ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2347, 15.11.2019г., Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив
VІ граждански състав,
на
петнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Теоргиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Ч.
гражданско дело № 2642 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на РЗОК-Пловдив против
Разпореждане №101033/22.10.2019, постановено по ч.гр.д.№ 17024/2019,
ПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК против
длъжника ЕТ „Д-р Р.Д.-К.- АИППМП“ за сумата от
2 077,03лв., вземане за получени неоснователно, следствие надвишаване на
регулативни стандарти парични средства и е издадена покана
изх.№16-0982/11.07.2018г. на Директора на РЗОК-Пловдив.
Жалбоподателят поддържа, че
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Развива съображения, че е
проведена административната процедура по ЗЗО и издадената писмена покана по
чл.76а, ал.3 и чл.76б, ал.2 от ЗЗО представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК. Счита, че претендираните
вземания не са публични по смисъла на чл.162, ал.2 ДОПК, а са частни такива.
Съгл. чл.269 от АПК частните държавни вземания следва да се събират по общия
ред, а в случая е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, който
е изпълнително основание. Моли за отмяна
на обжалваното разпореждане и връщане на делото за издаване на исканата заповед
по чл.417 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275,
ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Пред районния съд е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.1 от ГПК, подадено от Национална Здравноосигурителна
каса против ЕТ „Д-р Р. Д.-К.- АИППМП“ за заплащане на сумата от
2 077,03лв., получена неоснователно, следствие надвишаване на регулативни
стандарти парични средства и е издадена покана изх.№16-0982/11.07.2018г. на
Директора на РЗОК-Пловдив, ведно с лихви и разноски.
Изложени са обстоятелства и е приложена
Писмена покана с изх. № 16-0982/11.07.2018г., отправена от Директора на РЗОК
Пловдив до ЕТ „Д-р Р.
Д.-К.- АИППМП“, в качеството му на
изпълнител на медицинска помощ и договорен партньор на НЗОК, на основание чл.
76а, ал. 3 във вр. с чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, да
заплати доброволно сумата от 2077,03лв., представляваща надвишен регулативен
стандарт за четвърто тримесечие на 2017г. Върху поканата е изписан текст „приех
на 25.07.18“ и е положен подпис, без обаче да е ясно от кое лице изхожда
посоченото изявление.
За да отхвърли заявлението заповедният
съд е приел, че кредиторът не е приложил
документ по чл. 417, т. 1 – т. 10 от ГПК, който да удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане против длъжника, като приложената към заявлението Писмена
покана, не попада сред подробно изброените в посочената разпоредба документи,
въз основа на които може да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК, като е изложено разбирането, че претендираните
вземания са публични такива и следва да бъдат събирани по реда на чл.269, ал.1
от ДОПК.
Настоящият състав на съда намира този
извод на заповедния съд за неправилен. В ЗЗО е разписана процедура по
установяване на получени надлимитни суми и спорове
във връзка с това. Така в чл. 76а ЗЗО е посочено, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които
не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при
проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да
възстанови сумите. В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето –
обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора
на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за
възражение по ал. 2 директорът на РЗОК издава Писмена покана за възстановяване
на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на
медицинска и/или дентална помощ. Поканата за
възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК. Тази
писмена покана има характер на индивидуален административен акт, явяващ се
изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК и попада в приложното поле на
чл. 417, ал. 1, т. 1 от ГПК. В същата е удостоверено частно държавно вземане,
тъй като сумите за съответните специализирани медицински дейности, макар и
отпускани от държавния орган, са били преведени на база сключения между
страните договор за медицинска помощ, в който изрично е предвидена възможността
за връщането им, ако са били получени неправомерно, т. е. касае се за договорни
отношения между равнопоставени субекти в гражданския
оборот, а не за отношения на власт и подчинение. Затова и вземането на
държавния орган – НЗОК, е частно, произтичащо от договора с ответника и като
такова ,според нормата на чл. 163, ал. 2 от ДОПК, следва да се събира по общия
ред – този на ГПК.
В настоящия случай, обаче, съдът намира,
че по делото не е установено поканата за възстановяване на суми да е била
съобщена на задълженото лице, респ. да е изтекъл срока за обжалването й по реда
на АПК. Не е ясно авторството на изписания текст и на подписа под него, които
да удостоверят, че именно адреса на поканата – д-р. Р. Д. я е получила. При това положение не
може да се приеме, че е налице влязъл в сила административен акт, който да
подлежи на принудително изпълнение. Така не е налице основанието по чл.417, т.1
от ГПК, с оглед на което заявлението следва да бъде оставено без уважение.
Обжалвания съдебен акт е постановен при
същия краен резултат, макар и по различни мотиви. Подадената частна жалба като
неоснователна ще следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на
РЗОК-Пловдив, БУЛСТАТ 1218582201572, представлявана от директора Й. К., против Разпореждане №101033/22.10.2019, постановено
по ч.гр.д.№ 17024/2019, ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :