№ 177
гр. Варна , 20.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20213000600306 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.270 ал.4 НПК и е образувано
по повод жалба, подадена от адвокати Р.Ж. и В.Ц. – защитници на подс.К.М.
М., срещу протоколно определение №724/09.09.2021г. по нохд №1037/2020г.
на Варненски окръжен съд, с което определение молбата на подсъдимия за
изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ е оставена
без уважение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
съдебния акт, иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за
неотклонение. Акцентира се върху прекомерността на срока на задържане на
лицето, като се сочи същевременно, че липсва опасност от извършване на
престъпление и укриване. Твърди се и влошено здравословно състояние на
подсъдимия.
Жалбата като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице се
явява допустима, разгледана и по същество тя обаче се преценява като
неоснователна.
Варненският апелативен съд /в този си състав/ е имал вече веднъж
възможността да се произнесе по искане за изменение на мярката за
неотклонение на подс.К. М. – това е станало с определение №81/07.06.2021г.
по вчнд №175/2021г. Застъпеното в него становище на съдебния състав не е
еволюирало в положителна насока за подсъдимото лице, а то е, че е налице
опасност от укриване и извършване на престъпление от страна на
1
жалбоподателя. Вярно е, че М. в РБългария не е осъждан, но това не означава,
че въобще не е осъждан. Напротив – М. е осъждан в Белгия през 2006 година
за деятелност, свързана с производство, притежание и търговия с наркотични
вещества, като му е наложено наказание седем години лишаване от свобода,
което е изтърпяно ефективно. През 2016 година отново е осъден, като
воденото срещу него наказателно производство е протекло задочно – в негово
отсъствие, тъй като не е бил открит. Тези два факта преценени съвкупно с
обвинението, което понастоящем му е предявено от българската прокуратура,
дават възможност с висока степен на вероятност да се твърди, че съществува
опасност както и от укриване от страна на подсъдимия, така и от извършване
на престъпление, която опасност в случая не е имагинерна, а напълно реална.
Нейното наличие разбира се само по себе си не е достатъчно щото да се
продължи задържането на лицето – при липсата на обосновано подозрение за
съпричастие на лицето към вмененото му във вина от страна на
прокуратурата деяние това би било немислимо. Такава липса по делото обаче
не е налице – и индиция за това са събраните доказателства в рамките на
проведените до момента по делото съдебни заседания, които са в състояние
да обосноват възникването на съмнение, че подсъдимият би могъл да има
нещо общо с отправеното му обвинение. Това от своя страна е напълно
достатъчно за целите на настоящото производство.
Що се касае за разумният срок на продължаващото срещу М.
наказателно преследване, в рамките на което той е и задържан на 09.06.2018г.
- вярно е, че са изминали повече от три години, както е и вярно, че
подсъдимият няма вина за това. Разумният срок обаче не е абстрактно
понятие – той всякога следва да се преценява конкретно при съобразяване на
различни критерии. В настоящия случай едва ли съществува спор, че делото
представлява правна и фактическа сложност /първият от посочените
критерии/, които несъмнено са дали отражение и върху продължителността на
наказателното производство – както в досъдебната, така и в съдебната му
фаза. Затова и настоящият състав не намира този срок за неразумен. Още
повече, че по делото предстои в края на месец октомври неговото последно
съдебно заседание /по твърдения на първоинстанционния съд/.
За здравословното състояние на подс.М. – не съществува спор, че то е
влошено. Същевременно по делото на няколко пъти са назначавани съдебно-
2
медицински експертизи, в рамките на които е било изследвано състоянието на
жалбоподателя. В нито един момент то не е било влошено до степен, че да се
налага изменение на мярката му за неотклонение. Така е и понастоящем – от
представената от защитата медицинска документация пред първата инстанция
на 09.09.2021г. не става ясно какво точно е констатирано /все пак съдилищата
нямат медицински познания/. Но ако пък защитата твърди, че здравето на М.
се влошава /или пък е застрашено/ то следва да направи искане за
назначаване на поредната медицинска експертиза, която да установи това, и
да отговори на въпроса пречка ли е то за продължаване престоя му в затвора.
Не бива все пак да се пропуска фактът, че е налице възможност и за
настаняване в болнично заведение, от която затворническата администрация
би се възползвала при нужда. Очевидно такава към момента не съществува.
В резюме – не са налице основания понастоящем за изменение на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на
подс.К. М., а напротив – налице са всички предпоставки за нейното
продължаване. Поради това и атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден в рамките на настоящата въззивна проверка.
По изложените съображения Варненският апелативен съд на основание
чл.270 ал.4 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №724/09.09.2021г. по нохд
№1037/2020г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3