№ 3169
гр. Варна, 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана Д. Митева
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501676 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 742/18.03.2022 г. по
гр. д. № 14033/2021 г. по описа на ВРС, поправено с Решение №
2181/04.07.2022 г. по същото дело, с което е бил уважен предявеният иск по
чл. 439 ГПК за недължимост поради погасяване по давност на сумите, за
които бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18267/2012 г. по описа на
ВРС, въз основа на който било образувано изп. дело № 1419/2014 г. по описа
на ЧСИ рег. № 808 в КЧСИ.
Въззивната жалба с вх. № 26831/20.04.22 г. е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваното
решение на служител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.
260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез свой процесуален
представител, е оспорила жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по изцяло уважената отрицателно
установителна претенция. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
По предварителните въпроси: Жалбата е била надлежно
администрирана. Страните се представляват от редовно овластени
пълномощници.
В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата,
1
въззивният съд констатира допусната ОФГ, която е била отстранена с
необжалвано Решение № 2181/04.07.2022 г. по гр. д. № 14033/2021 г. по описа
на ВРС.
В жалбата е заявено и особено искане за предварително съдействие от
страна на ищцата, за обявяване на предпочитан начин за доброволно
изплащане на евентуално определени суми за разноски. Доколкото обаче на
осн. чл. 127, ал. 4 ГПК такова съдействие се изисква само за изискуеми вече
претенции, а процесуалният закон не предписва санкция за липса на този
реквизит, страната няма подобно задължение, а указването на тази
възможност за облекчено събиране на евентуално би имало само
информационно значение, постигнато с връчването на жалбата на насрещната
страна.
Доклад на въззивната жалба: Въззивникът навежда оплаквания,
подкрепени с подробно цитирана съдебна практика, че първоинстанционният
съд неправилно е приложил закона, като е възприел тълкуване (ТРОСГТК №
2/2013 на ВКС), което не е било относимо, вместо задължителното ПП ВС №
3/18.11.1980 г., приложимо по отношение на спирането и прекъсването на
давността по време на висящото изп. дело № 1419/2014 г. по описа на ЧСИ
рег. № 808 в КЧСИ. Въззивникът посочва, че от момента на постановяването
им, тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотези като
настоящата, при които спрямо съответната правна норма вече е бил
постановен тълкувателен акт, който бива отменян, тъй като субектите до
които се отнася нормата няма как да съобразяват поведението си с все още
неприет тълкувателен акт. Затова спрямо извършените преди приемането на
ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС действия по изп.
дело № 1419/2014 г., следвало да се прилага Постановление № 3/18.11.1980 г.
по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, което само по себе си водело до
извод, че давност за процесното вземане не била текла, тъй като в периода до
приемане на тълкувателното решение е било налице висящо изп.
производство. В този смисъл, становището на ВРС било неправилно.
Обръща се внимание, че неправилно са игнорирани предприетите по
делото изпълнителни действия, също прекъсващи давността, като не е
отчетено положението по приложеното ТРОСГТК № 2/2013 на ВКС относно
действието на отправянето на искане за предприемане на изпълнителни
действия, независимо дали осъществяването им е било успешно или не.
Въззвиникът поддържа, че давността би настъпила само ако в периода
26.06.2015 г. – 26.08.2022 г. (включващ и двумесечното извънредно
положение) не са били предприемани изпълнителни действия, какъвто
настоящият случай не бил. Сочи, че понастоящем, дори след перемиране на
задължението, съдебният изпълнител не може да отказва да изпълни искания
нов изпълнителен способ, доколкото водещо е изпълнението на
задължението, инкорпорирано в предоставения му изпълнителен лист.
Единствената правна последица от перемирането следвало да бъде
образуването на ново изп. дело, тъй като старото такова било прекратено по
право. Така, новото искане за прилагане на изпълнителен способ прекъсвало
давността независимо дали съд. изпълнител е образувал ново дело или не.
Отбелязва се също, че за разлика от значението при действието на
постановлението на ВС, при което давността започвала да тече едва след
2
перемиране на изпълнителното производство, то след приемането на
посоченото тълкувателно решение, настъпването на перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността.
Въз основа на тези свои аргументи, дружеството въззивник моли
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
съответно предявеният от ищцата, понастоящем въззиваема, иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В депозирания отговор по жалбата, въззиваемата страна, чрез
упълномощения си процесуален представител бланкетно оспорва жалбата
като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение като валидно, допустимо и правилно.
Всички доводи на насрещните страните възпроизвеждат тезите им в
първа инстанция. Нови твърдения и нови доказателства не се сочат от
страните.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез юрк. В. срещу Решение № 742/18.03.2022 г. по
гр. д. № 14033/2021 г. по описа на ВРС, 42-ри състав.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 05.10.22г. от 14.30 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците им, като книжата за въззиваемата
страна се изпратят на съдебния адрес, посочен в отговора по жалбата.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивния съд по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им (вкл. за договаряне на размер на заплатени
хонорари), като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение
на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определението да се изпрати на страните, ведно със
съобщение за насроченото открито заседание, представляващо Приложение
№ 2 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението за въззивника да се приложи
и препис от отговора по жалбата, наличен към корица на делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3