№ 93
гр. Котел, 15.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
и прокурора А. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Тодорка Ст. Цончева Наказателно
дело от общ характер № 20222210200167 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, се явява прокурор Д.;
Подсъдимият С. К. М., ред. призован, явява се;
Защитникът на подс. М. адв. Н. К., ред. призован, явява се;
Свидетелят В. Х. К., неред. призован, явява се;
По даване ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият Ст. М.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне самоличността на явилия се свидетел:
В. Х. К., български гражданин, с начално образование, съжителства на
съпружески начала, осъждан, поС.ен адрес ************, ЕГН **********,
без родство с подсъдимия.
Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля задължението му да говори само
истината и го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване са налага
наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК и той обещава
да говори само истината.
Разпитаният по делото свидетел В. К., КАЗА: Не съм бил в колата на
1
М.. Бях пред магазина в центъра на с. Градец. Магазинът се намира срещу
районното в Градец. Беше преди Нова година 2021г. Не мога да кажа кои
полицаи бяха там. Видях С. и Х. Л., че се качиха в колата. Бяха с жените си и
тръгнаха нагоре към махалата. Беше тъмно и не забелязах кой караше колата.
Аз бях на около 60 метра от мястото където беше спряна колата. Не се
виждаше добре и не чувах какво говорят.Там се бяха събрали доста хора.
Видях, че има полицаи пред районното. Колата на М. беше спряна там и
имаше много хора.
Адв. К.: Видя ли някой полицай да се опитва да спира С.?
Свидетелят: Имаше много хора и не можах да видя.
Страните нямат повече въпроси.
Адв. К.: Водим лицето Х. Л.. Моля да го разпитате като свидетел в
днешното съдебно заседание.
Съдът ДОПУСКА до разпит свидетеля Х. Л.. Извика го в с.з. и сне
самоличността му:
Х. Радков Л., български гражданин, с основно образование, съжителства
на съпружески начала, неосъждан, поС.ен адрес ************7, ЕГН
**********, живее на съпружески начала със сестрата на С..
Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля задължението му да говори само
истината и го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване са налага
наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК и той обещава
да говори само истината
Разпитаният по делото свидетел Х. Л., КАЗА: Беше през ноември или
декември месец миналата година. Полицаите спряха С. М. на центъра на с.
Градец до полицейския участък. Бяхме заедно със С. в колата му. Спряхме
пред магазина в центъра, да си купим нещо за ядене. С нас бяха и жените ни.
Купихме си да ядем и тръгнахме към къщи. С. влезе да кара колата и
тръгнахме към махалата. До магазина имаше много хора. Видяхме, че към нас
идва полицая. С. караше колата, а аз бях от дясната му страна. Не бяхме
сигурни дали нашата кола спира, или спира други коли, защото имаше и
други коли и продължихме нагоре. Полицаят излезе от една ограда, която
беше пред участъка и тръгна към нас. Ние обаче не бяхме сигурни, дали
нашата кола спира, или спира други коли. Други полицаи нямаше. Полицаят
беше на тротоара. Не слезе на пътя. Не знам дали С. забеляза полицая. Нито
2
видях, полицаят с униформа ли е, нито ми казаха, че е полицай. След това
разпитаният преди мен свидетел ми каза, че е полицай. Ние вече бяхме в
махалата, когато свидетелят В. К. се обади по телефона на С. и му каза „Ти не
видя ли полицая, който тръгна след вас.“
Адв. К.: Полицаят застана ли пред колата?
Свидетелят: Полицаят дойде от страни от моята страна.
Адв. К.: Той като излезе на пътя, вие бяхте ли го подминали с колата?
Съдът отклонява въпроса. Указва на свидетеля да не отговаря на
въпроса.
Прокурорът: На какво разС.ие минахте от полицая?
Свидетелят: Минахме на три, четири метра от полицая. Имаше доста
хора. Един вървеше по-бързо към нас, но не знаех, че е полицай.
Прокурорът: Като видяхте този полицай да се приближава към пътя
пред вас имаше ли друга кола?
Свидетелят: Имаше и пред нас и след нас кола. Имаш доста хора в
центъра.
Страните нямат повече въпроси.
Съдът ДОКЛАДВА получена справка от ОД МВР Сливен за
местонахождението на служебен автомобил с рег. № СН 6164 НС на
28.12.2021 г. между 18,00 и 18,30 ч.
Прокурорът: Запознат съм със справката.
Адв. К.: Запознах се със справката.
Подсъдимият С. М.: Съгласен съм с това, което казва адвоката ми.
Желая да дам обяснения. На 28. 12. 2021 г. през деня се срещнах със зет си –
свидетеля Л. и той ми предложи да отидем да пазарим за празниците с жените
си. Ходихме до Ямбол, пазарихме и се прибрахме около 21,00 ч. в Градец.
Спряхме на центъра на Градец. Слязохме от колата с Х. Л. и отидохме до
магазина да вземем хляб. От Градец до Ямбол шофира Х. Л.. Той има книжка
но нямаше кола. Качихме се в колата и в този момент детето на Х. започна да
плаче и за да го успокои Х. ме накара да карам колата. Качих се да карам
колата. Пред мен нямаше патрулна кола, нямаше и полицай. Ако бях видял
полицаите нямаше да се кача в колата и да карам. Влязох в колата, потеглих
3
нагоре и карах бавно. Участъка се намираше на тридесет метра от мястото, от
където потеглих. Аз потеглих нагоре към махалата по улицата, която разделя
двата квартала. Участъка е по-надолу от тази улица. Карах бавно, беше тъмно,
но се виждаше. Както си карах чух викове след мен отзад, от дясно.
Помислих, че младежи хвърлят пиратки. Пред мен имаше кола и след мен
имаше кола. Не видях полицай да ме спира. Разбрах от В. К., който ми се
обади и каза, че полицаят е тръгнал след мен пеша да ме гони. От него
разбрах, че той е бягал след мен. Видях, че полицаят бяга вдясно, но той е на
около 30 метра и аз вече бях минал. Не съм го видял, че бяга към мен.
Прибрах се вкъщи и В. К. ми се обади и ми каза, че полицаят е бягал след
мен. От него разбрах, че е искал мене да спре. Разбрах, че полицаят е бил И..
Мислех, че ще дойде вкъщи, защото ме познава и знае къде живея. Мислех да
отида до участъка, но се отказах. По –късно той ми каза „Видя ли ме, че бягах
след теб.“ Аз му казах, че не съм го видял. Аз имам наказателно
постановление от Ямбол за това, че управлявам без свидетелство за
управление. Не съм получил наказателно постановление и не съм го
подписвал. Аз не знаех, че имам наказателно постановление, обаче разбрах
като ми казаха полицаите в Котел, като ме извикаха.
Страните нямат въпроси.
Прокурорът: Нямам искания за нови доказателства
Адв. К.: Нямам искания за нови доказателства.
Подсъдимият : Съгласен съм с това, което казва адвоката ми.
Страните няма да сочат нови доказателства.
На основание чл. 283 от НПК, съдът ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към
делото събраните на досъдебното производство писмени доказателства, както
и заверено копие от разпечатка от „Автоматизираната система за локализация
и визуализация на мобилни единици в МВР“ функция „следа“ за установено
местоположение на служебен автомобил „ВАЗ“ с рег. № СН 6164НС.
Съдът, след като взе предвид, че по делото няма искане за събиране на
нови доказателства и че делото е изяснено от фактическа страна, на
основание чл. 286, ал.2 от НПК,
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД
4
НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Г-жо Председател, считам че от събраните по делото
материали по безспорен начин е доказано, че подсъдимият С. К. М. е
извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и престъпление по чл. 270,
ал. 1 от НК. Считам, че от свидетелските показания стана ясно, че
подсъдимият е управлявал автомобила на 28. 12. 2021 г., не е спрял при
подаден сигнал от полицейските служители и е избягал като имало опасност
дори да причини телесна повреда на единия от полицейските служители.
Безспорно доказано, е че подсъдимият е получил, въпреки твърденията му
наказателното постановление, дори и в днешното съдебно заседание, въпреки
твърденията му, че не го е получил, нито той, нито защитата му поискаха
извършване на графологична експертиза и да оспорят по някакъв начин
постановлението лично, поради което моля да признаете подсъдимият за
виновен за двете престъпления. Не са налице смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства за престъпление, поради което моля за
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК да му бъде наложено наказание от
една година лишаване от свобода, а за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК да
му бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, като след
приложението на чл. 23 от НК, моля да му бъде определено общо наказание
от една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно, доколкото
същият е осъждан и не е реабилитиран. Моля за присъда в този смисъл.
Адв. К.: Уважаема г-жо председател, становището на защитата е, че
обвинението такова, каквото се поддържа срещу моя подзащитен, остана в
първата си част недоказано, поради несъставомерност на деянието, а във
втората по чл. 270, ал. 1 от НК като недоказано. По отношение на
обвинението по чл. 343в, ал 2 от НК елемент на фактическия състав на това
обвинение и престъпление е, да има влязло в сила наказателно постановление
за същото такова провинение, а именно управление на МПС, без съответното
свидетелство и това деяние да е извършено в едногодишния срок от
наказването по административен ред. Не споделям виждането на прокурора,
че след като защитата не е поискала експертиза, то това индиректно означава,
че подсъдимият признава получаването на наказателното постановление.
Съгласно правилата на процеса, нито защитата, нито самият подсъдим има
5
задължението да доказва своята невиновност. Напротив обвинението е това,
което трябва да бъде доказано по ясен, категоричен и безспорен начин. На
отделно основание, визираното в обвинението наказателно постановление за
наказването на подзащитния ми по административен ред, не е годно към дата
февруари 2021 година да породи своето правно действие. Съгласно
Тълкователно постановление № 1 / 2015 год. на ВКС и ІІ колегия на ВАС, тъй
като в чл. 34 от ЗАНН липсва разпоредба, която да регламентира абсолютната
погасителна давност по отношение на наказателното преследване,
субсидиарно на основание чл. 11 от ЗАНН е прието, че приложение намира
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 от НК, т.е. съгласно цитираните разпоредби
абсолютната погасителна давност за налагане на административно наказание
в конкретния случай е четири година и половина, т.е. в този срок независимо
от предприемането на действия за реализиране на тази
административнонаказателна отговорност, след изтичането му, това
административнонаказателно производство следва да бъде прекратено.
Аналогичен е случая и в Наказателния кодекс НПК изрично посочва, че с
изтичане на давността се прекратява наказателното преследване и това става
по силата на закона. Както наказателния съд след изтичане на абсолютната
погасителна давност не може да постанови присъда, така и в
административнонаказателното производство след изтичане на тази давност
административнонаказателното преследване следва да бъде прекратено по
силата на закона. В този смисъл, предвид обстоятелството, че нарушението за
което се ангажира административнонаказателната отговорност е извършено
през 2015 г., няма как шест години по-късно това наказателно постановление
да влезе в сила. Поради тази причина считам, че една от предпоставките за
ангажиране на наказателно отговорност е този текст, а именно наказване по
административен ред не е налице, което обуславя и несъставомерност на
деянието. Тъй като този тип престъпления са подсъдни като първа инстанция
на Районен съд и втора инстанция на Окръжен съд, аз не немерих практика в
този смисъл на ВКС, но в ръцете си държа Решение № 373 по НООХД №
814/2015 г. на ІІ състав на РС Стара Загора, което е потвърдено с Решение №
169/2015 г. по НОХД № 1165/2015г. на ОС Стара Загора. В тези две решения
обстойно е коментиран този въпрос по отношение на абсолютната
погасителна давност. По отношение на второто обвинение, което се
поддържа, спрямо моя подзащитен, а именно, че не е изпълнил полицейско
6
разпореждане, както в полицейската преписка, така и в последствие при
разпита в досъдебното производство, аз забелязвам една низходяща градация
в показанията на основния свидетел И. Ц.. В полицейската преписка, дори и
да няма стойност в настоящото производство, той коментира, че автомобилът
на подзащитния ми се отправил към него, пък му беше минал през петата, ако
не се лъжа. Впоследствие това преминаване през крака му на досъдебното
производство в разпита вече го няма, автомобилът намалил и тръгнал, а
последният разпит, който притежава съответната процесуална стойност,
който е извършен пред настоящия състав, именно този свидетел заяви, че
според него подсъдимият не е успял да го види, че не го е забелязал, че той се
е опитал да го спре, но е останал зад автомобила и подсъдимият не го е видял.
Този факт се потвърждава и от разпитания днес пред вас свидетел, който е
присъствал в автомобила и даде подробни показания как се е развила
фактическата обстановка на място. И тези показания, аз не намирам да са в
противоречие с показанията на изслушаните свидетели - полицейски
служители. За да е налице осъществен състав по чл. 270, ал. 1 от НК, следва
да е налице и пряк умисъл у извършителя, и този пряк умисъл да е доказан по
ясен, точен и категоричен начин, без никакви колебания. В настоящия случай
това не е така. Дори и да игнорирате показанията на разпитания в днешното
съдебно заседание свидетел, ако се приеме, че е в приятелски отношения с
подсъдимия, то безспорно би трябвало да бъдат кредитирани показанията на
полицейския служител, който твърди, че се е опитал да спре подсъдимия и
същите бяха именно в този смисъл, че според него, С. М. не го е видял.
Именно въз основа на тези доказателства, аз считам, че и второто такова
обвинение не е доказано. Още повече, че ако е налице неизпълнение на
полицейско разпореждане, съвсем резонно е полицейските служители
изпълнявайки съответната операция, да тръгнат след извършителя, да го
спрат, да го арестуват, ако щете. Това безучастие, това тяхно бездействие, ако
действително фактическата обстановка е била такава, е меко казано
необяснимо и именно то според мен доказва и твърденията на този свидетел,
че според него С. М. не го е видял. Поради така изложените съображения, аз
ще Ви моля да постановите оправдателна присъда и по двете поддържани
обвинения. Ако все пак намерите, че по второто обвинение по чл. 270, ал. 1 от
НК е налице някаква вина у подсъдимия, то като имате предвид всички тези
обстоятелства, ако не са достатъчни да бъде оправдан, то просто да приемете
7
същите за смекчаващи и наложеното наказание в тази част да бъде при
втората алтернатива, а именно да му наложите глоба, която да определите по
справедливост, включително не възразявам да бъде в максималния размер.
Съдът дава възможност за лична защита на подсъдимия.
Подсъдимият С. К. М.: Не съм подписал наказателното постановление.
Не се признавам за виновен. Поддържам това, което каза адвоката ми.
Последна дума на подсъдимия С. К. М.: Съжалявам за случая, няма да
се повтаря. Няма да карам повече.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, след което обяви присъдата си.
Съдът ОБЯВИ присъдата си и разясни на страните правото им на жалба
и протест в 15 дневен срок пред ОС Сливен.
Съдът обяви на страните определението си по чл.309 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с. з., което приключи в 11:20 ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
8