№ 111
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-
Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600324 по описа за 2021 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на наказателно
дело НЧХД №4266/2019г. по описа на Районен съд-Варна, отмяна на решение
№96/27.04.2021 година, постановено по ВНЧХД №36/2021 година от
Варненския окръжен съд и връщането му за ново разглеждане във въззивната
инстанция от друг съдебен състав.
Инициативата за възобновяване се основава на доводи с отношение
към касационното основание по чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Развитите
съображения за съществени процесуални недостатъци касаят изначална
невъзможност - още при подаване на частната тъжба, наказателното
производство да протече като такова за престъпление от частен характер,
доколкото в сезиращия документ се съдържат фактически положения за
нанесена телесна повреда в условията на изпълнение на служба както от
частния тъжител, така и от подсъдимия. Твърди се нарушение на чл.250, ал.1,
1
т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК или такова по чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от
НПК. По-нататък в искането се излагат аргументи, че съществените пороци
на проведената съдебна процедура не са били отстранени от въззивния съд по
чл.334, т.4 от НПК, който допуснал и още едно особено съществено
процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, като изобщо не
коментирал доводите във въззивната жалба на подсъдимото лице, че воденото
срещу него наказателно производство не е и не може да бъде за престъпление
от частен характер.
В съдебно заседание, прокурорът от Варненска апелативна
прокуратура поддържа искането за възобновяване по неговите доводи.
Процесуалният представител на частния тъжител и самият той, не
намират аргументацията в искането за основателна. На същата се
противопоставят съображения в насока, че инкриминирата лека телесна
повреда не е причинена при и по повод изпълнение на службата нито на
частния тъжител, нито на осъдения. Припомня се, че при реализиране на
деятелността, осъденият И.Ж. не бил на работа, а конфликтът му с частния
тъжител има предистория от личен характер. Прави се преглед на
организационната структура на БДЖ “Пътнически превози“ и мястото му в
Холдинг „БДЖ“ЕАД, с изводи и по задължителните указания на ТР 73-1974-
ОСНК.
Защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на
наказателното дело. За обосноваване на позицията си се позовава на
ръководните функции на неговия подзащитен спрямо осъдения, като
подчертава, че неизпълнението на разпореждане за работа е станало причина
за инцидента.
Осъденият Й., в последната си дума, желае възобновяване на
наказателното дело.
Варненският апелативен съд, като провери доказателствата в
съдебното досие, като съобрази доводите в искането и становищата на
страните, и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет
е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, съдържа доводи в подкрепа на
основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В инициалната
аргументация се очертават следните съществени положения със значение за
2
производството по възобновяване:
С присъда №63/27.10.2020г. по НЧХД №4266/2019г. по описа на
Варненски районен съд, ИВ. Д. Ж. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, освободен е от наказателна отговорност
по чл.78а от НК с налагане на административно наказание глоба в размер на
3000лв. Със същата присъда са уважени граждански искове за обезщетяване
на претърпени от пострадалия С.Й. вследствие на деянието имуществени
вреди в размер на 105лв и неимуществени вреди на стойност 2000лв,
присъдени са законни лихви върху главниците, налице е произнасяне за
веществените доказателства и разноските по делото.
Осъдителната присъда е атакувана с въззивна жалба на защитника на
осъдения, от чието допълнение по чл.320, ал.4 от НПК се извличат
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, т.к.
процесното деяние не се обхваща от чл.161, ал.1 от НК и за него следва да се
проведе наказателно производство по общия ред, наличие на предубеденост у
съда, установима през собственото му процесуално нарушение по чл.277, ал.3
от НПК и по чл.266, ал.1 от НПК, необоснованост на присъдата и
недоказаност на частното обвинение, изисквало постановяване на
оправдателен съдебен акт.
С решение №96/27.04.2021 година по ВНЧХД №36/2021 година,
състав на Варненския окръжен съд, на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК,
намалил размера на наложеното административно наказание на 1000лв,
намалил обезщетението за неимуществени вреди също на 1000лв, изменил
присъдата в частта за дължимата държавна такса и я потвърдил в останалите
пунктове.
Направените в искането за възобновяване оплаквания за допуснати
особено съществени процесуални нарушения от двете съдебни инстанции –
районен и окръжен съд, са основателни.
От съдържанието на частната тъжба се извличат неизчерпателно
очертаващи предмета на доказване обстоятелства, резюмирани така: На
30.12.2018г. в Локомотивно депо в гр.Варна, осъденият Ж. като локомотивен
старши машинен инструктор, но не на работа в установения график, дал
разпореждане на ч.тъжител да почисти ръчно ревизионен канал. От своя
страна ч.т.Й. се противопоставил, за което му били поискани писмени
3
обяснения от дееца. Това довело до конфликт, в който осъденият през
намесилия се св.Прашков, нанесъл удар на ч.т.Й. с твърд предмет в областта
на лицето, предизвикал кръвотечение от носа, ожулвания в тази област и на
лявата вежда, счупване на носни кости с разместване на фрагменти.
В обстоятелствен план, частната тъжба, във вида при подаването си,
има пропуски относно длъжностната идентификация на пострадалия и
подсъдимия – в какви точно трудово-правни отношения се намирали към
датата на инкриминираното деяние, с кое предприятие, какви са служебните
задължения на Й. и Ж.. Очертаният кръг фактически положения се отнасят
към задължителните реквизити на частната тъжба по чл.81 от НПК, като
съдията-докладчик е следвало да предостави възможност на частния тъжител
да отстрани нередовността на тъжбата. С бездействието е допуснато
съществено процесуално нарушение, което лишило наказателното
производство от точен и ясен предмет на доказване. По-нататък, в
доказателствената си дейност нито частният тъжител, нито
първоинстанционният съд, са изпълнили задължението си да установят
горните фактически данни. Чрез част от писмените доказателства (л.28-л.31
от НЧХД) се създава известна представа за трудовите задължения на
пострадалия, включително и да се подчинява оперативно и функционално на
машинист-инструктор. В тъжбата, длъжностното качество на подсъдимия е
оповестено като старши машинен инструктор, т.е. не е ясно дали и как това
качество се отнася към раздел предпоследен, страница първа от длъжностната
характеристика на частния тъжител. Нещо повече, в доказателствен план,
реципрочните трудови права и задължения на осъдения са останали
неизяснени, което препятства преценката по чл.131, ал.2, т.3 вр. ал.1, т.т.1 и 2
от НК, а оттам е лишило съдебното производство в първата инстанция от
евентуално развитие в условието на чл.287, ал.7 от НПК.
Известно от съдебната практика е, че нанасянето на лека телесна
повреда се отнася към състава по чл.131 от НК не само заради длъжностното
качество на страните, а и с оглед спецификата на засегнатите обществени
отношения, свързани със служебната дейност на лицата, която се
компрометира, от една страна и от друга страна, препятства изпълнението на
същинските служебни задачи и функции (Р163-2016-2н.о.). Подобна
квалификация би била налице, ако е осъществена от длъжностно лице или
телесната повреда е причинена на длъжностно лице, при или по повод
4
изпълнение на службата му. Обективният признак „при изпълнение на
службата“ ще е налице, когато телесната повреда е нанесена в момента, в
който извършителят или пострадалият изпълняват задължения, спадащи към
тяхната служба. Обстоятелството „по повод изпълнение“ би се реализирало,
когато към момента на извършване на деянието, макар съответното
длъжностно лице да не изпълнява задълженията си, поводът за нанасяне на
телесната повреда, произтича от изпълнение на службата му. В съдебната
практика е прието, че такава хипотеза ще е налице при поведение, което не
произтича непосредствено от заеманата от пострадал и деец длъжност, но е
свързано с нея – предхожда я или я следва по време и е в пряка причинна
връзка с нея.
Във въззивната жалба, проблематиката с отношение към чл.161, ал.1
от НК е била засегната, но видно от въззивното решение, същата е оставена
без абсолютно никакви съображения. Причината за това закономерно следва
от доказателствената празнота в очертаната по-горе насока, която е била
видима още в етапа по чл.327 от НПК.
Изложеното налага извод, че при разглеждане на делото са допуснати
съществени процесуални нарушения във вложения с искането на главния
прокурор аспект, сочещи на основанието на чл.425, ал.1, т.1 от НПК за
възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното въззивно
решение и доколкото предопределящите хода на цялото наказателно
производство съществени процесуални нарушения са допуснати още при
действията на съдията-докладчик в първата инстанция, то с това решение
следва да се отмени и присъда №63/27.10.2019г. по НЧХД №4266/2019г., и
делото да се върне във Варненския районен съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав от етапа на действия на съдията-докладчик.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно дело №4266/2019 година по описа на
Варненския районен съд, отменя решение №96/27.04.20121 година по ВЧНХД
№36/2021 година, отменя присъда №63/27.10.2020г. по НЧХД №4266/2020г.
по описа на Варненския районен съд и връща делото за ново разглеждане от
5
друг състав на районния съд от етапа на действия на съдията-докладчик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6