РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502812 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№28065/27.10.2022г. депозирана
от „Венис 2017“ ЕООД ЕИК *****, чрез процесуалния му представител адв.
А. П. против Решение № 260431/04.08.2022г. на ПРС, четиринадесети гр.с.,
постановено по гр.д.№4316/2020г., с което е отхвърлен предявеният от
„Венис 2017“ ЕООД, ЕИК ***** срещу Е. К. Р., ЕГН ********** иск за
осъждането на Е. К. Р. да заплати на „Венис 2017“ ЕООД, сумата от общо
15 200.00 лева, представляваща изтеглена от К. С. К.- управител на
дружеството и наследодател на Е. Р., в брой на 38 пъти по 400 лева на дати
21.08.2018 г., 28.08.2018 г. 03.09.2018 г., 04.10.2018 г. 08.10.2018 г., 17.10.2018
г. и 22.10.2018 г. на банкомат (АТМ) с карта 4598******** от банкова сметка
на „Венис 2017 ООД в „БАКБ“ АД и неотчетена в дружеството. С
постановеният съдебен акт в полза на Е. К. Р., ЕГН ********** е присъдена
сумата от 160.00 лева, представляваща разноски по делото. Решението се
обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да отмени акта на
1
районният съд, като вместо това уважи предявеният иск като
основателен.. Претендират се направени по делото съдебни разноски,
съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна Е. К. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. Т. С. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен, по
съображения подробно изложени в отговора. Претендират се разноски пред
настоящата инстанция .
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от лице имащо правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл. 145 ТЗ предявен от „Венис 2017“ ЕООД срещу Е. К. Р..
Ищецът твърди, че наследодателят на ответницата - К. К., е бил съдружник
и управител в дружеството до смъртта си на 31.12.2019г. През периода от
21.08.2018г. до 22.10.2018г., изтеглил от сметка на дружеството сумата от
общо 15 200 лева. Тегленията били извършени с издадена от „БАКБ“ АД
бизнес карта, на която той бил единствен оправомощен ползвател, като се
твърди, че изтеглената сума не е отчетена в дружеството. Иска се
ответницата, като единствен наследник на К. К., да бъде осъдена да заплати
на дружеството претендираната сума .
Ответницата оспорва предявения иск. Оспорва, че всички тегления са
извършени от наследодателя и, твърди, че изтеглените от К. К. суми, са
отчетени в дружеството.
Първоинстанционният съд е приел, че доколкото вредата настъпва в
имущественото състояние на търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване
и отчитане, и доказването й като факт, е в тежест на ищеца по иска по чл.
145 ТЗ. Ангажирането на отговорността на управителя за вреди от липси
изисква извършването на пълна проверка на имущественото състояние на
дружеството, като за целта следва да извърши цялостна проверка за
2
движението на активите и пасивите на предприятието, и то въз основа на
счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента на
причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде
установено несъответствие между документалното и фактическото състояние
на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от
управлението. При съвкупния анализ на доказателствата, съдът е приел, че
не се установява да е била извършвана проверка на активите и пасивите на
предприятието и посочените тегления да обосновават недостиг на парични
средства в дружеството, поради което е отхвърлил предявения иск..
Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят твърди, че
първоначално предявения иск е квалифициран с правно основание чл.59 ЗЗД,
след което е преквалифициран и разгледан като такъв с правно основание
чл.145 ТЗ, което обстоятелство е попречило на ищеца да докаже
основателността на предявения иск. По същество навежда твърдения, че в
тежест на ответната страна, като страна твърдяща, че не е налице увреда на
дружественото имущество, е да установи както редовността на
счетоводните книги, така и на осъществяването на възпроизведените в
счетоводните записи факти.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и
допустим. На база извършените от ищцовото дружество
твърдения, за изтеглянето на сумата от управителя и неотчитането й в
дружеството, правилно е преквалифициран и разгледан иска като такъв по
чл. 145 ТЗ и е разпредЕ.та доказателствената тежест, поради което
настоящият съдебен състав, намира че не са допуснати процесуални
3
нарушения в изложения от жалбоподателя смисъл.
Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за
новоотрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява
съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства,
които са подробно, пълно и правилно анализирани от
първоинстанционният съд.
Предвид основанието на предявения иск по чл.145 ТЗ, който е за
реализиране на специална отговорност - управленски деликт, следва да бъде
отбелязано, че законодателят е предвидил управителят на търговското
дружество да отговаря за вредите, които е причинил на дружеството при
неговото управление, като фактическия състав на специалната отговорност на
управителя е гражданска отговорност и обхваща виновно, противоправно,
вредоностно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение
възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди.
Отговорността по чл.145 ТЗ като специална отговорност, включва
установяване на натоварване за извършване на действия на управление,
действие или бездействие на управителя, установяване на вредата по
основание и размер, установяване наличието на причинно-следствена връзка
между установената вреда и действието/ бездействието на управителя.
Безспорно е между страните, а и тези обстоятелства се установяват и
от ангажираните доказателства, и вписвания в ТР, че К. К. е бил съдружник и
управител в дружеството - ищец до смъртта си на 31.12.2019г., както и че
ответницата е негов единствен наследник по закон. Съгласно договор за
бизнес дебитна карта, единствен оправомощен ползвател на същата се явява
управителя на дружеството към онзи момент - К. К..
Установява се от допусната и приета пред първата инстанция ССЕ,
която съдът кредитира като безпристрастна и компетентно изготвена, че от
банковата сметка на дружеството в лева са изтеглени общо 15200 лева, с
дебитната карта от ATM (банкомат) в периода 19.04.2018г до 31.12.2019г.
Тегленията са осчетоводени, с основание за отразяване по счетоводните
сметки и за вземане на счетоводните операции банково извлечение – като
изтеглени суми в брой от банкова сметка Кт. счетоводна сметка 503
„Разплащателна сметка в лева“ и като внесени суми в касата на дружеството
по Дт. счетоводна сметка 501 „Каса в лева“. Вещото лице и посочило, че в
4
счетоводството на ищеца не са налични отчетни документи срещу тегленията
на парични суми от общо 15200 лева, като не били налични и документи за
постъпването на сумите в касата.
Ищецът основа претенцията си на намаление на имуществото на
дружеството с претендираната сума, но не е посочил как е констатирал това,
не е описал какви са счетоводните записвания и с оглед на счетоводното
отразяване – налице ли е намаление на имуществото на дружеството, предвид
изтеглени суми в брой с дебитната карта от ATM (банкомат) в периода
19.04.2018г до 31.12.2019г. от банковата сметка на дружеството и парични
средства постъпили в касата на дружеството. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, вредата настъпва в имущественото състояние на
търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане, и доказването й
като факт, е в тежест на ищеца по иска по чл. 145 ТЗ, като последният
следва да установи не само извършеното от самия него такова счетоводно
отразяване, а и че то е редовно и документално обосновано. Ето защо при
твърдяно намаляване на патримониума на търговското дружество с
претендираната сума, следва да се извърши цялостна проверка за движението
на активите и пасивите на предприятието, като се установи несъответствие
между документалното и фактическото състояние на имуществото на
управляваното дружество към релевантния момент от управлението на
наследодателя на ответницата.
Предвид липсата на доказателства в тази насока, то не би могло да се
приеме, че е налице действително намаление на имуществото, от какъв факт
произтичат и съответно какъв е размера му. Отделно от това както бе
посочено по-горе, за да е изпълнен фактическия състав на иска по чл.145 ТЗ,
следва да бъде установено и наличието на причинно-следствена връзка между
установената вреда и действието на управителя, което в конкретния случай не
се доказа.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
не е изпълнен фактическия състав на специалната отговорност на управителя,
поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, поради което постановеният съдебен акт, следва да бъде потвърден, а
жалбата като неоснователна оставена без уважение.
5
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, но
доколкото липсват доказателства за направени такива, разноски на страната
не се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260431/04.08.2022г. на ПРС,
четиринадесети гр.с., постановено по гр.д.№4316/2020г.,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6