Присъда по дело №14440/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 84
Дата: 13 февруари 2025 г. (в сила от 1 март 2025 г.)
Съдия: Станимир Борисов Миров
Дело: 20241110214440
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 84
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
СъдебниЛИЛЯНА С. БАНКОВА

заседатели:ГЕНА ЦВ. ВЕЛКОВСКА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
и прокурора К. Л. А.
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Наказателно дело от
общ характер № 20241110214440 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Й. В. И. – роден на
**************************, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
20.03.2024г., в търговски обект на „Хигитест“ ООД - магазин, намиращ се в гр.
София, ул. «Цар Шишман», отнел чужди движими вещи - пари в размер на 70
/седемдесет/ лева от владението на Е. Л. Г., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, след като Й. В. И. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което наказание не е било отложено на основание чл. 66 НК,
както следва: С Определение № 8442 от 11.10.2022г. на СРС, НО, влязло в
законна сила на 27.10.2022г. на Й. В. И. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал.
1 НК било наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 2 / две / години и 8 / осем / месеца, а именно наказанието, което
било постановено с отделна присъда по НОХД № 203 80/2019г. по описа на
1
СРС, НО - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ НК, поради което и на основание чл.303, вр.чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4
НПК му налага наказание „Лишаване от свобода „ в размер на 24 месеца,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета и определя
наказание „Лишаване от свобода„ в размер на 1 година и 4 месеца /една година
и четири месеца/, което на основание чл.57, ал.1, т.2 ,б.Б“ ЗИНЗС следва да се
изтърпи при първоначален „строг режим“.


ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Й. В. И. със
снета по делото самоличност да заплати по сметка на СДВР сумата от 109 /сто
и девет/ лева, представляваща сторени на фазата на досъдебното производство
разноски.

Веществено доказателство-оптичен носител /л.31 ДП/ следва да остане в
кориците по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред
Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Й. В. И., за това, че на
20.03.2024г., в търговски обект на „Хигитест“ ООД - магазин, намиращ се в гр. София, ул.
«Цар Шишман», отнел чужди движими вещи - пари в размер на 70 / седемдесет / лева от
владението на Е. Л. Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като Й. В. И. е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което наказание не е било отложено на основание чл. 66 НК, както следва:
С Определение № 8442 от 11.10.2022г. на СРС, НО, влязло в законна сила на 27.10.2022г. на
Й. В. И. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК било наложено едно общо най - тежко
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 / две / години и 8 / осем / месеца, а именно
наказанието, което било постановено с отделна присъда по НОХД № 203 80/2019г. по описа
на СРС, НО - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.
Съдът е разяснил права на пострадало лице, което в съдебно заседание е заявило, че не
желае да се възползва от възможността да се конституира в процеса като страна.
След проведено разпоредително заседание, с определение на съда производството по
делото е продължило по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие, във
връзка с което е направено искане от страна на подсъдимо лице и неговия защитник.
Основания за горното са намерели отражение и в становището на представителя на
държавното обвинение, обсъждайки въпросите посочени в чл.248, ал.1, т.1-8 НПК.
Съдът е установил, че искането за провеждане на диференцирана процедура е
своевременно и отговаря на условията на глава 27 НПК. Съдът е одобрил изразеното
съгласие, тъй като съответните действия по разследване са извършени по реда предвиден
в НПК.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение като
счита за доказано, че подсъдимият е извършил деянието при условията на опасен рецидив.
Намира, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
като смекчаващо вината обстоятелство намира, че се явява ниския размер на
инкриминираната сума, а като отегчаващо-многобройните осъждания на подсъдимо лице.
Поради което счита, че следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода около предвидения минимум за това престъпление, като
същото да се изтърпи ефективно.
Адвокат С. САК- назначен служебен защитник, намира, че следва при постановяване на
съдебния акт да се отчете и факта, че производството се развива по съкратена процедура
и подсъдим е признал своята вина. Относно параметри на наказание и режим при който
същото следва да се изтърпи, заявява, че следва да се наложи наказание към предвидения в
закона минимум.
Подсъдимо лице изразява съжаление за стореното, признава авторство на деяние.
Възползва се от възможността да не дава подробни обяснения по случая. Реализирайки
правото си на последна дума, изразява критичност към собственото си поведение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият Й. В. И. е роден на **************************, ЕГН **********
На 20.03.2024г. обвиняемият Й. В. И. се намирал в гр. София, в района на ул. „Цар
Шишман“, когато влязъл в търговски обект на „Хигитест“ ООД - магазин, в който имало
обособени две отделни помещения и тоалетна. По това време в магазина се намирал
свидетелят Е. Л. Г. - продавач в посочения търговски обект. Вече намирайки се в същия
магазин, обвиняемият И. попитал св. Г. дали може да ползва тоалетната, а след като получил
положителен отговор от нея, обвиняемият се насочил към въпросната тоалетна. Веднага след
като излязъл от тоалетната, обвиняемият, намирайки се във второто от помещенията, а
1
именно това, което се намирало извън търговската част на магазина, в която по това време
била свидетелят Г., обвиняемият забелязал портмонето й, което тя била оставила преди това
там. След като отворил въпросното портмоне, обвиняемият Й. И. взел намиращата се вътре
сума в размер на 70 / седемдесет / лева, след което бързо излязъл от помещението и
напуснал търговския обект. Тези действия на обвиняемия усъмнили св. Г., която веднага след
това решила да провери дали всичко е наред, като по този начин установила, че от
портмонето й липсвала сумата в размер на 70 / седемдесет / лева. По този повод св. Е. Г.
подала сигнал до органите на МВР, в резултат на което било образувано настоящото
досъдебно производство.
Към 20.03.2024г. обвиняемият Й. В. И. бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което наказание не е
било отложено на основание чл. 66 НК като с Определение № 8442 от 11.10.2022г. на СРС,
НО, влязло в законна сила на 27.10.2022г. на Й. В. И. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал.
1 НК било наложено едно общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /
две / години и 8 / осем / месеца, а именно наказанието, което било постановено с отделна
присъда по НОХД № 20380/2019г. по описа на СРС, НО.
Във връзка с подадено заявление от пострадало лице е образувано е досъдебно
производство по реда на чл.212, ал.2 от НПК, в хода на същото е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимо лице за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.
Приетите за установени фактически обстоятелства намират подкрепа по категоричен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: Показания на
св. Е. Л. Г., Галя Николова, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за вземане
на образци за сравнително изследване, разпознаване на лице, заключения на видео-
техническа и лицево идентификационна експертизи и справка съдимост за подсъдимо
лице. Всички доказателства са съответни едни спрямо други и сочат на едни и същи
обстоятелства, обвързващи авторство на деяние от страна на подсъдимо лице.
Изпълнителното деяние на процесното престъпление се изразява в отнемане, т.
е.прекъсване на фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху
инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт. То се осъществява само
чрез действие. Вещта може да бъде отнета от всяко лице, което упражнява фактическа
власт спрямо нея, без значение на какво правно основание я владее и дали я владее
правомерно. Несъмнено, доказателствата по делото сочат, че действията на подсъдим
осъществяват изпълнителното деяние на престъплението кражба. Чрез тези действия,
подсъдим е прекъснала фактическата власт на досегашния владелец на вещта – св. Г. и е
установила своя трайна такава върху нея.
Съдът прие, че по делото по безспорен начин се установява авторството на
престъплението- въз основа на всички събрани по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът достигна до единствения възможен извод, изключващ
всички останали, че именно подсъдима е автор на деянието. Горното намира подкрепа и в
заключението на изготвена по делото видео-техническа и лицево -идентификационна
експертиза. В тази насока е и направено самопризнание от подсъдимо лице, което не
отрича авторство на деяние. Отнемането е насочено към парична сума, който има
качеството на движима вещ. Същите се явяват и чужди за подсъдимо лице собственост,
като последната ги е отнел без съгласието на собственика им св. Г..
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдим при форма на вината пряк
умисъл и при наличието на специфичното за този вид престъпление намерение да бъде
присвоена противозаконно инкриминираната вещ/сума в размер на 70 лева/. Същият е
съзнавал обществената опасност на осъществяваното от него деяние, предвиждал е
вредоносните последици и е желаел тяхното настъпване. Той е съзнавал, че отнемането по
2
описания по-горе начин на инкриминирана вещ е противозаконно, както и че същата е
чужда собственост. Знанието за противоправност на поведението и се потвърждава от
начина на извършване на деянието. Осъществените от него действия съзнателно са били
насочени именно към противозаконно отнемане на инкриминираната вещ-парична сума,
като същият е целял установяване на трайна фактическа власт върху вещта.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, при проведеното по настоящето
дело съкратено съдебно следствие, наказанието следва да бъде определено при условията
на чл. 58а от НК. От своя страна, разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК изисква съдът да
извърши проверка налице ли са основания за определяне на наказанието при условията на
чл. 55 от НК. Съдът намира, че не са налице такива условия, доколкото по делото не са
налични многобройни смекчаващи отговорността на подсъдима обстоятелства.
Съобразно императива на чл. 373, ал. 2 НПК и правилото по чл. 58а, ал. 1 НК определено
наказания на подсъдим следва да бъде намалено с една трета, като се определи
окончателен размер, който следва да изтърпи от една година и четири месеца „Лишаване
от свобода“, което следва да се изтърпи при първоначален „Строг режим“.
Като се има предвид изхода от делото и обстоятелството, че подсъдим е признат за
виновен, съдът е възложил в негова тежест, направените по делото разноски в размер на
109 лева.
След постановяване на присъдата съдът с определение по чл.306, ал.1, т.1 от НПК,
вр.чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание между
наказанията по настоящето производство и това наложено по нохд № 8116/24г. по о иса
на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 8 месеца, което следва да
се изтърпи при първоначален „Строг режим“.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
3