Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10317/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение №
489 от 21.09.2023г. по НАХД № 401/2023г. по описа на Районен съд Велико
Търново е потвърдено наказателно
постановление №
04-2200181 от 09.02.2023
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Велико Търново,
с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500лв. и осъдено „Биофрукт“ ЕООД да заплати 150лв. разноски.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от „Биофрукт“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 9, представлявано управителя К.Б.К.,
чрез ***П.С., с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като
неправилно и незаконосъобразно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че съдът е достигнал до погрешно заключение за законосъобразност
на обжалвания акт без да съобрази, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение. В този смисъл
посочва, че съдът не е отчел показанията на св. Димитров и изцяло е игнорирал
показанията на св. Д.. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не
допуснал назначаването на ССЕ и необосновано е извел извод за дължимост на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 106.50лв. само въз основа на
записаното от самата Д. в РКО от 01.10.2022г. Позовава се на влязло в сила Решение № 128 от 17.05.2023г. по
адм. дело № 761/17.05.2023г. по описа на Административен съд Велико Търново
касаещо задължителното предписание към работодателя по повод същото нарушение. По изложените
съображения, моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което НП
да се отмени като незаконосъобразно. Претендира
разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът
по касация директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново заема писмено становище за
неоснователността на жалбата.
Представителят на ВТОП дава становище за основателност на
касационната жалба. Съдът
неправилно бил установил фактическата обстановка, въз основа на която е
направил неверни правни изводи. Предлага решението да се остави бъде отменено,
като се отмени НП.
Съгласно чл. 218 от АПК,
вр. чл. 63в от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в
жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на
задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно
основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалваното съдебно решение.
От ВТРС е установено, че 14.11.2022
г. по работни места е извършена проверка от Дирекция "Инспекция по
труда", град Велико Търново на работодателя по смисъла на параграф 1,
т. 1 от ДР на КТ "БИОФРУКТ" ЕООД, град Велико Търново по
спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ, в обект на контрол:
"Магазин за плодове и зеленчуци", находящ се в град **. Проверката е
продължила по документи до 24.11.2022г., като е констатирано, че дружеството в
качеството му на "работодател" не е изплатило до последния ден на
месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск на лицето И.Д., на длъжност
"продавач-консултант". Видно от заповед от 25/30.09.2022 г. издадена
от работодателя, съдържаща се в трудово досие на И.Д., е че трудовото
правоотношение с работника е прекратено, считано от 30.09.2022 година. В
заповедта е посочено, че работничката следва да получи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал.
1 от Кодекса на труда в размер на 3 работни дни. От представената
платежна ведомост /фиш/ за месец септември 2022 г. е видно, че на лицето е
начислено обезщетение по чл. 224, ал.
1 от КТ в размер на 106,50 лв. брутна сума, както и че начисленото
обезщетение не е изплатено срещу подпис по ведомост на работника. Представен е
Разходен касов ордер РК0 от 01.10.2022 година, в който е отбелязано, че е
изплатена заплата за м. август 2022 година. Дадени са писмени сведения с вх. №
22117416/23.11.2022 година от законният представител на
дружеството-работодател, в които се твърди, че записът в РКО не отговаря на
истината, тъй като изплатената сума обхваща по-голям период от време, а не само
м. август 2022 г. От наличното по преписката писмо с peг. № 22116987/2022 г. се
съдържат данни, че работодателят изплаща лично на работещия суми в по-голям
размер от този, който е уговорен като основно трудово възнаграждение. До
приключване на инспектирането не са представени документи, удостоверяващи
изплащането на обезщетението по чл. 224, ал.
1 от КТ на Д..
За да потвърди НП районният съд е
приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове
и притежават необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП са описани обстоятелствата
при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните
признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното
обвинение.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка е направен извод, че не
са налице доказателства за изплащане на дължимото обезщетение за неползван
платен годишен отпуск – три дни в общ размер на 106, 50 лева. Видно от
доказателствата е, че със Заповед № 25 от 30.09.2022 г. на работодателя е
прекратено трудовото правоотношение по Трудов договор № 15 от 25.05.2022 г. От
приложените по делото платежни ведомости за месец 08. 2022 г., м. 09. 2022 г. е
видно, че тази за месец август 2022 г. е подписана от работника, а ведомостта
за м. септември не е подписана от работника. В тази ведомост е включено и
дължимото обезщетение за неизползван отпуск в размер на 106, 50 лева, но по
делото няма доказателства за неговото фактическо изплащане. За несъстоятелни са
намерени твърденията, че всички дължими суми са били изплатени на работника с
Разходен касов ордер от 01.10.2022 г., който е подписан от св. Д., което тя
потвърждава и в разпита си в рамките на съдебното следствие. В този РКО обаче
изрично било вписано от издалия го работодател, че същият се отнася за
"заплата 08.2022 г".
Правилно наказващият орган е определил приложимия материален закон, като е
приел че е налице нарушение на чл. 224, ал.
1 от Кодекса на труда във вр. е чл. 228, ал.
3 КТ. Работодателят не е изпълнил задължението си да изплати
дължимото обезщетение за неползван годишен отпуск в срок до последния ден на
месеца следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение, а
именно до 01.11.2022 г. Правилно наказващият орган бил определил санкционната
разпоредба и е наложил имуществена санкция, която по размер съответства на
предвиденото по закон в минимален размер.
Съдът счита, че нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от други такива, с оглед на което, като законосъобразно
и правилно го е потвърдил изцяло.
Настоящият състав
намира постановеното решение за неправилно, тъй като не е зачетено влязло в
сила Решение № 128 от 17.05.2023г. по АХД № 761 по описа на Административен съд
Велико Търново. Същото е образувано по жалба на „Биофрукт“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 9, чрез
управителя К.Б.К., против принудителни административни мерки (ПАМ)
„задължителни предписания“, обективирани с Протокол за извършена проверка № ***/24.11.2022
г. на длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Велико Търново
(ДИТ). Дадени по т. 3. задължителни предписания са с оглед
прекратяване на трудовото правоотношение на И.С.Д., на длъжност
„продавач-консултант“, считано от 30.09.2022 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ да изплати на лицето обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
съобразно посочения размер във ведомост за заплати за м. септември 2022 г., а
именно 106,50 лв. – брутна сума, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ
във връзка с чл.228, ал. 3 от КТ, а по т. 4. да изплати уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за месец септември 2022 г. на И.С.Д., ЕГН **********,
на длъжност „продавач-консултант“, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. За изпълнението на тези предписания е определен срок до 01.12.2022 г.
С влязлото в сила
Решение № 128 от 17.05.2023г. по адм. дело № 761/17.05.2023г. по описа на
Административен съд Велико Търново, което не е обжалвано от ДИТ Велико Търново, съдът е намерил, че приложените принудителни
административни мерки „задължителни мерки“, обективирани в т. 3 – т.4 от
Протокол за извършена проверка № ***/24.11.2022 г. на длъжностни лица на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Велико Търново, като процесуално и
материално незаконосъобразни, следва да бъдат отменени. За да мотивира този
извод съдът се е позовал на заключение на СИЕ, че за целия период на заеманата от Д. длъжност не са извършвани промени в
договореното трудово възнаграждение (в размер на 710 лв.), като за всички
месеци на положен труд от Д., на същата е начислено и съответно изплатено
договореното трудово възнаграждение, като за целта са съставени месечни първични счетоводни документи –
Платежна ведомост (фиш) за работна заплата на И.Д. за м.05., м.06, м.07, м. 08
и м.09.2022 г., в които са отразени брутния размер на РЗ, направените удръжки и
нетната сума за получаване. Трудовият договор е писмен и същият сочи именно
сумите, които са и реално платени на лицето. Липсвали каквито и да е
доказателства за това, че действително са плащани суми на ръка над уговорените,
и то ежемесечно, като работна заплата. Извод в обратния смисъл не можел да бъде
направен и от приложения в хода на проверката РКО от 01.10.2022 г., според
който на Д. е изплатена сума в размер на 1 247,74 лв. за м.август 2022 г.
На първо място, още с представянето на този РКО, от страна на жалбоподателя са
представени писмени сведения, в които е посочено, че изплатената с този РКО
сума в размер на 1 247,47 лв. включвали трудовите възнаграждения за м.
август и м. септември 2022 г., както и обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск, като изрично било отбелязано, че този РКО е попълнен от Д. и
посочването, че касае заплата за м.08.2022г. не отговаря на истината.
Твърденията в тези сведения изобщо не са обсъдени от контролните органи, а
директно е прието, че РКО касаел заплатата за м.август 2022 г., с което
впоследствие е обоснован и извода за по-висок размер на получаваното от Д.
трудово възнаграждение и за неизплащане на трудовото възнаграждение за м.
септември 2022г. и за обезщетението за неизползван от Д. платен годишен отпуск.
Според показанията на Д., именно тя е написала собственоръчно целия текст в
този РКО, което обстоятелство всъщност се потвърждавало и от показанията на св.
К., която сочела, че е дала на Д. сама да попълни ордера. Това обстоятелство, безспорно известно на
контролните органи, е било достатъчно, за да не се кредитира този едностранно
съставен и подписан документ. От друга страна, от заключението на СИЕ безспорно
се установявало, че изплатената на 01.10.2022 г. с този РКО сума в размер на
1 247,47 лв. включва платени нетни суми за м.август – в размер на 550,94
лв. и за м.септември 2022г. – в размер на 696,80 лв. Вещото лице по това дело изрично
посочва, че в изплатената сума в размер на 696,80 лв. за м. септември 2022 г. е
включено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
106,50 лв., като с изплащането на тази сума на лицето е изплатена нетна сума в
повече в размер на 77,55 лв., доколкото нетната сума за плащане след приспадане
на месечните удръжки е в размер на 619,25 лв. Предвид изложеното, съдът е намерил
с влязло в сила решение, обвързващо страните, че дължимото на Д. обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск е изплатено, като дори й е изплатена
по-голяма от дължимата й сума. С оглед на това не е налице допуснато нарушение
по чл. 128, т. 2 от КТ, както и такова по чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. чл. 228,
ал. 3 от КТ. Същата фактическа установка, обосновава процесното нарушение,
предмет на изследване в настоящото производство, като страни по него са Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. В. Търново и "БИОФРУКТ" ООД, които са обвързани от
Решение № 128 от 17.05.2023г. по адм. дело № 761/17.05.2023г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
С оглед на това следва решението на
ВТРС да се отмени, като не се налага връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда. Вместо него следва да се постанови ново решение по
същество, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
При този изход на делото, предвид
своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
касатора следва да се присъдят разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за две инстанции, които съгласно своевременно направено
възражение за прекомерност следва да бъдат намалени до общ размер на 900 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на имуществена санкция от 1500лв. се следва възнаграждение от
450лв. за всяка една от инстанциите.
Водим от
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал. 2 и 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №
489 от 21.09.2023г. по НАХД № 401/2023г. по описа на Районен съд Велико
Търново и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 04-2200181, издадено на 09.02.2023 г. от Директора на Дирекция
"Инспекция но труда" Велико Търново, с което на БИОФРУКТ ООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, п. код 5000, Магистрална 9,
за извършено административно нарушение на чл. 224, ал.
1 от Кодекса на труда (КТ) във вр. е чл. 228, ал.
3 от КТ на основание чл. 416, ал.
5 от КТ във вр. чл. 414, ал.
1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. В. Търново да заплати на "БИОФРУКТ" ООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, п. код 5000, Магистрална 9, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 900,00 (деветстотин) лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.