№ 1037
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100503106 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268-273 ГПК.
С въззивна жалба от „РИМАКЕМ“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Девня 9160, Промишлена зона, чрез юрисконсулт Ц. М., е обжалвано
решение № 153/ 12.06.2020г. по гр.№ 546/ 2018г. на Районен съд- Девня, с което
дружеството е осъдено да заплати на М. К. Ш. сумата 12 000лв., със законната лихва от
17.01.2018г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука от 17.01.2018г., на основание чл. 200, ал.1 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД. Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1
и ал. 6 ГПК.
Жалбата съдържа възражения са за неправилност, поради материална
незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването му при допуснати съществени
процесуални нарушения, необоснованост. Изложените са доводи, че размерът на
обезщетението е завишен, предвид характера на увреждането, обичайните, свързани с него
болки и страдания като интензитет и продължителност, краткият курс на консервативно
лечение и последвалото пълно възстановяване на здравето според медицинските експертизи.
Настъпилите неблагоприятни последици от травмата, дори при отчитане на емоционалния
дискомфорт и страхове, не обуславят обезщетение в посочения размер. При постановяване
на решението съдът не е съобразявал възраженията на ответника, че ищецът е емоционално
повлиян и поради оставането му без работа, а това обстоятелство не е обсъдено в
комплексната СППЕ и впоследствие при преценката на събраните по делото доказателства.
В противоречие с установени по делото факти са изведените заключения от показанията на
свидетеля Й. Й., погрешно интерпретирани съобразно Правилника за вътрешния трудов ред
на дружеството, които посочват, че отговорността по спазване на правилата за здравословни
и безопасни условия на труд е вменена на ръководни позиции- директори и ръководители.
За размера на обезщетението следва да бъде отчетено виновното съпричиняване на
противоправния резултат от работника, и всички констатации по възражението на ответника
по чл.201, ал.2 КТ.
1
С изложените аргументи отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с
което претенцията за обезщетение да се отхвърли .В условията на евентуалност- да се
признае по-висока степен на съпричиняване от страна ищеца и определи по-нисък размер на
обезщетение за неимуществени вреди, в съответствие с действително претърпените болки и
страдания. От размера на обезщетението да се приспадне сумата 250лв.- платено
обезщетение по застраховка „ Трудова злополука“. Да се присъдят направените по делото
разноски, за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна, чрез адвокат А.П., изразява становище за неоснователност на
жалбата по всички възражения срещу решението.Счита, че размерът на определеното
обезщетение от 20 000лв. е справедлив и отговаря на социално-икономическите условия в
страната. Решението, с което искът е уважен за сумата 12 000лв. е обосновано, постановено
при съвкупен анализ на доказателствения материал.
С насрещна въззивна жалба оспорва решението в частта, в която искът по чл.200, ал.1
КТ е отхвърлен , за разликата над 12 000лв. до 15 000лв. Счита, че от определените
20 000лв.- справедлив паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди,
работодателят следва да понесе 75%, съответно на претендираните 15 000лв. Определеният
принос 60% не отговаря на тежестта на отговорност. Нищо от посочените задължения в т.7
от длъжностната характеристика не е изпълнено- не е осигурено лице при демонтаж на
вентила, заемащо длъжността инженер-механик, или механошлосер- бригадир, не е
извършен ежедневен инструктаж на М.Ш., с посочване етапите на технологичния режим на
работа в Акт № 16 от 17.01.2018г. По същество отправя искане за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което искът по чл.200, ал.1 КТ да се уважи в
пълен размер.
„РИМАКЕМ“ ЕООД не изразява становище по насрещната въззивна жалба.
Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и
доказателствата по делото, преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1- 3
ГПК, констатира :
Производството пред районен съд е образувано по осъдителен иск на М. К. Ш. срещу
„Римакем“ ЕООД, с правно основание чл.200 от Кодекса на труда, за сумата 30 000лв.,
претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди- претърпени от ищеца
психически и физически болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на
17.01.2018г. Ищецът твърди, че при изпълнение на възложената работа в цех TSP-
механоработилница, е получил химическо изгаряне с химичен агент- амоняк, на двете очи.
До идването на линейката е миел сам очите с вода, а след това служител на лабораторията е
впръсквал препарат. Незабавно е откаран до „Специализирана болница по очни болести за
активно лечение – Варна“ ЕООД , където е лекуван до 24.01.2018г. Изпитвал много силна
болка и не можел да отваря клепачите. За всички обикновени неща- храна, обличане, тоалет,
му помагали негов колега и жената, с която живее на семейни начала. След лечението
получил вторично възпаление на очите , което причинявало допълнителна болка.Започнал
да отваря очи след 12-тия ден ,но не виждал и всички ежедневни дейности трябвало да
върши с чужда помощ. От третия месец започнал да разпознава хората. През деня стоял със
слънцезащитни очила, защото силната светлина дразнела очите, а при продължително време
на слънце- изпитвал болка в тилната част. През този период, освен физическа болка,
изживявал и притеснение за бременната си жена, тревога и безпомощност, че не може да се
грижи за новороденото дете.
От 17.01.2018г. до 23.02.2018г. е ползвал отпуск по болест и отпуск, на основание чл.
163, ал.7 КТ до 12.03.2018г. На 13.03.2018г. се явил на работа, но отношението към него
било различно и това създавало допълнителен стрес. По негово искане е освободен, на
основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
2
Ответникът оспорва предявения иск с възражения за неоснователност.
Счита наведените твърдения за претърпени болки и страдания, психически и
емоционален дискомфорт през времето на лечение и възстановяване след трудовата
злополука, за необосновани. Позовава на приложените медицински документи, които
отчитат прогресивно подобрение в здравословното му състояние ,характера на
травматичните увреждания и липса на усложнения при изписването му от болница, и
значително подобрение на зрението.
Позовава се на съпричиняване при условията на чл.201, ал. 2 от КТ. При изпълнение
на възложената работа ищецът е проявил груба небрежност като не е ползвал осигурените
задължителни лични предпазни средства: очила или шлем, което е довело до травмата на
очите. Допуснати са нарушения на императивни разпоредби- чл.14.2.1, чл.14.2.5 от
Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя , Правилата за безопасни и
здравословни условия на труд и законовите разпоредби в тази област, с които е бил
запознат на провежданите инструктажи през трудовия му стаж. Това е задължение по
длъжностна характеристика. Длъжността „ механошлосер“ предполага работа при повишен
риск за здравето, поради използване, обслужване и поддържане на машини. Според
ответника настъпилото увреждане е в причинно-следствена връзка с неспазването на
правилата за безопасни условия на труд, за които е инструктиран от работодателя. Счита, че
ищецът допълнително е усложнил състоянието си , реагирайки неправилно с търкане на
очите, вместо с измиване с вода, за което е бил информиран по време на провежданите
инструктажи.
Релевантни факти и обстоятелства :
Страните са в трудово правоотношение по времето на документираната злополука на
17.01.2018г. Ищецът е изпълнявал длъжността „ механошлосер“, код по НКПД 7233 2010.
Трудовият договор е прекратен със заповед № 18/ 20.03.2018г., на основание чл. 325, ал.1,
т.1 от КТ, считано от 27.03.2018г.
Съгласно Разпореждане № 5104-03026 / 05.02.2018г. на НОИ, ТП- Варна,
декларираната от работодателя злополука с вх.№ 5101-03-22/ 22.01.2019г. е приета за
трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Безспорни са обстоятелствата, при които е настъпила злополуката: през работно
време, когато ищецът е изпълнявал възложената му по трудова функция работа- при
демонтаж на конуса на вентила пръски вода с амонячно съдържимо попадат върху лицето и
причиняват химическо изгаряне на очите.
С приобщената медицинска документация се доказва вида и степента на
увреждане.Проведено е лечение в „Специализирана болница по очни болести за активно
лечение-Варна „ЕООД, от 17.01.2018г. до 24.01.2018г., съобразено с диагнозата „ Химично
изгаряне на корнеята и конюнктивиалния сак“. Приложена е локална терапия и оперативна
интервенция . Според издадената Епикриза болният е изписан с подобрения, с назначено
медикаментозно лечение и контролни прегледи.
Съгласно МУ № 60/ 2018 от 24.01.2018г. ищецът е прегледан от лекар в отделение „
Съдебна медицина при МБАЛ „ Св.Анна-Варна“ АД , който е констатирал, че клепачите на
двете очи и конюнктива на двете очи са силно зачервени, с обилно количество бистроват
сектрет. Описаните травматични увреждания са резултат на действия на силно дразнещ
химичен агент / амоняк/, и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Ищецът е ползвал отпуск по болест от 17.01.2018г. до 07.02.2018г., общо 22 дни, и от
08.02.2018г. до 23.02.2018г., общо 16 дни. Върнал се е на работа на 13.03.2018г. до
3
прекратяване на трудовия му договор на 27.03.2018г.
По искане на страните са допуснати две медицински експертизи и комбинирана
съдебно-психиатрични и психологична експертиза .
Заключението на СМЕ от 11.09.2018г. с вещо лице- д-р В. С., съдържа констатации
от приложените медицински документи- диагноза и лечение. Според вещото лице
приложената терапия по време на престоя в болница значително и за кратък срок е
подобрила зрението на пострадалия, като е предотвратила развитието на трайни органични
увреждания на очите. Това лечение е продължило и след изписването му. За сравнение по
критериите на СЗО / Световна здравна организация/ намалено е зрение, при което
зрителната острота е по-слаба от 0.3 и повече от 30 дни след травмата се запазва за двете
очи. При постъпване в болница ищецът е със силно нарушена зрителна острота след
инцидента- 01., седмица след това е 0.7, при преглед на 07.02.2018г./ 20 дни след травмата/ е
почти напълно възстановена- 0.9 за двете очи. На 04.09.2019г.е с нормална стойност- 1.0.
Пълно възстановяване на зрителната острота на двете очи е постигнато за период от 25-30
дни. Не са налице документирани данни за усложнения в оздравителния процес. Няма
усложнение на структурите на очите в резултат на травмата, които ограничават функцията.
Не е налице разстройство на здравето свързано с нефункционирането на мейбониевите
жлези.
При прегледа на 29.08.2018г. вещото лице не е установило видими травматични
увреждания в областта на очите, главата, тялото и крайниците. Поради оплаквания от
сълзене на очите, светобоязън и главоболие, е насочен към специалист офталмолог за
актуален статус на очите. Резултатите от прегледа също не установяват данни за трайно
органично увреждане на очните структури вследствие претърпения инцидент.С напредване
на оздравителния процес първоначалните болки, парене и дразнене в областта на очите, са
намалявали по интензитет до пълното им затихване. Установено е,че ищецът страда от
астигманизъм- резултат от неправилна форма на роговицата, което е вродено състояние и
води до често главоболие.
Заключението на СМЕ от 12.09.2019г.с вещо лице др.Й. А.- офталмолог, дава
отговори на допълнително поставени от страните въпроси. Категоричен е извода, че по
отношение на пострадалия не се установява трайно увреждане на зрението, в частност на
Мейбомиевите жлези. На 24.06.2019г. е извършен преглед на ищеца, при който е
установено, че зрението на двете очи е 100% едноочно и очното налягане в норма.
Наличието на единични запушени Мейбомиеви жлези на двете очи не е доказано във връзка
със злополуката. Няма запушване на слъзните пътища. Не се установяват патологични
изменения по конюнктивата и роговицата, в предната камера , ириса и лещата на двете
очи. Папилата на зрителния нерв, макулата и съдовете са в норма, без патологични
изменения.
Според вещото лице проведеното лечение е правилно, но неговата продължителност
е в зависимост от състоянието на пострадалия, и следва да се определи от лекуващия лекар.
На въпроса дали има връзка между увреждането и оплакванията от болки в главата,
посочва, че единичните запушени Мейбомиеви тръби не са причина за болка в главата и
болезненост при светлина. Такива симптоми възникват при патологично изменение в
конюнктивата и в роговицата, каквито в конкретния случай не са установени. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че при прегледа през месец юни зрението на ищеца е било
перфектно.
Съдебно- психиатричната и психологична експертиза има задача да установи дали и
доколко оплакванията на ищеца след злополуката са симптом на заболяване, вследствие на
увреждането, необходимо ли е провеждане на лечение и евентуално с каква
продължителност, към момента изпитва ли страх от шофиране, излагане на светлина ,
работа с химични препарати, в резултат на злополуката.
4
Резултатите от проведеното психиатрично и психологично изследване насочват към
изводи, че преживеният инцидент е причинил на пострадалото лице значим стрес,
трансформиран в психотравма. Изразена е в по-голяма неувереност и чувство на
малоценност, фокусиране върху здравето, особено по отношение на химични агенти, страх
от шофиране вечерно време, страх от излагане на светлина.
Обобщено от всички констатации, вещите лице диагностицират симптоми на
посттравматично стресово разстройство, Ф-43.1. Психотравмата не е преработена
рационално и това води до актуални депресивни изживявания при разговор за инцидента. За
преодоляването й е необходимо медикаментозно и психотерапевтично комплексно лечение,
каквото към момента не е провеждано. Ищецът не е фокусиран върху тази симптоматика, а
върху физическите си изживявания.
Въпросът за механизма на увреждането и причинно-следствената връзка с
поведението на ищеца е спорен, поради противоположните тези на страните за
съпричиняването на вредата, към която се придържа ответника. За установяване на спорните
обстоятелства са разпитани като свидетелите- Д. Ж. Д. и Й. Г. Й., служители на ответното
дружество, с преки впечатления преди и по време на злополуката.
Свидетелят Д. е работил на длъжността „ бригадир“ в цех „Троен суперфосфат“ . В
деня на трудовата злополуката е написан акт за работа- демонтаж на вентили“ с
неотрализатор 63, линия третирана, както и съответния вентил, и работа с лични предпазни
средства. След оперативка е слязъл при шлосерите да разпределя задачите по издадения акт.
Твърди, че винаги се напомня за ползването на лични предпазни средства. През този ден
лично свидетелят е взел три комплекта – за М.Ш., Й.Й. и М.Я., които работили по този акт.
Раздал е киселинно-устойчиви ръкавици и шлемове. Актът е заведен в командната зала от
началник смяната. Не е присъствал на инцидента. Знае, че в цеха, където са демонтирали
въпросния вентил е имало шлемове и ръкавици. Описва механизма на работа: вентилът е
пропарен и двама с ръкавици и шлемове го пренасят в работилницата. Технологично с
процеса се занимава технолог в цеха, за поддръжката на машините отговаря механика.
Свидетелят Й. Й. е пряк очевидец на инцидента, работил с ищеца по възложения
демонтаж. Заявява, че имали три предпазни комплекта- шлем и ръкавици. Не бил необходим
противогаз, при условие, че предварително са обезопасени местата от химиците с
пропарване, продухване с азот, пропарване на винтила. Задачата им като механошлосери е
да установят има ли нужда от ревизия / поражения на конусната втулка/, съобразно акта за
работа, ако не - да го сглобят отново. При демонтажа и денеутрализатора ползвали лични
предпазни средства и с тях отишли в работилницата. Там сложили вентила на менгеме,
стегнали го и натиснали конусния щок с метален прът, за да го изкарат нагоре през отвора.
Тези действия извършили двамата с Ш. без предпазни средства. Определя реакцията на М.
за арогантна. След увреждането му казал да си измие лицето с вода, после лаборантите
направили промивка на очите с кислородна вода.
Посочените от ищеца свидетели установяват обстоятелства настъпили след
злополуката. Свидетелят А. Ш.- брат на ищеца, помагал да се придвижва при прегледите на
различни места, останал с него до настаняването му в Очна клиника . Първия и втория ден
при него имало колега, а след това жената,с която живеел на семейни начала го гледала шест
дни.Нуждаел се от помощ, защото не можел да си отваря очите, постоянно сълзели,
изпитвал болка през цялото време. След прибирането му вкъщи получил възпаление, което
лекувал две седмици. В продължение на един месец се дразнел, че не може да разпознава
човек, виждал само силует, от светлина и музика. Според свидетеля дълго време имал
проблеми – дразнене в очите, насълзяване. Посочва, че е претърпял инцидент като ученик с
дясното око- отлепване на ретината, за който му е правен лазер.
Вторият свидетел- Д. П.- близък приятел на ищеца, има преки впечатления от
състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, които са допълващи и кореспондират
5
с показанията на св.Ш.. След инцидента четири месеца стоял на тъмно, оплаквал се от
сухота в очите, а когато излизал навън, че започвали силно на текат. Бил притеснен и се
разстройвал при мисълта, че ще има дете и няма да може да го види. Според свидетеля
приемал успокоителни / валидол/ и други за очите. Опитал се да шофира, но се отказал,
защото очите му се подували.
Част от механизма на причиняване на вредата е поведението на ищеца, който в
процеса на конкретната работа / демонтаж и ревизия на детайла/ не е ползвал защитни
предпазни средства. Изискване за заеманата длъжност „механошлосер“ е познаване на
Правилата за здравословни и безопасни условия на труд и Правилника за вътрешния трудов
ред на предприятието. Заемащите тази длъжност носят отговорност за спазване на
утвърдените в дружеството Правила и за ползване на зачислените лични предпазни
средства/ ЛПС/, така както са индивидуализирани по вид и наименование в Списък на
„Римакем“ ЕООД за професиите, длъжностите и работните места.На всеки новопостъпил се
осигурява специално работно облекло и ЛПС, както и в случаите на неизправност, повреда,
изгубване или унищожаване, преди изтичане на срока за износване. Така, в раздела за работа
с киселини, аерозоли и газове е предвидено да се ползват ЛПС- ръкавици, ботуши, шлем,
костюм- киселиноизолиращ , маска, колани, въжета, очила.
Категорично от представените писмени доказателства следва, че ищецът е бил
запознат с отговорността да ползва ЛПС. С него е проведен начален инструктаж на
23.03.2006г./ служебна бележка№ 307/ 23.03.2006г./ След това, съгласно заповед № З-015/
30.03.2006г. е проведено обучение до 26.04.2006г., за безопасността, хигиената на труда и
противопожарната охрана, приключило с изпит за безопасни методи на работа. Получил е
обща оценка „добър“ за лични предпазни средства, организация на ремонтите-
обезопасяване, противопожарна охрана според Протокол № 307/ 27.04.2006г. Доказателство
за проведен периодичен инструктаж за първо тримесечие на 2018г. е представеният на л.63
от делото на РС списък, подписан от Ш.. Указание да се работи с лични предпазни средства
е дадено и в деня на злополуката, когато с Акт № 61 / 17.01.2018г. задачата е възложена на
М.Ш. и Й.Й.. Потвърден със свидетелски показания е факта, че на 17.01.2018г. двамата са
получили комплект ЛПС,които включват ръкавици и шлемове.
Ищецът не оспорва, а събраните гласни доказателства установяват, че в процеса на
извършваната техническа дейност, от която възниква увреждането с химичен агент, той е
бил без предпазен шлем или очила. Доколкото няма посочена и доказана причина да не
бъдат използвани предоставените в началото на работния ден, това решение е на
пострадалия.
Фактическите констатации обосновават по същество следните правни изводи:
С влязъл в сила административен акт на компетентен орган са установени
обстоятелствата относно времето и мястото на увреждането, причините за настъпването му,
наличието на функционална зависимост между увреждането и изпълняваната от ищеца
трудова дейност.
Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
15 000лв., след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК, в който размер искът се
поддържа пред въззивния съд, със законната лихва от 17.01.2018г. Реализира защита на
основанието по чл.200 от Кодекса на труда, чрез ангажиране отговорността на работодателя
за причинените на работника вреди при и по повод изпълнение на работата. Отговорността е
обективна и безвиновна- работодателят отговаря имуществено, независимо дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Положителна
предпоставка за предявяване на иска е признатата трудова злополука според дефиницията
дадена с чл. 55 от КСО, обусловена от увреждането, функционалната връзка с
изпълняваната работа, и настъпилия неблагоприятен резултат.
6
Доказателствена тежест при установяване на претърпените неимуществени вреди -
по вид, интензитет и продължителност , резултат от трудовата злополука, е на ищеца.
Събраните данни и заключенията на допуснатите експертизи, неоспорени от страните,
установяват вида и обема на причинените неимуществени вреди, продължителността и
интензивността на причинените болки и страдания, психическата травма и стрес от
преживяното.
Полученото травматично увреждане- химично изгаряне на корнеята и
конюнктивиалния сак, е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След приложена локална терапия ищецът е възстановил напълно зрителната острота на
двете очи, за период от 25-30 дни. Няма органични увреждания или усложнения в
структурата на очите, вследствие на травмата, както и ограничаване на функцията им.
Първоначалните силни и непоносими болки, парене и дразнене, постепенно са намалявали
по интензитет с напредване на оздравителния процес.
Заключенията на медицинските експерти не установяват причинна връзка между
злополуката и главоболието на пострадалото лице, което приемат за симптом на
астигматизъм – вродено състояние. Поради изложеното и съдът не може да приеме, че това е
остатъчно усложнение от злополуката с дълготраен ефект. В процеса на обследване и след
преглед при офталмолог е установено, че единичните запушени Мейбомиеви тръби,
проблем има медицинско решение, нямат връзка със злополуката.
Поведението на пострадалия, който към конкретния момент не е носил шлем/ очила/,
осигурени и предоставени преди започване на работа, е в нарушение на утвърдените
правила за безопасност, с които е бил длъжен да се съобразява. Пренебрегването на
изискванията, за които е инструктиран и обучен още при постъпване на работа, е проява на
груба небрежност и самонадеяност, поради която се е поставил в ситуация на повишен риск.
Независимо, че има дългогодишен опит на заеманата длъжност, ищецът не е проявил
необходимото внимание, каквото следва да има от естеството на трудовата функция и
съгласно утвърдените в дружеството правила за здравословни и безопасни условия на труд,
съпричинявайки вредоносния резултат.
Според решение № 135 от 8.05.2014г. на ВКС по гр.д.№ 4075/ 2013г. , IV г.о.,
неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина , като в
зависимост от вида и тежестта на нарушението може да обоснове дисциплинарно
нарушение, за разлика от грубата небрежност, която е налице и когато неспазването на
правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина. Грубата
небрежност е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел- грижата, която
би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Съпричиняване при допусната груба небрежност има при липса на елементарно старание и
внимание, и пренебрегване на основните технологични правила и правила за безопасност. В
разглеждания случай поведението на ищеца е доказано като проява на груба небрежност,
при която съпричиняването води до намаляване на дължимото от работодателя обезщетение.
Неоснователно е възражението на защитата, че работодателят не е спазил т.7 от
длъжностната характеристика- изпълнение на ремонтните работи индивидуално или
бригадно под ръководството на инженер- механик или механошлосер бригадир. В случая е
възложен „ демонтаж на вентил за амоняк за ревизия и ремонт“ според Акт 61, и реално
демонтаж е извършен от ищеца и св.Й., с цел да се установи има ли поражения на
конусната чаша и съответно ако има нужда от ремонт да го предадат в
механоработилницата/ св. Д./.
Неоснователно се твърди и съдът е приел, че в деня на злополуката не е осъществен
достатъчен контрол от работодателя за ползване на ЛПС, чрез лицата, на които е възложено
изпълнението на административно-технически функции. Този извод не почива на
нормативно задължение, за разлика от предвидената по длъжностна характеристика
7
отговорност на ищеца, да спазва правилата за безопасността на труда, част от които е
ползването на лични предпазни средства, което кореспондира с висок предвидим риск в
специфичните условия на труд. Ищецът познава задълженията и отговорностите на
заеманата длъжност от 2006г., и е длъжен да ги изпълнява, защото произтичат от естеството
на възложената работа.
Съобразно изложеното въззивният състав счита, че първостепенният съд не е
аргументирал становището си по размера на обезщетението, който е прекалено завишен и
несъответстващ на степента увреждане, причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, възстановителния период и отсъствие на преки и странични
усложнения, и поради това е необосновано. За сравнение с други аналогични случаи-
Решение № 252 от 30.09.2016г. на вКС по гр.д.№ 1364/ 2016г.,IV г.о.,ГК; Определение №
522 от 3.06.2020г. на ВКС по гр.д.№ 253/ 2020г., III г.о., ГК.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи от работодателя по силата на чл.
200, ал. 1 КТ, но неговият размер съдът определя по справедливост, на основание чл. 52 от
ЗЗД във връзка с чл.212 КТ. Предвид характера на увреждането, оздравителния период и
пълното възстановяване на зрителната острота, без настъпили усложнения и патологични
изменения / по конюнктивата, роговицата, предната и задната камера на двете очи/, общо
претърпените болки и страдания, особено интензивни в първите 10 дни след увреждането ,
приема за справедливо обезщетение в размер на 6000лв.
Не може да бъде споделен като правилен и процента съпричиняване от работника -
40%, на основание чл.201, ал.2 КТ. С оглед на всички установени обстоятелства, приема, че
обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат съставлява
70%., доколкото няма съмнение, че защитата с шлем или очила би предотвратила
вредоносния резултат. С оглед признатия процент съпричиняване определя дължимо
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1800лв.
При съвпадащи становища на страните за обстоятелствата по чл.200,ал.4 КТ,
обезщетението следва да се намали със сумата 250лв., изплатена от работодателя и получена
от ищеца по сключена застраховка- трудова злополука, след което да се присъди в размер на
1550лв. В посочения размер искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно с
присъждане на законната лихва от датата на трудовата злополука- 17.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Решението, с което е постановен различен правен резултат, следва да бъде отменено
в частта, в която искът е уважен, за разликата над 1550лв. до 12000лв., и в посочената част
да се отхвърли като неоснователен и недоказан, на основание чл. 200 КТ и чл.201, ал. 2 КТ.
В останалата обжалвана част– решението следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати следващата се държавна
такса върху уважения иск-62.04лв., и направените от ищеца разноски в първа инстанция,
съразмерно уважената част от иска - 300лв., представляващи внесено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с дата- 16.05.2018г., и приложен
списък по чл. 80 ГПК.
Решението в посочените части подлежи на корекция с частична отмяна на
присъдените суми,на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК.
На основание чл.271 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 153/ 12.06.2020г. по гр.№ 546/ 2018г. на Районен съд- Девня, в
8
частите, в които „РИМАКЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на М. К. Ш.,
ЕГН-**********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука от 17.01.2018г., за разликата над 1550лв./ хиляда петстотин и петдесет лева/ до
12 000лв., със законната лихва от 17.01.2018г., в частта на присъдените разноски, за
разликата над 150лв. до 1200,лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, и в частта на присъдената
държавна такса, за разликата над 62.04лв. до 1305лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК, и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. К. Ш., ЕГН-**********, срещу „РИМАКЕМ“
ЕООД, гр.Девня, за разликата над 1550лв. до 12000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 17.01.2018г., със
законната лихва върху главницата, на основание чл. 200, ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД .
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която „РИМАКЕМ“ЕООД, ЕИК *********,
е осъдено да заплати на М. К. Ш., ЕГН-**********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 17.01.2018г., в размер на 1550лв. /
хиляда петстотин и петдесет лева/, със законната лихва върху главницата от 17.01.2018г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 200, ал.1, КТ, чл. 86 , ал.1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен иска на М. К. Ш., ЕГН-
**********, срещу „РИМАКЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, за разликата над 12000лв. до
претендирания размер от 15 000лв., на основание чл.200, ал.1 КТ, като неоснователен и
недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страната .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9