№ 32038
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110133163 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Я. К. Л., ЕГН **********, адрес: гр.
*****************, чрез адв. Б. Т., срещу ******************, адрес: гр.
*************.
Ищецът твърди, че на 17.05.2016 г. около 08:00 ч. бил задържан за срок от 24
часа на работното си място – дирекция „Жандармерия“, като му били поставени
белезници пред очите на неговите колеги и началници. По нареждане на ответника
било образувано досъдебно производство по пр.пр. № 5171/2016 г. по описа на СРП,
като спрямо ищеца били извършени и следните процесуално-следствени действия по
нареждане на наблюдаващия прокурор: личен обиск пред колегите на ищеца, след това
бил откаран с белезници до домашния му адрес, където пред очите на семейството и
съседите му, били извършени претърсване и изземване от дома му, били извършени
още разпознаване на лица и предмети, разпит. Твърди, че на 18.05.2016 г. по нареждане
на прокуратурата била издадена нова заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа,
в резултат на което бил задържан общо за 48 часа, след което бил освободен. Твърди,
че при извършеното разпознаване не бил разпознат от никого. Твърди, че в резултат на
извършените от прокуратурата действия е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в следното: чувство на срам, унижение, уронване на доброто име на
ищеца пред обществеността. Излага, че в следващите няколко дни след ареста не се е
чувствал добре, поради което се е наложило да посети психиатър, който му е
предписал медикаментозно лечение, изпитвал е страх какво може да се случи с
кариерата му, около един месец след случилото се е прекарал затворен в дома си, след
което се е върнал на работа, но още изпитвал срама и унижението пред колегите си.
Заявява, че отношението на колегите му е било вече различно, доколкото подхождали с
недоверие към него и проявявали негативно отношение, вече не се чувствал част от
екипа, поради което на 26.10.2018 г. се принудил да напусне работа. Твърди, че се е
стигнало до конфликти с близките му, доколкото е виждал как те също го възприемат
като престъпник, което утежнило болката му. Излага, че отговорност за причинените
вреди носи ответника по делото, доколкото е ръководно-решаващ орган на
досъдебното производство и по негово нареждане ищецът е бил задържан, било е
образувано досъдебно производство и са били извършени посочените процесуално-
следствени действия, без никакво основание, тъй като не му било повдигнато никакво
1
обвинение. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и доколкото са били
нарушени правата му по чл. 5, пар. 2-4 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника
да му заплати следните суми: 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, вследствие задържането му в нарушение на чл. 5, пар. 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната
лихва, считано от 17.05.2016 г. до окончателното изплащане; 11 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване
правата на ищеца по чл. 5, пар. 2-4 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2016 г. до
окончателното изплащане. Претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове, като
недопустими и неоснователни. Оспорва да са налице незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на служители при ответника, поради което оспорва да е
пасивно легитимиран по предявените искове. Твърди, че причинените на ищеца вреди
са в резултат от действия на трети за спора лица, доколкото заповедите за задържане на
ищеца били издадени по реда на ЗМВР. Оспорва незаконно да е задържал ищеца и да е
нарушил правата му по чл. 5, пар. 2-4 от Конвенцията. Оспорва ищецът да е претърпял
твърдените вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените вреди и действия на ответника. Твърди, че извършените на 17.05.2016 г.
претърсване и изземване и обиск и изземване били законосъобразни, доколкото били
извършени след издадени разрешения по н.ч.д. № 8426/12.05.2016 г. по описа на СРС и
по н.ч.д. № 8424/2016 г. по описа на СРС. Оспорват се предявените искове и по размер.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Ето защо моли за
прекратяване на настоящото производство като недопустимо, респективно за
отхвърляне на предявените искове.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
правопораждащи факти: 1/ че е бил лишен от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и че са били
нарушени правата му, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 2/ че е претърпял
неимуществени вреди, както и какъв е размера на тези вреди и 3/ между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е
налице пряка причинно-следствена връзка.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица – чл.4 от ЗОДОВ.
Ответникът следва да установи положителните факти, на които основава своите
възражения.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Следва да бъде изискано ДП № 121/2015 по описа на СО-СГП, пр.пр. №
5171/2016 г. по описа на СРП.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-психологична експертиза е
основателно и следва да бъде уважено.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
2
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2023г.
от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
приложени под опис към исковата молба и писмения отговор.
ДА СЕ ИЗИСКА ДП № 121/2015 по описа на СО-СГП, пр.пр. № 5171/2016 г. по
описа на СРП.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологична експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева, платими от
бюджетните средства на съда, съгласно чл.9а от ЗОДОВ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.П.А..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3