№ 241
гр. Самоков, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870100411 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от А. М. С. с
ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК **********.Искът е на стойност
50лева и касае искане за възстановяване на платена сума по договор за кредит
от 19.10.2022г. за разглеждане на документи тъй като според ищеца това е
уговорка в договора която е нищожна, като неравноправна.
Същевременно в съда при същия съдия-докладчик бе образувано
производство по гр. дело 417/2024г., което касае същия ищец А. М. С. с ЕГН
********** и същия ответник „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК **********.Предмета на
делото също е иск на стойност 50лева и касае искане за възстановяване на
платена сума по договор за кредит от 22.12.2022г. за разглеждане на
документи тъй като според ищеца това е уговорка в договора която е
нищожна, като неравноправна.
Съдът обедини двете дела и производството продължи под номер
411/2024г.Ето защо занапред в доклада съдът ще говори за исковата молба в
единствено число тъй като има предвид двата вече обединени иска.
Твърди се в исковата молба, че и в двата договора между страните има
неравноправна клауза за разглеждане на документи, която води до
надвишаване на определения със Закона за потребителския кредит ГПР
(годишен процент на разходите). Отправя искане да бъде върната на ищеца
1
платената без основание сума от 50лева и по двата кредита или общо 100лева.
Ответника твърди че искът е недопустим, неоснователен и недоказан,
тъй като страната нито се е възползвала в 14-дневен срок да прекрати
договора, платила е всички такси и води неправомерен процес.Счита, че
договора не води до нарушение на ЗПК и не е е надвишен ГПР.
Касае за иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 10 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК и вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, по 2 договора за кредит
между страните.Съдът счита че всяка от страните е представила необходимите
писмени доказателства за твърденията си.Не е спорно че между двете страни
са сключени два договора за кредит и че ищцата е заплатила сумата от 50лева
по всеки от тях за разглеждане на документи.По двата контракта се твърди че с
тази такса кредиторът е заблудил потребителя като вписал по първия договор
за сумата от 800лева за общия процент по разходите 44.87%, а по втория
сумата от 1500лева общ процент на разходите 52%.В включване на таксата
общия ГПР ставал 56.30% и потребителят бил заблуден.
На 19.10.2022 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен
договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост
заемни средства в размер на 800,00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 20,00%, годишен процент на разходите - 44,87% .
Съгласно договора заемателят дължи и такса за разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 182,63 лева, която той
следва да престара заедно с месечната погасителна вноска.
На 22.12.2022г. между ищеца и ответното дружество бил сключен
договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост
заемни средства в размер на 1500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 20,00%, годишен процент на разходите - 52% .По този договор таксата
за разглеждане на документи била 314.12лева.
Ищецът счита уговорката в договорите за заплащане на такса за
разглеждане за нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на
договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и
плащане такса за това при разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа или
обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавала заемодателят да
вземе становище в срок от 7 дни. Следователно при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след
като е била направена заявката, като потребителят „реди подписване на
договора се задължава да плата такса, за която не му е известно в какъв размер
ще бъде и как ще бъде платена. Таксите са във фиксиран размер - 182 63 лв и
314.12лева. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. Поради и което считаме, че клауза има
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да
е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането
и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата
2
на
чл.19, ал.4 ЗПК.
По изложените съображения, според ищеца таксата за разглеждане е
излязла в разрез с добросъвестността. Предвидено е тя да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита. Но същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца
- заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя
представлявала допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва.
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от,
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно предствените договори за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
разглеждане на документи.
Както правилно е отбелязано в исковата молба и според съда не са
спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за
потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния
процент на разходите. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът
вписвайки в контракта съответно ГПР от 44,87 % по първия договор и 52% по
втория е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска
практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до
нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22
ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за такса експресно разглеждане е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал.1 и 2 311К. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 56,30% разходите,
които следва да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за
разглеждане. Възнаграждението за такса разглеждане в потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания" от кредитора в кредитното правоотношение Посочването в
кредитния договор на размер па ГПР, който не е реално прилагания в
3
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите.
С оглед изложеното разгледан по същество, искът от по 50лева за двата
кредита се явява основателен и съдът приема че ответника дължи на ищеца
претендираната сума в пълен размер от 100лева, която представлява
неправомерно изплатени такси за разглеждане на документи за два броя
кредити.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 100 лв.
разноски за държавна такса, както и сумата от 400лева за адвокатско
възнаграждение, което поради указаната безплатна правна помощ следва да
бъде заплатено на адв.Е.И., с булстат ********.За пълнота съдът тук следва да
посочи че именно такъв с оглед цената на иска и характера на делото е
справедливия размер за обезвъзмездяване на защитника за указаната
безплатна правна помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес гр.С.
да заплати на ищеца А. М. С. с ЕГН ********** сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляващи неправомерно изплатени такси за разглеждане на
документи за два броя кредити .
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес
гр.С. да заплати на адв.Е.И., с булстат ******** сумата от 400лева за
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4