№ 10000
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110152304 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ФИРМА АД, с
ЕИК: .... против ФИРМА АД с ЕИК: .... по предявени са искове с правно основание чл. 411
от КЗ за сумата от 1815,32 лева главница представляваща остатъчна, неизплатена сума по
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение по щета № .... за вреди
на лек автомобил с рег.№ .... от ПТП, настъпило на 22.12.2019г. в гр. Р. по вина на водач на
лек автомобил с рег.№ .... със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.09.2021г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахованото имущество на стойност 13 276 лева. Твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди. Твърди, че ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за увреждащия
автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Поканил ответникът
да погаси задължението си, но последвало само частично погасяване за сумата от 11460,68
лева, като в настоящото производство претендира остатъка от 1815,32 лева.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че размерът на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишен и не отразява действителната стойност на
причинените от процесното ПТП щети. Твърди, че определеното от него обезщетение
съответства на реалните вреди от ПТП. Не оспорва механизма на ПТП, вината на водача,
предизвикал ПТП-то, изплащането на обезщетение от ищеца на застрахованото лице и
наличието на застрахователни правоотношение между ищеца и водача на увредения
1
автомобил и между ответника и виновния водач.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 22.12.2019г в гр.Р., на ул...... на кръстовището с
ул.... е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „...“ модел “....“с рег.№ .... и лек
автомобил „Т. “с рег.№ ...., настъпило по вина на водач на лек автомобил „...“ модел “....“с
рег.№ ...., в резултат на което са причинени щети на лекия автомобил „Т.“. Не е спорно, че
вина за процесното ПТП има водачът на лек автомобил „...“ модел “....“. Не е спорно и
наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата на ПТП – между
ищеца и собственика на „Т.“с рег.№ ...., по застраховка „Каско на МПС“ и между
ответника и собственика на увреждащия автомобил по застраховка „Гражданска
отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по щета № .... е
определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 13 276 лева за претърпените
от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да възстанови на
ищеца платеното обезщетение, както и че преди завеждане на делото, ответникът е погасил
частично претенцията на ищеца до размера на сумата от 11 460,68 лева.
Следователно, не се оспорва по делото наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника ФИРМА АД в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”, изплатено от
ищеца на увреденото и застраховано от него лице. Този извод се подкрепя и от извършеното
от ответника погасяване преди завеждане на делото, съставляващо извънсъдебно признание
на фактите свързани с основанието на заявената претенция.
Правният спор в настоящото производство се свежда до размера на дължимата от
ФИРМА АД сума, т.е. до размера на суброгационното вземане по чл. 411 от КЗ на ищеца
ФИРМА АД
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411 от КЗ, който постановява, че
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
За установяване на спорните обстоятелства е прието заключение на САТЕ, съгласно
което според вещото лице се касае до тотална щета на автомобила „Т.“ с рег.№ .... като
неговата действителна стойност по средни пазарни цени към датата на ПТП се оценява на 14
958 лева, а стойността на запазените части на автомобила – на 2992 лева. Стойността на
щетата, определена към датата на застрахователното събитие вещото лице сочи да е
15 340,67 лева.
2
По делото като писмено доказателство е прието свидетелство за регистрация на
процесния автомобил част I, от което е видно, че регистрацията на същия е прекратена през
месец февруари 2020г.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се
определя по правилата на чл. 499 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор.
Съгласно чл. 499, ал.2 от КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН Наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от
Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.,
Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност, като в този случай се изискват
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС – ал.1. При тотална щета,
застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойностите на годните агрегати, възли и детайли.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че в процесния случай е
налице тотална щета на увреденото МПС по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, което не е спорно
между страните. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на разходите
за необходимия ремонт за възстановяване на автомобила надвишават действителната му
стойност – разходите са 15 340,67 лева, а действителната стойност на автомобила – 14 958
лева. Представени са и доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила –
Свидетелство за регистрация на лист 24 от делото. При тези данни, законосъобразно
3
застрахователят по имуществената застраховка е определил и изплатил обезщетение на
застрахованото лице при условия на тотална щета. Дължимото обезщетение за процесния
автомобил, определено при условия на тотална щета, възлиза на сумата от 11 966 лева
съгласно заключението на вещото лице, получено след като от действителната стойност на
автомобила се приспаднат запазените части (15 958– 2992). До размера на тази сума следва
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО” на прекия
причинител, при предявената срещу него регресна претенция, тъй като тази сума
представлява действителната стойност на вредата от процесното ПТП изчислена по
правилата на чл.390, ал.2 КЗ. От така посочената сума следва да бъде приспадната сумата от
11 460,68 лева, платена извънсъдебно от ищеца на ответника, като така се получава дължима
за доплащане сума в размер на 505,32 лева. Следователно, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен до размера от 505,32 лева, а над него до пълния предявен размер от
1815,32 лева, като неоснователен, следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът съразмерно на уважения размер на иска има право на разноски в размер
на 250,83 лева, от общо сторените 901,09 лева (72,61 лв. – д.т., 400 лева – депозит за вещо
лице и 428,48 лв – адв. хонорар).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 309,21 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА АД с ЕИК: .... на основание чл.411 от КЗ да заплати на ФИРМА
АД, с ЕИК: .... сумата от 505,32 лева, представляваща остатъчна, неизплатена сума по
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение по щета № № .... за
вреди на лек автомобил с рег.№ .... от ПТП, настъпило на 22.12.2019г. в гр. Р. по вина на
водач на лек автомобил с рег.№ .... със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.09.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 505,32 лева
до пълния му предявен размер от 1815,32 лева, като неоснователен.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФИРМА АД с ЕИК: .... да заплати на
ФИРМА АД, с ЕИК: .... сумата от 250,83 лева – съдебно деловодни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ФИРМА АД, с ЕИК: .... да заплати на
ФИРМА АД с ЕИК: .... сумата от 309,21 лева – съдебно деловодни разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5