РЕШЕНИЕ
№ 260086
23.09.2020г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 01.09.2020г. при секретар Катя Станоева като
разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 803 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.135 ал.1 ЗЗД, вр.чл.216 ал.3 от ДОПК. Ищецът Национална агенция по приходите
(процесуален субституент на Държавата) е предявил иск срещу „Супервижън
корект“ЕООД с ЕИК ********* с адрес: *** и „Татари дизайн“ЕООД с ЕИК *********
с адрес в *** за обявяване на недействителен спрямо Държавата на договор за
прехвърляне на вземания сключен между двете дружества на ***г. (нотариално
заверен на ***г.), с който се твърди да се уврежда НАП като взискател за
дължими от първото дружество публични вземания в размер към ***г. на 500597,07
лева.
Твърди се, че договора не съдържа насрещна престация,
като с него са прехвърлени вземания на „Супервижън корект“ЕООД към Община Р. по
договор ***г. за обществена поръчка, които са в размер на 608750.00 лева. С
договора се увреждала държавата, тъй като цедента няма друго имущество, от
което да бъдат събрани дължимите от него към държавата публични задължения за
данъци и осигурителни вноски.
Твърди се хипотезата на „свързани лица“ между
ответниците, тъй като към момента на сключване на договора за цесия те са представлявани
от физически лица, намиращи се в родствена връзка по права линия, а именно баща
и син (А. Е. Х. и неговия син А. А. Е.). Тази хипотеза обуславяла наличие на
презумпцията за знание за увреждане.
-заверени от ищеца преписи от справка за задълженията;
три броя постановления на публичен изпълнител
за налагане на запори върху банкови сметки на първия ответник-цедент;
незаверено копие на първа страница от
документ озаглавен „Договор за прехвърляне на вземане /цесия/“ без подписи.
Ответника „Супервижън корект“ЕООД с ЕИК ********* с адрес: *** не е депозирал
отговор на исковата молба.
Ответника „Татари дизайн“ЕООД е депозирал отговор в
срок, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че договора за цесия не е бил
безвъзмезден, а подписан с оглед на друг договор от ***г. между двете
дружества, с който първия ответник му е превъзложил извършването на СМР-та по
договора за обществена поръчка, сключен между първия ответник и Община Р., като
договора за цесия е бил сключен като обезпечение на плащанията по договора за
СМР.
Оспорва да е налице презумпцията за свързаност с
аргумент, че родствената връзка между представителите на две юридически лица не
води до свързаност по смисъла на закона, поради което било в тежест на ищеца да
докаже, че „Татари дизайн“ЕООД е знаело за увреждането. Твърди ищецът да е
знаел предварително, за договора за цесия, а Община Р. е искала разрешение от „Българска
банка за развитие“ ЕАД плащането да стане в полза на цесионера, освен това била
уведомила НАП за цесията, а НАП е разрешила сумите по договора за обществена
поръчка между общината и първия ответник да се платят на цесионера, като е
знаела и за задълженията на първия ответник. Твърди, че е платено именно нему
като цесионер от страна на „Българска банка за развитие“АД по искане от община
Р..
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Възразява да е знаел предварително за цесията и да е давал разрешение за
плащане в полза на цесионера, макар да е бил уведомен за плащането съгласно
решения на Министерски съвет, указващи на възложителите по обществени поръчки
да уведомяват НАП при плащания на суми.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните и
събраните по делото писмени доказателства ПОС намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В случая няма спор, че към датата на сделката между
ответниците първият от тях (цедент) е имал (а и продължава да има) публични
задължения за данък по ЗКПО и по линия на здравното и социалното осигуряване и
ЗДДС. Доколкото няма твърдения и данни те да са установени с влязъл в сила
ревизионен акт не е налице някоя от хипотезите на чл. 216, ал. 1 от ДОПК и иска
е по чл. 135 ЗЗД вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК.
За уважаването му е необходимо да се установи,
сделката, нейния увреждащ характер, нейната безвъзмездност, съответно знание на
втория ответник за увреждането ако сделката е възмездна, както и хипотезата на
„свързани лица“ при твърдението в исковата молба, че е налице презумпция за
знание.
Няма спор и е обявено в ОСЗ за безспорно, че с договор
от *** г. „Супервижън Корект“ ЕООД е прехвърлило на втория ответник вземанията
си от Община Р. по договор за обществена поръчка *** г. Това се доказва и от
приетият препис от него.
Съгласно трайната практика на съдилищата и ВКС всяка
сделка, с която се намалява длъжниковото имущество е увреждаща по своя характер
за неговите кредитори.
Установява се от представената справка от „Национална
база данни „Население“, че лицата подписали договора от името на двете
дружества са в родствена връзка по права линия от първа степен (баща и син),
което съответства на легалната дефиниция за „свързани лица“ по ДОПК, дадена в §
1, т. 1, б. „а“, предл. 2 от този кодекс. При това положение приложима е
нормата на чл. 216, ал. 3 изр. 2 от ДОПК, която установява презумпция за знание
у лицето с което длъжника е договарял. Презумпцията в случая не е оборена.
Недоказани са възраженията на втория ответник (цесионер) за знание у ищеца за
цесията и разрешаване от негова страна плащанията по договора за обществена
поръчка между общината и първия ответник да се извършат направо на цесионера.
Действително ищецът не отрича да е уведомен от
общината, че ще се плаща по договора за обществена поръчка на лице различно от
титуляра, което уведомяване се прави по силата на решения на Министерски
съвет-касае се за РЕШЕНИЕ № 593 на МС от 20.07.2016 г. за
условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори/ ДВ бр.58/2016г. и РЕШЕНИЕ № 592 на МС от 21.08.2018 г. за условията и реда за разплащанията
на разпоредители с бюджет по договори/ ДВ бр. 71/2018г.
В тези актове на МС се
изисква платеца да изчака разрешение от НАП. Но в тях се предвижда, че и да не
се даде такова, плащането се извършва, а само се предвижда административно
наказателна отговорност на лицата, които са го наредили без да изчакат
установените в решенията на МС срокове да изтекат и при липса на отговор в тези
срокове. Плащането става по преценка на платеца (възложителя). Целта на тези
решения на МС е да се даде възможност на НАП да предприеме мерки за
обезпечаване на вземанията на държавата, като наложи запори върху сумите които
трябва да се платят. Това е защитен механизъм, който не изключва и не лишава
държавата чрез своите органи да предприеме други мерки включително иска по чл.
135 ЗЗД. Този извод се налага при анализа на т. 8.3; т. 9 и т. 10 от Решение на
МС от 2018г и т. 7.3; т. 8 и т. 9 от решение на МС от 2016г.
Предвид наличието на
свързаност между страните по договора за цесия и липсата на оборващи знанието
за увреждане доказателства се налага извод, че вторият ответник знае за
увреждането на кредитора (държавата). С оглед на наличие на предпоставките за
прилагане на презумпцията за знание е без значение дали цесията е безвъзмездна
или възмездна.
Предвид изложеното
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът не е искал разноски
затова не му се присъждат такива.
Ответниците следва да бъдат
осъдени на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по банковата сметка на пернишки окръжен съд сумата от 24350,00
/двадесет и четири хиляди триста и петдесет/ лева- държавна такса от 4% върху
стойността на прехвърлените вземания, явяваща се цена на иска.
Водим от
горното ПОС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА
по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК, предявен от
Национална агенция за приходите-гр. С. чрез публичен изпълнител М. С. Б. срещу„Супервижън
корект“ЕООД с ЕИК ********* с адрес: *** и „Татари дизайн“ЕООД с ЕИК *********
с адрес в *** Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от ***г., нотариално заверен на ***г. от нотариус И. И.-Ж. N. *** на НК, с който „Супервижън корект“ЕООД прехвърля на „Татари
дизайн“ЕООД вземания в размер на общо 608750,00 /шестстотин и осем хиляди
седемстотин и петдесет/ лева, произтичащи от договор ***г. за обществена
поръчка, сключен между „Супервижън корект“ЕООД и Община Р..
ОСЪЖДА „Супервижън корект“ЕООД и „Татари дизайн“ЕООД
да заплатят по банковата сметка на Пернишки окръжен съд за държавни такси с IBAN: *** „ОББ“АД общо 24350,00 /двадесет и четири хиляди триста и
петдесет/ лева- държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
С-я: