Р Е Ш
Е Н И Е
№ 683
гр.Бургас, 24.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 343 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. „*“ №115и, чрез представляващия – *, против Наказателно
постановление № */12.11.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности
– Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
посочва, че макар свидетелството за регистрация да не е било представено,
същото се е намирало в обекта. Също така се излагат доводи за приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Вавова от БАК, която
поддържа жалбата по изложените доводи.
Административнонаказващият орган се представлява от
пълномощник – юрисконсулт Тодорова, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, както и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на упълномощено
лице на 13.12.2019г., а жалбата е депозирана на 20.12.2019г). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На 25.04.2019 г. в 17.44 часа св.
Г.П. - инспектор по приходите в НАП, , извършил проверка по спазване на
данъчното законодателство на обект – магазин 5116, находящ
се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 114,
стопанисван от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелят
констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с
НАП фискално устройство „DATECS FP-2000KL” с ИН на ФУ № DТ432593. Освен това
устройство, в обекта имало още две работещи устройства, като свидетелят поискал
да бъдат представени свидетелствата за регистрация и паспортите на
устройствата. Служителите започнали да търсят документите, като впоследствие се
появил и управителят на обекта. След около два часа търсене бил представен един
документ, който не се отнасял за горепосоченото устройство. За констатациите на място бил съставен
констативен протокол с № 0343569/25.04.2019г., като представител на дружеството
бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.
На база тези факти Г.П. преценил,
че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство, поради което
и в присъствие на пълномощник съставил АУАН № F486937/16.05.2019г.,
квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 42, ал.1, т. 1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта
препис от същия бил връчен на пълномощника, който го подписал и получил копие
от него, посочвайки, че ще се обжалва. В законоустановения
срок били депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН, на 12.11.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните
факти, нарушават разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Изложеното от
свидетеля П. се подкрепя от изложеното от свидетеля Мавродиев, който е
присъствал на проверката и също е търсил документите. Следва да се отбележи, че
накрая на показанията си той посочва, че му е било казано, че исканите при
проверката документи са намерени, но лично той не е присъствал при това
намиране. При така установените факти съдът прави следните прави изводи:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед №
ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като фактите
са достатъчно подробно изложени и съответстват на приложените разпоредби.
Посочено е , че не е представен паспорт на фискално устройство, поради което е
прието, че същият не се съхранява в обекта, което съответства на посочената за
нарушена разпоредба. Датата на извършване на нарушението е посочена конкретно,
като е видно, че се посочва, че в деня на проверката- 25.04.2019 г., до нейния
край, не е представено свидетелството за регистрация на устройството.
От обективна страна е безспорно
установено, че на датата на проверката – 25.04.2019г., търговецът не е съхранявал
в стационарния си търговски обект, свидетелството за регистрация на ФУ. Фактът
на извършеното административно нарушение, се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те
кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка. Не се доказа
тезата на жалбоподателя, че документът е бил в обекта, но не е бил намерен, тъй
като както бе посочено, св. Мавродиев не е възприел това намиране. Не могат да
послужат за доказателства и изходящите от жалбоподателя документи, тъй като те
касаят други дати, а не датата на проверката.
Съгласно изискванията на нормата
на чл.42, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всички документи посочени в
разпоредбата на чл. 42 ал.1 от ЗДДС, следва да се съхраняват в обекта на
търговеца, като целта е при поискване, да бъдат на разположение на контролните
органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето, респ.
несъхраняването на нормативно изискуемото свидетелство за регистрация на
фискално устройство води от страна на търговеца до неизпълнение на задължението
по чл. 42 ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства .
Не са налице основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид, доколкото липсват каквито и да е обстоятелства в
тази насока. Касае се за търговец с 322 обекта (както е посочено в жалбата),
като извършването на такава обемна дейност не е извинение за неспазване на
законовите изисквания, като търговецът сам поема отговорността от това да наема
неопитни работници (според думите на св. Мавродиев). Освен това се установява,
че не се касае за липса на един документ, а за няколко. С оглед останалите
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, правилно и в съответствие с
чл. 27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН,
наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер,
като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на
нарушението.
Ето защо, правилно е ангажирана
отговорността на търговеца на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1
от ЗДДС, като е отчетено обстоятелството, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, поради което е наложена санкция в минималния предвиден
от законодателя размер от 500 лева.
По изложените по-горе съображения
и с оглед липсата на доказателства, сочещи обратното, съдът счита обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото
следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното
искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление */12.11.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС на „*“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
бул. „*“ №115и, чрез представляващия – *, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД с ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ №115 и да заплати на Национална
агенция за приходите- * сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.