Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба Н. Н. Б. от [населено място], [област], срещу Решение № 2153-08-108/23.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 081-00-226-3/22.04.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, респ. постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Счита, че по отношение на жалбоподателката като член на държава-членка на ЕС били приложими разпоредбите на регламент (ЕО) № 883/2004 г. С посочения регламент били въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основавал на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство гласял, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, били регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.

Сочи нормата на чл. 54а, ал. 1 от КСО.

Въвежда твърдения, че жалбоподателката и съпругът й живеели в [населено място], [област], поради което Н. Н. Б. пребивавала в РБългария.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-108/23.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 081-00-226-3/22.04.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. С. М. поддържа жалбата си по изложените в нея доводи. Представя писмена защита, в която развива допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба, като излага съображения за неоснователност на оспорването. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В предоставения от съда срок представя писмена защита, в която излага съображение в подкрепа на доводите за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Въвежда доводи, че в съответствие с разпоредбите на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., както и с оглед на наличните по делото доказателства, държавата по последната заетост на жалбоподателката, в случая [държава], се явявала и държава по пребиваването й за този период. Сочи, че държавата по пребиваване се определя от релевантните факти през периода на последната заетост, а не от такива, настъпили след това. Релевира доводи, че жалбоподателката никога не е работила в Република България, като за периода 2018 – 2024 г. имала престой в страната по-малко от един месец. Всичко това обосновавало извода, че центърът на жизнените й интереси не е в Р България, респ. пребиваването й по смисъла на европейските регламенти за социална сигурност не е в страната, поради което и НОИ не е компетентна институция за отпускане на парично обезщетение за безработица. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването като неоснователна, респ. да потвърди оспорения акт като правилен и законосъобразен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.02.2024 г. Н. Н. Б. от [населено място], общ. [област], в качеството си на безработно лице, е подал до ТП на НОИ - Кърджали, чрез дирекция „Бюра по труда“ – Кърджали, заявление регистрирано с № 908-0177/07.02.2024 г. /л. 41 от делото/, за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което е декларирал, че е упражнявала трудова дейност в [държава] за периода от 31.08.2020 г. до 19.01.2024 г.

На 26.02.2024 г. от страна на Н. Н. Б. е попълнена и представена декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Според декларираните в същата обстоятелства, през горецитирания период на трудова заетост в [държава] съпругът й/партньорът й е живял в България. Посочила е, че няма деца до 18 г. и не е отразила данни за местоживеенето на преобладаващата част от роднини. Декларирала е, че разполага с постоянно жилище в Република България.

На 26.02.2024 г., с оглед необходимостта от удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от трудовата заетост в [държава], служещи за преценка на правото на парично обезщетение за безработица, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане № 081-00-226-1/26.02.2024 г./л. 33/ за спиране на производството по отпускане на заявеното парично обезщетение, до получаване на съответните документи от компетентната институция.

С Разпореждане № 081-00-226-2/22.04.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали /л. 23/, предвид получените на 17.04.2024 г. структурирани електронни документи /СЕД/ U002 и U004 от [държава] /л. 24 - л. 28/, производството по отпускане обезщетение за безработица е било възобновено.

В административната преписка се съдържа Справка с рег. № 292000-2686/13.02.2024 г./л. 29 - л. 30/, издадена от ОДМВР – Кърджали, свидетелстваща за регистрираните задгранични пътувания през ГКПП на Република България на Н. Н. Б. в периода от 01.01.2018 г. до 11.02.2024 г.

С Разпореждане № 081-00-226-3/22.04.2024 г./л. 14/, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Н. Н. Б.. В административния акт са изложени мотиви, че при прилагане на европейските регламенти в областта на социалната сигурност се определя дали НОИ е компетентната институция в случая, като за извършването на тази преценка следва да се съобрази къде е пребивавало лицето през периода на неговата трудова дейност. Посочено е, че пребиваването се определя въз основа на центъра на интересите на лицето, като се извършва оценка на релевантните факти, между които продължителност и непрекъснатост на пребиваването на територията на съответната държава-членка, естеството на упражняваната дейност и мястото, където обичайно се упражнява, както и семейното положение на лицето. В тази връзка са въведени доводи, че от събраните в административното производство доказателства се установявало, че лицето нито е осъществявало дейност по българското законодателство, нито е пребивавало на територията на страната по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност, поради което съгласно разпоредбите на чл. 65, ал. 5, във връзка с ал. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не била компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица.

Жалбоподателят е обжалвал така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал, 1, т. 2, б. „б“ от КСО, при което с Решение № 2153-08-266/27.06.2022 г./л. 6 - л. 8/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган е изложил мотиви, аналогични с тези, въведени в оспорения акт на ръководителя на осигуряването за безработица. Описал е фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство, съобразно извършените в информационната система на НОИ и НБД „Население“ справки, както и представената информация от ОДМВР – Кърджали. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., въвеждаща критериите за установяване на обичайното пребиваване по смисъла на регламента, е направил извод, че центъра на жизнените интереси на жалбоподателя по време на последната трудова заетост не се явява Република България. В тази връзка е прието, че липсва основание за отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство в хипотезата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактическите и правни основания за постановяването му. Потвърденото с него разпореждане, постановено на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, също е издадено от компетентен орган – длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения процесуалните правила. Обратно на въведените в жалбата твърдения, административният орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички относими доказателства. Разгледани по същество оспореният акт и потвърденото с него разпореждане се явяват законосъобразни като издадени в съответствие с материалния закона.

Нормата на чл. 45 от ДФЕС регламентира свободното движение на работници в рамките на Съюза, предвиждайки премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Разпоредбите на посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Основното правило при определяне на приложимото право визирано в чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С други думи, по отношение на обезщетенията за безработица, лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка принадлежат към схемата на социална сигурност на тази държава. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, § 2 от горецитирания регламент, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се завърне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Нормата на чл. 65, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, въвежда регламентацията, че безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетение в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Тези обезщетение се предоставят от институцията по пребиваване.

С оглед мотивите, с които на Н. Б. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, спорът в настоящото производство е, коя следва да е компетентната държава по изплащане на парично обезщетение за безработица, след като последната трудова заетост на жалбоподателката е била в държавата-членка [държава], различна от държавата-членка България, пред която лицето е депозирало искане за изплащане на парично обезщетение за безработица. В тази връзка релевантно за спора е определянето на мястото на обичайното пребиваване на Н. Н. по време на трудовото й правоотношение с *** работодател.

Легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и това е мястото, където лицето обичайно пребивава. За изясняване на последното, в съответствие с разпоредбата на чл. 11 от регламента, съдържаща елементите за определяне на пребиваването, се определя център на интересите на лицето като се вземат предвид конкретни релевантни факти, изброени по целесъобразност, както следва: продължителност и непрекъснатост на пребиваване на територията на съответните държави-членки; естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. В изготвения съвместно от държавите-членки Практически наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС, ЕИП и Швейцария е посочено, че посочените критерии или елементи не са изчерпателно изброени, като същите невинаги имат еднаква тежест и значимост, но от друга, между тях няма установена йерархия. Всеки отделен случай трябва да се разгледа според индивидуалните си характеристики въз основа на цялостна оценка на всички релевантни факти и обстоятелства.

Анализът на релевантните по делото доказателства и относимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обоснова извода за материална законосъобразност на оспореното решение, потвърждаващо разпореждането, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Преценката за определяне на мястото на обичайно пребиваване на Н. Б., извършена с оглед наличните данни за продължителност и непрекъснатост на пребиваване й на територията на релевантните за случая държави, мястото, където обичайно е упражнявана дейността и нейната продължителност, семейното положение и роднинските връзки на жалбоподателката, притежаваното от нея имущество, аргументират обоснованост на изводите на административния орган, респ., че в конкретния случай не е установено Република България да се явява държава-членка по пребиваване за Н. Н. Б. по смисъла на регламентите в областта на социалната осигуреност, поради което и НОИ не е компетентна институция по отношение на заявеното от жалбоподателя искане за отпускане на парично обезщетение за безработица.

По делото не е спорно, че жалбоподателката е безработно лице и в качеството си на такова е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство, по прекратено трудово правоотношение с работодател в друга държава - [държава]. Не е спорно също така, че в периода от 31.08.2020 г. до 28.01.2024 г. Н. Б. е осъществявала трудова дейност на територията на [държава], като са установени следните периоди на осигурена заетост по законодателството на тази страна: 31.08.2020 г. – 07.11.2021 г.; 06.12.2021 г. – 28.01.2024 г.

В съдържащата се в административната преписка декларация относно определяне на пребиваването, Н. Н. е посочила, че през релевантния период на трудова заетост в [държава] съпругът/партньорът й е живеел в Република България. Въведени са данни за липса на деца до 18 г. Събраните в хода на делото сочат за обоснованост на извода на административния орган, че обичайното пребиваване на жалбоподателката по време на трудовата й заетост в [държава] не е в Република България.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че от съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, се установява, че преди да замине за [държава] жалбоподателката и семейството й са живеели в [държава], където е бил и настоящия им адрес според данните от НБД „Население“. В тази връзка, видно от Удостоверение за промени на настоящ адрес с № ***/*** г., до 29.04.2024 г. заявеният от Н. Н. настоящ адрес е бил в [държава]. Едва от посочената дата лицето е заявило промяна в адреса си, а именно в [населено място], общ. [област]. Аналогично, от същата дата е заявена и промяна в настоящия адрес на сина на Б., като майката на лицето е със заявен настоящ адрес в [държава]. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателаката и пълномощникът й, поради което и с оглед съдържанието на представените и приети по делото удостоверения, издадени от Община Кърджали, се приемат за установени от съда.

Към административната преписка е приложена справка за актуалното състояние на всички трудови договори за Н. Н. Б., от която се установява, че за жалбоподателката няма данни за регистрирани трудови договори, респ. същата никога не е упражнявала трудова дейност на територията на Република България.

Видно от приетата по делото Справка с рег. № 292000-2686/13.02.2024 г., издадена от ОДМВР – Кърджали, за регистрираните задгранични пътувания през ГКПП на Република България на Н. Н. Б. в периода от 01.01.2018 г. до 11.02.2024 г., през периодите на упражняване на трудова дейност в [държава] жалбоподателката се е завръщала в Република България общо три пъти, но престоят й е бил за по няколко дни, което не обосновава категоричен извод, че тя трайно е пребивавала в страната. По делото не са налични преки доказателства, от които да е видно дали през релевантния период жалбоподателката е посещавала [държава], където живее семейството й, но индиция за това може да се направи и от цитираната по-горе справка, с оглед ГКПП, граничещи с тази държава, през които лицето е напускало и влизало обратно в Република България.

Настоящият състав намира, че изложеното по-горе обосновава извода, че Република България не е обичайна страна по пребиваване за Н. Н. Б. по смисъла на релевантните разпоредби на регламентите за социална сигурност, както през периода на трудова заетост в [държава], така и преди това.

Съдът приеме за недоказани твърденията изложени в жалбата, че жалбоподателката и съпругът й живеели в [населено място]. Същите не са подкрепени от каквито и да са доказателства по делото – писмени и/или гласни.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че на фазата на съдебното следствие жалбоподателката не представя доказателства, от които да се изведе категоричен извод, че държава-членка по пребиваване, по време на последната й трудова заетост, е именно България, респ. че центърът на интересите й са в страната. Релевантни за определяне на държавата-членка по пребиваване на лицето са обстоятелствата, в т.ч. и намерението на лицето, към момента на последната му заетост, а не след това. А както вече се посочи по-горе, обсъдените по-горе релевантни обстоятелства не установяват по категоричен начин, че България се явява държава-членка по пребиваване за жалбоподателката, респ. че в тази държава-членка са и центъра на интересите й по време на последната й трудова заетост. Последното обуславя извода, до който законосъобразно е достигнал и административния орган, че съобразно чл. 65, § 5 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, НОИ не е компетентна институция за отпускане и изплащане на заявеното от лицето парично обезщетение за безработица. Видно от съдържанието на горепосоченото удостоверение, същото отразява влизания и излизания в и от РБългария основно от ГКПП ***, т.е. в посока от и към [държава], като са налични престои за по няколко дни, което е аргумент в подкрепа на извода, че и към настоящия момент центърът на жизнените интереси на Н. Б. е в [държава], а не в България.

В заключение съдът намира, че в процеса Н. Н. Б. не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че центърът на жизнените й интереси в периода на последната й трудова заетост и понастоящем, респ. обичайното й местопребиваване е в РБългария. В тази насока жалбоподателката и пълномощникът й не ангажираха каквито и да са доказателства, независимо от дадените конкретни указания относно разпределението на доказателствената тежест с Разпореждане № 779/03.06.2024 г..

Ето защо, оспореното Решение № 2153-08-108/23.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 081-00-226-3/22.04.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, е законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основание по чл. 146 от АПК и депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н. Н. Б. от [населено място], общ. [област], с [ЕГН], срещу Решение № 2153-08-108/23.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 081-00-226-3/22.04.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Н. Н. Б. от [населено място], общ. [област], с [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване

/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.