Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
гр.Русе, 11.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 6
ти състав, в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
при участието на
секретаря Бисерка Василева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 90
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Т.И.К. *** против принудителна
административна мярка по т.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП „преместване на паркирано
пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик“ от 11.02.2022г.,
приложена от Н.П.К. – оператор на специализиран автомобил към ОП „Комунални
дейности“ при Община Русе, с фактически действия по репатриране на собствения
на жалбоподателя лек автомобил марка “Пежо“, модел „308 SW“ с рег. № ***. В жалбата и в представената писмена защита са изложени
подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт
поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че не са били
налице предвидените в чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предпоставки за репатриране на
автомобила, тъй като управляваният от него автомобил не е бил паркиран в
нарушение на правилата за движение, не е създавал опасност, нито е правел
невъзможно преминаването на другите участници в движението, както и че е липсвал неподвижен пътен знак,предупреждаващ за принудителното
преместване на паркирано ПС. Моли съда да постанови решение, с което да го
отмени като му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата Н.П.К. - служител на ОП „Комунални
дейности“ при Община Русе е депозирал писмен отговор, в който счита жалбата за
неоснователна и моли съда тя да бъде отхвърлена. Процесуалният му представител
счита жалбата за неоснователна и претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат
от него, в преклузивния срок и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
По аргумент от
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.5, б.“б”
от ЗДвП могат да бъдат налагани с фактически действия и без да е налице
мотивирана заповед. Доколкото безспорно засягат неблагоприятно правната сфера
на своя адресат, фактическите действия по принудителното преместване на паркирано
ППС манифестират едно изразено чрез действие волеизявление на административния
орган и по тази причина съставляват конклудентен индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и чл.59, ал.3 от АПК.
Мярката по чл.171,
т.5, б.“б” от ЗДвП не е включена сред изчерпателно изброените случаи по чл.172,
ал.1 от ЗДвП, при които заповедите за прилагането на ПАМ се издават от
ръководителите на службите за контрол по същия закон или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
тази причина и съгласно нормата на чл.168, ал.1 от ЗДвП компетентни да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС без знанието на
неговия собственик са определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя.
Няма спор, че
принудително преместеният автомобил на жалбоподателя е бил паркиран на кръстовището
на ул. „ Пирот“ и ул.“Болград“ в гр.Русе. Горното освен ,че не е спорно, се и
установява от показанията на свид. Б. И. и от приложения снимков материал.
Според чл.19,
ал.1, т.2 от ЗП общинските пътища се управляват от кмета на съответната община
като чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда, че службите за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират и спазването на правилата за паркиране от
водачите на ППС в населените места. Следователно органът, компетентен да наложи
оспорената мярка по чл.171, т.5, б.“б” от ЗДвП, е кмета на Община Русе или
определено от него длъжностно лице. Точният смисъл и правилното приложение на
разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП не изисква лицето, което е оправомощено да
прилага мярката, да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на
чл.93, т.1 от НК, тъй като липсва изрична препратка към тази разпоредба. Липсва
и изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската
администрация, както и за йерархическа зависимост на органа, приложил мярката,
от кмета на общината (в този смисъл вж. решение № 9118 от 17.06.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 2636/2019 г., VII о.).
В конкретния случай, със заповед № РД-01-2261/02.08.2021 г., кметът на
Община Русе е оправомощил ответника по жалбата Н.П.К. – служител на ОП
„Комунални дейности“ при Община Русе, да премества или да нарежда да бъде
преместено паркирано ППС на отговорно пазене без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач. По делото са приложени и трудов договор от
01.03.2010 г. и допълнително споразумение от същата дата и длъжностна
характеристика, по силата на които Н.П.К. е назначен на длъжността „водач
(оператор) открита платформа с повдигащо устройство“ в отдел „Паркинги“ на ОП
„Комунални дейности“ като основните му трудови функции включват техническото
изпълнение на дейностите по принудителното преместване на МПС – поставяне на
сапаните, окачването, натоварването и разтоварването на принудително
преместеното МПС. По тези съображения съдът приема, че оспорената принудителна
административна мярка е наложена от компетентен орган - след надлежно оправомощаване
от органа, в чиято материална компетентност попадат правомощията за издаване на такъв акт
и при допустима законова делегация.
В разглеждания случай законът не изисква писмена форма на
акта – арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП вр.чл.59, ал.3 от АПК, поради което
основанието по чл.146, т.2 от АПК е неприложимо.
По отношение спазване на процесуалните норми, съдът
намира, че не е налице съществено процесуално нарушение. Спазена е процедурата,
регламентирана в Заповед № РД -01-1747/28.06.18 г. на кмета на община Русе и в
чл. чл. 29-31 от Наредба № 18 на ОбС-Русе (публ. на интернет сайта на
ОбС-Русе).
При издаването на оспорения акт са спазени административнопроизводствените
правила, разписани в глава IX “Принудителни мерки” на Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе, както и на
заповедите на кмета, към които се препраща в посочения подзаконов нормативен
акт, а именно заповед № РД-01-1747 от 28.06.2018 г. и заповед № РД-01-657 от 28.03.2013
г. ,изменена със заповед № РД-01-1745 от
28.06.2018г. относно конкретните репатриращи автомобили, с които се извършва
принудителното преместване, както и заповед № РД-01-727 от 09.03.2015 г. относно
охраняемия паркинг, на който репатрираните автомобили се оставят на отговорно
пазене.
По приложение на материалния закон
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП предвижда три хипотези на принудително
преместване на паркирано ППС: когато то е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, когато създава
опасност за другите участници в движението или когато прави невъзможно тяхното
преминаване. Изпълнението
на условията на която и да било от тях има за последица прилагането на мярката
по принудително преместване на превозното средство.
В съдебно заседание от 29.03.2022г.
процесуалният представител на ответника по жалбата, както и самия ответник е
заявил, че не оспорва обстоятелството, че процесният участък от пътя (а част от
пътя са и тротоарите съгласно легалната дефиниция на последното понятие по § 6,
т.6 от ДР на ЗДвП) не е бил сигнализиран с пътни знаци, които забраняват
паркирането и предупреждават за принудителното преместване на паркирани ППС,
т.е. знаци „В27“ или „В28“ и „Т17“ съгласно чл.80 и чл.177 от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
По делото е установено, че автомобилът е бил паркиран в
нарушение на чл. 98, ал. 1, т.
1 и т. 6 ЗДвП.
Както се посочи в тази насока е приложения снимков материал и показанията на
свид. И. Не е спорно, че това кръстовище не е обозначено с пътни знаци,
вертикална и хоризонтална пътна маркировка.Не е и спорно, че липсва неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство. Не е спорно, че автомобилът е бил паркиран и не е бил в
престой. Т.е. противно на твърденията на жалбоподателя оспорената ПАМ не е
приложена при първата хипотеза. Всъщност от кореспонденцията между страните,
съдържаща се по административната преписка (конкретно от писмо на кмета на
Община Русе с изх. № 94Т-338-1#1/18.02.2022 г.) става
ясно, че правното основание за налагане на оспорената мярка е нарушение на
чл.98 ЗДвП и се съдържа в третата хипотеза на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, а
именно когато паркираното ППС прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението и конкретно на преминаващите по тротоара пешеходци и другите
участници в движението, като затруднява извършването на маневра завой надясно. В
цитираното писмо, като нарушена, е изрично посочена разпоредбата на чл.98 от ЗДвП. Тази норма въвежда забрана за паркиране в няколко хипотези, част от които
са :на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението
или на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.
За да бъде
приложена ПАМ по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП следва да бъде установено, че МПС е
паркирано в зоната на кръстовището/ по-малко от 5 метра/ или на място по такъв
начин, че прави невъзможно преминаването на пешеходците, като участници в
движението или създава затруднения на другите МПС като участници в движението.
При преценката на създаваното затруднение за преминаването им следва да се
държи сметка и за правата на пешеходците от категориите по чл.107, т.1 – т.3 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба за пешеходци се считат и лицата, които бутат
или теглят детска или инвалидна количка или друго ППС без двигател и с широчина,
по-малка от 1 метър, които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет и които са с
трайни увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани
посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта
на пешеходец. Отстоянията между паркираните автомобили и този на жалбоподателя
съобразно гласните и писмени доказателства прави технически и обективно
невъзможно преминаването на пешеходци от единия до другия тротоар и затруднява
извършването на безопасна маневра на другите участници в движението при
извършване на маневра завиване в посока на движението надясно.
При налагане на
ПАМ по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП административният орган следва да съобрази не
само формалното извършване на евентуално административно нарушение по чл.98 от ЗДвП, но преди всичко дали предвид конкретните обстоятелства паркираният
автомобил прави преминаването на пешеходците и другите участници в движението
през кръстовището невъзможно или поне затруднено или създава опасност за
другите участници в движението,вкл и пешеходците. В съдебното производство по
оспорване на акта, с който мярката е наложена, в тежест на този орган, съгласно
чл.170, ал.3 вр.ал.1 от АПК, е да установи фактическите основания
за налагането й, а именно, че автомобилът е бил паркиран по такъв начин в
зоната на кръстовището , че създава подобни пречки за преминаването на
пешеходците и другите участници в движението. За
прилагането в случая на ПАМ обаче, освен неправилното паркиране /в зона на
кръстовище/, е необходимо по категоричен начин да се установи и че паркираното
превозно средство пречи на преминаването /чл. 171, т. 5 б.
"б" предл. трето ЗДвП/ или създава опасност за другите
участници в движението /чл. 171, т. 5 б.
"б" предл. второ ЗДвП/, каквито според легалната дефиниция
на § 6, т. 28 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП са всички лица, които се намират
на пътя и със своето действие или бездействие оказват влияние на движението по
него. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на
пътя. Доказателства за наличието
на посочените фактически основания за налагане на мярката бяха събрани в
настоящото съдебно производство, посредством гласните и писмени доказателства. Към преписката са приложени снимки,
от които ясно се установяват номерът и марката на автомобила, както и
местоположението му върху пътното платно на по-малко от 5 метра
в зоната на кръстовището в момента на репатрирането, като задната част на автомобила е по протежението на ул. Пирот, а предната му част на
пътното платно на ул.Болград при малко отстояние от предно-паркираният
автомобил, което обективно създава невъзможност за безпрепятствано преминаване
на другите участници в движението, по този начин се доказва ,че л.а е съставлявал пречка за преминаването на някои от
останалите участници в движението и е създал реална опасност за тях. От
приложения по административната преписка снимков материал ясно се вижда, че
автомобилът е разположен в зоната на кръстовище като задната му част навлиза в
него. По този начин автомобилът е ограничил видимостта на останалите влизащи в кръстовището МПС, в резултат на което е
създал опасност от настъпване на ПТП, като е ограничило видимостта на водачите към пресичащите
кръстовището пешеходци. Целите на ПАМ според разпоредбата са
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, която е и спазена.
Предвид
изложеното, съдът намира, че преместването на управлявания от жалбоподателя
автомобил без негово съгласие, на основание чл. 171, т. 5 б.
"б" ЗДвП, е извършено в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, поради което не е налице основание за оспорване на
ПАМ и по смисъла на чл. 146 АПК
и оспорването е неоснователно.
Предвид направеното в с.з. искане за
разпределяне на отговорността за разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община Русе юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ. При определянето на
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер на основание посочените
правни норми съдът съобрази невисоката фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП/ в сила от 01.01.2019 г. / решението на адм. съд –Русе не
подлежи на обжалване.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК
и чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Т.И.К. ***
против принудителна административна мярка по т.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП
„преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия
собственик“ от 11.02.2022г., приложена от Н.П.К. – оператор на специализиран
автомобил към ОП „Комунални дейности“ при Община Русе, с фактически действия по
репатриране на собствения на жалбоподателя лек автомобил марка “Пежо“, модел
„308
SW“ с рег. № ***.
ОСЪЖДА Т.И.К. ЕГН********** *** да заплати на Община Русе съдебни разноски в размер на 100 лева (сто), представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: