№ 9899
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110153743 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „А.“ АД твърди, че във връзка с щети на застрахованото МПС „Мерцедес“,
модел Е270 с рег.№ ...., резултат от ПТП на 28.02.2017 г., заплатил обезщетение в общ
размер на 1653,71 лв., от които 1291,82 лв. на автосервиз „Лъч Ауто“ ЕООД и 361,89 лв. на
собственика на увредения автомобил. Щетите били получени при ПТП, настъпило поради
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на Околовръстен
път, в посока на движение от с. Локорско към с. Мировяне и кв. Требич, на около 500 м.
преди разклона за гр. Нови Искър. Тъй като на ответника - А. п. и., е възложено
поддържането на републиканските пътища, ищецът поканил ответника да му възстанови
платеното обезщетение, но плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли да се осъди
ответникът да му заплати сумата от 1663,71 лв. регресна претенция за платеното от него
застрахователно обезщетение с 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
506.96 лв. за периода 03.10.2019 г. - 04.10.2022 г., както и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва протокола за ПТП и твърди, че не са
установени причини и механизъм на ПТП и че липсват основания за изплащане на
застрахователно обезщетение поради липса на валидно сключен застрахователен договор и
тъй като не е налице покрит риск. Оспорва и наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД,
тъй като не е налице бездействие на ответника, което да е довело до наличието на
препятствие на пътното платно. Въвежда възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на увреденото МПС и за настъпила погасителна давност. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Касае
се до предвидено от закона регресно право на застрахователя спрямо причинителя на
вредата да получи от него това, което е платил на застрахованото лице. За да реализира това
си право застрахователят, законът е предвидил встъпването, т.е. суброгирането на
застрахователя в правата на застрахования. Предпоставките на тази законова суброгация са:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователно събитие и възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
извършено плащане от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - виновно противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се
считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на
действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа - в този
смисъл Постановление 9/1966 г. на ВС.
Установява се от представената двустранно подписана полица наличието на валидно
възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с
предмет МПС „Мерцедес“, модел Е270 с рег.№ ..... Обектът на застрахователно покритие е
уговорен по Клауза „П“ - пълно каско, която съгласно Общите условия включва като покрит
риск и щети на МПС от препятствия на пътното платно и нарушена цялост на пътното
покритие. Срокът на действие на застраховката е от 2.10.2016 г. до 1.10.2017 г. Дължимата
застрахователна премия е платена изцяло еднократно на 29.9.2016 г. при сключване на
договора. Ето защо съдът приема, че с ищеца е възникнало правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увреденото МПС.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – на 28.02.2017 г. при движение на застрахования автомобил по
2
Околовръстен път, в посока на движение от с. Локорско към с. Мировяне и кв. Требич, на
около 500 м. преди разклона за гр. Нови Искър, настъпило пътно-транспортно произшествие
поради преминаване на МПС през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, в резултат на което били увредени предни и задни леви гуми и джанти и десни
въздушни възглавници. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени
доказателства, заключението на САТЕ и гласните такива. На първо място, съдът може да
основе своите изводи на описаната в протокола за ПТП схема и на констатацията за
наличието на препятствие на пътното платно, доколкото са обстоятелства лично възприети
от длъжностното лице, което го е съставило, което обуславя и материалната доказателствена
сила на протокола относно тези факти. В случая в протокола за ПТП е отразено наличието
на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В показанията си свидетелят
С., водач на увредения автомобил, сочи, че пътувал вечерта по околовръстния път, който
бил в много лошо състояние, поради което и се движел със скорост не по-висока от 60-70
км/ч. Пред него нямало други автомобил, имало в насрещното платно, било тъмно, нямало
осветление, и автомобилът попаднал в дупка, която не се виждала. Свидетелят отбил в
страни от платното и установил, че са спукани /срязани/ и увредени левите гуми и джанти на
автомобила, като гръмнали и въздушните възглавници. Имало спрели и други автомобили
със спукани гуми. Обадил се на полицията, като дошлите на място полицаи установили
дупката на пътното платно и съставили протокол за ПТП. В заключението на вещото лице
по САТЕ е възприет описания в протокола и уведомлението за щета механизъм, при който е
възможно да се получат уврежданията на автомобила, включително на възглавниците, тъй
като при преминаване през дупки купето се усуква и те се задействат.
За настъпилото застрахователно събитие водачът на увредения автомобил подал
уведомление до застрахователя, въз основа на което е образувана преписка по щета
10017030105905. При извършения от застрахователя оглед са констатирани увредени леви
предни и задни джанти и гуми и десни възглавници, тапицерия на задна дясна врата.
Според заключението на автотехническата експертиза и уточненията в съдебно заседание,
описаните щети са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
С настъпването на застрахователното събитие, което е в рамките на покритите рискове, за
застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в полза
на застрахования в размер на претърпяната вреда. Установява се от представените от ищеца
платежно нареждане и опис, че той като застраховател е заплатил застрахователно
обезщетение в рамките на застрахователната сума – в размер на 1291.82 лв. за ремонт на
автомобила в автосервиз и 361.89 лв. на собственика му. Плащанията са извършени на
8.2.2018 г.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената
при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск - ПТП, в
причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с
изплащане на застрахователно обезщетение. С плащането ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската п. мрежа и
3
се поддържа от АПИ. Следователно, задължението по поддържане на пътя, където е
настъпило ПТП, се носи от ответника. В т§1, т.14 от ДВ на Закона за пътищата е
дефинирано "Поддържането на пътищата" като дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Закона за
движение по пътищата, която предвижда, че лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Това задължение е конкретизирано в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
според която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. В §1, т. 37 от 37 от допълнителните разпоредби към Закона задвижение по пътищата, е
посочено, че «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В този смисъл намираща се на пътното платно неравност - дупка представлява
препятствие по смисъла на закона. При така изложената правна уредба се налага изводът, че
за поддържането на пътя, където в случая е настъпило увреждането, е отговорен ответникът,
който е следвало да осигури безопасността на движението по пътното платно. Наличието на
неравности по пътя води до извода за неизпълнение от страна на ответника на вменените
му от закона задължения, а именно осъществяването на правно регламентирана дейност чрез
негови или наети от него работници и служители по поддържане в изправност на пътното
платно и отстраняване на съществуващите опасности, в причинна връзка с което са
настъпили вреди. Осъществен е съставът на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице предпоставките
за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на пострадалия срещу
причинителя на щетата. Размерът на обхвата на това субргационно право е равен на по-
малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 1917.61 лв.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Ето защо с установената от вещото лице
стойност на вредите и цената за репатриране се съизмерява регресното право на ищеца. Тъй
като посочената сума надвишава размера на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение, който определя обема на регресното му право, отговорността на ответника е до
размера на извършеното от ищеца плащане от 1653.71 лв. и направените ликвидационни
разноски от 10 лв., общо 1663.71 лв. /обемът на вземането на застрахователя е нормативно
4
определен – на възстановяване подлежи платеното обезщетение и разноските за
определянето му/.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача –
участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост. Напротив, от гласните доказателства се установи, че водачът се е движел с ниска
скорост, а дупките на пътното платно не се виждали, както и не можели да се избегнат
предвид насрещното движение. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице
твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване на
дължимото от ответника обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е изцяло основателен
и следва да се уважи за пълния претендиран размер.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и претенцията за лихва.
Ищецът е уведомил ответника за събитието с предявяване на регресна покана връчена на
22.2.2018 г. Приложение следва да намери чл. 412, ал. 1 КЗ, според който забавата настъпва
с изтичане на 30-дневен срок от отправяне на претенцията. В случая срокът е изтекъл на
24.3.2018 г. Лихвата се претендира от 03.10.2019 г., когато ответникът вече е в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Възражението за погасяване на дълга по давност е неоснователно. Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ
регресните искове се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
от страна на застрахователя по имуществена застраховка. Плащането от застрахователя по
имуществената застраховка "Каско на МПС" е извършено на 8.2.2018 г. Искът е предявен на
4.10.22 г. - преди изтичане на давностния срок.
Частично погасен по давност е искът за мораторна лихва, за периода 3.10.2019 г., давността
за който е изтекла на 3.10.2022 г. За периода 4.10.2019 г.-4.10.2022 г. дължимото
обезщетение за забава, изчислено чрез електронен калкулатор, възлиза на 506.97 лева. Искът
следва да се уважи за претендираните 506.96 лв.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и направените разноски за държавна такса 116.55 лв., депозит вещо
лице 300 лв., депозит свидетел 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв., подлежат
на присъждане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА А. „П. и.“, БУЛСТАТ ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЗАД А.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на
основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1663.71 лв., представляваща регресно
вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на МПС „Мерцедес“, модел Е270 с
рег.№ .... от ПТП настъпило на 28.02.2017 г. на околовръстен път София, ведно със
законната лихва считано от 04.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 506.96 лв. лихва за забава за периода от 04.10.2019 г. до 04.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86 ЗЗД за периода 03.10.2022 г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
596.55 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6