Р Е
Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 10.03.2020 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 2181 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.
432 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
А.И.А. – малолетен, чрез своята майка и законен представител Б.К.И. твърди, че
в резултат на ПТП са му причинени телесни увреждания.
На
29.05.2018 г. около 17:20 ч., в гр. Стара Загора, на бул. „Цар Симеон Велики“ и
ул. „Армейска“, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Ауди Q 7“, с per. № СТ 5551 АТ, водачът Т.Б.К., ЕГН **********,
нарушила правилата за движение по пътищата, като не пропуснала и блъснала
преминаващия по сигнализирана повдигната пешеходна пътека пешеходец, а именно
дете А.И.А.. В резултат на реализираното ПТП са причинени телесни повреди на А.И.А..
Във
връзка с причиняване на процесното ПТП на виновния водач Т.Б.К., е съставен
АУАН серия Д № 592359/29.05.2018 г. от ОДМВР - Стара Загора. Причина за
настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни
последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача Т.Б.К., която поради недостатъчно внимание по отношение на пътната
обстановка е блъснала правомерно движещия се участник в движението. В
конкретния случай за водача са били налице определени, фиксирани в закона
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата, които го
задължават да се съобразява с конкретната пътна обстановка. С оглед на
изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния
водач Т.Б.К. и настъпилите обществено опасни последици - причинените телесни
увреждания на доверителя ми А.И.А..
За
увреждащия л.а. „Ауди Q
7“, с per.
№ СТ 5551 АТ, управляван от виновния водач Т.Б.К. има сключена с ответника
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/11/117001721842/16.06.2017 г.,
със срок на валидност една година, считано от 16.06.2017 г. до 15.06.2018 г. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018 г.
В
конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са
предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД
“Армеец“ АД и са представили всички документи, с които разполагат. По
заведената претенция застрахователят не се е произнесъл в законоустановения за
това срок. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД “Армеец“ АД за причинените неимуществени вреди
на доверителите ми.
В
резултат на процесното ПТП пострадалият А.И.А. е получил следните травматични
увреждания: Контузия на коляното, подбедрицата
и стъпалото на десния долен крайник. Охлузвания.
След
инцидента на 29.05.2018 г. пострадалото дете А.И.А. е било прегледано в СПО на
УМБАЛ - Стара Загора, с оплаквания от травми на дясно коляно, дясна подбедрица
и дясно коляно, болезненост в зоните на травмата и затруднена походка.
Поставена му е диагноза Контузия на коляното, подбедрицата
и стъпалото на десния долен крайник. Охлузвания, и му е назначена медикаментозна
терапия и покой. На 31.05.2018 г. пострадалият е прегледан от специалист по
съдебна медицина, съгласно Съдебномедицинско удостоверение № 94-1 /2018 г., с
оплаквания от болки в горната и долна повърхност на дясната подбедрица при
движение и накуцваща походка. При извършения преглед му е поставена диагноза Контузия на
коляното, подбедрицата и стъпалото на десния долен
крайник. Охлузване по кожата на дясната подбедрица и дясното коляно. Охлузвания
по десния горен крайник,
като е установено, че описаните травматични увреждания са причинили болка и
страдание.
В
резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП детето А.И.А. търпи болки
и много страдания. Възстановяването на пострадалия от получените при процесното
ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически
и емоционално. Вследствие на инцидента на пострадалото дете са причинени
следните телесни повреди - Контузия на коляното, подбедрицата
и стъпалото на десния долен крайник и множество охлузвания. Вследствие на уврежданията А. за
дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот и дълго време
е следвало да спазва режим на покой и се е нуждаел от чужда помощ. Преди
процесното ПТП ищецът е бил активно и здраво момче, само на 12 години, но след
инцидента живота му е напълно променен. Към настоящия момент пострадалият не е
възстановен от получените телесни увреждания, продължават оплакванията му за
болки в увредените области. Освен болките ищецът е изживял и силен
психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот
в неговото съзнание.
Предвид
изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да
бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и
съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Вредите
на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил Т.Б.К., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото
ЗАД “Армеец“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което за доверителят ми е налице правен интерес да иска от
съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му
неимуществени вреди. Предявените искове са съобразени от една страна с принципа
на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Искането
е да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените граждански
искове са основателни и доказани по размер и да се осъдите ответника ЗАД
“Армеец“ АД, да заплати на Б.К.И., в качеството й на майка и законен
представител на А.И.А. обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки. страдания и стрес вследствие на получените
телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 15 500 лв.,
частичен иск от 20 000 лв. представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди.
Претендирана е законна лихва върху всяка една
от сумите, считано от 06.06.2018 г.- датата на която
изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане.
Претендирани
са разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба.
Във
връзка с ПТП реализирано на 29.05.2018 г. на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Армейска“
в гр. Стара Загора, при което катастрофирал л. а. „Ауди Ку
7” с ДК № СТ 5551 АТ, управляван от Т.Б.К. и застрахован в ЗАД „Армеец” по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
полица№BG/11/118001721842 и малолетния пешеходец А.А.,
при което са причинени телесни увреждания на ищеца, ответното дружество е
поканено да определи и изплати застрахователно обезщетение, въз основа на което
е образувана ликвидационна преписка - щета №10018100102514Н.
ЗАД
Армеец“ АД разгледало образуваната преписка и с писмо, техен изх.
№10018-КЗ-2516 от 18.09.2018 г., уведомили законния представител на ищеца и
неговия адвокат относно необходимостта от представяне на допълнителни документи
за установяване основанието и размера на претенцията, които и към днешна дата
не били представени в деловодството на дружеството, както не били представени и
в рамките на настоящото производство.
Във
връзка с изложеното, твърди че ответното дружество не е дало повод за завеждане
на настоящото дело и не му била дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение по реда на чл. 499, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. Дружеството умишлено е било възпрепятствано да определи и
изплати застрахователно обезщетение, като по този начин кредиторът е изпаднал в
забава.
На
самостоятелно основание, се оспорва механизма на настъпване на ПТП по начина,
описан в исковата молба, като твърдя, че застрахования в ЗАД „Армеец” водач не
е отговорен за настъпилото ПТП и доколкото отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е
функционална на отговорността на застрахования водач, за представляваното от
мен дружество не би могло да възникне задължение за изплащане на обезщетение.
От
събраните по ликвидационната преписка документи, в това число обяснения на
водача Т.К., опис на щетите на МПС и изготвения снимков материал било видно, че
съприкосновението между пешеходеца и автомобила е настъпило в задния край на
калник преден ляв и предния край на врата предна лява на автомобила в областта
на огледалото за обратно виждане. Мястото на съприкосновението изрично сочело,
че на практика пешеходецът се е блъснал в автомобила, който се е намирал пред
него и вече го е бил подминал с предните си части и елементи, а не обратното,
както се твърди в исковата молба.
Нещо
повече, противно на твърдението на ищеца, съприкосновението не е настъпило на
самата пешеходна пътека, а след преминаването и от страна на застрахованото
МПС, няколко метра след нея в самото кръстовище, където пешеходецът не е имал
право да се намира.
Не
на последно място, пешеходецът А. е навлязъл в кръстовището тичайки, без да се
огледа и без да вземе елементарни предохранителни мерки за своята безопасност.
За
водача К. процесното ПТП се явява едно случайно събитие, което същата не е
могла и не е била длъжна да предвиди и предотврати, поради което не може да
бъде ангажирана нейната отговорност, респективно гаранционната такава на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Фактът,
че на К. е съставен АУАН и евентуално, наказателно постановление е ирелевантен, доколкото актосътавителят
не е присъствал на местопроизшествието и няма преки впечатления от обстановката
и механизма на настъпване на ПТП.
Оспорва
предявения иск по размер.
Счита,
че същия е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на действително
претърпените от ищцата вреди.
Следва
да се има предвид, че в исковата молба били посочени необосновано тежки
увреждания, неотговарящи на представените по делото доказателства.
От
представените медицински документи било видно, че при процесното ПТП ищецът е
получил следните увреждания:
- Повърхностна контузия на десен долен
крайник;
- Охлузвания по кожата на десен долен и
десен горен крайник.
В
представената медицинска документация липсвали данни за други увреждания, а
така констатираните телесни повреди не са наложили хоспитализация или домашно
лечение. Няма данни, че лечението е преминало с усложнения. Естеството на
травмата и възрастта на увреденото лице не предполагат последващи усложнения
или влошаване на здравето. Възстановителният период бил сравнително краткотраен
от порядъка на няколко дни до няколко седмици.
Така
изложените травми, за които е необходим възстановителен период от порядъка на
десетина дни, видно от представената медицинска документация, безспорно не биха
могли да обусловят обезщетение в претендираните размери. Очевидно се касаело за
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, без остатъчни негативни
последици. Твърденията, че болките и страданията продължават и към настоящия
момент не са подкрепени с каквито и да било доказателства, а и противоречат на
простата житейска логика. Касаело се за дете на 12 години, което е получило
охлузвания на кожата - травма която е типична за тази възраст и неизменно
съпътства живота на подрастващите.
Изцяло
несъстоятелни и неподкрепени с доказателства били и твърденията, относно
психическа травма. Липсвали каквито и да било данни, че ищецът е търсил
психиатрична или психологична помощ.
При
определяне размера на неимуществените вреди, съдът следва да има предвид
разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. В конкретния случай били налице изключително леки
телесни увреждания и претендираната сума по никакъв начин не кореспондирала с
тях, не била съобразена с обществената и икономическа конюнктура и цели
неоснователно обогатяване на увреденото лице.
Не
на последно място, следвало да бъде отчетена високата степен на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на увреденото лице и да бъде приложена
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Съпричиняването
се изразявало в следните нарушения на правилата за движение по пътищата, които
били в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на получените увреждания:
Ищецът
бил навлязъл на пътното платно тичайки, без да се огледа и без да съобрази
разстоянието до приближаващите се автомобили, движел се е през кръстовището,
въпреки наличието на пешеходна пътека и се е ударил в страничната част на
автомобила, след като същият вече го е подминавал. Подобно поведение сочело на
едно грубо незачитане на правилата за движение по пътищата и пренебрежение към
собствената безопасност и здраве, поради което моли, ако не се приемете
претенцията за изцяло неоснователна, то да се намали дължимото обезщетение с
оглед значителния принос на пострадалия.
Оспорва
изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика на
автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Ответникът
следва да докаже насрещното си възражение за съпричиняване.
Страните не спорят, че е към момента на ПТП е била
налице валидна застраховка Гражданска отговорност на делинквента, сключена при
ответното дружество.
Процесното ПТП, за обезщетяване на вредите, за което е
предявен настоящия иск е настъпило на 29.05.2018 г., а отговорността на
застрахователя се претендира на основание договор за застраховка, сключен на
16.06.2017, т.е при действието на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г.
Относно допустимостта на прекия иск по чл. 432 от КЗ и
съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си
заплащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ
/три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Видно от представените доказателства по делото преди
завеждане на исковата молба пострадалият чрез своите пълномощници е подал молба
до ЗАД „Армеец“ АД с приложени доказателства и искане за определяне на размер
обезщетение. Пратката е получена от ЗАД „Армеец“ АД на 21.06.2018 г. т.е. от
тази дата е започнал да тече тримесечния срок за изплащане на обезщетение. След
получаване на тези документи с първоначалната молба е поискана банкова сметка ***,
която е представена на застрахователя на 24.07.2018 г. По твърдения на
ответното дружество в отговора на исковата молба преписката не е завършила, тъй
като са отправили искане за още документи от страна на молителя А.И.А. на дата 18.09.2018г.
По делото няма представени доказателства да е налице отказ на застрахователя
или определен размер на обезщетение, по което увреденото лице да е изразило
несъгласие.
В настоящия случай исковата молба е подадена на
31.08.2018 г. пред СРС и към датата на подаването ѝ не е изтекъл
тримесечния рекламационен срок по чл. 498 ал. 3 от КЗ. Същият обаче е изтекъл в
хода на процеса и следва да се вземе предвид съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. В този смисъл Определение № 332/19.07.2018 по
дело №1614/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. Ето защо исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
По делото е представен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 29.05.2018г.,
който е съставен от дежурен ПТП към ОД на МВР Стара Загора Пламен Петров.
Описани са участниците и причините за ПТП, като ищецът А.И.А. е посочен като
пострадал. Приложена е план – схема на ПТП. Следва да се отбележи, че
Констативният протокол и приложената план –схема не носят подпис на нито един
от участниците, поради което не може да се потвърдят като достоверни и
отразяващи обективно действителността посочените факти в тези документи. От
свидетелските показания (които ще бъдат обсъдени по-долу) се установява, че
Констативният протокол не е съставен на мястото на инцидента, не е имало
запазено местопроизшествие и съответно не е бил сигнализиран КАТ към ОД на МВР,
откъдето да изпратят представител.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение от
31.05.2018г. видно от което на ищеца са били констатирани контузия на коляното,
подбедрицата и стъпалото на десния долен крайник.
Охлузване по кожата на дясната подбедрица и дясното коляно. Охлузвания по
десния горен крайник. Тези травматични увреждания са причинили болка и
страдание.
По отношение на автомобила видно от представените от
застрахователя документи е заведена щета с дата на инцидента 29.05.2018г.
Претендирани са боядисване и ремонт на ляв калник и предна лява врата. От
приложеното писмено обяснения на Т.Б.К. (сочена за делинквент) до
застрахователя ѝ се установява, че същата твърди да се е случил пътен
инцидент 29.05.2018г. на кръстовището на бул. „Цар Симеон Велики“ и ул.
„Армейска“. В обясненията същата сочи, че сблъсъка с детето се е случил след
пешеходна пътека, като А.И. настоял да си ходи и се отдалечил. Впоследствие Т.К.
сигнализирала на 112 и отишла в КАТ да даде проба за алкохол и да напише
обяснение, като се появили детето и цялото му семейство.
По делото е представена медицинска документация на
ищеца, видно от която същият има поставена диагноза „болест на Осгуд Шлатер“. От изготвения по
делото социален доклад се установява, че А. е тренирал бокс, но след инцидента
е прекъснал спортуването, поради силни болки в десния крак под коляното.
Болките се появявали и при студено време и вечер, докато спи.
На основание чл. 15 от Закона за закрила на детето
беше изслушан ищеца А.И.А.. Същият казва, че си спомня за инцидента. Като
стигнал до пешеходната пътека, която е срещу новия парк в града, гледал да мине
по-бързо. Колата ударила крака му и бил ожулен. Твърди, че „едни момчета“ го
попитали къде живее и след ПТП го закарали до тях.
От разпита на свидетелката Т.К. се установява, че
пътния инцидент е бил към 5 следобед при топло и ясно време. Свидетелката
подчертава, че детето се ударило в калника, като тя въобще но го видяла и
предполага, че е тичал. Сблъсъкът е станал след пешеходната пътека, като на
предложената помощ А. отказал и се отдалечил като „хукнал“ през градинката за
вкъщи. След инцидента свидетелката К. посетила КАТ по съвет на свой приятел,
където ѝ взели проба за алкохол.
За претърпените болки и страдания на ищеца са
разпитани баща му И.А.И. и баба му – И.К.И..
И двамата свидетели казват, че след инцидента А. бил
нервен, отсъствал от училище, като си намалил успеха. Спрял да тренира бокс и
кракът още го болял от време на време – например при застудяване.
По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза,
която е приета по делото като неоспорена и която съдът кредитира изцяло.
Експертизата е изготвена въз основа на писмената медицинска документация по
делото и след извършен преглед на детето. Съгласно същата А.И.А. е получил
охлузвания на дясна подмишница, дясна предмишница и
десен лакът, както и охлузване и кръвонасядане на
дясна колянна става. Медикобиологичният
признак на тези увреждания е страдание, като лечението се изразява в покой,
компреси и обезболяване. Възстановителният период е 10 дни. Пострадалият е
напълно възстановен от травмите на процесното ПТП.
Отбелязано е, че ищецът страда от вродено заболяване –
болест на Осгуд Шлатер,
което се проявява с болки в колянната става,
засилващи се при ходене. Данни за такова заболяване има още преди датата на ПТП
в приложена Етапна епикриза. Не са налице негативни прогнози по отношение на
здравословното състояние на ищеца, които да са във връзка с претърпените от
процесното ПТП увреждания. В съдебна зала вещото лице заявява, че конкретното
увреждане от ПТП не се повлиява от съществуващото заболяване, тъй като са
налице съвсем повърхностни травми. Заболяването е съществувало още преди датата
на ПТП и при упражняване на спорт прогресира. Лекува се чрез покой и не следва
да се тренира, защото се утежнява положението. Вещото лице предполага, че към
датата на инцидента детето е можело да бяга, но това би му причинило болка.
По делото е изготвена и приета съдебно –
автотехническа експертиза, която заключава, че водачката на автомобила не е
причинила настъпилото ПТП със свое субективно поведение. Следва да се отбележи,
че експертизата е изготвена на база свидетелските показания по делото и
изискани от вещото лице материали и снимки от застрахователното дружество за
заведена щета. На инцидента са присъствали детето – ищец А.И. и водачът на
автомобила Т.К., не е запазено местопроизшествието, а съставените по-късно в
КАТ към ОД на МВР документи не са подписани и съответно признати като
достоверни факти от нито една от страните. От изслушването на детето не се
установи конкретна информация за механизма на ПТП-то. Не са посочени други
свидетели на ПТП освен водачът на автомобила, а искането за разпит на дежурния
полицай съставил Констативния протокол беше преклудирано,.
Освен това този разпит не би могъл да допринесе за изясняване на фактите по
делото – без значение е как в съставен протокола за ПТП, след като длъжностното
лице не е присъствало на мястото на инцидента и няма запазено
местопроизшествие, то Протоколът в тази част по никакъв начин не обвързва съда,
още по-малко биха могли да обвържат заключението спомените на дежурен КАТ преди
две години за начина, по-който е съставил документите.
Вещото лице е приело, че тъй като
произшествието не е запазено не може да се определи с точност мястото на удара.
Скоростта на автомобила е изчислена от анализа на получената пластична
деформация на автомобила. Вещото лице е установило, че процесният
автомобил се е движел със скорост около 14, 4 км/ч. Приел е от свидетелските
показания, че детето е бягало, като е посочена средна скорост. Следва да се
отбележи, че фактът, че детето е тичало се удостоверява от показанията на
водачът на автомобила и косвено от изслушването на детето.
Контактът между пешеходеца и лекия
автомобил е в предния ляв калник. Техническият анализ показва, че пешеходецът
се е ударил странично в предния ляв калник на автомобила. Последиците от
контакта биха били същите като установените дори автомобилът да е бил в покой в
момента на удара. Вещото лице е проверило хипотеза, при която ПТП се случило на
пешеходната пътека (следва да се отбележи, че по делото няма доказателства това
действително да се е случило) и е дало заключение, че водачката на автомобила
не е имала техническа възможност да предотврати ПТП. За това къде е било
мястото на инцидента има диаметрално противоположни данни – детето твърди това
да се е случило на пешеходната пътека, а Т.К. последователно твърди, че е
станало след пешеходната пътека. Всеки от участниците твърди изгодни за него
факти, но в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно механизма на ПТП (част
от който е и мястото на ПТП), което съдът намира, че остана недоказано по
делото. Експертизата в тази част следва да се кредитира, доколкото разглежда
евентуална хипотеза за механизма на ПТП, но и в този случай експертът не е
открил противоправно поведение на водача на автомобила.
По делото е представен Акт за
установяване на административно нарушение, който е обжалван от Т.К. и отменен с
Решение на Районен съд Стара Загора влязло в сила на 07.11.2019 г. Видно от
решението съдът е приел, че не са налице достатъчно доказателства за нарушение
на чл. 119 ал. 1 от Закона за движение по пътищата – При приближаване на
пешеходна пътека, водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. От събраните по АНД № 512/2019 г. не се установява по един
категоричен начин, че водачката на автомобила действително е отнела
предимството на преминаващ пешеходец.
От събраните по делото доказателства
не се установи да е налице фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, съгласно който
деликт е налице само когато има налице противоправно виновно поведение на
делинквента, в резултат на което са настъпили сочените от ищеца вреди. Само за
допълнение дори и по делото да беше доказано извършването на деликт от страна
на водача на автомобила, то същият инцидент не би бил в причинна връзка с
настъпилите сериозни вреди, които твърди ищеца, а именно прекъсване на
спортната му кариера и неотшумели болки в колянната
става две години след инцидента. Съдебно- медицинската експертиза е категорична
в тази част като установява само повърхностни травми с период на възстановяване
не повече от 10 дни.
Ето защо съдът намира, че следва да
отхвърли изцяло така предявения иск за неимуществени вреди за сумата от
15 500 лева като частичен иск от 20 000 лева като неоснователен и
недоказан ведно с искането за законна лихва за забава.
По разноските.
Следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и предвид цената на иска в
размер на 200 лева. Застрахователното дружество е сторило разноски за вещи лица
в размер на общо 570 лева, а депозитът за свидетел е по сметка на съда и може
да се поиска неговото връщане.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
разноски в размер на 770 лева в полза на ответника.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.А. с ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Б.К.И. иск по чл. 432 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД
срещу ЗАД „Армеец“ Ад гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 за осъждане на
ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на телесни увреждания на А.И.А. при
ПТП на 29.05.2018 г. на бул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Армейска“ в гр. Стара
Загора в размер на сумата от 15 500 лева като частичен иск от 20 000
лева ведно със законната лихва от 06.06.2018г.
ОСЪЖДА А.И.А., с ЕГН ********** чрез Б.К.И., като майка и
законен представител да заплати на ЗАД „Армеец“ АД разноски в размер на 200 лева
за юрисконсултско възнаграждение и 570 лева за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: