Р Е Ш Е Н И Е

 

 гр. София, 15.01.2016 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6247 по описа за 2014 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба, подадена от А.А.К., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител В.Б.В., срещу „А.” АД, са предявени обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 50000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 12.08.2013 г., телесни увреждания; законната лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената дата настъпило ПТП, механизмът на което е подробно описан в исковата молба, при което пострадал ищецът като пешеходец, който бил блъснат от лек автомобил „Нисан Микра”, управляван от Д.А.С.. Причинените телесни увреждания и търпените във връзка с тях болки и страдания са описани в исковата молба. Твърди се също, че ПТП е настъпило по изключителната вина на водача на МПС, като за ПТП било образувано досъдебно производство. Тъй като относно управлявания от водача автомобил бил налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се предявяват настоящите искове за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.  

Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал 2 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка с причинените на ищеца телесни увреждания, оспорва също вида и медико-биологичния характер на уврежданията на ищеца и интензитета на търпените болки и страдания, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради това, че същият е пресичал пътното платно на необозначено за това място, както и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен относно управляваното от Д.С. МПС и действал към датата на ПТП.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

 С влязло в сила решение № 62 от 23.01.2014 г. по н. а. х. д. № 1922/2013 г. по описа на РС – Перник, което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца, е признато, че Д.А.С. е виновна в това, че на 12.08.2013 г. в гр. **********“ при управление на МПС - лек автомобил „Нисан Микра” с peг. № **** е нарушила правилата за движение по пътищата - не е изпълнила задължението си по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и като участник в движението по пътищата с поведението си е създала опасност и пречки за движението и е поставила в опасност живота и здравето на А.А.К., както и не е изпълнила задължението си по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а именно: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория В е забранено да превишава 50 км./ч. в населено място” и като водач на превозно средство от категория В е превишила скоростта 50 км./ч., като е избрала скорост на движение 100 км./ч. в населено място, с което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на А.А.К., изразяваща се в счупване на долното рамо на лява пубисна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от време по-голям от един месец - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Не се спори между страните по делото, че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника относно управляваното от  Д.С. МПС.

От заключението по допуснатата по делото САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: на 12.08.2013 г. между 17.30 и 18.00 часа лек автомобил „Нисан Микра”, управляван от Д.С.,*** с посока на движение от кв. „Изток” към центъра на града и със скорост на движение от 101 км./ч. Приближавайки кръстовището, където  настъпило ПТП, за посоката на движение на лекия автомобил е светел зелен сигнал. По същото време ищецът предприел пресичане на бул. „Ю.Г.” в района на кръстовището с посока отдясно наляво за посоката на движение на лекия автомобил „Нисан”. Водачът на автомобила реагирал за аварийно спиране и оставил регистрирани спирачни следи с дължина общо 60.1 метра. Последвал удар между ищеца и лекия автомобил. Ударът настъпил с предна лява част на автомобила и лявата странична част на ищеца. При удара ищецът, който бил в движение, се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и последвал вторичен удар в лявото странично огледало. Ищецът бил отхвърлен напред и наляво, а автомобилът спрял в положението, в което е регистриран от следствените органи. Установява се още, че опасната зона за спиране на лекия автомобил „Нисан Микра“ в конкретната пътна обстановка и условия е била около 105 метра при скорост на движение 101 км./ч. и около 35.5 метра при скорост на движение на автомобила 50 км./ч. Установява се също, че ударът е бил предотвратим от техническа гледна точка за водача на л. а. „Нисан“, независимо от това дали ищецът е пресичал с бавен или бърз ход или със спокойно или бързо бягане, ако автомобилът се  е движел с разрешената скорост от 50 км./ч., а при установената скорост от 101 км./ч. ударът е бил предотвратим, ако пешеходецът се е движел с бавен или бърз ход и непредотвратим, ако пешеходецът се е движел със спокойно или бързо бягане. Установява се също, че причините за настъпване на произшествието не са технически, т. е. не се дължат на внезапно настъпила техническа неизправност, а имат субективен характер - избраната от водача скорост на движение на автомобила от 101 км./ч. - значително по-висока от разрешената в населени места - 50 км./ч. Съдът не обсъжда коментираното от вещото лице като възможна причина за настъпване на ПТП пешеходецът да е пресичал на червена светлина на светофара, доколкото не са наведени такива твърдения по делото. Установява се още, че ако преди момента на удара пешеходецът се е отклонил от пешеходната пътека, това отклоняване би довело до косо пресичане на платното за движение и увеличаване на времето, изминало от началното пресичане до достигане на ищеца на мястото на удара, съответно до увеличаване на разстоянието, което изминава автомобилът до мястото на удара, т. е. това поведение не би променило причините за настъпилото произшествие.

            От заключението по допуснатата по делото СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: счупване на долното рамо на лявата срамна кост; контузия на поясната област; контузия на дясното коляно; охлузвания на двете бедра и двете предмишници. В резултат на тези увреждания той е търпял болки с голям интензитет по време и след ПТП за 7 - 8 дни, болки с по-малък интензитет е имал и в следващия период от възстановяването си за около 2 - 3 месеца. Проведено е било болнично лечение от 12.08.2013 г. до 15.08.2013 г. и домашно-амбулаторно лечение от 15.08.2013 г. за около 2 месеца. Според характера, степента и местоположението на травматичните увреждания може да се приеме, че ищецът е бил с намалена физическа активност за около 3 месеца. Като се има предвид възрастта на ищеца, характера, степента и местоположението на травматичните му увреждания, както и давността на получаването им, може да се очаква пълно възстановяване на здравословното му състояние.

От показанията на свидетелите се установява следното: свид. С. -очевидец на ПТП, установява, че л. а., управляван от Д.С., се движел преди неговия точно преди мястото на ПТП, като светофарът светел със зелен сигнал за автомобилите. Според свидетеля автомобилът на Д.С. се движел със скорост горе-долу 40 - 45 км./ч. Ищецът тръгнал на пешеходната пътека, но се върнал, след това притичал и в този момент го ударил автомобила на Д.С.. На мястото имало светофар за пешеходците, но свидетелят не е имал видимост към този светофар; свид. В. – баба на ищеца и съответно имаща преки впечатления от това как се е отразило ПТП на ищеца, установява, че след изписването от болницата по лекарско предписание три месеца ищецът не е ставал от леглото, като през това време тя го обслужвала изцяло. След третия месец започнала леко да го повдига, за да може да стъпи, но той бил много изплашен. Започнал да се учи да стъпва с две патерици, като постепенно - след около две седмици, започнал да се движи по малко с патериците, с патерици тръгнал на училище в края на м. октомври 2013 г., но свидетелката го придружавала, което продължило повече от 3 месеца, а към 4-ия месец ищецът започнал да ходи с една патерица. Започнал да посещава часовете по физическо възпитание едва през м. ноември 2014 г., но и към момента не можел да тича, да играе с топка; свид. Велинов – дядо на ищеца и също очевидец на ПТП, установява, че непосредствено преди ищецът спрял на светофара и го погледнал, когато светнала зелена светлина, ищецът погледнал свидетеля и го попитал дали може да пресече, като свидетелят му казал, че може. В този момент минал камион, който преустановил контакта между свидетеля и ищеца, но свидетелят е категоричен, че в момента, в който ищецът тръгнал да пресича, светофарът светел със зелена светлина.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

            По главния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Искът е основателен и следва да бъде уважен. Съображенията на съда са следните:

Искът е доказан по основание. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени описаните в исковата молба телесни увреждания, които са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от Д.С.; установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания; установи се и вината на Д.С. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Д.С. МПС, сключен с ответника, съответно причинителят на вредите има качеството застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ и съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 50000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:

            Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: на първо място следва да се има предвид вида и характера на получените телесни увреждания - счупване на долното рамо на лявата срамна кост; контузия на поясната област, контузия на дясното коляно, охлузвания на двете бедра и двете предмишници. Следва също така да се отчете, че в резултат на тези увреждания ищецът е търпял болки с голям интензитет за период от 7 - 8 дни, след което е търпял болки с по-малък интензитет, но за не малък период от около 2 - 3 месеца. Следва също да се вземе предвид, че лечението на ищеца е включвало болнично лечение от 12.08.2013 г. до 15.08.2013 г., след което домашно-амбулаторното лечение е продължило за около 2 месеца, през който период ищецът е търпял не само болки, но и битови ограничения и социална изолация /не е можел да посещава училище, да излиза извън дома си/, които освен че са влошили качеството му на живот, безспорно са се отразили негативно на психиката му. Следва още да се отчете, че след продължителния период от време, в който е търпял  битови ограничения и социална изолация, ищецът, макар и започвайки отново да посещава училище, за още по-продължителен период от време не е можел да посещава часовете по физическо възпитание, което също е довело до ограничения и негативни преживявания. Следва освен това следва да се има предвид, че с оглед възрастта на ищеца - 10 г. към датата на ПТП /която възраст предполага засилено желание за физическа активност, за социални контакти, за активни занимания/, всички тези обстоятелства като цяло са се отразили по-тежко на ищеца, отколкото на възрастен.  

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 50000 лв. би била подходяща и достатъчна, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

Неоснователно е и наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Не се доказа по делото, че ищецът е пресичал пътното платно на необозначено за това място – от показанията на свидетелите и от заключението по допуснатата САТЕ се установява, че ищецът е пресичал на пешеходна пътека, а дори и да се е отклонил косо, в каквато насока са показанията на свидетеля С., според заключението по допуснатата САТЕ това би довело до увеличаване на времето, изминало от началното пресичане до достигане на мястото на удара, съответно и до увеличаване на разстоянието, което автомобилът на Д.С. изминава до мястото на удара, поради което това поведение от техническа гледна не би могло да бъде причина за настъпилото произшествие.   

По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:

Съобразно изводите за основателност на главния иск основателен е и искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на ПТП до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Ищецът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това в размер на 2030 лв. за възнаграждение на адвокат и в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, съответно с оглед изхода на делото следва да му се присъдят тези разноски.

Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно с оглед изхода на делото.  

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати и държавна такса за производството по делото върху размера на исковете, а именно такава в размер на 2000 лв., както и сумата от 200 лв.,  представляваща деловодни разноски /възнаграждение на вещо лице/.  

Воден от горното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „А.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Г., да заплати на А.А.К. с ЕГН **********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител В.Б.В. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 12.08.2013 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП /12.08.2013 г./ до окончателното плащане. 

ОСЪЖДА „А.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Г., да заплати на А.А.К. с ЕГН **********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител В.Б.В. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2230 /две хиляди двеста и тридесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. 

ОСЪЖДА „А.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Г., да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и деловодни разноски в размер на 200 лв.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: