителния доход на ищцата за периода от м. септтември 2019 г. до м. юни 2020 г., от които е видно, че такъв тя е реализирала в размера на минималнатаработна заплата – по 560 лева месечно за 2019 г. и по 610 лева месечно през 2020 г.

Няма данни по делото и за неработоспособност на бащата. Ищецът не представя в преклузивния седмичен срок от връчване на доклада на доказателства за доходите си, нито, че е базработен /както твърди/, което  обстоятелство му е вменено в тежест на доказване с доклада по делото. Последният запис в  изисканата от съда справка от ТД на  НАП В. Търново, офис Габрово е за трудово правоотношение на ищеца до края на месец август 2016 г., от което не могат да бъдат извлечени релевантни за делото данни.

Видно от представените удостоверения за раждане на Д. Т.С. - на 5 г. и М.Т. С. – на 4 г., ищецът е техен баща и съотевтно им дължи оздръжка

3. От правна страна:

Задължението на родителите да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца има абсолютен характер и обстоятелството, че родителят не работи или получава ниски доходи, има задължения към  кредитни институции и задължения от публичен характер, както и че страда от заболявания не го освобождава от задължението да дава издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, основополагащо за материята, уреждаща този институт и в частност т 4 от същото "Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая". Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето, т.е. при преценката за дължимост, в случая изменение на издръжката, съдът следва да съобрази комплекс от фактори, основополагащи, сред които са нуждите на детето и възможностите на родителите. В този см. Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, съгласно което "При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице".

Безспорно е, че ответницата е майка на децата – ищци по делото,  на които дължи издръжка до навършване на пълнолетие, съгласно чл. 143 от СК /алинея втора на посочения член гласи, че „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”/.

Определящ за решението по иска е въпросът дали е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице от момента когато е определен размерът на дължимата издръжка – 2015 г.

Относно това дали е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания:

Видно от установеното от фактическа страна е, че размерът на заплащаната от страна на ответницата издръжка е определен през 2015 година, от когато се е повишила минималната работна заплата /тогава е била 360 лева, а от началото на 2019 г. и към настоящия момент е 610 лева/, която отразява изменение на социално икономическите условия в страната. Ноторноизвестен е фактът, че с израстването на децата средствата необходими за дрехи, храна, социални контакти и общуване и образование на децата се увеличават.  Няма данни по делото за изключителни нужди на децата, които да налагат определяне на добавка към определената издръжка. С оглед израстване на децата е налице  трайно съществено изменение на нуждите на издържания, произтичащо от една страна от социално-икономическите условия в страната, отражение на което е минималната работна заплата, при което минималната издръжка, дължима от всеки от родителите е в размер на 152,50 лева /при минимална работна заплата от 610 лева, в какъвто размер нормативно е определена за тази година/, от друга от израстването на децата и промяна в етапа на развитието му.

Относно възможността на родителите да дават издръжка:

От данните за трудовите правоотношения на майката е видно, че тя получава доходи на ниво минималната работна заплата. Тъй като бащата не ангажира доказателства за доходите си или за това, че е безработен, то следва да се приеме, че доходите му са в по-висок размер. Към настоящия момент от данните по делото може да бъде прието, че необходимата издръжка следва да бъде определена при доходи на майката на ниво минималните за страната, а на бащата при доходи по-високи от тези на майката. Едновременно с това са налице данни, че бащата има абсолютно задължение за издръжка на още две деца. Поради това на майката следва да бъде възложено заплащането на по-голяма част от издръжката на децата, а именно в поискания размер от 170 лева – същият е около минималния размер на дължимата издръжка, както за 2019 г., така и за 2020 г. 

4. Разноски и държавни такси:

4.1. Разноски:

Такива не се претендират от страните.

4.2. Държавни такси:

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху тригодишния падеж на увеличената част от всяка от издръжките, а именно в размер по  115,20 лева за всеки от исковете или държавни такси в общ размер на 230,40 лева.

По изложените съображения, съдът

 

                                                        Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА присъдената с Решение № 561/07.01.2015 г.  по гр.д. № 1424/2014 г. на РС – Габрово ИЗДРЪЖКА на детето Д.П.Б., с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Т.П.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, която се дължи от ответницата М.Б.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, като я увеличава от 90 лв. на 170 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020 г., до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 от СК.

ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА присъдената с Решение № 561/07.01.2015 г.  по гр.д. № 1424/2014 г. на РС – Габрово ИЗДРЪЖКА на детето Т.Т.С., с ЕГН ***********, действаща чрез своя баща и законен представител Т.П.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, която се дължи от ответницата М.Б.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, като я увеличава от 90 лв. на 170 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020 г., до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 от СК.

Увеличената издръжката да се заплаща по банкова сметка *** Т.П.С., разкрита при ЦКБ АД клон Габрово:

ІВАN: BG17 СЕСВ 9790 10Н4 7521 00,      ВІС: СЕСВBGSF

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА М.Б.С., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово сумата 230,40 лева - дължими държавни такси по производството, на основание чл. 71 ал. 1, във вр с чл. 78 ал. 6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от въчването му.

 

 

Районен съдия: