Решение по дело №1693/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 146
Дата: 30 януари 2024 г.
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20215300101693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело №
20215300101693 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищцата С. С. В., ЕГН **********, от с. ***, ул. ***,общ.*** в
исковата си молба против И. К. Ф., ЕГН **********, от с. ***,м.
***,община *** твърди,че с постановление за възлагане от
16.05.2017г. и с протокол за въвод във владение на недвижим имот от
26.08.2018г., изд. по изпълнително дело № ***г., на ответника по иска
е предадено владението върху следните собствени на ищцата
недвижими имоти:
Сграда с идентификатор ***, находяща се в с. ***, община ***,
обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ***г. на *** на АГКК, последно изменение
със Заповед *** г. *** на СГКК- Бургас, с административен адрес
на сградата: с. ***, п.к. ***, общ. ***, обл. ***, местност ***,
бл.13 със застроена площ от 57 кв.м., 2 етажа, предназначение
жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №***, с
административен адрес на поземления имот местност „***”,
община ***, с. ***;
Сграда с идентификатор № ***3, находяща се в с. ***, община
***, обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** r . на *** на АГКК, последно
изменение със Заповед *** г. на *** на СГКК- Бургас, с
1
административен адрес на сградата: с. ***, п.к.***. общ. ***, обл.
***, местност „***“, бл.11 със -застроена площ от 57 кв.м., 2
етажа, предназначение жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор №*** с административен адрес на поземления
имот местност „ ***”, община ***, с. ***;
Сграда с идентификатор № ***4 находяща се в с. ***, община
***, обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** г. на *** на АГКК, последно изменение
със Заповед *** на *** на СГКК- Бургас, с административен
адрес на сградата: с. ***, п.к.***, общ. ***, обл. ***, местност
„***“, бл.15 със застроена площ от 57 кв.м., 2 етажа,
предназначение жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор №*** , административен адрес на поземления
имот местност „***”, община ***, с. ***.
Ищцата твърди, че към трите сгради още през 2010 г. е изградила
масивни веранди с площ от 20 кв.м., като във всяка веранда имало
самостоятелно барбекю, дървени перголи 12 на брой, дървени колони,
парапет 8 м. от луксозно ковано желязо, бетонна плоча, покрита с 22
кв.м. врачански камък. Посочва, че стойността на всяка една от
верандите поотделно е 16 000,00 лева. Твърди, че верандите са
изградени от нея посредством възлагането на строеж на изпълнител с
договор за строително-монтажни работи, а и се легитимира като техен
собственик на основание давностно владение продължило повече от
10 години, без противопоставяне на собственика на земята.
Ищцата посочва, че верандите не са предмет на постановлението
за възлагане, но въпреки това ответникът ги ползва, и отказва да ги
заплати. В протокола за въвод от 29.06.2018г., изрично било
отбелязано, че в имотите, а именно в сграда с идентификатор № *** и
сграда с идентификатор № ***3 имало нейно движимо имущество,
незаплатено от И. Ф.,на стойност 10 476 лева. Формулира искане
ответникът да й заплати сумата в размер на 58 476 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от
ответника, ведно с присъждане на законната лихва и сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Твърди,че искът е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен.
От фактическа страна, в процеса се установи следното:
Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, с рег. № *** по
2
описа на КЧСИ е образувано по молба „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД
и въз основа на изпълнителен лист срещу „С. В. ПРОПЪРТИ
ИНВЕСТ“ ООД, Ц. П. В. и С. С. В.. Собствените на длъжниците
имоти ,както следва :сграда с идентификатор ***, сграда с
идентификатор № ***3 и сграда с идентификатор № ***4, находящи
се в с. ***, община ***, обл. *** са изнесени на публична продан.За
купувач е обявен ответникът в настоящото производство И. Ф. и с
протокол за въвод във владение е въведен във владение на посочените
имоти на 29.06.2018г.
По делото е представен Договор за строителство от 11.02.2010г.,
сключен между С. С. В. от една страна, като възложител и от „Радис
Инжинеринг“ ООД, от друга страна – като изпълнител, съгласно
който възложителят е възложил изграждането на веранди в къщи с
идентификатори ***, ***3 и ***4, намиращи се във вилно селище
„***“, с. ***, община ***. Ответникът е оспорил авторството на
представения документ, поради което в хода на делото е открито
производство по чл. 193 от ГПК и е назначена съдебно-графологична
експертиза, която да установи дали подписите под възложител и
изпълнител в договора са положени от лицата, сочени за техни автори.
От заключението на вещото лице се установява, че в представения за
изследване договор, подписите, положени за възложител и
изпълнител, не са изпълнени от лицата С. С. В. и Д. С. И.
(представител на „Радис Инжинеринг“ ООД). Въз основа на така
приетото заключение,съдът намира, че представеният по делото
Договор за строителство от 11.02.2010г. следва да се изключи от
доказателствения материал, тъй като е оборена успешно неговата
формална доказателствена сила след проведено производство по
оспорване на документа по реда на чл. 193 от ГПК. Ето защо и на
основание чл. 194, ал. 3 и ал. 2 от ГПК, документът няма да се взима
предвид при оценка на събраните по делото доказателства и преценка
за основателност на заявената съдебна претенция.
Събрани са гласни доказателства . От показанията на свидетеля
Б. Д. К., се установяват следните обстоятелства: изграждането на
комплекса в с. *** започнало през 2007г. с поетапно построяване на
самостоятелни къщи. Свидетелят бил нает да извърши довършителни
ремонтни работи в част от изградените постройки. В някои от тях
впоследствие,през 2010г. били изградени веранди върху фундамент
от плочи с цимент, чийто под и цокъл са били прилепени към къщите
и покрити с камък. Къщите, в които били изградени веранди се
ползвали първоначално от В., а впоследствие през 2018г. се появил
3
нов собственик, който започнал да ползва една от къщите, а
останалите две продължили да се ползват от В., идвали туристи, които
наемали къщите. Свидетелят И. Л. – собственик на къща в комплекса
в с. *** посочва, че И. Ф. е собственик на въпросните три къщи, но в
момента те се обитават от друго лице – Х., която направила основен
ремонт на къщите, а изнесените вещи били прибрани от ищцата.
Преди продажбата на къщите бил направен ремонт – козметичен, били
подменени огледала, батерии, механизми и др. Впоследствие от новия
обитател на къщите бил направен по-основен ремонт – на покрив,
шпакловки и други. Свидетелят заявява, че не е присъствал на
строежа на къщите, но всички къщи в комплекса разполагали с
веранди, които според него са част от къщите. Свидетелят заявява, че
е имал конфликт с процесуалния представител на ищцата, тъй като му
била изисквана висока такса за поддръжка на комплекса.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява,че стойността на изграждане на една веранда е 13 500 лв.,
като заключението се базира на извършен оглед на място, както и на
опита при изграждане на подобни обекти, доколкото липсват данни за
конкретното изграждане на верандите, като количествено –стойностна
сметка, проект и др. строителна документация. Извършен е оглед и
оценка на намиращото се в къщи с идентификатори *** и ***3
имущество, чиято пазарна стойност е 4 237 лв. за първата къща и
4 137 лв. за втората, към 2023г. Вещите лица са категорични,че
процесните веранди са изграждани впоследствие – след строежа на
сградите.Този извод обосновават с обстоятелството, че между къщите
и верандите са се образували фуги и пукнати,вследствие на различния
период на изграждане на плочите на двете постройки.Плочите на
верандите са изградени впоследствие като и самата им конструкция е
отделна от къщите. Същевременно, верандите били функционално
свързани с тях. Верандите нямали самостоятелно функционално
предназначение,не представляват самостоятелни обекти на
собственост, не са отбелязани в кадастралната карта и кадастралните
регистри, но към момента не съществувало изискване за отбелязване
на тераси с височина по-малка от 1,20 спрямо прилежащия терен.
Установява се от експертизата, че увеличената стойност на имотите е
в размер на 60 000 лв.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
4
обогатил, до размера на обедняването. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
приложим в случаите, когато лицето не разполага с друга правна
възможност да защити правото си.
За да е налице фактическият състав на предявения иск по чл. 59
от ЗЗД следва да се установи по безспорен начин, че е налице
разместване на имуществени блага, осъществено без правно
основание. За да бъде успешно проведено доказването по предявения
иск е необходимо да се установи, че имуществото на ответника е
увеличено за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна
възможност за ищеца да защити интереса си, както и обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи
факти.
Безспорно се установи по делото ,че процесните веранди са
изградени след построяването на трите къщи, по отношение на които
към момента като собственик се легитимира ответникът в процеса.
За да бъде уважена претенцията на ищцата обаче, следва да се
установи, че същата е „обедняла“ със сумата, необходима за
изграждане на верандите, респ. нейното имущество е намаляло. Както
се посочи ответникът е придобил собствеността върху изградените от
ищцата / не се спори това обстоятелство / къщи на деривативно
основание. Публичната продан е едностранен властнически акт на
изрично натоварен за това орган, с който се прехвърля правото на
собственост на недвижим имот на длъжника. По безспорен начин се
установи също така,че процесните веранди нямат самостоятелно
функционално предназначение, а са функционално свързани със
сградите .Няма спор също така,че към момента на описа и оценката на
сградите-предмет на публичната продан,верандите са изградени.
С влизане в законна сила на постановлението за възлагане се
стабилизира публичната продан. Стабилитета на публичната продан е
постигнат чрез невъзможност вече да се обжалват предходните
действия : опис, оценка на имота. Т.е, с възлагане на имота-предмет
на публичната продан, на обявения за негов купувач, върху купувача
преминава собствеността и върху онези обекти,които не
представляват самостоятелен обект на собственост, а прилежаща,
обслужваща, функционално свързана част от имота.
При несъгласие с определената цена, длъжникът е разполагал с
възможността да оспори оценката на имота. Доколкото,в конкретният
случай, продажната цена от проведената публична продан е получена
от ищцата (макар и разпределена. за погасяване на неин дълг) не
5
може да се приеме, че е налице обедняване от нейна страна, както и
обогатяване на ответника. Ето защо ,претенцията за плащане на
сумата от 48 000 лв. –представляваща стойността на изградените три
броя веранди към закупените от ответника недвижими имоти, се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за заплащане стойността на
движимите вещи, намиращи се в две от сградите, съдът намира
следното:
Изложените по-горе правни съждения са приложими и по
отношение на претенцията за присъждане равностойността на
движимите вещи, намиращи се в сгради с идентификатор № *** и
***3. На първо място, в исковата молба под опис са посочени
движимите вещи, които се сочи, че са част от обзавеждането на
въпросните имоти. Видно е от приетата по делото съдебно-техническа
и оценителска експертиза, че част от вещи от такъв вид са налични в
къщите и към момента на извършване на експертизата. Същевременно
обаче по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява, че ответника ползва вещи, закупени от ищцата или нейна
собственост. Само по себе си твърдението, че се ползват вещи и
наличието на вещи от такъв вид и категория в горепосочените сгради
не може да доведе до извод, че точно тези вещи са собственост на
ищцата.Това твърдение не се доказва от ангажираните гласни
доказателства. Св. К. заявява, че знае за някакви имуществени спорове
между страните, но не конкретизира същите. Същевременно св. Л.
твърди, че е видял да се изнасят вещи от въпросните къщи. С оглед
събрания доказателствен материал не може с категоричност да се
установи, че наличните във въпросните сгради движими вещи са
притежание на ищцата. При това положение, не може да се обоснове
извод за намаляване на имуществото на ищцата със стойността на
описаните в исковата молба движими вещи. Претенцията за
движимите вещи, като неоснователна, тъй като е недоказана следва да
се отхвърли.
По изложените съображения,искът за присъждане на сумата в
размер на 58 476 лв., представляваща обезщетение от неоснователно
обогатяване като неоснователен следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
По отношение на разноските:
6
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът претендира разноски както следва: за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 370 лв. и за изготвяне на експертиза в
размер на 847 лв. Приложен е договор за правна защита и съдействие,
в който се сочи, че сумата от 5 370 лв. е платена в брой. Липсва
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не дължи преценка относно
съответствието му с минималните размери, предвидени в наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При това положение, доколкото са налице
доказателства за действително извършване на претендираните от
ответника разноски в общ размер от 6217 лева (шест хиляди двеста и
седемнадесет лева), с оглед изхода на правния спор, същите следва да
бъдат възложени в тежест на ищцата.
По изложените съображения, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. В., ЕГН **********, с
адрес: община ***, с. ***, ул. *** против И. К. Ф., ЕГН **********, с
адрес: община ***, с. ***, м. *** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
– ответникът да заплати сумата от 58 476 лв. (петдесет и осем хиляди
четиристотин седемдесет и шест лева), представляващи стойността на
това, с което се е обогатил за сметка на ищцата,ведно със законната
лихва ,считано от предявяване на иска в съда до окончателно
изплащане на сумата,като неоснователен.
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН **********, с адрес: община ***, с.
***, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Ф., ЕГН **********, с адрес:
община ***, с. ***, м. *** СУМАТА в размер на 6217 лева (шест
хиляди двеста и седемнадесет лева), представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, от които 5370 лв. за адвокатско
възнаграждение и 847 лв. за изготвяне на съдебно-техническа и
оценителска експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7