№ 20409
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20251110112602 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от С. Д. Н.
против Институт за държавата и правото при БАН искове:
- по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за установяване незаконност и отмяна на
прекратяване на трудов договор, обявено със Заповед №РД-15-01 от
04.02.2025г., с която ТПО е прекратено на основание чл.326 КТ;
- по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „главен асистент в секция „Публичноправни науки“
към ИДП-БАН“;
- по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за обезщетение в размер на
19 342,56 лв. /бруто/ и за оставане без работа в периода 05.02.2025 г. до
05.08.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
От страна на ответника е упражнено правото на отговор в срок.
Предявените искове са допустими, исковата молба е редовна. Отговорът
на исковата молба е съобразен с изискванията на чл. 131 и чл. 132 ГПК.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
През време на изпълнение на трудовите си задължения д-р С. Н. не е
имал проблеми в работата или конфликти с колеги до края на 2024г., когато
при изпълнение на задълженията си, влиза в спор с председателя на комисията
по атестиране доцент Б, за което д-р С. Н. на 25.01.2025г. „информира с
нарочен имейл“ проф. д-р И И, в качеството й на Директор на ИДП- БАН. В
имейла д-р С. Н. обяснява, че „при така създадената ситуация не може да
изпълнява задълженията си и желае да напусне ИДП – БАН“, без да уточнява
начина, по който иска да му бъде прекратено трудовото правоотношение, нито
дата, на която желае това да се случи.
Ищецът счита, че чрез така изложеното в неговото писмо било
очевидно, че има желание за продължаване изпълнението на задълженията, но
се иска намеса от страна на работодателя, с която да се регулират
отговорностите между председателя на атестационната комисия и ищеца.
1
На изявлението на господин Н., изпратено по имейла на 25.01.2025г.,
проф. д-р И И поставя резолюция от 29.01.2025г за искане на обяснения от д-р
С. Н., относно твърденията за обидни квалификации към него. В изпълнение
на резолюцията , доктор С. Н. представя обяснения на 30.01.2025г., отново по
имейл, в който обяснява на проф. д-р И, че възникналата ситуация между него
и доцент Б е приключила и двамата са се разбрали и извинили един на друг. В
имейла е обяснено, че ще продължи да изпълнява задълженията си в ИДП-
БАН, като поднася и извиненията си за създадената ситуация.
Въпреки изпратения имейл до проф. д-р И И, на 03.02.2025г. д-р С. Н.
получава нов имейл от страна на Директора на ИДП-БАН, с който се казва, че
се приема изявлението му от 27.01.2025г. за прекратяване на трудовия му
договор на основание чл.325,ал.1, т.1 КТ и същото било прието.
В отговор на този имейл, д-р С. Н. на 03.02.2025г. отново заявява пред
Директора, че не желае да напуска ИДП-БАН и противоречията с доцент Б са
преодолени.
На 04.02.2025г. на имейла на ищеца Н. е получена Заповед №РД-15-01 от
04.02.2025г., с която на основание чл.326 от Кодекс на труда във връзка с
чл.220, ал.2 Кодекс на труда е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.
Заповедта е придружена с описана фактическа обстановка, в която
Директорът на ИДП-БАН бил посочил, че това не е искане за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, а било предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ.
След като е получил процесната заповед, на 06.02.2025г. д-р С. Н.
отново заявява по имейл, че не е правил официално изявление пред проф. д-р
И за прекратяване на трудовия му договор и съответно желае да изпълнява
трудовите си задължения, но не е получил отговор.
Становище, че не е имало волеизявление от страна на ищеца за
прекратяване на трудов договор с предизвестие, като първият цитиран имейл
на ищеца е бил изтълкуван превратно от работодателя; ако е имал някакви
съмнения, работодателят е следвало да попита служителя си, а не да решава
вместо него, каква е всъщност волята му.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Становище, че първото получено изявление на ищеца /„Категорично отказвам
да работя в такава среда и с такъв председател на гореописаната комисия.
Изразявам желанието си да напусна ИДП-БАН.“/ представлява недвусмислено
заявена воля от страна на ищеца да напусне ИДП.)
Директорът на Института проф. И поставя на това първо заявление резолюция
от 29.01.2025 г., с която указва на д-р Н. да даде писмени обяснения за
твърдените обидни квалификации от страна на доц. П. Б.
На следващия ден, 30.01.2025 г. ищецът отговаря, че ситуацията е приключена,
отношенията му с доц. Б са уредени и желае да продължи работата си в ИДП.
Директорът проф.
И отговаря с имейл от 03.02.2025 г., като погрешно посочва, че с изявлението
си от 25.01.2025 г. д-р Н. е предложил прекратяване на трудовото си
правоотношение с Института по взаимно съгласие и тя приема направеното
2
предложение.
Следва нов имейл от С. Н. от 03.02.2025 г., адресиран само до проф. И, в който
той отново цитира „официалното си изявление“, че иска да напусне ИДП, и
моли същото да бъде игнорирано.
Проф. И установява, че в предходната кореспонденция погрешно е счела
изявлението на д-р Н. за предложение за прекратяване на договора му по
взаимно съгласие, още повече че той отново ясно изтъква, че думите му са
били „искам да напусна ИДП'\ което означава волеизявление за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 326 КТ. Така се стига до
издаването на процесната заповед и изпращането й до служителя с подробен
придружителен имейл, съдържащ правен анализ от страна на работодателя на
развилата се ситуация, в това число че:
- полученото от работодателя на 27.01.2025 г. електронно волеизявление от д-р
Н., че желае да напусне ИДП, в крайна сметка се преценява от страна на
работодателя като предизвестие за напускане, чийто срок започва да тече от
деня, следващ деня на получаването му;
-Същото може да бъде оттеглено преди или най-късно едновременно с
получаването, а след този момент - единствено със съгласието на
работодателя. Тъй като такова съгласие не е налице, и работодателят желае да
прекрати трудовото правоотношение без отработване на срока на
предизвестие, със заповедта договорът се прекратява веднага, а на служителя
ще бъде изплатено обезщетение за неспазената част от срока на
предизвестието, както и е сторено – в заповедта изрично е предвидено
изплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ.
Противопоставя възражение за прихващане, което заявява за
разглеждане при евентуалност – в случай че бъде присъдено на ищеца
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за прихващане
с размера на изплатеното на ищеца при прекратяването обезщетение по чл.
220, ал. 2 КТ. Необходимо е да бъде уточнен точен размер на сумата, с която се
претендира прихващане.
Признати обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Ищецът е бил служител на ИДП на длъжност „главен асистент“, като
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед на директора на
Института № РД-15-01/04.02.2025 г., считано от 05.02.2025 г. на основание чл.
326. ал. 1 КТ (прекратяване на трудовия договор от служителя с
предизвестие); размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, което
е получил ищецът за последен пълен отработен месец е в размер на 3223.76
лв.; съдържанието на разменената електронна кореспонденция между
директора на ИДП и д-р Н..
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже: оставане без работа след
прекратяването на трудовия договор с ищеца и за посочения период.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТЛАГА приемането за съвместно разглеждане на възражението на
ответника за прихващане – до уточняване, най-късно в първото съдебно
заседание, на размера на вземането /в брутен размер/, с което се иска
прихващане.
ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и
Отговора документи.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на
определението, следва да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото – в противен случай губят възможност да изразят
становище и да направят искания за установяване на известните им факти, за
които в този срок им е било обективно възможно да ангажират доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца.
НАСРОЧВА делото за 04.06.2025 г. от 13.50 часа., за която дата и час,
за която дата и час:
да бъдат призовани страните с препис от настоящото определение;
на ищеца да бъде изпратен и препис от Отговора на исковата молба;
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4