№ 521
гр. Враца, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
Членове:Катя Н. Гердова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500464 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2703/13.05.2024 г. на ПК "Солидарност"
с.***, ЕИК: ***, представлявана от Председателя М. Т. срещу Решение № 94/19.04.2024 г.,
постановено по гр.дело 1126/2023 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлен
иска на ПК "Солидарност" с.***, ЕИК: ***, представлявана от председателя М. Т. против
"Електроразпределителни Мрежи Запад" ЕАД (ЕРМ Запад ЕАД), ЕИК ***, със седалище
гр.София (предишно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД) с правно основание
по чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост, за отстъпване на
собствеността и предаване на владението на сграда, представляваща действащ трафопост от
23 кв.м. в сграда в кв.36 по плана на с.***, общ.Козлодуй, като неоснователен и недоказан.
Присъдил е деловодни разноски.
В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционният съд съгласно действащата
нормативната уредба, а именно Закона за електростопанството от 1948 г. (отм.), е приел, че
енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на
енергията, както и електропромишленността, са държавна общонародна собственост, а в
последвалия го Закон за електростопанството, същите съоръжения са държавна собственост.
Посочва, че Законът за енергетиката от 1975 г. и последващите го закони предвиждат
възможност кооперации и обществени организации да придобиват и притежават в
собственост отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди.
Въззивникът прави анализ на правната уредба в Р.България на Закона за
енергетиката и ТЗ уреждащи собствеността на енергийни обекти и съоръжения за пренос и
разпределение на електрическа енергия, включително и относно собствеността на
1
изградените трафопостове и сградите, в които са изградени.
Сочи още, че първоинстанционният съд е приел, че ПК "Солидарност" с.*** не е
получила разрешение от Асоциация "Енергетика" за притежаване на процесния енергиен
обект /трафопост/ и следователно тя не е негов собственик, като не е изследвал на какво
основание трафопоста е придобит от "ЕРМ Запад" ЕАД гр.София.
Поддържа се, че постановеното решение противоречи с нормите на Конституцията
на РБ, имащи пряко и непосредствено действие /чл.5, ал.2 КРБ/ и ползващи се от
върховенство /чл.5, ал.1 КРБ/, доколкото нарушава разпоредбата на чл.17, ал.3 от КРБ -
неприкосновеност на частната собственост; забрана за принудително отчуждаване без
предварително и равностойно обезщетение; равенство на видовете собственост /чл.19/2/
НРБ/ /така и решение 22/10.12.1996 г. на КС РБ по к.д 24/96г. и Решение № 12/04.06.1998г. на
КС РБ по к.д. № 13/1998г./.
Излагат се съображения, че въззивникът е собственик на процесния обект, а именно
Павилион с трафопост от 72 кв.м, построен 1974 г. в с.***, кв.36, по силата на КНА № 175
т.VI, дело № 2107/1997 г. по описа на Районен съд-Козлодуй. Същият бил изграден със
средства и труд на кооперацията, с начално предназначение "автоспирка", а впоследствие
приспособен за "трафопост". Сградата, в която е поставен преместваемият трафопост, се
ползва от ответното дружество "ЕРМ Запад" ЕАД за доставка и пренос на ел.енергия. На
отправено предложение за закупуването му по реда на §4 ПЗР на ЗЕ, евентуално да му
заплаща обезщетение за ползването му, ответното дружество в писмен отговор изх. №
ERMZ-DOC-11027/1/ от 25.09.2023 г. посочило, че трафопостът е заведен като техен актив и
няма как да бъде изкупен.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение, като
неправилно и незаконосъобразно, и вместо него, по съществото на спора, да постанови
друго такова, с което да уважи исковата му претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 3405/17.06.2024
г. (виж куриерското клеймо от 14.06.2024 г.) от въззиваемия "ЕРМ Запад" ЕАД - гр.София,
чрез пълномощника му юрк.Ц. М., с който оспорва въззивната жалба и счита, че
първоинстанционното решение е правилно законосъобразно и в синхрон със съдебната
практика цитирана в отговора.
Излагат се доводи за построяването на трафопоста преди 1975 г., т.е. при действието
на предхождащия го Закон за електростопанството от 1948 г. Посочва, че в
първоинстанционното производство, а и с въззивната жалба доказателства за дадено
разрешение на Асоциация "Енергетика", не са били представяни от ищеца. Освен това от
свидетелските показания било доказано по безспорен начин, че трафопостът бил изграден за
задоволяване на обществени нужди и захранване на множество потребители, а не
единствено за нуждите на ищеца.
Посочва, че трафопостът е съвкупност от помещение - сграда и енергийни
съоръжения и именно като съвкупност представлява енергиен обект, според заключението
на вещото лице по приетата СТЕ. Цитира съдебна практика на други съдилища в страната и
на ВКС по дадения въпрос.
Навеждат се доводи, че трафопостът се поддържа от ответното дружество, което има
достъп до него от момента на изграждането му до настоящия момент, същият има отделен
вход от заведението, отключва се с ключ "енерго", което от друга страна доказва и
непрекъснато давностно владение от ответника.
2
Въззиваемата страна сочи, че от направения оглед на място от вещото лице и
неговото заключение се доказало, че трансформатор 400/20 с фабр. № 89834 ТП 5 *** е
идентичен с монтирания в процесния трафопост трансформатор и посочения фабричен
номер. Експертът посочил, че сградата и съответните ел.обзавеждане и ел.уредба, в т.ч.
маслен трансформатор надлежно са включени в активите на "ЕРМ Запад" ЕАД.
В отговора се сочи още, че ищецът основава правото си на собственост върху
процесния обект въз основа на КНА от 1997 г., издаден в охранително производство, който
няма правопораждащо действие, тъй като е съставен единствено въз основа на молба -
декларация. В него се посочва павилион с трафопост от 72 кв.м., която площ не съвпада с
представеното геодезическо заснемане. Ищецът не е доказал, че води в активите си сграда -
трафопост и не представил никакви доказателства в тази насока.
Моли въззивния съд да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна и
недоказана и да потвърди първоинстанционото решение на PC-Козлодуй, като правилно и
законосъобразно, с всички законни последици.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Пред въззивния съд не са събирани доказателства и не са заявени доказателствени
искания от страните по делото.
При извършената проверка по чл.267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.259,
ал.1, ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззиният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното
от фактическа страна:
Районен съд – Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ПК
"Солидарност" с.***, ЕИК: ***, представлявана от председателя М. Т. против
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД (ЕРМ ЗАПАД ЕАД), ЕИК ***, със
седалище гр.София (предишно наименование ЧЕЗ "Разпределение България" АД), иск с
правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост и за
отстъпване на собствеността и предаване на владението на сграда, представляваща
трафопост от 23 кв.м в кв.36 по плана на с.***, общ.Козлодуй.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на Павилион с трафопост от 72
кв.м., построен 1974г. в с.***, кв.36, по силата на констативен нотариален акт № 175, т.VI,
дело № 2107/1997 г. по описа на РС-Козлодуй.
Твърди, че процесната сграда е ползвана като трафопост от ответното дружество за
доставка и пренос на ел.енергия, поради което е отправено предложение да го изкупи по
реда на §4 ПЗР ЗЕ, като е получил отрицателен отговор обективиран в писмо изх.№ ERMZ-
DOC-11027/1 от 25.09.2023 г., в което посочват, че трафопостът е заведен като техен актив,
3
представляващ съвкупност от сграда, енергийно оборудване, трансформатор и прилежащи
електропроводни линии, поради което няма да го изкупят, съобразно направено от ищеца
предложение.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба, за признаване за установено по
отношение на ответника, че е собственик на процесната сграда, а именно Павилион с
трафопост от 72 кв.м., построен 1974г. в с.***, кв.36, по силата на констативен нотариален
акт № 175, т.VI, дело № 2107/1997 г. по описа на РС-Козлодуй, като моли съда да осъди
"ЕРМ Запад" ЕАД да отстъпи на ищеца собствеността и предаде владението върху
трафопоста, изграден в този имот кв.36, по плана на с.***. Претендират се и разноски по
делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "ЕРМ
Запад" ЕАД, с който оспорва иска като недопустим по съображения, че ползва сградата като
трафопост по предназначение във връзка с лицензионната дейност по пренос на ел.енергия и
като такова съоръжение ищецът не може да го притежава, нито да предявява права. Излагат
се изчерпателни съображения, че дружеството е собственик на трафопоста, който е включен
в активите му и се използва по предназначение. В тази връзка се позовава на Акт за
държавна собственост, който представя и възразява, че процесната сграда - трафопост е
придобита от ответното дружество и по давност чрез непрекъснато владеене и ползване
повече от 30 години.
При тези аргументи се прави искане за отхвърляне на предявения иск като
недопустим, алтернативно като неоснователен и недоказан и се претендират разноски по
делото.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства.
От приложеното удостоверение изх. № 20221026105629 от 26.10.2022 г. и от
служебно установеното от съда съдържание на приложени по партидите на ищеца и
ответното търговско дружество публично оповестени данни в ТРРЮЛНЦ, се установява, че
ищецът е кооперация с наименование ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СОЛИДАРНОСТ"
със седалище и адрес на управление: с.***, общ.Козлодуй, вписан от 1990 г. В предмета на
дейност няма такава във връзка с ел.енергия, съответно не притежава лиценз за
осъществяване на дейност в областта на енергетиката. Ответното дружество
"Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД с предишно наименование "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД е получило лицензии при условията и реда на ЗЕ за
извършване на дейности по преобразуване, пренос и разпределение на ел.енергия за
територията на Западна България (Лицензия № Л-135- 07/13.08.2004г.), вкл. на територията
на община Козлодуй и представлява енергийно предприятие по смисъла на § 1, т.24 от ДР на
ЗЕ.
Видно от представения констативен нотариален акт № 175 от 1997г. (л.5) е призната
за установена собствеността на ищеца върху павилион с трафопост от 72 кв.м., при съседи
от две страни илици; имот от кв.36, И. А. М.. Посочено е, че имотът е построен през 1974 г.,
но не е записано в кое населено място се намира същия. При издаването на нотариалния акт
са съобразени следните документи: молба - декларация, скица и удостоверение за базисна
оценка.
Видно от приложените скица на имота /л.7 от делото/ и удостоверение, издадено от
Кметство *** /л.70 от делото/, павилион с трафопост от 114 кв.м., от които: павилион от 91
4
кв.м. и трафопост от 23 кв.м. попадат в кв.36 по плана на с.***, общ.Козлодуй.
По делото е представен Акт за частна държавна собственост № 1622/07.08.1995г.
/л.50 от делото/, издаден на основание чл.77 от НДИ, за следния имот: Трафопост № 5 с
площ 9 кв.м., конструкция на сградата - монолитна, построен през 1973 г., находящ се в с.***
в кв.39. От посочения Акт за частна държавна собственост се установява още, че бивш
собственик на имота е "НЕК-АД-КЛОН ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" Враца.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, а именно:
Лицензия за разпределение на електрическа енергия; Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на
МС - за образуване на "НЕК" ЕАД; Решение на СГС от 28.12.1991 г. за регистриране на
"НЕК" ЕАД; Заповед № ДВ-138-А от 24.04.2000 г. на ДАЕЕР - за отделянето на "ЕРП-
Плевен" ЕАД, ведно с разделителен протокол; Решение № 27 от 02.05.2000 г. на СГС за
преобразуване на "НЕК" ЕАД; Решение 833/2000г. за регистриране на
"Електроразпределение - Плевен" ЕАД; Решение № 20 от 02.11.2007г.; Решение №
21/29.01.08 г. по ф.д. № 6358/ 2000 г. на СГС, че след влизането в сила на Търговския закон
от 01.07.1991 г. обединенията, комитетите и предприятията от системата на Асоциация
"Енергетика" се трансформират в търговско дружество с държавно имущество с
наименование "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД ("НЕК" ЕАД), видно
от Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на МС и ф.д. № 29869/1991 г. на СГС. През 2000 г.
"НЕК" ЕАД е преобразувано чрез отделяне на дружество "Електроразпределение Плевен"
ЕАД, което е правоприемник на дейностите по експлоатация на електроразпределителните
мрежи, разпределението и доставката на електрическа енергия за северозападен район,
съответно е правоприемник и от съответната част от активите на "НЕК" ЕАД. С решение №
20/02.11.2007г. на СГС "Електроразпределение Плевен" ЕАД се влива в
"Електроразпределение-Столично" АД. С Решение № 21/29.01.2008 г., постановено по ф.д.
№ 6358/2000 г. по описа на СГС в Регистъра на търговските дружества е вписана промяна в
наименованието от "Електроразпределение - Столично" ЕАД на "ЧЕЗ Разпределение
България" ЕАД. Към настоящия момент е налице последващо изменение на наименованието
на дружеството на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, с ЕИК ***.
Видно от приложените по делото счетоводни справки - 3 бр. с извлечения за
дълготраен актив /л.44-49/, в инвентарната книга на "Електроразпределителни мрежи Запад"
ЕАД сградата на ТП № 5, представляваща недвижима собственост, с.*** - номер актив в
САП 21307623 е включен в баланса на ответното дружество; отразени са цената на
придобиване/първоначалната стойност на актива, начислената амортизация и съответно
отчетната стойност на актива; данни за заприходената движима собственост -
ел.обзавеждане на уредбата на ТП5 с.***, номера на актива в САП 20335877, включен в
баланса на "ЕРМ Запад" ЕАД-гр.София, със съответните първоначална стойност, начислена
амортизация и отчетна стойност; данни за заприходената движима собственост -
Трансформатора 400/20, с фабричен № 89834 ТП5Е, с.***, - номера на актива в САП
20337930, включен в баланса на "ЕРМ Запад" ЕАД-гр.София, със съответните първоначална
стойност, начислена амортизация и отчетна стойност. Установява се от същите, че
съответните активи недвижима собственост - сграда и съответните активи движима
собственост електрическо обзавеждане, ел.уредба и преобразователна машина - маслен
трансформатор 400 kVA надлежно са включени в активите на "ЕРМ Запад" ЕАД.
От приложеното писмо на кметство *** /л.113 от делото/ се установява, че в селото
5
в кв.39 има обект трафопост ТП-2 с площ 6.25 кв.м.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, водени от страните по
делото, от показанията на които се установява следното:
Свидетелят И. Л. посочил, че живее в с.***, работил е при ищеца и знае процесния
трафопост. Последният е построен преди 1980 г. в една сграда, която първоначално е била
предназначена за автоспирка на гърба й, но сега се ползва като заведение, а трафопостът е
под един покрив в сградата и винаги е бил трафопост. Намира се в началото на с.*** вляво
от пощата. Първоначално било предвидено да се изгради спирка за автобусите, което се
оказало неудачно и впоследствие са направени отбивките пред пощата и пред гастронома от
двете страни на шосето, а първоначално построената сграда за спирка е преустроена от
кооперацията (ПК "Солидарност") в сладкарница. Св.Л. е посочил още, че отначало
трафопостът бил с трансформатор с малка мощност, покриваща разходите на търговския
обект и къщи в района, но впоследствие се прикачили и други консуматори към него, поради
което се претоварил и изгорял. „Енергото“ подменили малкия трансформатор с по-голям и
разширили зоната на използване с още захранени къщи, като свидетелят имал достъп дълги
години до трафопоста,с цел отстраняване на повредите по уличното осветление.
От показанията на свидетеля Ц. В. се установява, че живее в с.*** и знае за
процесния трафопост, който бил строен заедно с търговския обект, първоначално бил
павилион, а впоследствие сладкарница и бар. Сградата се ползвала като спирка за автобуси,
но тъй като било неудобно, я преместили на друго място, а процесната сграда станала
търговски обект. Трафопостът е масивно помещение с плоча и зид. Намира се отзад на
търговския обект, а самият търговски обект е собственост на кооперацията. Установява се,
че към настоящия момент трафопостът се ползва от „Енергото“ като захранват кметството и
къщите наоколо и винаги се е ползвал за това. Кметството е построило трафопоста, а след
това го дали на кооперацията, тъй като спирката е била неудачна на това място, като
трафопостът винаги е бил обслужван от Енергото. Св.В. установява още, че на събрания на
управителния съвет на кооперацията е ставало въпрос за трафопоста защо не получават наем
и защо не си плащат като го ползват, но тази сграда в целия период се поддържа от
кооперацията и е нейна собственост.
От показанията на свидетеля Е. Ж. - М. се установява, че живее в с.***, била е
председател на кооперацията от края на 2010 до 2019 г. и знае процесния трафопост, който е
вграден в една сграда собственост на кооперацията. Преди години осъществила разговор с
ЧЕЗ относно трафопоста, обещали да разгледат въпроса, но не получила конкретен отговор.
От показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че е служител на ответното
дружество от 30 години. Св.Т. е посочил, че обслужва с.***, където има 15 трафопоста и
знае за процесния трафопост, който при тях се води ТП5. Намира се зад търговски обект и
зад бензиностанцията на "***", залепен е за търговския обект. Сочи, че в него има
съоръжения на ЧЕЗ - трансформатори, табло ниско и средно напрежение и кабели. През
годините дружеството е правило временни ремонти на трафопоста - сменен е
трансформаторът, като е поставен такъв с по-голяма мощност. Сега има повече абонати от
преди. Дружеството винаги е ползвало трафопоста и имат свободен достъп до него, тъй като
обектът не е ограден и около него от едната страна е търговски обект, от другата страна е
бензиностанция "***" и се влиза между бензиностанцията и търговски обект. В случай на
аварии дружеството ги отстранява.
Видно от показанията на свидетеля Д. Й., същият е служител на ответното
6
дружество от 1990г. Обслужвал е района на с.*** от 2001 г. и го познава, знае за процесния
трафопост № 5, което е диспечерското му наименование и се намира на центъра в с.*** зад
бензиностанцията, сграда градски тип и захранва около 120 клиенти стопански и битови.
Отделно от това, в него има изградена система средно напрежение, която се включва в
електропровода. Това е възел, който участва в резервните захранвания и на другите села
Бутан, Хайредин, Манастирище, Михайлово. В показанията си св.Й. сочи още, че от 2001 г.
откакто поддържал трафопоста, винаги е бил такъв обема му на работа. Така е проектиран и
изграден по такъв начин. В годините са правени промени, но не знае точно какви и споделя,
че два пъти дружеството е сменяло силовия трансформатор. Заявява още, че във времето има
нови регулярни абонати, но с кооперацията никога не са имали спор за този трафопост и
достъпът на служители на дружеството е свободен, имат ключ и го заключват.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието
заключение на вещото лице не е оспорено от страните по делото и прието от съда като
компетентно и обективно. Експерта след проверка на материалите по делото и извършен
оглед на място констатирало, че в случая се касае за трафопост № 5, находящ се в кв.36 на
с.***, общ.Козлодуй, със застроена площ 24.20 кв. м., който е включен в баланса на
ответното дружество. Отбелязало е, че от посочения трафопост се захранват присъединени
потребители. Помещението на трафопоста (ТП) не е отделено като самостоятелна сграда, а е
вградено в обща строително-архитектурна конструкция, заедно със сградата на малко
заведение, като общата строителна конфигурация точно отговаря на показаната в делото на
л.73 "Скица - геодезично заснемане на сграда - павилион с трафопост". Помещението на ТП
има следното вътрешно разпределение: Отдясно на входната врата - на дългата външна
стена са изградени 3 броя разпределителни килии РУ 20kV. В килия № 1 отдясно на входа е
монтиран маслен трансформатор. Килии № 2 и № 3 са входни и изходни кабелни линии през
линейни малогабаритни разединители от тип РМ 20/200. Общата шинна система на 20 KV е
единична. На срещуположната страна срещу електроразпределителните килии е изградена
електрическата разпределителна уредба ЕУ НН- 0,4kV. Входната врата е с приблизителни
размери 1,70/2,20м. Над нея стената е с т.нар.жалузен отвор за естествена вентилация на
помещението, според изискванията за трансформаторни помещения. ТП е захранен от ЖР -
железорешетъчен стълб по от въздушен електропровод с наименование ВЛ "Елба" 20kV от
Подстанция "Букьовци". ТП е захранен от ВЛ чрез разединител за открит монтаж тип РОМ
20 kV с технологичен №7456 с подземен кабелен въвод 20 kV с кабел сух тип САХЕМт или
САПЕКТ 3 х 1 х 70мм2 с оранжев цвят на външната изолация с подземна дължина от стълба-
ЖР до въводната килия в ТП около (15-17)м и представлява "площадков енергиен обект" по
смисъла на § 1, т.41 (нова т.23) от ДР на ЗЕ: "Площадкови енергийни обекти са сгради и
трайно прикрепени към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните
им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и
разпределение на ел. енергия, топлинна енергия и природен газ, както и по добив на
енергийни ресурси.".
Въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, първоинстанционният съд
с обжалваното Решение № 94/19.04.2024 г., постановено по гр.дело 1126/2023 г. по описа на
PC - Козлодуй е отхвърлил предявения иск от ПК "Солидарност" с.***, ЕИК: ***,
представлявана от председателя М. Т. против "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД" ЕАД (ЕРМ ЗАПАД ЕАД), ЕИК ***, със седалище гр.София (предишно
7
наименование ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД) с правно основание по чл.108 ЗС за
признаване за установено правото на собственост и за отстъпване на собствеността и
предаване на владението на сграда, представляваща действащ трафопост от 23 кв.м. в сграда
в кв.36 по плана на с.***, общ.Козлодуй, като неоснователен и недоказан.
При така приетата фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен
състав прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловена
от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. ищецът е собственик на процесния обект; и 2. че ответникът осъществява
фактическата власт върху процесния обект без да има валидно правно основание. Тежестта
за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца. Ответникът следва да установи, че
владее процесния обект на годно правно основание.
Основният спорен в производството въпрос се състои в това дали ищецът е
собственик на процесния обект.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ следва, че трафопостът представлява "площадков енергиен обект" по
смисъла на § 1, т.41 (нова т.23) от ДР на ЗЕ, т.е. представляващ съвкупност от два
компонента - сграда и трайно прикрепено към нея електрическите съоръжения. Иначе казано
трафопостът като енергиен обект не се изчерпва само със съответната система от
електрически съоръжения и компоненти, а включва и сградата, респ. помещението, в които
са монтирани същите.
В съдебната практика се поставя въпроса следва ли при изясняване статута и правния
режим на сградата на трафопоста да бъдат разграничени елементите, взаимно и
функционално определящи съществуването и експлоатацията на енергийния обект -
трафопост като сграда от една страна и като трайно монтирани електрически уредби и
съоръжения от друга.
По тези въпроси настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в решение №
291/14 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 47 от 02.04.2013 г.
по гр. д. № 217/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г.
на ВКС, ІV г. о. и решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
според която Законът за енергетиката от 1948 г. (отм.); и Законът за енергетиката от 1975 г.
(отм.); са предвиждали възможност кооперации и обществени организации да придобиват и
притежават в собственост отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените
си нужди, както и че следващите закони – Закон за енергетиката и енергийната ефективност
от 1999 г. (отм.); , Закон за енергетиката от 2003 г. и Закон за енергийната ефективност от
2004 г. не променят правния режим на съществуващите към 16.07.1999 г. енергийни обекти,
и че няма законова забрана постройката, в която са монтирани съоръженията и земята под
нея да принадлежат на друго лице, различно от енергийното предприятие. В решение №
291/2014г. от 27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г. на ВКС, І г. о., е прието, че искът за
ревандикация на трафопост, предявен от третото лице - собственик на сградата срещу
енергийното предприятие, може да бъде уважен само в установителната му част, а в
осъдителната за предаване на владението подлежи на отхвърляне, тъй като енергийното
предприятие държи имота на правно основание – възникнало по силата на ЗЕЕЕ (отм.);
сервитутно право, което се запазва и при действието на ЗЕ от 2003 г.
По делото се установи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЕ от 1948 г., при
8
действието на който е изграден процесният трафопост през 1974 г.(видно от скицата и
свидетелските показания), енергийните източници и всички съоръжения за производство,
пренос и разпределение на енергията, както и електропромишленността са държавна
общонародна собственост, като в т.ч. попада процесният трафопост като енергиен обект.
Според чл.3 от същия закон Държавата е могла да преотстъпва на местните органи на
държавна власт, държавните предприятия или обществени организации - водни синдикати,
кооперации и др., строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за
собствени нужди. Следващият Закон за електростопанството от 1975 г., в сила от 01.07.1976
г., е допускал електрически централи за производство на електрическа енергия и
електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение да бъдат придобити и притежавани
в собственост от кооперации и други обществени организации с разрешение на Асоциация”
Енергетика” за задоволяване на собствени нужди. Иначе казано съществувала е обща
забрана за придобиването на такъв обект, тъй като същият е бил изключен от гражданския
оборот. Относно собствеността на енергийните обекти, принципът залегнал в
законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, получили лиценз за
осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на
разпоредбите на чл.58 и § 67, ал.2 и ал.9 от ПЗР на отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност от 16.07.1999 г. (с пар. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ от 05.03.2004 г.) и чл.40,
ал.1, т.2 и § 4 от ПЗР на действащия ЗЕ. Изключението на чл.2, ал.2 от Закона за
електростопанството от 1975 г. кооперативни и други обществени организации да
придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, въззивната инстанция приема,
че легитимира единствено същите, като техни собственици и след влизане в сила на Закон за
енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. и сега действащия Закон за енергетиката
от 2003 г., но и за тези обекти отсъства правна възможност да бъдат последващо придобити
от други правни субекти, освен притежаващите лиценз за осъществяване дейности в
областта на енергетиката. Ищецът не установява такава легитимация – лицензиант на
дейност в областта на енергетиката - предоставяща му право да придобие енергиен обект,
като именно липсата на това качество към момента когато се е снабдил с констативния
нотариален акт за собственост през 1997 г. при действието на Закона за електростопанството
от 1976 г., да са били спазени неговите изисквания, за да може да се легитимира като
собственик на процесния трафопост, а именно да е притежавал нужното разрешение на
Асоциация "Енергетика" и процесният трафопост да служи за задоволяване на собствени на
кооперацията нужди, като от гласните доказателства безспорно се установява, че
трафопостът е служел за снабдяване на множество потребители в селото. Именно липсата на
тези законови изисквания към момента на изграждане, респ. към датата на снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост на ищцовата кооперация през 1997 г., изключва
възможността тя да придобила собствеността на енергийния обект трафопост, предвид
изключването му от гражданския оборот. /Определение № 1518 от 29.03.2024 г. на ВКС по к.
гр. д. № 2566/2023 г., Определение № 4191 от 19.12.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 1594/2023
г./
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на експерта по СТЕ може да се направи извод, че процесният трафопост не
попада в кръга на обектите по чл. 3 от Закона за електростопанството от 1948 г., тъй като не
е бил изграден за задоволяване нуждите само на ищцовата кооперация, а е предназначен да
9
обслужва още битови и стопански потребители.
Няма категорични данни по делото процесния трафопост да е построен със средства
от ищцовата кооперация през 1974г., въз основа на издадени строителни книжа от
надлежните оторизирани органи, както се твърди в исковата молба, тъй като видно от
удостоверение изх. № 20221026105629 от 26.10.2022 г. изд. от Агенция по вписванията и от
служебно извършена справка от ТР същата е създадена през 1990г.,т.е. след построяването
му. Освен това ищецът не е доказал да му е било издадено необходимото разрешение от
Асоциация "Енергетика", за да притежава в собственост спорния трафопост. В тази връзка са
показанията на св. И. Л., който свидетелства за опит да продадат сградата в която се намира
трафопоста, но срещнали архитектурни трудности, тъй като била незаконно строена. Другия
свидетел Ц. М. посочва, че Кметството е построило трафопоста, а впоследствие го
предоставило на кооперацията, тъй като автобусната спирка била неудачна на това място,
като трафопостът винаги е бил обслужван от Енергото. От приетото заключение на съдебно-
техническата експертиза на в. л. инж. Г.К. се установява, че при огледа на трафопоста, той
продължава да се ползва като площадков енергиен обект и може да захранва 80-100 битови
консуматори и настоящия ползвател на сградата - ПК ”Солидарност” с.***, а според
показанията на св. Д. Й. се захранват около 120 битови и стопански клиенти.
От гореизложеното съдът стига до извода, че трафопоста е бил държавна собственост и
ищецът ПК ”Солидарност” с.*** не се легитимира като негов собственик.
В тази връзка следва да се имат предвид и принципните постановки, изведени с ТР
№ 4 от 7.07.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че изключването на една
вещ от гражданския оборот се изразява както в забрана за извършване на разпоредителни
действия от притежаващото право на собственост върху такава вещ лице, така и в забрана
това право да бъде придобито и притежавано от друг правен субект, различен от този, по
отношение на когото с императивна правна норма е установено, че следва да бъде
единствения носител на това право. В този смисъл е била заявена и осъществена защитата
на ответника, изрично визирал чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството (отм.), § 67, ал.2
от ЗЕЕЕ (отм.), § 4 от ПЗР на ЗЕ: енергийният обект е вещ извън гражданския оборот и
независимо от формално удостоверената с нотариалния акт по покупко-продажбата, а дори и
да би била действително притежавана от праводателя на ищците собственост върху
енергийния обект, липсата на разрешение за извършване от ищеца на съответна дейност в
областта на енергетиката изключва придобиване на собствеността му от същия. В посочения
смисъл е и практиката на ВКС (напр. Определение № 323 от 6.06.2022 г. на ВКС по т.д. №
867/2021 г., I т. о., ТК; Решение № 440 от 23.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1605/2010 г., IV г.
о., ГК; и др.).
Правилно е прието и че процесният трафопост не е станал собственост на ищцовата
кооперация на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.),
според която кооперативни и други обществени организации могат по изключение да
придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти: когато това е необходимо за
задоволяване на собствените им нужди от електрическа енергия и то само с разрешение на
Министерството на енергетиката /редакция на чл. 2, ал. 2 ЗЕ от 1975 г., действаща към
датата на изграждане на трафопоста през 1981 г./. По делото липсват доказателства за
придобиването на трафопоста да е било получено изискуемото от закона разрешение от
Министерството на енергетиката. В тежест на ищеца е било да ангажира доказателства за
това, поради което при липсата на такива доказателства съдът приема, че разрешение от
10
Министерството на енергетиката за придобиване на трафопоста от ищцовата кооперация не
е било давано.
От гореизложеното обобщено следва, че по отношение на ищеца е била налице
законова забрана същия легитимно да придобие процесния обект, респ. се установи, че
ищецът не е материалноправно легитимиран собственик на същия. Този извод се основава
на императивни законови разпоредби, непротивопоставено от ищеца твърдение за
притежание на съответната лицензия, каквото не се поддържа и до настоящия момент, както
и на разрешената в полза на ответника конкуренция на придобивни основания.
Притежанието на лицензия не е удостоверено в представения от ищеца констативен
нотариален акт, като това обстоятелство въобще не е било обект на извършената от
нотариуса проверка, видно от описаните в тях приложения, и съответно не е скрепено с
материалната му доказателствена сила. Същевременно, относно представения от ищеца
констативен нотариален акт следва да се добави, че съгласно задължителните постановки на
ТР № 11/21.03.2013 год. по тълк. дело № 11/2012 г на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл.193 ГПК.
В случая ответното електроразпределително дружество държи имота/трафопоста/
на правно основание възникнало по силата на ЗЕЕЕ/отм./, сервитутно право, което се
запазва и при действието на ЗЕ от 2003г. Тъй като енергийният обект/трафопоста/ е
съществуващ по смисъла на чл. 60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.), около него се създава сервитутна
зона. Това сервитутно право възниква автоматично ех lege, като следствие от естеството на
обекта. Собствеността на енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, съгласно чл. 58 от Закона за енергетиката
и енергийната ефективност (отм.) и чл. 40, ал. 1, т. 2 от действащия Закон за енергетиката,
принадлежи на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта
на енергетиката.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че е придобило процесния
трафопост по давност. Действително, от показанията на свидетелите Т. Т. и Д. Й. се
установява, че от 2001 г. служители на ответното дружество имат достъп до трафопоста, но
го посещават само, за да поддържат и профилактират намиращите се в него съоръжения.
Тези действия на служители на ответното дружество са в изпълнение на задълженията им по
закона и действащите наредби да поддържат в изправност електроенергийните съоръжения
и мрежи и като такива не представляват действия по установяване на трайна фактическа
власт върху имота с намерение да го своят /владение/. Поради това тези действия, дори и да
са продължили повече от 10 години, не могат да бъдат основание за придобиване на
трафопоста по давност.
Горното обуславя неоснователност на предявения ревандикационен иск.
Доколкото крайните изводи на първата и въззивната инстанция относно
релевантните за разрешаването на спора въпроси съвпадат, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
11
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски във
въззивното производство има единствено въззиваемият ответник. На основание чл.78, ал.8
от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
въззивният съд определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/19.04.2024 г., постановено по гр.дело 1126/2023 г.
по описа на Районен съд-Козлодуй.
ОСЪЖДА ПК "Солидарност" с.***, ЕИК: ***, представлявана от Председателя М.
Т., ДА ЗАПЛАТИ на "Електроразпределителни Мрежи Запад" ЕАД (ЕРМ ЗАПАД ЕАД),
ЕИК ***, със седалище гр.София, сумата от 200,00 лв., представляваща направени разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК във вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12