Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия
Христова
въззивно гр.д. № 1441 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба № 33414 от 03.06.2020 г. по опис на ВРС , депозирана от
ОД на МВР Варна срещу решение № 1518 от
19.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 16304 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, 26-ти състав, с което е осъдена ОД
на МВР Варна да заплати на Д.В.А., сумата от 1680.02 лева,
представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден /нощен/
труд от 239.09 часа за периода от
12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, по правилата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба /10.10.2019 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на
основание чл.
178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, 226.33 лева,
обезщетение забава върху вземането, считано от 12.10.2016 г. – 30.09.2016 г. изчислена
за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до
датата на предявяване на иска – 10.10.2019 г. на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, 400 лева - разноски в
производството, 267.20 лева държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 6 от ГПК
Жалбата е основана на
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че
съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този
закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени се отчита по специален ред, което прави
недопустима аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства.
Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от
17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното
правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово
възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните
възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за
извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа
в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
Следва анализ за съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО
на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни
възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява
редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното
счита, че КТ е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира
възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение
на материалния закон.
Оспорва
се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице,
ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е
настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява
по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови
правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от
вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР.
Навеждат
се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР
са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен
режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от
една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя
в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска
заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е
положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на
вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника.
Според
жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и
при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд.
Моли
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира
присъждане на разноските по делото.
В отговор
от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен
акт.
В
съдебно заседание въззивнната страна поддържа жалбата и претенцията за
присъждане на разноски.
В
отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен
акт. В съдебно заседание въззиваемия
поддържа становището си за правилност на обжалвания съдебен акт и претендира за
присъдждане на разноски в размер на заплатеното адв. Възнаграждение.
На
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 от ГПК. Решението на
първоинстанциония съд е валиидно и допустимо. От мотивите на
обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът
приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото
доказателства. По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е
приложен материалния закон.
За
да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Д.В.А. е предявил срещу Главна Дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, бективно
кумулативно
съединени
искове, както следва:
1.
иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата 1680.02
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 239.09 часа за периода от 12.10.2016 г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 10.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
2. Иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 226.33 лева, предсталяваща сбор от
мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение
в общ размер от 1680.02 лева за периода от 12.10.2016г. до
30.09.2019г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 10.10.2019 г.
В
исковата молба са изложени твърдения, че за
периода от 12.10.2016
г. до 30.09.2019 г.
ищецът е полагал труд на длъжност „командир на отделение“ в ГПУ-гр. Варна към
РГГП Аерогари, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, поради което е бил със статут на държавен служител. Твърди,
че за процесния период е положил общо 1672 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1911.09 часа. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд от още 239.09 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1482.36 лева.
Ответната страна е
оспоравила исковата претенция като неосноватлна, без да оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на
сочената от ищеца длъжност. Оспорването се и
заключавало в правопогасяващо възражение, че дължимото е платено и в правоизключващо
възражение, че ищецът се позавава на неприложими правни общи норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. Счита, че нощният труд не е извънреден такъв,
а превръщането в дневен е само с цел увеличено заплащане на нощния труд.
Безспорно
в първоинстанционното и въззивното
производство е, че в периода от 12.10.2016г. до 33.09.2019г. ищецът е полагал труд на
длъжност „командир на отделение“ в ГПУ-гр. Варна към РГГП Аерогари, която е на
структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, поради
което е бил със статут на държавен служител. Не се спори още, че ищецът че за
процесния период е работил при сумирано изчисляване на работното време. Приложени по делото са графици за дежурствата
и протоколи за отчитане на видовете
полаган от ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени по
констатации от страните по делото и данните от които са взети предвид при
заключенията по ССчЕ. От
заключението се установява, че за периода от 12.10.2016г. до 33.09.2019г., ищецът е отработил
извънреден нощен труд в размер на 1672
часа часа общо, въз основа на представените по делото и неоспорени ведомости. Тези часове не са преизчислявани с коефициент
- 1.143. При преобразуване на нощния
труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до
1911.10
часа, с
разлика от общо 239.10
часа, които са останали
неплатени на стойност
на 1680.09 лева. Размерът на
мораторната лихва върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от процесния период, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася съответното плащане, до датата на предявяване
на исковата молба е определено в
размер от 226.33
лева. От правна страна,
при правилно разпределение на доказателствената тежест е установено наличието на служебно
правоотношение и полагането на твърдените от ищеца часов труд. Спорът между
сраните във първоинстанционното и въззивното производство е изцяло правен.
Свежда се до това, дали
към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на
държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли
и изплати такъв. В
чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. В този смисъл за исковия период от 12.10.2016г.
до 30.09.2019г.
отчитането се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14 от 20.02.2015г. , а след този период, т.е
от 14.10.2016г. до 31.10.2019г.
на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./. Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните
са регламентирани в чл. 178 от ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това
за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 от ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00часа до 6:00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или
с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода на исковата претенция 14.10.2016г. до
31.10.2019г.
действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ
по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от
тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете
наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22:00часа
и 6:00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от
02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При липса на спезиална правна норма, се прилагат общите
разпоредби на трудовото законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. От заключението на съдебно
счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото възнаграждение
след преизчислението с коефициент 1.143 е 1680.09
лева. С горните мотиви, които въззивния съд напълно споделя, постановеното
решение е праливно и обосновано. С оглед
уважаването на главния иск основателен се явява и акцесорния иск за лихва за
забава. Предвид, че
не се установи уговорена падежна дата за плащане на трудовото възнаграждение,
следва да се приеме, че същото е дължимо най-късно на последния ден от месец,
като от първо число на следващия месец работодателят изпада в забава. Съгласно
заключението на вещото лице сборът от мораторните лихви за забава върху главниците за
всяко неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1680.09 лева за
периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., изчислени за периода от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска –
11.10.2019г. е 226.33 лева. Предвид изложенът искът следва да бъде уважен
изцяло. В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват
на доказателствата за извършен разход,
съответен на необходимостта от разноски, поради което в тази част, въззивният
съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да излага
самостоятелни мотиви.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото
производство. От представения слисък се установява, че въззиваневия е бил
представляван от адвокат и размера на платеното адвокатско възнаграждение е 400
лева.
Мотивиран от горното, съставът
на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1518 от 19.03.2020 г. постановено по гр.д.
№ 16304 по опис на ВРС за 2019
г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на Д.В.А., с ЕГН
**********
сумата 400 лева, представляваща
разноски направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: