АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 503
Гр. Пловдив, 21.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора БОРИС
МЕНДЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД № 1812 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административно-процесуалния
кодекс във връзка
с чл.63 ал.1 пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от В.С.К., ЕГН **********,***, чрез адв. П.К., срещу Решение № 260530
от 18.05.2021 г. на Пловдивския районен съд, Х н.с., постановено по АНД № 7010
по описа на същия съд за 2021 г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-1030-009415/11.09.2020 г., издадено от началник група към ОД
на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В.С.К., на основание
чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП, е наложена санкция с административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лева
и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП.
Релевираните касационни основания се
субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие със
закона - касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Твърденията са, че неправилно
съдът е потвърдил наказателното постановление, тъй като на жалбоподателя вече е
съставен АУАН, въз основа на който е издадено наказателно постановление за
отказ да бъде изпробвана за установяване употреба на наркотични вещества, което
е обжалвано пред РС – Пловдив. С Решение № 260040/08.01.2021 г. съдът е
потвърдил изцло оспореното НП и наложените с него административни наказания –
глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Твърди се, че при оспорване на
НП № 20-1030-009415/11.09.2000 г., неправилно РС – Пловдив е тълкувал и
приложил разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като се касае до едно и също
нарушение, извършено от едно и също физическо лице, на едно и също място и по
едно и също време, за което са съставени две НП. Като не е приложил
разпоредбата на чл.17 от ЗАНН и е отхвърлил възражението на защитата по този
въпрос, РС – Пловдив е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяна на оспореният в настоящото производство административен
акт. Иска се отмяна на решение на ПРС и отмяна на наказателното постановление. Претендират
се разноски по делото и за двете инстанции.
В съдебно заседание процесуалният представител на
касационния жалбоподателя сочи, че тълкувателното решение на ВАС е
задължително, поради което претендира произнасяне на съда в пропуснатата част
на първоинстанционното решение относно зачитане изпълнението на наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срока на фактическото отнемане на
свидетелството за управление на МПС от 30.08.2020 г.
Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща
представител и ни изразява становище по основателността на жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна
и, като такава, следва да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от В.С. К., против наказателно постановление № 20-1030-009415/11.09.2020
г., издадено от началник група при ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
с което К., на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, е санкционирана с административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лева
и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № АА 81939/30.08.2020 г., съставен от Б.Т.П.-
младши автоконтрольор, към ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Първоинстанционният съд е възприел
изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка: - на 29.08.2020 г. в 23:30 часа в град Пловдив, на бул."Никола
Вапцаров" до № 54, В. К. управлява собствения си лек автомобил „Нисан Джук“
с рег. № РВ 62 06 ТХ, като отказва да
бъде изпробвана с алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARNA 0181 за установяване на употреба на
алкохол. Посочено е, че водачът е сама в амтомобила и е неадекватна. В НП е
посочено и, че е издаден талон за изследване № 089909, като същият е представен
по административната преписка. От приложение документ от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД – Пловдиве установено, че пациентка с име В.С.К., ЕГН **********, не е
преминала за преглед през лечебното заведение за времето 29.08.2020 –
30.08.2020 г. Не са установени данни и твърдения жалбоподателят да е посетил
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив.
За така констатираното нарушение е съставен АУАН, в
който деянието е квалифицирано по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Впоследствие е издадено
обжалваното НП, с което К. е санкционирана с административно наказание
"глоба" в размер на 2000.00
лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174
ал.3 предл.
първо от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното
постановление на водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Процесното административно наказание
е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота
и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
За да потвърди НП районният съд е приел, че фактическата обстановка се потвърждава изцяло от събраните
по делото писмени и гласни доказателства – копие на талон за изследване,
справка от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив. Твърденията в жалбата са
бланкетни, като в същото време, не са представени никакви доказателства, които
да оборят констатациите в АУАН, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, има
презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. Прието е, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, АУАН е връчен надлежно на лицето, като му е дадена възможност за
възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на
наказания субект. Направен е подробен анализ на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и са изложени мотиви кое именно налага прилагането на тази хипотеза.
Решението
е правилно.
Текстът на чл.174 ал.3 от ЗДвП, и по-специално тълкуването му, действително създава
предпоставки за различно правоприлагане на нормата. Употребата на съюзите и/или
в посочената разпоредба граматически поставя възможност за извършване на
нарушение, както в условията на алтернативност, така и в условията на
кумулативност по отношение на всяко от изпълнителните деяния, включени в
цитираната разпоредба, и то е в зависимост от конкретния избор на поведение на
нарушителя. Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа възможност за водача да формира един отказ,
касателно изследването за употреба на алкохол, да формира друг отказ, касаещ
проверка за употреба на наркотични вещества, или на практика да откаже и двата
вида изследвания, или съответно да не изпълни предписание по отношение едното
изследване и/или на другото. В този смисъл неправилен е изводът на районния съд
по отношение въведеното с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП нарушение, а именно, че са наложени две самостоятелни
наказания за извършени по едно и също време, на едно и също място, веднъж отказ
да се тества за употреба на алкохол и веднъж отказ да се тества за употреба на
наркотични вещества.
Сиреч, нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП ще е налице, когато водачът откаже съответна проверка с
техническо средство и не извърши медицинско изследване за същата - кумулативни
предпоставки. Настоящата съдебна инстанция намира, че при тази законовата
формулировка на чл.174 ал.3 от ЗДвП всеки отказ следва да се разглежда като самостоятелно
нарушение, доколкото се отказва извършването на две различни по вид
изследвания, извършвани по различен ред и с различно техническо средство, както
и с отделен резултат по всяко изследване. Обратното на това тълкуване би
означавало, че в едно и също положение по отношение на санкция за нарушението
биха били нарушители с един отказ и, съответно, такива с два, което безспорно е
по-укоримото поведение, но санкцията би била една и съща, а такова тълкуване е
лишено от логика. Смисълът, вложен от законодателя е да се установи употребил
ли е съответният водач на МПС алкохол, както и употребил ли е наркотични
вещества и техни аналози, и затова, при положение, че се откаже проверката с
техническото средство или теста за наркотични вещества, то водачът е длъжен да
изпълни предписанията за медицинско изследване. След като е отказал да изпълни
тези си задължения, на практика водачът е извършил и двете вменени му нарушения
по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Затова правилен и законосъобразен е изводът на районния съд
в обжалваното решение, че лицето е наказано за две различни нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II
колегия на ВАС, постановено по т. д. № 1/2021 г. по описа на ВАС. Това
обстоятелство не се оспорва и от процесуалния представител на жалбоподателя,
изразено в съдебно заседание.
В оспореното наказателно постановление в настоящото съдебно
производство на В.К., на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв. и лишаване от право на
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното постановление на
водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
В НП № 20-1030-009429/30.08.2020 г., на В.К. е наложено, на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв. и лишаване от
право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 предл. второ
от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното постановление на
водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
В случая този извод се подкрепя и от събраните по делото
доказателства, а именно: - по оспореното в настоящото производство НП №
20-1030-009415/30.08.2020 г. е издаден талон за медицинско изследване № 089909,
а от приложеното по делото на РС – Пловдив НАХД № 7007/2020 г. се установява,
че на К. е издаден талон за медицинско изследване № 089908. Т. е. издадени са
талони за различни изследвания.
Всеки от двата отказа, при липсата и на осъществено
медицинско изследване по същество, осъществява различна хипотеза на нарушение
от предвидените такива в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, като с оглед и на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, правилно е
отчетено, че жалбоподателят следва да бъде наказан за всяко от посочените
нарушения.
Безспорно
установено е от събраните доказателства, че К. е отказала да й бъде извършена
проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство. Това
обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, каза се по-горе.
Това
нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го
правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното
постановление от административно–наказващият орган.
Административното
нарушение по чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДВП е пълно и коректно изписано не
само словесно, но и цифрово, както от актосъставителя, така и от
административно – наказващият орган. Нарушителят е бил наясно още от самото
начало на административното производство за вмененото му за извършено
нарушение.
По
същия начин, административното нарушение по 174 ал.3 предл. първо от ЗДвП е
правилно и коректно изписано и словесно и цифрово и в НП № 20-1030- 009415/30.08.2020
г.
Правилно са определени и размерите на наложените санкции - в законоуредения за това и то фиксиран размер.
При това положение, не са налице касационните основания
по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
По
отношение на срока на фактическото отнемане на свидетелството за
правоуправление, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Редът за отнемане,
съхранение и връщане на СУМПС е регламентиран в чл.20 – чл.24 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина /Наредба № I-157 от 01.10.2002 г./.
Съгласно чл.20
отнемане на свидетелства за управлениена МПС се извършва въз основа на: 1.
Влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е
наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2.
заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за
установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП
случаи.
Съгласно чл.22 ал.1
от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., отнетите български национални свидетелства
за управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до
настъпването на правно основание за връщането им. В чл.24 ал.1 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. са изброени основанията за връщане на отнетите
свидетелства за управление на МПС. С оглед конкретните обстоятелства, приложимо
за случая е основанието по чл.24 ал.1 т.1 от Наредбата, в което е предвидено,
че СУМПС се връща след изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“.
Съгласно чл.190 ал.2
от ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ тече от датата на
изземването на свидетелството за управление.
В разглеждания случай
липсват каквито и да било данни СУМПС на К. да е отнето. От приложените по
делото две наказателни постановления и АУАН № АА 819439/30.08.2020 г., не се
установява на К. да е отнето СУМПС. Действително, по делото, включително и
приложеното адм. д. 7007/2020 г. на Административен съд – Пловдив, не е наличен
АУАН по НА № 20-1030-009429/11.09.2020 г.; не се представя и издадена ЗППАМ, от
които да се установи датата на изземване на СУМПС. При това положение и предвид
претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател, може да
се предполага, че СУМПС на К. е отнето по реда на чл.20 т.3 от Наредба № I-157
от 01.10.2002 г. – т.е. със съставянето на АУАН № АА 819438 на 29.08.2020 г., и
съгласно разпоредбата на чл.190 ал.2 от ЗДвП, и следва да бъде върнато след
изтичане срока на наложеното наказание – 24 месеца, т.е. на 28.08.2022 г.
Предвид изложеното,
съдът намира, че правилно първоинстнационният съд не се е произнесъл по
отношение зачитане за изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
срокът на фактическото отнема на СУМПС, тъй като нормативната уредба в тази
насока е категорична.
При
този изход на спора и претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XХIV състав,
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение №
260530 от 18.05.2021 г., постановено по АНД № 7010 по описа за 2021 г. на
Пловдивския районен съд, Х н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.