Определение по дело №1605/2017 на Окръжен съд - Варна

 

Предявен е иск от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Д.Р.К., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и насрещен иск от Д.Р.К. срещу “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с правно основание чл. 146 ЗЗП.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства и назначаване на ССЕ.

С определение № 3944/08.12.2017 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея де се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете, представя доказателства и предявява насрещен иск.

С определение № 637/16.02.2018 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор на Д.Р.К., ведно с обективирания в него насрещния иск да се връчат на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от Д.Р.К. оспорвания и отговор по насрещния иск.

С определение № 1124/26.03.2018 год, съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба и постъпилия отговор по насрещния иск да се връчат на Д.Р.К..

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който Д.Р.К. поддържа становището си за неоснователност на исковата претенция.

Д.Р.К. подава допълнителна искова молба по насрещния иск, която е връчена с определение № 1345/18.04.2018 год. на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, който в срока подава отговор.

С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила. 

 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК.

Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 11742/2017 год. на ВРС. Сезиран е компетентен съд.

Насрещният иск е предявен в срока за отговор и съответства на твърдението за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договор.

Възражението на ответника за недопустимост на производството, поради липса на надлежна легитимация на заявителя, е неоснователно. По аргумент от разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато вземането му произтича от извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банка. Към датата на подаване на заявлението, заявителят е имал качеството банка. Извлечението от сметка също произхожда от същото юридическо лице, което е подало заявлението като в контекста на наведеното оплакване преценката за легитимацията се извършва към момента на сезирането на съда.

Възражението за недопустимост на насрещния иск поради наличието на СПН е неоснователно. За да е налице хипотезата на чл. 299 вр. чл. 298 ГПК следва страните и предмета на делото да са тъждествени. В случая страните съвпадат, но предмета е различен, доколкото в производството по в.т.д. № 70/2017 год. на ВОС се е формирала СПН относно липсата на основание за плащане само на посочените в решението суми въз основа на нищожно договаряне, което е установено преюдициално. Установеното между страните следва да бъде зачетено в настоящото производство, доколкото настъпва преклузия на основанията, които “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД може да релевира за дължимостта на сумите, които в случая съставляват процесните клаузи от договора. Зачитането на тези обстоятелства и съобразяването им при произнасянето по същество по настоящия насрещен установителен иск за нищожност на съответните клаузи е различно от приемането, че спорът между страните по този въпрос е решен окончателно, доколкото мотивите на съдебния акт във връзка с преюдициалните правоотношения не се ползват със сила на пресъдено нещо.

При липса на основания за противния извод, съдът приема исковете за допустими.

 

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове са с предмет неизпълнение на задължения по абсолютна търговска сделка, претенциите следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове.

 

По доказателствата:

          СЪДЪТ намира, че доколкото представените от страните писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщено към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 11742/2017 год. на ВРС.

СЪДЪТ намира за относимо към предмета на спора и искането на страните за допускане на съдебно – счетоводна експертиза с поставените от тях и конкретизирани от съда задачи, чието провеждане следва да бъде допуснато.

СЪДЪТ намира, че искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи договорите за цесия е неоснователно, доколкото е неотносимо към предмета на спора, поради което следва да се остави без уважение.

СЪДЪТ намира, че искането на ответника за допускане на свидетелски показания, е ненужно, доколкото липсва надлежно наведено насрещно твърдение, което да подлежи на опровергаване. Дали самото сключване на договора съставлява такова изисква преценка по същество и не се нуждае от допълнително доказаване, респективно опровергаване.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Шумаров и Петя Димитрова, чрез адв. Д.М., срещу Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, частичен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 64 554,75 швейцарски франка, представляваща частично дължима главница в общ размер от 103 093,33 швейцарски франка за периода от 03.02.2015 год. до 08.08.2017 год. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 11.08.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед № 6940 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.08.2017 год. по ч.гр.д № 11742/2017 год. на Варненски районен съд.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.К., срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Шумаров и Петя Димитрова, насрещен установителен иск за приемане установено между страните, че долупосочените клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., а именно:

-         чл. 1, ал. 1 – Банката предоставя на Кредитополучателя кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро (седемдесет хиляди евро) по търговски курс „купува“ за швейцарски франк към евро на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД в деня на усвояване на кредита…;

-         чл. 1, ал. 3 – В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове;

-         чл. 2, ал. 1 – Разрешеният кредит се усвоява по б локирана сметка на Кредитополучателя Д.Р.К. в швейцарски франкове IBAN … ***вията на ал. 3 и 4;

-         чл. 2, ал. 3 – Усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на Кредитополучателя IBAN… ***. С подписването на настоящия договор Кредитополучателя дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на горните действия;

-         чл.3, ал.1 – „За усвоения кредит Кредитополучателя дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от Базовият лихвен процент на на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за жилищни кредити в шв.франкове /БЛП/, валиден да съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на настоящият договор БЛП на на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е в размер на 4.5 %

-         чл. 3, ал. 5 – Действащият Базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кредитополучателя за новия размер на Базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят;

-         чл. 21, ал. 1 – Кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като а услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката.

-         чл. 23, ал. 1 – Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарски франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

-         чл. 23, ал. 2 – Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им,

са неравноправни, съответно нищожни, поради уговарянето им във вреда на потребителя, на основание чл. 146 ЗЗП.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

          ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

По иска предявен от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Д.Р.К., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 29.11.2007 год. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Д.Р.К. е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в равностойност на 70 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро към деня на усвояване на кредита, а именно 118 338 швейцарски франка, с краен срок на погасяване 300 месеца. Сочи, че между страните е уговорена годишна лихва в размер на БЛП на банката плюс надбавка от 1.65 пункта, наказателна лихва при просрочие и такси. Излага, че е уговорено погасяването на кредита да се извършва в швейцарски франкове, като при неизпълнение на вноска банката може да го обяви за изцяло предсрочно изискуем. Твърди, че с нотариална покана от 30.05.2017 год. връчена на 03.07.2017 год. при условията на чл. 47 ГПК предсрочната изискуемост е обявена на длъжника, като след тази дата не са последвали плащания. Излага, че предвид неизпълнението на задължението е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение само за част от главницата в размер на 64 554,75 швейцарски франка, като към този момент са били налице 31 непогасени вноски за лихва и главница, считано от 03.02.2015 год. до 08.08.2017 год., а именно 103 093.33 швейцарски франка главница, 18 414,98 швейцарски франка възнаградителна лихва за периода 03.02.2015 год. – 03.07.2017 год., 2 480,19 швейцарски франка наказателна лихва за периода 03.02.2015 год. – 08.08.2017 год., 1 301,57 швейцарски франка банкови такси за периода 05.02.2015 год. – 08.08.2017 год. и 127,20 лв. банкови такси за периода 11.07.2017 год. – 08.08.2017 год. Твърди, че заповедният съд му е издал заповед за незабавно изпълнение за частта от главницата в размер на 64 554,75, срещу която е подадено възражение от длъжника, което обосновава интереса му от предявяване на настоящия установителен иск. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д.Р.К. депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че банката е прехвърлила вземанията си с договор за цесия на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, като впоследствие с нов договор за цесия ищецът отново е станал титуляр на вземанията, но вече правата му се уреждат по силата на този договор и не притежава качеството банка, което се изисква за използване на облекчената процедура по чл. 417 ГПК. По същество оспорва настъпването на предсрочната изискуемост по кредита, доколкото изявлението на кредитора за обявяването и́ не е достигнало до длъжника. Оспорва размера на исковата претенция. Позовава се на влязло в сила решение по в.т.д. № 70/2017 год. на ВОС, с което са приети за неравноправни редица клаузи по договора свързани с размера на дължимите лихви и за поемане на валутния риск. Сочи, че с решението е прието, че валутата по кредита следва да бъде евро, а не швейцарски франкове. Релевира редица пороци обосноваващи нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на исковата молба. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания като сочи, че иска е допустим. Твърди, че договорите за цесия не са относими към легитимацията на ищеца по настоящото дело. Излага, че длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост независимо от отсъствието му от страната. Сочи, че цитирането от длъжника решение е в противоречие с практиката на СЕС, защото погасяването по кредита следа да става във валутата уговорена в него и исковете за курсови разлики са неоснователни. Излага, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и исковата молба са редовни.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа оспорванията си в отговора.

По насрещния иск предявен от Д.Р.К. срещу “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с правно основание чл. 146 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е потребител по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год. Сочи, че клаузите от него са изготвени едностранно от банката и не е имал възможност да влияе върху тях. Излага, че за срока на договора размера на договорената възнаградителна лихва се е увеличил многократно. Цитира редица клаузи от договора, като твърди, че същите са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Подробно посочва, че банката няма право да прехвърля валутния риск на потребителя, че отказва да приеме плащане в предоставената валута - евро, че не му е предоставена ясна и цялостна информация относно последиците от сключването на договора, че носи риска свързан с обменния курс, че има възможност да се откаже от договора без да търпи санкции и др. Сочи, че договорът за кредит е сключен при липса на съгласие относно размера на отпуснатите швейцарски франкове, доколкото ищецът не е подписвал Приложение № 1 и е уговорен единствено размера на отпуснатата сума в евро. Твърди, че умишлено в въведен в заблуждение от търговеца да избере точно този кредитен продукт за отпускане на швейцарски франкове при по-ниска лихва без да бъде предупреден за очакваните съществени изменения в курса, които утежняват положението му. Сочи, че в тази връзка му е предоставена рекламна брошура, която изтъква предимството на този тип кредитиране без да посочва рисковете. Излага, че банката си е запазила правото едностранно да увеличава цената на кредита без да е посочено в договора на базата на какви фактори се променя БЛП, поради което тази клауза също се явява неравноправна, съобразно практиката на СЕС и ВКС. Във връзка с изложеното предявява отрицателен установителен иск за приемане за установена неравноправността, съответно нищожността на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл.3, ал.5, чл. 21, ал. 1, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год. и моли за присъждане на разноски.

В срок, ответникът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че има влязло в сила решение по в.т.д. № 70/2017 год. на ВОС с идентичен предмет. Отделно сочи, че искът поставя за разглеждане клаузите за определяне на лихвените проценти, а главния иск е предявен единствено за дължимата главница. Излага по основателността, че по договора е предвидено погасяването да става във валутата на кредита – швейцарски франкове, която е имала стабилен курс към датата на сключването му. Подробно обяснява за възможността за промяна в курсовете, които не са фиксирани. Сочи, че банката не е действала недобросъвестно, че посочените в договора клаузи са ясни, че увеличаването на франка е нямало как да бъде предвидено, за да се оповести на клиента. По отношение на формирането размера на възнаградителната лихва, сочи, че това обстоятелство е ясно и разбираемо посочено в договора и се влияе от обективни фактори, поради което не се нарушават правата на потребителя.

С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания като допълнително сочи, че съобразно практиката на СЕС клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен следва да може да бъде разбрана от потребителя, както от формална и граматическа гледна точка, така и по отношение конкретния и́ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е уговорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици на подобна клауза върху финансовите му задължения.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа оспорванията си в отговора, като твърди, че валутният риск е обяснен на потребителя по ясен и разбираем начин в договора.

Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично допълнително доказване, следните обстоятелства:

-       наличието на сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в равностойност на 70 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро към деня на усвояване на кредита със срок за погасяване 300 месеца

-       наличието на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 34, вр. чл. 55 ЗЗД по гр.д.1506/15г по описа на ВРС, 8 с-в /в.т.д № 70/2017 год. на ВОС/, като последица от което “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осъдено да заплати на Д.Р.К. получена без основание сума от 8586.63 лв. (осем хиляди петстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки), изплатена за периода от 10.02.2010 год. до 10.02.2015 год., като завишена стойност на погасителни вноски, поради превалутиране във франкове по курс към внасянето им по първоначален погасителен план по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL31067 от 29.11.2007 год., събрана въз основа на нищожно неравноправно договаряне на поемане на валутен риск от потребителя, на осн. чл. 34 вр. 55 ал.1 пр. първо ЗЗД и чл. 146 ал.1 ЗЗП, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от датата на завеждане на исковата молба 10.02.2015 год. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на получените без основание сума от 7811.48 швейцарски франка, изчислена като разлика между действително платените договорни лихви и размера на лихвите, дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL31067 от 29.11.2007 год., ако не е бил увеличаван размера на БЛП за периода от 10.02.2010 год. до 10.02.2015 год. и сума от 31.34 швейцарски франка, представляваща сбор от надплатените годишни такси управление за периода от 01.01.2010 год. до 01.01.2015 год., ведно със законната лихва върху тази суми, считано от датата на завеждане на исковата молба-10.02.2015 год. до окончателното й изплащане.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на валидни облигационни отношения между страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по правоотношението, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане за главница. В тежест на ответника е да установи правоизключващите, правопрекратяващите или правопогасяващите си възражения.

По иска с правно основание чл. 146 ЗЗД ищецът не носи доказателствена тежест. В тежест на ответника е и да установи, че клаузите в договора за кредит са уговорени индивидуално. В тежест на ответника е да установи, че са настъпили конкретните обективни фактори, които са довели до увеличаване на лихвения процент по кредита, както и причинната връзка между съответните промени на кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от изменения на лихвения процент по договора за кредит, както и че увеличението на лихвения процент е адекватно /симетрично/ на изменението на съответните показатели, които се включват в същия. /Така, Решение № 95 от 13.09.2016 год. по т.д. № 240/2015 год., II т.о. на ВКС/. Следва да установи и че потребителят е уведомен за извършените промени.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

УКАЗВА на страните, че в производството по гр.д.1506/15год. по описа на ВРС, 8 с-в /в.т.д № 70/2017 год. на ВОС/ ответникът  е следвало да изчерпи всички основания за действителността на клаузите, които обосновават дължимостта на сумите, поради което в настоящия процес посочването им е преклудирано, с изключение на основания, които са настъпили въз основа на нови факти, възникнали след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.

 УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че не е представил доказателства във връзка с индивидуално договаряне на клаузите в договора и обективното изменение на размера на лихвите.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените от страните писмени доказателства.

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 11742/2017 год. по описа на ВРС.

ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, кредитното досие на ответника, банковите книжа и проверка на място в “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, да даде отговори на следните въпроси:

1. Постъпила ли е от “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД  по сметка на Д.Р.К. и усвоена ли е от кредитополучателя сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год. и какъв е нейния размер?

2. Какъв е целият размер на общо дължимите суми по кредита /главница, лихви, неустойки, такси и др./ и каква част от тези суми е заплатена от Д.Р.К. според осчетоводяването на банката към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 11.08.2017 г.? Каква част от целият размер на дължимите вземания е останала непогасена? Налице ли са плащания след отнасянето на кредита като предсрочно изискуем извън изпълнителното производство? Отразено ли е в счетоводството резултата от решението по в.т.д № 70/2017 год. на ВОС, а именно приспаднати ли са сумите, които подлежат на връщане на Д.Р.К. - 8586.63 лв., 7811.48 швейцарски франка и 31.34 швейцарски франка за периода 10.02.2010 год. до 10.02.2015 год. или все още са осчетоводени като дължими?

3. Какъв е размерът на дължимата главница за периода 03.02.2015 г. – 08.08.2017 г.? Какъв е размерът на дължимата главница до датата на изготвяне на заключението?

4. Какъв би бил размерът на дължимата главница при курс на швейцарски франк към евро 1,69053576  и размер на възнаградителната лихва 6.15 % за целия период на действие на договора при настъпила предсрочна изискуемост, като се отнесат плащанията на вноските по кредита съобразявайки тези показатели и се отчете каква част от главницата би била платена? Какъв би бил този размер, ако се приеме, че усвоената главница е 70 000 евро и кредитът се погасява в евро?

5. Какъв е размерът на падежиралите вноски за главница до датата на изготвяне на заключението без да се отчита настъпването на предсрочната изискуемост? Какъв е този размер ако главницата се определя при курс на швейцарски франк към евро 1,69053576 и размер на възнаградителната лихва 6.15 %? Какъв е този размер ако се приеме, че главницата се погасява в евро?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим поравно от страните в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената ССЕ Радослав Станчев, който да се уведоми за поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по ССЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите лица.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и целевото им разходване по нареждания за преводи към друга банка, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.

Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи договорите за цесия сключени с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИЗИС“ АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на свидетелски показания за установяване липсата на индивидуално договаряне към момента на сключване на договора за кредит.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на  11.07.2018 год. от 10.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на страните се връчат преписи и от съответните допълнителни отговори. Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: