№ 2212
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20211110158888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод на молба вх. № 243254/25.07.2024 г. на Б. Н. М., в която се
съдържа искане за изменение на Решение № 11840/17.06.2024 г. по гр. д. № 58888/2021 г. на
СРС, I ГО, 29 състав, в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъдените в
полза на ищците К. В. С. и Х. разноски за платена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение за защита по предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ГПК и
съответно за присъждане в полза на ответницата на разноски за платен от нея адвокатски
хонорар за защита по тези искове при съобразяване на факта на извършен частичен отказ от
тези искове в проведеното на 13.12.2023 г. открито съдебно заседание.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозирано писмено становище от ищците К. В. С.
и Х., с изразено становище за неоснователност на искането за изменение на решението в
частта за разноските.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, въз основа на
изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по гр. д. № 58888/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, е
образувано по предявени от К. В. С. и Х. срещу Б. Н. М. активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове, както следва: 1./ искове с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС за разпределяне ползването на дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор , находящ се на адрес гр. София, район „Сердика“, ул. №, според
действителните права на страните в съсобствеността; 2./ искове с правно основание чл. 109
ЗС за осъждане на ответницата да премахне двукрила дървена порта, закрепена на метални
панти за бетонни колони с височина от 2,20 метра, ширина 2,50 метра, находяща се до
построената в имота двуетажна жилищна сграда и преграждаща достъпа до вътрешната част
на процесното дворно място; 3./ искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответницата да заплати в условията на разделност при равни квоти на всеки от ищците
сумата в размер на по 1 720,00 лева /след частичен отказ от предявените искове за
разликата над 1 720,00 лева до първоначално предявените размери от 3 400,00 лева,
направен в проведеното на 13.12.2023 г. открито съдебно заседание, при ОФГ в протокола
относно първоначалния размер, който съобразно уточнителна молба от 01.03.2022 г. е 3
400,00 лева/, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на процесния имот
– дворно място с идентификатор , за периода 27.05.2020 г. – 14.10.2021 г.
С протоколно определение от 13.12.2023 г. съдът е прекратил производството по
1
делото по предявените от К. В. С. и Х. срещу Б. Н. М. искове с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС за горницата над сумата от 1 720,00 лева до пълния им предявен размер от по 3 400,00
лева, поради направен частичен отказ от тези искове. Като необжалвано в срок, посоченото
определение е влязло в сила на 21.12.2023 г.
С Решение № 11840/17.06.2024 г. по гр. д. № 58888/2021 г. на СРС, I ГО, 29 състав,
съдът е разпределил ползването на съсобствения недвижим имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС
и е уважил предявените искове по чл. 109 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съобразно изхода на спора по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС съдът е
приел, че право на разноски по тези искове имат само ищците, като им е присъдил изцяло
сторените разноски за държавна такса. Съдът е констатирал, че ищците са заплатили на
процесуалния си представител за правна защита и съдействие по настоящото дело
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 800,00 лева с вкл. ДДС. При липса на
разграничение в договора каква част от хонорара е заплатен за защита по всеки от
предявените искове, съдът е приел, че относима за защитата по исковете по чл. 109 ЗС и чл.
31, ал. 2 ЗС е 2/3 от него, т. е. общо 1 200,00 лева с вкл. ДДС, или респ. относима за защитата
по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС е 1/3 от него, т. е. общо за двамата ищци 600,00 лева с вкл.
ДДС.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и от лице, което е легитимирано
да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 8 и т. 9 от
Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето
на списък на разноските по чл. 80 ГПК съставлява положителна процесуална предпоставка
от кръга на абсолютните за надлежно упражняване правото на страна в процеса да иска
изменение на решението в частта относно размера на присъдените й разноски.
В разглеждания случай ответникът е представил списък на разноски преди
приключване на устните състезания по делото /л. 157 от делото/, поради което искането за
изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
По отношение на искането за намаляване на размера на присъдените в полза на
ищците разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по предявените искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
В действителност СРС е сезиран с първоначлно предявени от К. В. С. и Х. срещу
Б. Н. М. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати в
условията на разделност при равни квоти на всеки от ищците сумата в размер на по 3 400,00
лева /или общо 6 800,00 лева/ – съобразно уточнителна молба на л. 31 от делото.
В рамките на проведеното на 13.12.2023 г. открито съдебно заседание ищците са
заявили частичен отказ от предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС – за
разликата над 1 720,00 лева до първоначално предявените размери от 3 400,00 лева. С влязло
в сила на 21.12.2023 г. протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е
прекратил производството по делото по предявените от К. В. С. и Х. срещу Б. Н. М. искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за горницата над сумата от 1 720,00 лева до пълния им
предявен размер от по 3 400,00 лева.
При постановяването на съдебното решение и при разпределение на отговорността
за разноските по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС съдът не е съобразил факта на
извършения от ищците частичен отказ от тези искове. Последното налага ревизиране на
решението в частта за разноските, както следва:
Дължимата държавна такса по първоначално предявените искове по чл. 31, ал. 2
ЗС възлиза на общо /за двамата ищци/ 4 % от 6 800,00 лева, или на сумата от 272,00 лева.
2
При извършения от ищците частичен отказ от така предявените искове – до размера на
сумата от по 1 720,00 лева, следващата се за уважените в този размер искове по чл. 31, ал. 2
ЗС държавна такса възлиза на 4 % от 3 440,00 лева, или на сумата от общо 137,60 лева.
Следователно отговорността на ответната страна за разноски за държавна такса по исковете
по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде ангажирана именно до този размер. За горницата над тази
сума до сумата от 272,00 лева разноски на ищците не се дължат, тъй като те са извършили
частичен отказ от исковете, като противно на доводите на последните извършеният отказ не
може да бъде вменен в поведението на ответната страна.
При горните аргументи се налага ревизия и на присъдените в полза на ищците
разноски за платен адвокатски хонорар по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Както бе посочено по-горе, видно от представените доказателства за сторени разноски
ищците са заплатили на процесуалния си представител за правна защита и съдействие по
настоящото дело адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 800,00 лева с вкл. ДДС.
При липса на разграничение в договора каква част от хонорара е заплатен за защита по всеки
от предявените искове, съдът приема, че относима за защитата по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС
е 1/3 от него, т. е. общо за двамата ищци 600,00 лева с вкл. ДДС. Тези разноски обаче са
сторени с оглед на първоначално предявените искове по размер. Частичният отказ от тези
искове и съответно частичното прекратяване на делото по тях предполага ангажиране на
отговорността на ответницата за извършените разноски съразмерно на неблагоприятния за
нея резултат, респ. за присъждане на ищците разноски съразмерно на благоприятния за тях
резултат. Следователно присъдените в полза на ищците разноски за платен адвокатски
хонорар следва да бъдат редуцирани до размера на сумата от общо 303,53 лева.
С оглед на горното първоинстанционното решение следва да се ревизира в частта
за разноските, присъдени в полза на ищците, като същите се редуцират до сумата от общо
1 896,13 лева.
По отношение на искането за присъждане на разноски в полза на ответницата
съразмерно на извършените частични откази от исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и прекратената
част от делото:
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, на ответника се
присъждат разноски и при прекратяване на производството по делото, включително – при
частично такова.
В конкретния случай с протоколно определение от 13.12.2023 г. съдът е прекратил
производството по делото по предявените от К. В. С. и Х. срещу Б. Н. М. искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за горницата над сумата от 1 720,00 лева до пълния им предявен
размер от по 3 400,00 лева, поради направен частичен отказ от тези искове. Като
необжалвано в срок, посоченото определение е влязло в сила на 21.12.2023 г. С
прекратителния акт съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските съобразно
нормата на чл. 81 ГПК, като същевременно не е уведомил страните, че ще се произнесе по
него с крайния акт по същество на спора. С оглед на това посоченият пропуск на съда е
подлежал на отстраняване по реда на чл. 248 ГПК чрез искане за допълване на същия чрез
присъждане на следващите са на ответника разноски съразмерно на прекратената част по
делото. Последното обаче не е сторено от ответната страна, като процесуалният пропуск на
същата не може да бъде саниран неограничено във времето чрез предоставяне на
възможност за неговото отстраняване в срока за обжалване на съдебното решение,
доколкото това би обезсмислило процесуалната възможност от подаване на искане по чл.
248 ГПК за допълване на самия прекратителен акт.
Ето защо искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено
частично.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 11840/17.06.2024 г. по гр. д. № 58888/2021 г. на СРС, I ГО,
29 състав, в частта за разноските, с която Б. Н. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на К. В. С., ЕГН **********, и Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 2 327,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 58888/2021 г. на
СРС, I ГО, 29 състав, като:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на К. В. С., ЕГН **********, и Х., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: гр. София, бул. №, бл., ет., офис , разноски по
делото, дължими от Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Сердика“, ул. №,
от 2 327,00 лева на 1 896,13 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Н. М. по
молба вх. № 243254/25.07.2024 г. в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4