№ 649
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110210550 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-4332-004007/11.03.2021 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР на Д. Б. ЮЛ. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 12.12.2020 г. около 13.40 часа в гр. София по ул.
„107-ма“ с посока на движение към с. Волуяк управлява л.а. марка
„Фолксваген“ с рег. № *****, като на кръстовището с бул. „Ломско шосе“ при
маневра отклонение вляво става причина за ПТП със завиващия л.а. „Форд“ с
рег. № ***** от бул. „Ломско шосе“ към ул. „107-ма“, след което напуска
мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена бланкетна
жалба от санкционираното лице Д. Б. ЮЛ., с която са иска неговата отмяна
като незаконосъобразно.
1
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител в хода на
съдебното производство и не взема становище по подадената жалба.
В хода на съдебното производство жалбоподателят заявява, че е искал да
извика органите на КАТ, но другият участник си е тръгнал, след което е подал
сигнал за ПТП. Твърди се, че ПТП-то е настъпило между двата автомобила,
но неговият е бил изнесен по-напред, като другият автомобил го е закачил.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата
частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 12.12.2020 г., около 13.40 часа, в гр. София, по бул. „Ломско шосе“ с
посока на движение към с. Волуяк св. С.И. П. управлявал лек автомобил
марка „Форд“ с рег. № *****, като на кръстовището с ул. „107-ма“ същият
предприел извършване на маневра завиване наляво по ул. „107-ма“. За
движещите се по бул. „Ломско шосе“ автомобили, вкл. управлявания от св. П.
такъв, имало поставен пътен знак „Б3“ („Път с предимство“). В същия момент
жалбоподателят Д.Ю. управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № *****, като се движил по ул. „107-ма“ и предприел извършване на
маневра завиване наляво на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ за
включване по същия булевард в посока с. Волуяк при наличие на пътен знак
„Б1“ („Пропусни движещите се по пътя с предимство“). В момента, в който
управляваният от св. П. лек автомобил навлязъл в кръстовището същият бил
ударен в задна лява част (калник и броня) от управлявания от жалбоподателя
Ю. л.а. „Фолксваген“.
Между двамата водачи възникнали разногласия относно причините за
настъпване на ПТП, при което жалбоподателят Д.Ю. напуснал
местопроизшествието без да сигнализира органите на СДВР.
2
Св. П. записал номера на л.а. „Фолксваген“, като подал сигнал на тел. 112.
На място били изпратени служители на ОПП-СДВР, които съставили
докладна записка, Протокол и скица за ПТП. Съставените документи били
изпратени в ОПП-СДВР, като въз основа на тях била образувана преписка и
била изпратена призовка до Д.Ю. в качеството му на собственик на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № ***** да се яви в ОПП-СДВР и да даде обяснения по
случая. На 23.02.2021 г. Д.Ю. се явил в ОПП-СДВР и попълнила декларация
по реда на чл. 188 ЗДвП, в която отразил, че на процесната дата и място е
управлявал л.а. марка „Фолксваген“ с рег. № *****.
С оглед изготвената докладната записка и попълнената от Д.Ю.
декларация по чл. 188 ЗДвП, св. С.А. Д. съставил АУАН с бл. №
888650/23.02.2021 г. срещу Д. Б. ЮЛ. за извършени от последния
административни нарушения по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 21-4332-
004007/11.03.2021 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за
описаните в АУАН административни нарушения на Д.Ю. били наложени
съответни административни наказания.
НП било връчено на 01.07.2021 г. на Д.Ю., който в законоустановения 7-
дневен срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите С.И. П. и С.А. Д.; скица и протокол за ПТП,
справка-картон на водача; докладна записка; декларация по чл. 188 ЗДвП;
справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението
на процесния пътен участък и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на
св. С. П., който е очевидец на извършеното от жалбоподателя деяние и е
участник в процесното ПТП. Св. П. е категоричен, че при извършване на ляв
3
завой от бул. „Ломско шосе“ към ул. „107-ма“ е бил ударен от завиващия
наляво от ул. „107-ма“ по бул. „Ломско шосе“ л.а. „Фолксваген“, управляван
от жалбоподателя. Св. П. е категоричен също така, че за МПС, движещи се в
неговата посока на движение по бул. „Ломско шосе“, е имало поставен пътен
знак „Б3“ („Път с предимство“), което кореспондира напълно с приложената
по делото справка от Столична община, от която се установява още, че за
движещите се в посоката на жалбоподателя автомобили от ул. „107-ма“ към
бул. „Ломско шосе“ е имало поставен пътен знак „Б1“ („Пропусни движещите
се по пътя с предимство“). Съдът кредитира изцяло показанията на св. П.,
доколкото са пълни, последователни и логични. Освен това същите
кореспондират с наличните по делото писмени доказателства и по-специално
със съдържанието на изготвения протокол за ПТП, от който е видно, че
щетите по управлявания от св. П. автомобил са били локализирани в задна
лява част. Предвид движението на двата автомобила, завиващи наляво, за да
бъдат причинени щети по задна лява част на л.а. „Форд“, очевидно
последният е бил ударен от управлявания от жалбоподателят автомобил, а не
обратното, както твърди Д.Ю..
Следва да се кредитират и показанията на св. П. относно обстоятелството,
че е имало спор с жалбоподателя за причините за настъпване на ПТП, след
което последният самоволно е напуснал местопроизшествието без да уведоми
за това органите на ОПП-СДВР.
От подписаната от жалбоподателя Д.Ю. декларация по чл. 188 ЗДвП се
установява, че последният признава, че именно той е управлявал л.а.
„Фолксваген“ с рег. № ***** на процесната дата и място.
Показанията на св. Станислав Д. са относими единствено относно
процедурата по съставяне на АУАН, доколкото последният не е очевидец на
извършените административни нарушения. В този смисъл св. Д. е
категоричен, че АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 3 ЗАНН въз основа на
изготвената докладна записка, протокол и скица за ПТП, както и след
попълване на декларация по реда на чл. 188 ЗДвП от жалбоподателя Ю..
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
4
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 1.2 и т. 2.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове. Следва да се посочи, че нарушителят е установен в
момента на попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от страна на
жалбоподателя Ю., а именно 23.02.2021 г., поради което са спазени
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП. АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Д.
Б. ЮЛ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например… да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност … да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. В настоящия случай по безспорен начин се установи, че
управляваният от св. П. лек автомобил е имал предимство съобразно
поставения пътен знак „Б3“, докато за жалбоподателя е имало поставен пътен
знак „Б1“, поради което последният е следвало да се съобрази с положението
и посока на движението на л.а. „Форд“ преди да извърши маневрата си
завиване наляво за навлизане по бул. „Ломско шосе“. Като не се е съобразил с
положението и посоката на движение на л.а. „Форд“ и е извършил маневрата
5
без да изчака завършване на маневрата от страна на водача на л.а. „Форд“,
жалбоподателят е допуснал нарушение на вменената му разпоредба на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП е осъществено от
жалбоподателя Ю. виновно при форма на вина непредпазливост, в хипотезата
на небрежност, доколкото последният макар и да не е предвиждал
настъпилите общественоопасни последици, като водач на МПС е бил длъжен
съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП да се съобрази с положението и
посоката на движение на процесния автомобил марка „Форд“ преди да
извърши маневра завиване наляво.
За извършеното нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което е
причинено ПТП, какъвто е настоящият случай, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. В обжалваното НП
наказващият орган е индвидуализирал наказанието на нарушителя именно в
законоустановения му размер от 200 лева, поради което НП се явява
законосъобразно в тази си част.
Съдът счита, че не е налице маловажен случай на извършеното
административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП по смисъла на чл. 11
ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. В този смисъл следва да се
отбележи, че с посоченото административно нарушение са увредени
обществени отношения, свързани с транспортната безопасност, като
вследствие на извършеното деяние са застрашени животът и здравето на
останалите участници в движението по пътищата. С оглед на изложеното
съдът счита, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН за извършеното административно нарушение по чл. 25, ал. 1
ЗДвП, доколкото последното не представлява маловажен случай.
Съдът счита обаче, че наказателното постановление е незаконосъобразно
по отношение на второто от вменените на жалбоподателя административни
нарушения – по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба,
при настъпване на ПТП, водачът на МПС, участващо в същото, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
6
последиците от произшествието. В настоящия случай се установи, че
жалбоподателят Ю. е спрял и със св. П. са установили щетите по двата
автомобила, доколкото не е имало пострадали лица. С оглед на това
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Освен това следва да се посочи, че в АУАН и НП
словесно е описано, че жалбоподателят напуска мястото на ПТП без да
уведоми компетентните органи на МВР. Посоченото деяние обаче се
субсумира от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а не от
вменената на жалбоподателя норма на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В този смисъл
в АУАН и НП е налице съществено противоречие между словесното
описание на нарушението по пункт 2 от НП и неговата правна квалификация.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, доколкото е довело до
накърняване правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в
невъзможност да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му
„административно обвинение“ по пункт 2 от НП. С оглед на изложеното
съдът счита, че обжалваното НП в частта, в която жалбоподателят Ю. е
наказан за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, следва да бъде отменено като незаконосъобразно - издадено при
нарушение на материалния и процесуалния закон.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
жалбата на Д.Ю. се явява частично основателна, като обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно
единствено в частта му относно вмененото на жалбоподателя нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В останалата си част относно извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП наказателното
постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично наказателно постановление № 21-4332-
004007/11.03.2021 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на Д. Б. ЮЛ. са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и
7
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП, В ЧАСТТА, в която на последния са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в
която на Д. Б. ЮЛ. е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8