Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 30.10.2019
г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря А. Докузова и в
присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№32 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
На
19.02.2019 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от Д.И.М. и Н. П.
А., подадена и за двамата чрез адв. Щ.Щ., в която се твърди, че на 17.06.2018
г., на път II – 74, около км. 36+900, до разклона за с. П., община Т., управляваният от В.В.И.
лек автомобил марка **модел Ф.с ДК №**навлязъл в платното за насрещно движение
и ударил насрещно движещия се лек автомобил марка ТОЍОТА модел КОРОЛА с
ДК №ЕН **** ВМ, управляван от Г.А. А.. В ТОЙОТАТА пътували двамата ищци, които
в резултат на удара с ***получили множество увреждания и по-конкретно:
Д.И.М.
получил разкъсване на големи кръвоносни съдове с девитализация на 40 см от
тънките черва, довело до масиран кръвоизлив в коремната кухина и счупване на първата
метакарпална кост на дясната длан. По спешност бил премахнат умъртвения участък
от тънките черва, а лечението в хирургично отделение от 20.06.2018 г. до
25.06.2018 г. завършило с първично зарастване на оперативната рана и
възстановяване на пасажа. Счупването на костта
било установено на 09.07.2018 г. и на 10.07.2018 г. чрез оперативна
интервенция били поставени 2 игли като фиксации на фрактурата. На 28.08.2018 г.
била извършена втора операция на ръката.
Н. П. А.
получила счупване на 3, 4 и 5 ребро в ляво по предната мишнична линия с малък
плеврален излив в лява белодробна основа и мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма. След ПТП била приета в болница до 20.06.2018 г. Фрактурите
били установени на 22.06.2018 г. след КТИ.
Твърди се,
че ищците преживели и психически травми и се наложили консултации с психолог.
Твърди се,
че възстановяването на Д.И.М. продължило около 3 месеца, като през първите 2
седмици бил на легло и се налагало да бъде обслужван от майка си. От катетъра
получил възпаление на уретрата и се лекувал 2 седмици с кортикостероиди. Носил 2 месеца специален стягащ колан за
корема. Носил около 40 дена шина на ръката и след свалянето и провел
рехабилитация.
Твърди се,
че възстановяването на Н. П. А. продължило около 2 месеца, от които първите 2
седмици – при постелен режим. За нея и за децата и през това време се грижел
съпругът и.
Твърди се,
че по н.о.х.д. №28/2019 г. по описа на Търговищки Районен съд било одобрено споразумение,
постигнато между В.В.И. и Търговищка Районна прокуратура, с което за безспорно
установено е прието, че В.В.И. е нарушил чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20,
ал.1, чл.21, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на
повече от едно лице, а именно – на двамата ищци и на Г.А.А., което съставлява
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342,
ал.1 във вр. с чл.129, ал.1 от НК.
Твърди се от ищците, че към
момента на процесното ПТП лекият автомобил **е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „*******“ЕАД,
съгласно полица №BG/30/117002552701.
Твърди
се, че ищците са подали заявления по чл.380, ал.3 от КЗ, въз основа на които
при ответника били заведени щети №0801-002998/2018-01 и №0801-002998/2018-2. На
14.02.2019 г. обаче застрахователят отказал да плати исканите обезщетения с
аргумента, че не са представени указаните от него документи.
Горното
мотивирало ищците да предявят срещу „*******“ЕАД-гр. София следните искове по
чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3, предл.2 от КЗ с петитум: ответникът да
заплати в полза на първия ищец 120 000 лв., а в полза на втората ищца –
40 000 лв. като обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди-физически и психически болки и страдания вследствие на получените от тях
телесни увреждания при ПТП от 17.06.2018 г. – застрахователно събитие по полица
№BG/30/117002552701, във връзка с което са заведени щети №0801-002998/2018-01
и №0801-002998/2018-2, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано
от 15.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на „*******“ЕАД на 18.03.2019
г. и в указания срок-на 01.04.2019 г. е изпратен по пощата отговор, в който се
твърди, че процесното ПТП е настъпило и в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка ТОЍОТА модел
КОРОЛА с ДК №****– Г.А.А., изразяващо се в нарушение на чл.15, ал.1, чл.20,
чл.21 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Иначе казано – твърди се, че е налице
независимо съизвършителство. Твърди, че ТОЙОТАТА е била застрахована по риска
„гражданска отговорност“ в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД.
Ответникът
оспорва причинната връзка между ПТП и мозъчното сътресение на Н. П. А..
Оспорва се
продължителността и интензитета на претърпените от ищците болки и страдания.
Възразява
се, че ако е имало усложнения в оздравителния процес при Д.И.М., те се дължат
на непроведена рехабилитация.
Ответникът
възразява, че ищците са допринесли за уврежданията си, тъй като при ПТП са били
без обезопасителни колани и защото са знаели, че водачът лек автомобил марка
ТОЍОТА модел КОРОЛА с ДК №****– Г.А.А. е бил алкохолно/наркотично
повлиян. Моли обезщетенията им да бъдат редуцирани, съобразно приноса им.
Ответникът
счита, че не дължи лихва за забава от датата на ПТП, защото ищците не са
посочили банкови сметки в заявленията си по чл.380, ал.3 от КЗ.
„Ответникът
е поискал привличането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“АД като трето лице – помагач, с цел двете дружества да споделят
солидарно отговорността.
С
определение №325 от 03.04.2019 г. съдът е допуснал привличането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД като трето лице –
помагач на ответника.
На
21.05.2019 г. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД е
депозирало становище, в което не отрича съществуването на застрахователно
правоотношение, съгласно полица №BG/01/117002007424 и не оспорва механизма на процесното
ПТП. Твърди, че причина за ПТП е навлизането на лек автомобил марка **модел Ф.с
ДК №**в платното за движение на лек автомобил марка ТОЍОТА модел КОРОЛА с
ДК №ЕН **** ВМ. Твърди също, че Г.А.А. не е действал виновно, не е могъл да
избегне ПТП и за него събитието е случайно. Оспорва претендираните обезщетения
като завишени.
Препис от
отговора на „*******“ЕАД е връчен на ищците за допълнителна искова молба на
15.04.2019 г. и в указания срок – на 25.04.2019 г. такава е изпратена по
пощата.
Ищците
считат, че съгласно чл.300 от ГПК, за гражданския съд одобреното по н.о.х.д. №28/2019
г. по описа на Търговищки Районен съд споразумение, постигнато между В.В.И. и
Търговищка Районна прокуратура, има последиците на влязла в сила присъда на
наказателен съд е задължителна относно това дали е извършено деянието, относно
неговата противоправност и относно виновността на дееца. Твърди се, че по
наказателното дело няма данни ПТП да е настъпило в условията на независимо
съизвършителство.
Ищецът Д.И.М.
представя допълнително доказателства за проведената от него рехабилитация.
В ДИМ се
твърди, че ищците са били с предпазни колани и че е невярно твърдението, че Г.А.А.
е бил алкохолно/наркотично повлиян.
Ищците молят
да бъде отчетено, че още в заявленията си по чл.380, ал.3 от КЗ са посочили
банковите си сметки.
Преписи от
ДИМ и приложенията към нея са връчени на ответника на 27.05.2019 г. и в срок –
на 10.06.2019 г. по пощата е изпратен допълнителен отговор. В него се заявява,
че не се поддържа твърдението, че при ПТП Г.А.А. е бил под въздействието на алкохол,
респ. не се поддържа и свързаното с това твърдение възражение за съпричиняване.
Ответникът
счита, че е закъсняло представянето на документите, приложени към ДИМ и те не
следва да бъдат приемани.
Уточнява, че
в заявленията си ищците са посочили банкови сметки, но не са представили
съответния издаден от банка документ, удостоверяващ титулярството и реквизитите
на сметките.
В о.с.з. на 30.09.2019
г. процесуалният представител на ищците е пледирал за уважаване на искове като
основателни и доказани. Подробни съображения се изложени в допълнително
представена писмена защита. Претендират се направените разноски, в т.ч. и
адв.възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА в размерите,
посочени в списъка по чл.80 от ГПК.
В
пледоарията си по същество процесуалният представител на ответника моли за
отхвърляне на исковете или алтернативно – за частичното им уважаване с
аргументи, развити в писмени бележки. Моли да бъде отчетен и приноса на водача
на ТОЙОТАТА за настъпването на процесното ПТП, като в мотивите бъде прието, че
е налице независимо съизвършителство. Претендира разноски, вкл. и за
юриск.възнаграждение.
Третото лице
– помагач на ответника не е представлявано в о.с.з. и не е представило писмена
защита по съществото на спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№92 от 17.06.2018 г. и план-схема към него, на 17.06.2018
г., на път II – 74, около км. 36+900, управляваният от В.В.И. лек автомобил марка **модел
Ф.с ДК №**е навлязъл в платното за насрещно движение и е ударил насрещно движещия
се лек автомобил марка ТОЙОТА модел КОРОЛА с ДК №ЕН **** ВМ, управляван от Г.А.
А.. Видно е още, че при ПТП са пострадали двамата водачи, както и двама пътници
в ТОЙОТАТА – Д.И.М. и Н. П. А.. Първият бил с коремна травма, а втората – с
гръдна.
Не е спорно, че към момента на процесното ПТП ФОРДЪТ е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена
със „*******“ЕАД, съгласно полица №BG/30/117002552701.
Видно от протокол от о.с.з. от 15.01.2019 г. по приложеното
н.о.х.д. №28/2019 г. по описа на Търговищки Районен съд, В.В.И. и Търговищка Районна прокуратура са постигнали споразумение, с
което за безспорно установено е прието, че В.В.И. при ПТП, станало на
17.06.2018 г., на път II – 74, около км. 36+900, до разклона за с. П., община Т.,
е нарушил чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
- на Д.И.М.
две средни телесни повреди: разкъсване на големи кръвоносни съдове на опоръка
на тънките черва с девитализация на 40 см от тънките черва, довело до масиран
кръвоизлив в коремната кухина – временно опасно за живота разстройство на
здравето и счупване на първата метакарпална кост на дясната длан – трайно
затруднение в движението на дясната ръка за около 2-3 месец;.
- на Н. П. А.
една средна телесна повреда – контузия на гръдния кош – счупване на III, IV и V ребра в ляво по предната мишнична линия с малък плеврален излив в
левия костодиафрагмален синус – трайно
затруднение в движението на снагата за около 3-3.5 месеца;
- на Г.А.А.
– една средна телесна повреда – счупване на шести шиен прешлен по задната му
повърхност в областта на спинозния израстък – трайно затруднение на врата за
около1.5-2 месеца,
което
съставлява престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с
чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1 от НК.
Споразумението
е одобрено от Търговищки Районен съд, като съответното определение е влязло в
сила на 31.01.2019 г.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила присъда.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според съда, независимо
съизвършителство, на каквото се позовава ответникът, е възможно само при
умишлените, не и при непредпазливите престъпления. При последните единствената правна
възможност за участие на повече от едно лице при съпричиняването на престъпния
резултат е независимото съпричиняване. При него трябва да има
причинно-следствена връзка между поведението на двамата водачи за причиняването
на вредоносните последици – телесните повреди на две и повече лица. Ако липсва
такава причинна връзка, всеки от водачите трябва да отговаря за резултата,
който независимо от другия водач е причинил, но не и за съпричинителство на
инкриминираните последици.
Видно от съдържанието на одобреното споразумение, непредпазливото деяние е извършено само от В.В.И., без да е налице и независимо съпричиняване. Г.А.А. е само пострадал от
поведението на В.В.И. и не е съпричинил заедно с него травмите на
ищците.
В.В.И. е разпитан като свидетел по настоящото дело и признава, че скоростта, с която се е движел
непосредствено преди ПТП, е била над разрешената за участъка и не е била
съобразена с мократа пътна настилка. Автомобилът му бил с предни зимни гуми и
задни летни гуми. На излизане от десен завой задницата на автомобила поднесла наляво. За да върне автомобила
обратно, завил наляво в насрещното платно, където се движела ***. За да избегне
удара с нея, завил надясно и тогава се завъртял. Загубил ориентация и се
свестил след удара с ТОЙОТАТА.
Като свидетел е разпитан и Г.А.А.. Той твърди, че при първото завъртане на ФОРДА, тръгнал вдясно към
дърветата, за да избегне удара. Не помни дали е имало ограничение на скоростта,
защото бил съсредоточен върху случващото се на пътя. При второто си завъртане ФОРДЪТ
ударил ТОЙОТАТА в предната и лява част. Ударът станал в тревата вдясно от
платното за движение на ТОЙОТАТА.
Според Г.А.А., ФОРДЪТ се завъртял поради несъобразената скорост, мократа настилка и неподходящите
гуми.
Видно от заключението на ВЛ инж. П. Д., ПТП е станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и мокра
настилка, на прав участък с лек наклон с ограничение на скоростта 50 км/ч. Водачът
на ***се е движел със скорост по-висока от критичната за странично плъзгане в
завоя, а водачът на ТОЙОТАТА се е движел с около 80-85 км/ч. При тези скорости
и посочената пътна обстановка, ударът е бил непредотвратим. Ако В.В.И. се е
движел с разрешената скорост, е било технически възможно ФОРДЪТ да не загуби
напречната си устойчивост. Ако Г.А.А. се е движел с разрешената скорост, той
отново не би имал техническата възможност да предотврати удара. Според ВЛ, при положение, че не е
познавал обстановката извън пътя, Г.А.А. е нямало как да бъде сигурен в
моментната си реакция. Все пак Г.А.А. е опитал да „избяга“ вдясно, тъй като
ударът е станал в края на неговото платно. Тези изводи на ВЛ обосновават
по-горе направения от съда извод за липса на причинно-следствена връзка между
поведението на двамата водачи.
Видно от заключението на ВЛ инж. П. Д., механизмът на ПТП не се свързва с неизправности на автомобилите. В о.с.з.
на 30.09.2019 г. ВЛ е заявило, че при различни гуми, сцеплението в предната и
задната част е различно – задната част започва да изпреварва предната и се
получава т.нар. „занасяне“ на задницата. Според
ВЛ, ако ФОРДЪТ е бил с еднакви по вид, грайфер и година на производство
гуми, водачът му е могъл да го овладее и да не се стигне до завъртане.
Видно от епикриза от 20.06.2018 г., издадена от
хирургично отделение на „***“АД-гр. Т., на
17.06.2018 г. в ОАИЛ по спешност е проведена оперативна интервенция, при която
е установен масивен хемоперитонеум, предизвикан от разкъсване на големи съдове
в областта на радикс мезентерий и 40-сантиметров девитализиран участък от
тънкото черво – в резултат на тази лезия. Находката наложила резекция на
упоменатия сегмент. На 20.06.2018 г. Д.И.М. е насочен от ОАИЛ в хирургично
отделение, където лечението приключило на 25.06.2018 г. с първично зарастване
на оперативната рана и възстановяване на пасажа.
Видно от епикриза от 11.07.2018 г., издадена от
отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „****“ООД-гр.Плевен, Д.И.М. е постъпил там на 09.07.2018 г. с оплакване за болка и ограничени
движения в палеца на дясната ръка, датиращи от няколко дни и свързвани с
процесното ПТП. Счупването на костта е
установено с рьо графия и на 10.07.2018 г. чрез оперативна интервенция е
извършена репозиция на фрактурата под рентгенов контрол и фиксация с 2 игли.
Видно от амбулаторен лист №002750 от 17.09.2018 г.,
издаден от д-р Е.К. – физиотерапевт при първичен преглед на Д.И.М., на последния е снета анамнеза за горепосочените интервенции на палеца на
дясната ръка и като обективно състояние са констатирани болка, оток и
ограничени движения на палеца.
Видно от амбулаторен лист №002837от 26.09.2018 г.,
издаден от д-р Е.К. – физиотерапевт при вторичен преглед на Д.И.М., е констатирано, че след проведените процедури болката и отокът в областта
на палеца и китката на дясната ръка са намалели, а подвижността на китката и селарната
става се е подобрила.
Видно от епикриза от 23.10.2018 г., издадена от д-р Н.И.
– невролог, след проведената рехабилитационна
терапия с начало 17.09.2018 г., оплакванията на Д.И.М. все още продължават,
което го възпрепятства да изпълнява служебните си задължения, изискващи работа
с горните крайници. Предписана е допълнителна терапия, в резултат на която
отокът и болките отзвучали, а движенията се възстановили в пълен обем.
Заключението на лекаря е за възстановена трудоспособност.
Видно от епикриза от 30.08.2018 г., издадена от
отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „****“ООД-гр.Плевен, на 28.08.2018 г. е извършена втора операция на ръката на Д.И.М. – за
премахване на иглите.
Видно от амбулаторен лист №000094 от 23.07.2018 г.,
издаден от д-р А.В. – уролог при вторичен преглед на Д.И.М., на последния е снета анамнеза за претърпяна след ПТП хирургична
интервенция и поставен катетър и във връзка с парене по хода на уретрата е
поставена диагноза „обс уретритис“ и е предписана терапия с уронт. Първичният
преглед е от 09.07.2018 г.
Видно от заключението на ВЛ д-р С. К., болките и страданията на Д.И.М. са продължили от инцидента до
възстановяването на работоспособността през м. септември 2018 г. ВЛ не е отчело
епикриза от 23.10.2018 г. съдържащото се в нея заключение на невролога д-р Н.И. за възстановена
трудоспособност, тъй като това доказателство е представено по делото след
изготвяне на заключението. Съобразявайки посочената епикриза, съдът намира, че документално
– по лекарска преценка е доказано възстановяване на ищеца за период от около 4
месеца /от 17.06.2018 г. до 23.10.2018 г./ Процесни обаче се явяват само 3 от
тези 4 месеца, колкото и самият ищец сочи в исковата молба. С допълнителната
искова молба той е представил доказателства само за първия курс физиотерапия,
приключил в края на септември 2018 г. Дефакто твърдения за втори курс
физиотерапия, приключил в края на октомври 2018 г. се правят в последното
о.с.з. на 30.09.2018 г., когато се представя и епикризата от 23.10.2018 г. При
това положение съответните твърдения се ирелевантни, а епикризата – неотносима
към спора.
Според ВЛ д-р С. К.,
най-интензивни са били болките и страданията на Д.И.М. до овладяване на
коремната травма.
Св. П. Ч. твърди, че Д.
се е възстановявал в домашни условия около 2 месеца, може би 3 месеца. В
началото се нуждаел 24 часа в денонощието от чужда помощ и такава му била
осигурена от свидетеля и от майката на Д.. Оплаквал се от болки в корема. Носел
укрепващ колан. След свалянето на катетъра изпитвал болки при уриниране. След
отшумяването на първоначалния шок и при последващите опити за раздвижване,
забелязал проблема с ръката си. Установило се счупване, което наложило 2
операции и провеждане на рехабилитация.
Св. П. Ч. твърди, че Д.
започнал работа, но в началото бил затруднен да натиска бързо клавишите на
брояча на сперматозоидите и изключил палеца при тази дейност докато отминат
болките. Твърди, че и понастоящем палецът на Д. не е пълноценен както преди
ПТП.
Според св. П. Ч., Д. с
помощта на психолога доц. А. РА.а успял да преодолее донякъде страха да шофира
и да се вози в автомобил, но останал по-затворен и по-мълчалив от преди.
По делото не
са ангажирани писмени доказателства за
професионално заключение относно психологическото състояние на Д.И.М., поради
което и на база свидетелските показания, съдът приема, че ищецът е претърпял
обичайния за всеки човек психологически дискомфорт след ПТП, преминаващ през
шок, страхове и емоционално-поведенчески промени.
С оглед така обсъдените писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от Д.И.М. две средни телесни повреди и психически дискомфорт се
явява сумата от 30 000 лв. Ищецът е преживял три хирургични интервенциии,
една от които по спешност и за преодоляване на животозастрашаваща коремна
травма. Възстановителният период е сравнително кратък – около 3 месеца и няма
данни резекцията на увредения участък от тънкото черво и фрактурата на първата
метакарпална кост на дясната длан да имат дълготрайни последици съответно върху
храносмилането и движението на дясната ръка. Съдът намира, че показанията на
св. П. Ч. за настояща непълноценност на засегнатия палец не са достатъчни, за
да се приеме, че увреждането има траен характер. Следва да се отбележи, че
самият ищец не се позовава на подобно нещо в исковата молба и допълнителната
такава. Колкото до психическите страдания, съдът намира, че те са преходни и в
рамките на обичайното, без да са прераснали в заболяване.
Видно от епикриза от 20.06.2018 г., издадена от хирургично
отделение на „***“АД-гр. Т., на 17.06.2018 г. е постъпила Н. П.
А. с оплаквания от силни болки в гръдния кош и главата. След графия е
установено, че няма счупвания и поставената окончателна диагноза е: мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма.
Видно от КТ – изследване, направено на 22.06.2018 г. в
МБАЛ „АВИС – МЕДИКА“ОО0-гр. Плевен, Н. П. А. е
със счупване на III, IV и V ребра в ляво по предната мишнична линия с малък плеврален излив в лява
белодробна основа.
Видно
от КТ – изследване, направено на 22.06.2018 г. в МБАЛ „АВИС – МЕДИКА“ОО0-гр.
Плевен, Н. П. А. е с нормален мозъчен статус.
Видно от заключението на ВЛ д-р С. К., болките и страданията на Н. П. А. са продължили от инцидента до
възстановяването на работоспособността – за около 1.5-2 месеца, като най-силни
са били непосредствено след ПТП. В о.с.з. на 30.09.2019 г. ВЛ е заявило, че
травмите на Н. П. А. не налагат чужда помощ.
Св. ВЕСЕЛИН ГЛАВЕВ, който живее на семейни начала с
ищцата, твърди, че след ПТП тя е била 1 месец в
отпуск по болест. През първите 10 дни от този месец свидетелят също си взел
отпуск, за да може да обслужва ищцата, която била на легло. Поел нейните
обичайни грижи за домакинството и децата. Уточнява, че по това време
11-годишната им дъщеря била при баба си и дядо си – във ваканция, а малката им
дъщеря посещавала яслена група, които обстоятелства всъщност значително
намаляват тежестта на грижите за децата в процесния период.
Доказателства
за ползваните от ищцата и свидетеля отпуски няма.
Св. ВЕСЕЛИН ГЛАВЕВ твърди, че в началото Н. приемала обезболяващи и била замаяна. За преодоляване на
стреса посещавала няколко пъти психолога в клиниката, в която работи.
Понастоящем се разстройва, виждайки ПТП и се страхува да пътува в автомобил,
движещ се с по-голяма скорост от 60-70 км/ч.
Доказателства
за предписано медикаментозно лечение и за оказана професионална психологическа
помощ няма.
С оглед така обсъдените писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от Н. П. А. телесни повреди и психически травми се явява сумата от
10 000 лв. Ищцата не е преживяла хирургични интервенциии.
Възстановителният процес е кратък – около 2 месеца и липсват медицински
документи, онагледяващи как точно е протекъл. Психическите травми са преходни и
не са професионално оценени.
Съдът намира, че няма
основание за намаляване на така определените обезщетения, тъй като възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищците е неоснователно.
Св. Г.А.А. твърди, че при ПТП Д.И.М. и Н. П. А. са
били с предпазни колани. Показанията му кореспондират с писменото заключение по
комплексната експертиза. Според инж. П.Д.,
ТОЙОТАТА е била оборудвана с колани на всички седалки, като отварянето на
въздушната възглавница на предната дясна седалка /където е седял Д.И.М./ сочи,
че коланът там е бил поставен от пътника. Според
д-р С. К., травмите на ищците са на места, на които действат предпазните
колани – корем и гърди. От друга страна липсват обичайните при сблъсък между
насрещно движещи се автомобили травми по главите на ищците, което може да се
обясни с фиксацията на телата им към седалките посредством предпазните колани.
Ищците
претендират лихва за забава, считано от 15.02.2019 г. – деня, следващ отказа на
застрахователя да уважи претенциите им. В отговора на исковата молба ответникът
е заявил, че поради липсата на у-ния от банките за титулярството на сметките,
по които да бъдат изплатени обезщетенията, е налице хипотезата на чл.380, ал.3
от КЗ и не дължи поисканата от ищците лихва.
Между страните не е спорно, че на 16.11.2018 г. ищците са предявили пред ответника претенции за
обезщетения за неимуществените вреди от процесното ПТП. Това означава, че в
случая срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл на 18.02.2019 г. /защото
16.02.2019 г. е събота/. Следва да се отбележи, че именно на 18.02.2019 г. е
подадена по пощата исковата молба.
Не е спорно също, че
в съответното писмено заявление от 16.11.2018 г. ищците са посочили IBAN ***.
Видно от предпоследния абзац на писмените уведомления
с изх. №4504 и 4506 от 05.12.2018 г., изпратени
от ответника до ищците, представянето на нарочен документ, който да
удостоверява титулярство на банковата сметка, е необходимо в случай, че ищците
желаят адвокат или друго лице да получи сумата. Според съда, този абзац касае изключение, а не правилото, при което
ищците желаят да получат сумите по собствените си банкови сметки. В предходните
абзаци, където подробно са изброени документите, които следва да бъдат
представени от ищците по правило, не
е посочено изрично у-ние от банката за титулярството на сметката. Следва да се
отбележи, че в чл.380 от КЗ ст.д. за „данни“ за банковата сметка, а не за „доказателства“
относно титулярството на банковата сметка.
Видно от уведомления с изх. №584 и 585 от 14.02.2019
г., ответникът отказва да уважи претенциите на ищците с
мотива, че те не са представили изисканите допълнително доказателства –
документи от досъдебното производство и медицински документи. Няма данни кога
са връчени уведомленията на ищците. В тях не е посочено, че са липсвали и у-ния
от банките за титулярството на сметките. На такава липса застрахователят се
позовава едва в отговора на исковата молба.
При това
положение и на основание чл.409, вр. с чл.405, вр. с чл.108, ал.3, вр. с
чл.496, ал.1 от КЗ, лихвата за забава върху обезщетенията се дължи от 18.02.2019
г., когато е подадена исковата молба.
При този
изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „*******“ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД 1 600
лв., явяващи се дължимата ДТ, според уважената част на исковете, както и 87.50
лв., явяващи се разноски за депозит за възнаграждение на ВЛ, според уважената
част на исковете.
На основание
чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде определено
възнаграждение на адв.Щ.Щ. от АК-Хасково за защитата на ищеца Д.И.М. – в размер
на 1 430 лв., а за защитата на ищцата Н. П. А. – в размер на 830 лв. Тези
суми следва да бъдат платени на адв. Щ.Щ. от ответника заедно с дължимия ДДС.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК всеки от ищците следва да плати на ответника по 103.75 лв.,
явяваща се разноски за депозити за възнаграждения на ВЛ и свидетели и за юриск.
възнаграждения, според отхвърлената част на исковете им. Във връзка с тези
изчисления, съдът е определил юриск. възнаграждение за защита срещу всеки от
исковете – по 150 лв., общо 300 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.432, ал.1 от КЗ „*******“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ***** да заплати в полза на Д.И.М.
***, с ЕГН: ********** сумата от 30 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, претърпени от
ищеца вследствие на ПТП, причинено на 17.06.2018 г. по непредпазливост от В.В.И.,
с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка **модел Ф.с ДК №СА **** РА,
със застраховка „Гражданска отговорност”
в ответното дружество, съгласно полица №BG/30/117002552701, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
18.02.2019 г. до окончателното му изплащане, а иска за разликата до
претендираните като главница 120 000 лв. и за законната лихва,
претендирана за времето от 15.02.2019 г. до 18.02.2019 г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.432, ал.1 от КЗ „*******“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ***** да заплати в
полза на Н. П. А. ***, с ЕГН: ********** сумата от 10 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания,
претърпени от ищцата вследствие на ПТП, причинено на 17.06.2018 г. по
непредпазливост от В.В.И., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка **модел
Ф.с ДК №СА **** РА, със застраховка „Гражданска
отговорност” в ответното дружество, съгласно полица
№BG/30/117002552701, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
18.02.2019 г. до окончателното му изплащане, а иска за разликата до
претендираните като главница 40 000 лв. и за законната лихва, претендирана
за времето от 15.02.2019 г. до 18.02.2019 г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК „*******“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ***** да заплати в
полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1 600 лв., явяваща се
дължимата ДТ, според уважената част на исковете, както и сумата от 87.50 лв.,
явяваща се разноски за депозит за възнаграждение на ВЛ, според уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА „*******“ЕАД-гр. София,
с ЕИК: ***** да заплати в полза на адв.Щ.Щ. от АК-Хасково сумата от 1 716
лв., явяваща се възнаграждение с ДДС за защитата на ищеца Д.И.М., както и сумата
от 996 лв., явяваща се възнаграждение с ДДС за защитата на ищцата Н. П. А..
ОСЪЖДА основание
чл.78, ал.3 от ГПК Д.И.М. ***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на „*******“ЕАД-гр.
София, с ЕИК: ***** сумата от 103.75 лв., явяваща се разноски за
депозити за възнаграждения на ВЛ и свидетели и за юриск. възнаграждения, според
отхвърлената част на иска му.
ОСЪЖДА основание
чл.78, ал.3 от ГПК Н. П. А. ***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на „*******“ЕАД-гр.
София, с ЕИК: ***** сумата от 103.75 лв., явяваща се разноски за
депозити за възнаграждения на ВЛ и свидетели и за юриск. възнаграждения, според
отхвърлената част на иска и.
РЕШЕНИЕТО има
действие, съгласно чл.223 от ГПК, по отношение на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София, с ЕИК: ********** в
качеството му на трето лице – помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.