Определение по дело №56276/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2025 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20241110156276
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6308
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110156276 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. М. срещу
Гаранционен Фонд. Исковата молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на страните за изискване за послужване на гр. дело № 7037/2015г. по описа
на СГС е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.04.2025г. от 15:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
УКАЗВА на ищеца В. М. в едноседмичен срок от получаване на определението да
посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. дело № 7037/2015г. по описа на СГС, I-13 състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от В. А. М. срещу Гаранционен Фонд осъдителен иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лева, частичен иск от 18206,28
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени разноски по гр. дело № 7037/2015г. по описа на СГС в полза на НББАЗ, ведно
със законната лихва считано от 16.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 450 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи
1
се в заплатени разноски по гр. дело № 7037/2015г. по описа на СГС в полза на Гаранционен
фонд, ведно със законната лихва считано от 03.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, в резултат на издадена невярна справка и несвоевременно получена актуална
справка за наличие на валидна застраховка „ГО“ от Гаранционен фонд относно л.а. „Хонда“,
с peг. № *****
Ищецът твърди, че на 25.05.2014г. в землището на с. Комарево било настъпило ПТП,
вина за което имал водачът на л.а. „Хонда“, с peг. № * ***** * /с английска регистрация/ - Г.
Н. Ц., който при управление на посоченото МПС в пияно състояние навлязъл във воден
басейн, в резултат на което водачът и пътуващата в автомобила Б. починали. Поддържа, че
била поискана справка от Гаранционен фонд дали за л.а. „Хонда” с peг. № *****имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, по силата на
която да се покриват щети, настъпили на територията на Република България, с коя
застрахователна компания била сключена застраховката „Гражданска отговорност” на
автомобилистите/ респ. сертификат „Зелена карта” за л.а. „Хонда” с peг. № *****МПС;
валидна ли била застраховката към датата на ПТП - 25.05.2014г., за територията на
Република България; данни от договора за застраховка: номер на полица, начална и крайна
дата на покритие, регистрационен номер и номер на рама на увреждащия автомобил, лимит
на отговорност на застрахователя при починали лица, съответно за имуществени и
неимуществени вреди. Навежда твърдения, че на 10.09.2014г. бил получен отговор от
Гаранционен фонд, че претенции за събития с участие на МПС с чужда регистрация
следвало да се насочват към НББАЗ, както и била изготвена справка, видно от която за
увреждащия автомобил нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател на територията на Република България.
Поддържа, че след получения отговор от ГФ, на 01.06.2015г. била заведена искова молба
срещу НББАЗ, във връзка с която бил постъпил отговор от НББАЗ, с който била оспорена
исковата претенция, както и била изложена информация, че собственикът А. на процесното
МПС имал сключени три застраховки „Гражданска отговорност“ за три отделни автомобила
в три различни застрахователни компании, като била приложена справка от ГФ от
29.07.2015г., а на 17.11.2016г. била получена справка от ГФ, съгласно която за посочения peг.
№ *****имало валидна застраховка „ГО“ със ЗК „Лев Инс“АД. Поддържа, че съгласно
справки от 29.07.2015г. и от 17.11.2016г., предоставени от ГФ, номерът на рамата на
процесното МПС бил известен на ГФ. При справка по името на А. или Г. Н. Ц., записани в
КППТП, Гаранционен фонд в отговора си не бил посочил, че имало валидно сключена и
активна застраховка „ГО“ със ЗК „Лев Инс“ АД към датата на ПТП, въпреки, че направили
справка и установили, че посоченият автомобил имал предходна застраховка „ГО“ със ЗАД
„Булстрад ВИГ“, която била прекратена на 26.02.2014г. поради невнесена вноска. Във връзка
с издадената невярна справка и несвоевременно получената актуална такава за наличие на
валидна застраховка „ГО“ от Гаранционен фонд относно посочения лек автомобил, било
заведено гр.д. № 7037/2015г. по описа на СГС срещу НББАЗ, което завършило с решение, с
което били отхвърлени исковите претенции и В. А. М. бил осъден да заплати разноски в
полза на НББАЗ и ГФ, от които 18206,28 лева в полза на НББАЗ и 450 лева в полза на ГФ.
Поддържа, че на 17.08.2021г. били заплатени по сметка на НББАЗ дължимите разноски в
размер на 18206,28 лева. На 04.08.2023г. били заплатени по сметка на ГФ дължимите
разноски в размер на 450 лева. На 26.05.2023г. изпратили покана до ГФ за доброволно
възстановяване на сумите, но не получили отговор. На 09.08.2024г. получили отговор, че не
било налице неизпълнение на задължението на Информационния център да им представи
информация за наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Хонда“, тъй като Информационният център не
разполагал с такава. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Гаранционен
фонд, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Навеждат твърдения, че
при извършена справка в базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд
било установено, че за автомобил с посочения регистрационен номер липсвали данни за
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
2
„Злополука“ на пътниците и Гранична „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи,
че ищецът не бил предоставил данни за номера на рамата на процесния автомобил като
номерът на предоставената от него рама съответствал на друг peг. номер. Разяснява, че
ищецът депозирал покана до Фонда с вх. № 24-01-235/23 от 08.08.2024г., прилагайки справка
от 17.11.2016г. с подадената информация към базата данни на Информационния център за
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
22114001264912, сключена на 02.05.2015г., която не включвала данни за регистрационния
номер на автомобила, за който била сключена застраховката, а само данни за номера на
неговата рама. Твърдят, че Гаранционният фонд не би могъл да предостави информация,
която не фигурира в базата данни на Информационния център и която не би могла да
фигурира с оглед действащата към процесния период нормативна уредба, а именно
информация за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на автомобил с чуждестранна регистрация, поради което насочил
ищцовата страна към НББАЗ. Сочи, че бил евентуален ответник по гр. д. № 7037/2015г. по
описа на СГС, гр. дело № 2668/2018г. по описа на САС и гр. дело № 1571/2019г. по описа на
ВКС, като той и главния такъв възразили срещу материално-правната си легитимация, като
в отговора на исковата молба на предпочитания ответник изрично било посочено, че за да се
установи кой следва да носи отговорност по предявения иск, не е достатъчен
регистрационният номер на превозното средство, а следва да се представи и номер на рама.
Поддържат, че предоставили необходимата информация, с която разполагали на базата
предоставените му данни от ищеца и цитираната справка от 17.11.2016г., която вече била
известна на ищеца в хода на съдебното производство пред СГС, като съгласно решенията по
гр. д. № 7037/2015г. по описа на СГС, гр. дело 2668/2018г. по описа на САС и определението
по т.д. 1571/2019г. по описа на ВКС било видно, че в хода на производството било
установено наличието на валидно сключена застраховка Гражданска отговорност,
установено било, че Фондът е предоставил коректна и ясна информация, обективирана в
своите справки. Навежда твърдения, че не бил станал причина за предявяване на
неоснователен иск. С оглед неоснователността на главния иск, оспорва и акцесорния иск за
лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните
предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага - т.е., че в пряка причинно- следствена връзка с виновно и противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в издаване на невярна справка за наличие на валидна
застраховка за увреждащия автомобил, както и несвоевременно получената актуална справка
за наличие на валидна застраховка „ГО“ от Гаранционен фонд относно посочения лек
автомобил, ищецът бил подал искова молба срещу НББАЗ, по която било образувано гр.д. №
7037/2015г. по описа на СГС, както и че ищецът бил претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разноски по гр. дело № 7037/2015г. по описа на СГС в полза на
НББАЗ в размер на 18 206,28 лева и в полза на Гаранционен фонд в размер на 450 лева.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и да обори презумпцията
за вина или да докаже плащане.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че В. М. е заплатил в
полза на НББАЗ сумата от 18206,28 лева, представляваща разноски по гр. дело №
7037/2015г. по описа на СГС на 16.08.2021г., както и че В. М. е заплатил в полза на
Гаранционен фонд сумата от 450 лева, представляваща дължими разноски по гр. дело №
3
7037/2015г. по описа на СГС на 03.08.2023г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай п.ината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4