№ 11026
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110150066 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Я. А. Я..
Ищецът твърди, че ответникът е клиент /потребител/ на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********.
Посочва, че за периода м.05.2018г.-м.04.2019г. доставил топлинна енергия до имота, а
за периода м.10.2018г.-м.04.2019г. била извършена и услугата дялово разпределение,
но ответникът не заплатил тяхната цена. Твърди, че с оглед неплащането на
задължението на падежа, ответникът изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми: 2291,85лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от 14.09.2022г.
до окончателното плащане, 498,27лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-27.10.2021г., 13,37лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от
14.09.2022г. до окончателното плащане, и 3,52лв. – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.11.2018г.-27.10.2021г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Отрича да е клиент на топлинна енергия за имота. Оспорва
количеството топлинна енергия, доставено до имота. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
1
За да бъдат уважени предявените искове за главница за топлинна енергия, в
тежест на ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да проведе пълно и главно
доказване, че през процесния период между страните е съществувало правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия (че ответникът е собственик или вещен
ползвател на имота, който е топлоснабден, или че има нарочно сключен договор за
продажба на топлинна енергия между страните), обема на реално доставената до
процесния имот топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
В исковата молба ищецът изрично твърди, че ответникът е бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за имота през
процесния период, като не се позовава на друго основание, на което същият да дължи
сумите (например, в качеството на наследник на лице, което е било клиент на толинна
енергия за имота и е натрупало задължения за доставена топлинна енергия). С оглед на
това и предвид принципът на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, действащ в
гражданския процес, съгласно който съдът е ограничен от въведените от страните
твърдения и направените от тях искания, съдът следва да се ограничи до разглеждане и
обсъждане на този релевантен факт дали ответникът има качеството на клиент
(потребител) на топлинна енергия за имота през процесния период.
По делото не са представените актове за собственост за имота. Представена е
заповед за настаняване № 969/19.04.1989г. /л. 23/, съгласно която М. М. С. и К. С. Д. се
настаняват в качеството им на наематели в процесния апартамент. С договор за наем от
18.09.2006г. /л. 18/, сключен между Столична община, район Младост, в качеството на
наемодател, и К. С. Д., в качеството на наемател, процесният имот е предоставен на
наемателя за временно възмездно ползване. Съгласно съобщение от СО, р-н Младост,
до ищцовото дружество от 20.10.2021г. /л. 17/, в имота, който е общинска собственост,
са били настанени М. С. и К. Д.. Видно от представеното удостоверение за наследници
на л. 24, М. С. е починала на 22.12.2004г., като е оставила за свой единствен законен
наследник дъщеря си К. Д.. На 29.06.2005г. К. Д. е подала заявление – декларация до
/фирма/, с която е поискала откриване на партида за процесния имот на нейно име,
което е направено, видно от протокола за отчет и изготвените сметки. Съгласно
представеното удостоверение за наследници на л. 16, К. Д.- Я. е починала на
2
28.01.2019г., като е оставила за свои законни наследници Я. Я. – съпруг и М. Д. –
еднокръвен брат. Според приложеното към исковата молба съдебно удостоверение
изх. № 120891/02.12.2019г., издадено по гр. д. № 68731/2019г. по описа на СРС, М. Д.
се е отказ от наследството на наследодателя си К. Д. – Я.. С протокол – опис от
14.11.2019г. /л. 22/ процесният имот е предаден от служител на СО на ответника Я. Я..
При горните обстоятелства, съдът намира, че по делото не е доказано ответникът
да е бил собственик, вещен ползвател или ползвател на имота на договорно основание,
с който да е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с
топлопренсоното предприятие през процесния период, за да се приеме, че е бил клиент
(потребител) на топлинна енергия за имота. С доклада по чл. 146 ГПК съдът изрично е
указал, че в тежест на ищеца е да докаже тези факти с оглед изложените от него
твърдения в исковата молба, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия за имота
през процесния период. От събраните доказателства се установява, че такъв е бил К. Д.
– Я. до смъртта си на 28.01.2019г. въз основа на изрично сключен с ответното
дружество договор за доставка на топлинна енергия /л. 26-27/. Сумите не се
претендират от ответника в качеството му на наследник на К. Д., а в лично качество,
като предвид липсата на установяване на качеството му на клиент (потребител) на
топлинна енергия за битови нужди за процесния период (м.05.2018г.-м.04.2019г.), то
исковете се явяват неоснователни.
Но дори гореизложените съображения да не бъдат споделени, то вземанията, за
които ответникът би отговорял като наследник на К. Д. (макар да няма такива
твърдения в исковата молба), се явяват погасени по давност, като ответникът
своевременно е въвел възражение за изтекла погасителна давност с отговора на
исковата молба. К. Д. е починала на 28.01.2019г., като до този момент следва да се
приеме, че е била потребител на топлинна енергия за имота и е била материално
легитимирано лице за задълженията за потребена топлоенергия. С оглед смъртта й,
което води като правна последица до заличаване на правния субект, след тази дата не
може да бъде страна по облигационно правоотношение, съответно не е възможно и да
възникнат задължения в нейния патримониум, които да бъдат част от наследственото
имущество.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Исковата молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно
чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, е депозирана на 14.09.2022г. С оглед на това, погасени по
давност се явяват всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 14.09.2019г.
През процесния период към договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди са приложими общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението
за плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му
задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по давност се явяват всички
вземания за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-28.01.2019г. (датата на смъртта
на К. Д.), тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 14.09.2019г. За
задълженията след смъртта на К. Д., настъпила на 28.01.2019г., ответникът не може да
3
отговаря в качеството му на наследник, тъй като наследството включва само правата и
задълженията, възникнали в патримониума на наследодателя до датата на смъртта му.
Самият ответникът пък е въведен в имота едва на 14.11.2019г. /л. 22/, което е след
процесния период, с оглед на което не се установява да са налице предпоставки да
отговаря за тези задължения на друго основание.
С оглед изложеното, предявените искове за главните вземания подлежат на
отхвърляне като неоснователни, а в резултат на това на отхвърляне подлежат и
исковете за добавъчните вземания за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който обаче не е доказал извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, срещу Я. А. Я., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на следните суми: 2291,85лв. – цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. до имот, находящ
се в /населено място/, аб. № **********, ведно със законната лихва от 14.09.2022г. до
окончателното плащане, 498,27лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-27.10.2021г., 13,37лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от
14.09.2022г. до окончателното плащане, и 3,52лв. – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.11.2018г.-27.10.2021г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4