№ 47
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора и Димитър К. Арабаджиев
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601550 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 18.09.2024г. постановена по н. о. х. д. № 4406/24 г. Софийски градски
съд, НО,36 с –в е признал подсъдимия В. Х. К. за виновен в това ,че на 11.06.2018г., около
23:40ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
Марка „Мицубиши”, модел „Фузо Кантер 7 Ц 18” с per. № ******* по пътното платно на
бул. „Владимир Вазов”, е посока на движение от бул. „Ботевградско шосе” към ул. „Витиня”,
в района на кръстовището с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев”, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно:
Чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства “;
Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г., изм. -
ДВ, бр.54 от 2010г., изм. и доп. -ДВ, бр.4 7 от 2012г.) „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: за пътно превозно средство от категория „В” — 50км/ч за населено място
”;
Чл. 116 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.60 от 2012г., в сила от 07.08.2012г.): „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците “.,
като управлявал товарният автомобил със скорост от 68 км/ч при максимално
разрешена такава от 50 км/ч за населено място и при наличие на обективна и техническа
1
възможност не реагирал с аварийно спиране на пресичащият платното за движение от ляво
на дясно спрямо посоката на автомобила пешеходец В. Г. Р., ЕГН **********, вследствие на
което реализирал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца В. Г. Р. и по
непредпазливост причинил смъртта му - като от инцидента пешеходецът е получил следните
увреждания: черепно - мозъчна травма със счупване на челната кост; субарахноидален
кръвоизлив; контузия на мозък и коматозно състояние; травма на гръдния кош с хемоторакс
/излив на кръв в гръдната кухина/ вдясно и контузия на белия дроб; счупване на 2 -ро до 7 -
мо ребра вдясно и счупване на дясната ключица, и гръдната травма се е усложнила с
развитие на възпалителен процес в областта на контузионните огнища, довело до развитие
на двустранна пневмония, последващ инфекциозен еднокардит и високостепенна митрална
инсуфициенция и митрална регургирацуя, всичко довело до полиорганна недостатъчност и
до смъртта на пешеходеца, настъпила на 29.01.2019г.,поради което на осн.чл.343 ал.1
б.В,вр.чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.2 ал.1 вр.чл.58а ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на
наказание лишаване от свобода за срок от две години,изпълнението на което е отложено за
срок от четири години.С присъдата, подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за
срок от две години.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.
Срещу присъдата в заканоустановения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от подсъдимия,с която се оспорва правилността на първоинстнационния
съдебен акт в частта за наказанието.Излагат се доводи за явна несправедливост на
същото.Изтъква се,че са налице предпоставките на чл.55 от НК по отношение на
подсъдимия,като се прави искане наложеното наказание да бъде редуцирано съобразно
посочената разпоредба ,без да се налага допълнителното наказание лишаване от право да
управлява МПС..
В съдебно заседание, подсъдимия и неговия защитник поддържат жалбата и
допълнението към нея и изложените в тях доводи.
Частните обвинители и техния повереник редовно призовани не се явяват и не сочат
уважителни причини за неявяването си.
Представителят на САП,счита ,че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият К. в последвана си дума моли наказанието му да бъде намалено.
Софийски апелативен съд,след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към
нея,изложените такива от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
Първостепенният съд в рамките на своята компетентност в диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2 от НПК е ценил събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и на въз основа на техния анализ е извел описаната и в обвинителния акт
фактология:
Подсъдимият В. Х. К. ЕГН ********** е роден на ********г. в гр.***,българин,с
българско гражданство,не е осъждан,работи в куриерска фирма Евро път 2000 като шофьор.
Правоспособен водач на МПС,притежава свидетелство за за правоуправление №
*********,категории В,с,Д,,СЕ и ДЕ,валидно до 28.12.2021г.
2
На 11.006.2018г. около 23.40 часа подсъдимият К. е управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил Марка „Мицубиши“, модел „Фузо Кантер“ с per. № *******,
като се е движел в град София по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от бул.
„Ботевградско шосе“ към ул. „Витиня“ и към кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ с ул.
„Поручик Георги Кюмюрджиев“ със скорост, надвишаваща разрешената за населено място
от 50 км/ч, а именно с 68 км/ч.
В района на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ в посока към ул. „Витиня“, пътното платно било равно, без наклон, покрито с
асфалтова настилка, било сухо, без неравности и посипаности, имало добра видимост от
уличното осветление, като движението в него било регулирано със светофарна уредба за
МПС и със светофарна уредба за пешеходците.
По същото време по което подсъдимия управлявал товарния автомобил Марка
„Мицубиши“, модел „Фузо Кантер“ с per. № *******, на пътното платно на бул. „Владимир
Вазов“ в района на кръстовището с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев” се намирал и
пешеходецът В. Г. Р., който пресичал пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Пострадалият В. Р. предприел
пресичане на пътното платно на светещ забранителен за пешеходци червен сигнал на
светофарната уредба за пешеходци и при светещ за автомобили зелен сигнал на
светофарната уредба. В началото се е движел с бърз ход, който преминал в тичане. В
момента на навлизане на пострадалия на платното предназначено за движение по посоката
на автомобила, превозното средство е било на отстояние 88 м. от мястото на удара, при
опасна зона за спиране 57 м. Подсъдимият К. не е реагирал своевременно със спиране на
пресичащия платното за движение пешеходец и е последвал удар с предната част на
автомобила, в средната му зона и в дясната част на тялото на пешеходеца В. Г. Р.. В резултат
на удара, челното стъкло на автомобила се счупило, като тялото на Р. било отхвърлено и
впоследствие попаднало под предната част на моторното превозно средство, което спряло 2-
3 метра по - напред от мястото на удара.
Свидетелят И. Г., който бил втори шофьор в камиона и се возел на предната дясна
седалка до подсъдимия, незабавно след ПТП се обадил по телефона на Национална система
112 и подал сигнал за случилото се.
На мястото на произшествието бил изпратен дежурен екип от СДВР, отдел ПП, като
същото било запазено от АП 99 - 1,5, 8.
Подсъдимият К. е бил тестван с Алкотест - Дрегер 7510 № 0136, проба № 125, като ме
е било установено същият да е употребил алкохол.
На мястото на произшествието е бил извършен оглед, като били изготвени скица,
фотоалбум и констативен протокол, приложени по делото (т. 1 л. 42 - 49 от ДП/
Пострадалият бил откаран в болница ,където били констатирани следните травматични
увреждания: черепно - мозъчна травма със счупване на челната кост; субарахноидален
кръвоизлив; контузия на мозък и коматозно състояние; травма на гръдния кош с хемоторакс
3
/излив на кръв в гръдната кухина/ вдясно и контузия на белия дроб; счупване на 2 -ро до 7 -
мо ребра вдясно и счупване на дясната ключица.Въпреки проведеното лечение гръдната
травма се е усложнила с развитие на възпалителен процес в областта на контузионните
огнища, довел до развитие на двустранна пневмония, последващ инфекциозен еднокардит и
високостепенна митрална инсуфициенция и митрална регургирацуя, в резултат на което В.
Р. починал от полиорганна недостатъчност на 29.01.2019г.
Според заключението на СМЕ на труп получените увреждания при ПТП и
настъпилата смърт са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
Според изготвените АТЕ и КМАТЕ причина за настъпилото ПТП има
подсъдимия,който е имал техническа възможност ,при скоростта си на движение да
възприеме пресичащия пешеходец и да предотврати произшествието чрез аварийно
спиране.Според експертите ударът е бил предотвратим и за пешеходеца,ако е извършил
пресичането на разрешителен за него сигнал за пресичане и на място,определено за тази цел-
пешеходна пътека,каквато е имало в близост.
Въззивният съд счита ,че първоинстнационната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствата ,СГС не е допуснал
съществени процесуални нарушения.Настоящата инстанция не откри основания за
ревизиране на приетата от първия съд фактология,която е изяснена съобразно точния смисъл
на доказателствата,без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или
превратно тълкуване.
Обосновано първостепениня съд се е доверил на показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели очевидци на пътния инцидент, И. Г. и Н. Г.,които
наред с писмените доказателства- протокол за оглед,скица,фотоалбум и констативен
протокол очертават механизма на пътния инцидент,инкриминиран в обвинителния
акт.Изброените доказателствени източници са взаимно допълващи се и безпротиворчеви.
Въззивният съд не намира основания да коригира и изводите на първостепенния съд
относно заключенията на изготвените по делото автотехнически експертизи,които дават
обоснован отговор на въпросите ,свързани с предмета на доказване в настоящото
производство.От експертните анализи се установяват безпротиворечиво причините и
механизма на настъпилото ПТП ,телесните увреждания на пострадалия и несъмнената пряка
и непосредствена причинна връзка между тях и настъпилия пътен инцидент.Според
експертите, причина за настъпването на ПТП имат както подсъдимия,така и пешеходеца.И
за двамата ударът е бил предотвратим,за първия чрез аварийно спиране, а за вторият , ако не
би предприел пресичане на забранителен сигнал на светофарната уредба и на обозначеното
за това място.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира,че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК и не е допуснато превратното им тълкуване,вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите и правилно формирано не може да бъде променяно или
замествано.
4
На тази фактическа основа ,въззивният съд установи чрез стриктното сравнение на
фактическия състав на обвинението и този в присъдата,че в повдигнатото обвинение и в
това, за което подсъдимият е признат за виновен се съдържа неправилна правна
квалификация на допуснатото нарушение на правилата за движение,което се намира в
причинна връзка с причиненото на пострадалия пешеходец смъртоносно увреждане т.е.
допуснато е нарушение на материалния закон.
Това е така ,тъй като по делото несъмнено е установено,че подсъдимият е имал
техническа възможност,при избраната от него скорост на движение да възприеме
пресичащият пешеходец и да предотврати произшествието чрез аварийно спиране,като този
експертен извод,съгласно изготвените АТЕ и КМАТЕ важи и при скорост на движение 50
км./ч, която е максимално допустимата за движение в градски условия,в конкретният пътен
участък.От заключенията на автоекспертите следва,че е без значение с каква скорост се е
движел подсъдимият с разрешена или превишена,тъй като ударът за него е бил
предотвратим при всички случай чрез аварийно спиране.Следователно,поведението на
подсъдимия,което е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие,не е нарушението
на чл.21 от ЗДвП ,така както е посочено в обвинителния акт и присъдата на СГС ,тъй като
избраната от подсъдимия скорост на движение не е допринесла за настъпването на пътния
инцидент, а непредприемането на аварийно спиране,задължение регламентирано в чл.чл.20
ал.2 изр.2 от ЗДвП ,който задължава водачите в случай на необходимост да спрат,когато
възникне опасност за движението.Без съмнение,появата на пешеходец на пътното платно е
опасност,на която подсъдимият е следвало да реагира чрез спиране.
Гореизложената фактология е изложена както в обстоятелствената част на
обвинителния акт, така и в неговия диспозитив.Тя се съдържа и в постановлението за
привличане в хода на досъдебното производство,поради което в този случай за подсъдимия
няма процесуална изненада,-всички съществени факти са му били известни,без това да
влияе върху наказателно правното му положение,тъй като следва да се приложи закон за
същото,еднакво или по-леко наказуемо престъпление,без съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението.
В тази насока се изисква да бъде съобразено, и че нормата на чл.343 от НК е бланкетна
и след запълването й със съответно съдържание, се създава забрана за управление или
експлоатация на транспортни средства и съоръжения в нарушение на правилата за движение
и експлоатация или изискванията за добро качество на ремонт. Както е изяснил ОСНК на
ВКС с ТР № 2/2016 г. запълването на бланкета на наказателноправната норма с норми от
друг нормативен акт не променя същността й като правило за поведение. Запълването е
само законодателна техника, чрез която се постигат икономия и възможност за по-гъвкаво
регулиране на обществените отношения. А запълненото с цялостно съдържание правило за
поведение представлява правна норма, която се съдържа в особената част на НК. Нейното
приложение не следва да се отличава по никакъв начин от нормите с описателни
диспозиции, при които отделните елементи от състава на престъплението са описани
изчерпателно в НК, или от препращащите такива. Това означава, че въведените в НПК
5
процесуални средства за постигане на правилно приложение на материалния закон, са
валидни в пълна степен и за чл.343 от НК. В този смисъл изискването за установяване на
обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки елемент от състава на престъплението,
както и посочването им в обвинителния акт и мотивите към присъдата, се отнася и до
фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на нарушение на правила за
движение по пътищата.
За да бъде достатъчно ясно обвинението по чл. 343 НК като единство между факти и
право, то следва да очертава освен обстоятелствата, на които е придадено правно значение в
конкретния случай, така й връзката между нормата на особената част от НК и запълващата
правна норма от друг акт, която следва да бъде индивидуализирана чрез наименованието на
съответния акт на специалното законодателство и цифровото и словесно изражение на
самата негова разпоредба. Както промяната в съществените факти, така и промяната в
правото, включително и по отношение на запълващата норма, представлява изменение на
обвинението. Самата промяна на конкретното правило за движение по пътищата обаче
поначало не е свързана с промяна на наказуемостта, тъй като общите и квалифицираните
състави на престъпленията по транспорта са възведени в самия НК. До промяна се стига,
ако съответната норма на НК е въвела изрично нарушение на правилата за движение като
основание за по-тежко квалифициран състав (какъвто е случаят, когато
местопрестъплението е пътен участък с пешеходна пътека например). Поради това във всеки
конкретен случай, съблюдавайки насоките в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, следва да бъде
изяснено дали установеното изменение на правилото за движение по пътищата е свързано с
фактология, която е съществено различна от първоначално възведената в обвинението и
дали срещу нея подсъдимият е могъл да се защитава.
Именно изхождайки от тези принципни положения,въззивния съд счита ,че
посочената преквалификация на нарушението не е обусловена от съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението,тъй като подсъдимият е могъл да се защитава по
всички обстоятелства,които обусловят съставомерността на деянието му,включително
конкретните факти от пътната обстановка,поради което е допустимо да измени присъдата
като отстрани допуснатото от първия съд нарушение на материалния закон при
квалифициране на нарушеното правило за поведение.Както бе посочено вече ,както в
постановлението за привличане,така и в обвинителния акт/факти с които подсъдимият,с
оглед съкратената процедура се е съгласил/ се вменява непредприемането от страна на
подсъдимия на аварийно спиране,поведението което се субсумира под признаците на
правилото на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.
От обективна страна,подсъдимият при управление на МПС в нарушение на правилата
за движение,визирани в чл. 20 ал.2 изр.2 от ЗДвП е причинил пътнотранспортно
произшествие като макар да е имал техническа възможност за спиране,не е реагирал с
аварийно спиране при възникналата опасност за движението.С това си противоправно
поведение, подс.К. е причинил удар между управлявания от него автомобил и пешеходеца,в
резултат на което последният получил инкриминираните телесни увреждания,от които е
6
настъпила смъртта му.Получените травми,довели до смъртта на пешеходеца са пряка и
непосредствена последица от нарушеното от подсъдимия правило за движение по
пътищата,визирано в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.
Подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение,като от субективна страна
деянието е извършено при форма на вината непредпазливост,във формата на небрежност
спрямо състовомерния резултат.Това е така ,тъй като подсъдимият не е предвиждал
конкретно настъпването му,но е могъл и в същото време поради качеството си на участник в
движението е бил длъжен да го предвиди.Задължението за предвиждане се основава и на
факта,че в съзнанието на подсъдимия всички елементи на престъпния състав от обективна
страна са били пълно и точно отразени,защото не показват никакви съществени отклонения
от обичайната пътна ситуация.
Изменението на присъдата в посочения по-горе смисъл с преквалификация на
нарушеното правило за движение по пътищата не променя изводите на първият съд
свързани с вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия,но въззивната жалба на
подсъдимия се явява основателна по други съображения.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия въззивният съд
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства същите несъставомерни факти,
които е съобразил и първостепенният, а именно - положителните характеристични данни на
подсъдимия, правилната му социална и трудова интеграция, липсата на данни за каквито и
да е противоправни прояви в миналото и след процесното деяние. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство със значителна тежест съдът съобрази обстоятелството, че
обективно пешеходецът е допринесъл за настъпването на произшествието с
правонарушение, тъй като е пресякъл в нарушение на забраната пешеходците да
предприемат пресичане на червен сигнал на светофара и на необозначени за това места, и в
нарушение на задължението на пешеходците да отидат на пешеходна пътека, когато в
близост има такава - по чл. 113 ЗДвП. Като единствено отегчаващо отговорността
обстоятелство, за разлика от първоинстанционния съд, въззивният съд съобрази сериозната
степен на обществена опасност на процесното деяние, произтичаща от високия ръст на
престъпления, накърняващи безопасното осъществяване на движението по пътищата.
Същевременно, наред с изброените обстоятелства, като факт със самостоятелно
смекчаващо значение въззивният съд съобрази отдалечеността на присъдата от
деянието/седем години/, която несъмнено влияе върху обществената опасност на
конкретното деяние, като я намалява. Поначало при индивидуализацията на санкционната
отговорност на всеки подсъдим следва да се извърши обстойна преценка на всички
обстоятелства, които имат значение за оразмеряване на наказанието, така че то да постигне
целите си без да е безсмислено жестоко. Основният принцип при определяне на
справедливото наказание е то да бъде наложено с минималната тежест, която е годна да
реализира целите му по чл. 36, ал. 1 НК - да се поправи осъденият, за да спазва законите и
добрите нрава; да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху
7
другите членове на обществото. Иначе казано, ако наказанието бъде определено с тежест,
по-голяма от достатъчната, за да постигне законоустановените цели, то е прекомерно и
несправедливо. Като отчете относителната тежест на всички изложени факти,въззивният съд
прие,че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките на чл.58А ал.4 вр.чл.55 ал.1
т.1 от НК –многобройни смекчаващи отговорността обстоятелство,които налагат определяне
на размера на наказанието под законоустановения минимум от две години,съгласно
приложимата редакция на закона към датата на извършеното деяние.Въззивната инстанция
счита,че размерът на наказанието следва да бъде намален от две години на една година и
шест месеца,което се явява справедливо и е от естеството да постигне целите по чл.36 от НК.
Следва да бъде коригиран и срокът по чл.66 от НК от четири на три години,макар
въззивната инстанция да счита ,че решаващият извод на първият съд за приложение на
института на условното осъждане е правилен.Липсват съображения обаче,защо
изпитателния срок е определен над минималния такъв ,въпреки ,че първият съд е посочил
,че подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност и не е отчел отегчаващи
отговорността обстоятелства,които да обусловят завишаването му.Според въззивната
инстанция минималният изпитателен срок ще постигне максимално превъзпитателно и
предупредително въздействие върху подсъдимия и е достатъчен за да укаже възпиращо
въздействие върху неговото поведение и да гарантира обществената сигурност.
Първостепенният съд е наложил и наказанието - лишаване от право да управлява МПС
на подсъдимия, който е правоспособен водач на МПС по силата на императивното
основание на чл.343Г от НК.Нормата на чл.55 ал.3 от НК обаче изисква преценка дали
същото наред с наказанието лишаване от свобода не се явява прекомерно. Въззивният съд
оцени сериозното значение и на факта, че евентуалното лишаване от право на управление на
МПС за подсъдимия като водач би било изпълнено 7 години след деянието/ към датата на
въззивното решение/. Изминалото продължително време от събитието несъмнено влияе на
преценката за ефекта, който би могъл да бъде постигнат върху подсъдимия. Лишаването от
правоуправление обичайно започва като административна мярка незабавно след деянието и
постига времева дистанция на водача от дейността, при извършването на която той е
нарушил правилата за движения. През периода, в който деецът е възпрепятстван да бъде
водач на МПС, той може да преосмисли поведението си, да подобри шофьорските си умения
и да преодолее травмата след произшествието, която е причинила смърт на човешко
същество. В процесния случай обаче нито една от тези последици не може да бъде
постигната понастоящем, което, преценено наред с ниската степен на обществена опасност
на подсъдимия, означава, че това наказание не е необходимо, за да подпомогне основното
наказание да изпълни целта на санкционирането - поправяне, превъзпитаване и
предупреждаване на дееца. Както е посочил ВКС в ТР № 2/2016 г. общата превенция е
значим фактор, но не следва да се надценява, тъй като законодателят не й е придал водеща
роля при дефиниране на целта на наказването. Освен това “отчитането на приноса на
пострадалия също има важно превантивно значение по отношение на останалите пешеходци
- участници в движението, доколкото основна цел при наказването е да се намалят всички
8
фактори, допринасящи за извършване на престъпления, един от които е съпричиняването”.
Не на последно място,подсъдимият е шофьор по професия,поради което допълнителното
наказание би довело и до неоправдана в професионален план наказателна репресия.
С оглед изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че и в тази част
обжалваната присъда следва да бъде изменена,като наложеното наказание лишаване от
право да управлява МПС на подсъдимия К. следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото правилно първостепенният съд е решил съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимия.
В заключение,след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314
от НПК служебна проверка на присъдата,въззивната инстанция не констатира други
основания за нейното изменение или отмяна,поради което прие,че в останалата част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.337 ал.1 т.2 вр.чл.334 т.3 и чл.338 вр.чл.334 т.6 от
НПК САС,3 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 18.09.2024г. на СГС,НО,36 състав,постановена по нохд №
4406/24г.по описа на същия съд както следва:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия В. Х. К. нарушение на
правилото за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП в нарушение на правилото за движение по
пътищата по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
- на осн.чл.58А ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК:
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода от две години
на една година и шест месеца.
- НАМАЛЯВА определения изпитателен срок по чл.66 от НК от четири на три
години.
- ОТМЕНЯ наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години.
ПОТВЪРЖАДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10