РЕШЕНИЕ
№ 171 28.11.2019г. град Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на пети ноември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:П Б
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №89 по описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.51 ал.3 от ЗЗД във вр. с
чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба предявена от А.Г.М. с ЕГН **********
с адрес ***,със съдебен адрес *** адв.Г Х срещу
З.„Л.И.“
АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Ч.В.“ №***
представлявано от изп.директори М.М.-Г. и Г. Н. Г.,
в която са изложени обстоятелства, че на *****год., около часа, по републикански път , с посока на
движение от село Д. към село Д. се
движело МПС марка „***", модел „****", с peг. № ****, управлявано от Б.А.Ч..В района на км. водачът, при извършване на маневра „ляв завой", поради
несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила, отклонил се вляво спрямо
посоката му на движение и самокатастрофирал, като се преобърнал извън пътя.
Вследствие на пътния инцидент бил пострадал - А.Г.М., който е бил пасажер в
лекия автомобил. Сочи се,че за пътния инцидент бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с вх. №, а по случая било образувано ДП №, по
описа на РУ на МВР - Пазарджик. Твърди се, че наказателното производство било
приключило с решение, постановено по н.о.х.д. № 2048/2013 г., по описа на PC - Пазарджик, с което обвиняемият
Б.А.Ч. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на
ПТП, като същият бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и съдебният акт бил влязъл в законна сила на 28.12.2013 година.
Твърди се още, че непосредствено след
инцидента ищецът бил откаран по спешност в „МБАЛ Пазарджик" АД, където и
бил хоспитализиран за периода от 30.07.2013г. до 05.08.2013г. След извършените
прегледи и изследвания, на пострадалия била поставена окончателна диагноза,
която по своя медико-биологичен характер се изразявала в следното:
- мозъчно сътресение със загуба на съзнание;
- закрито счупване на черепа;
- разкъсна рана на десен слухов проход;
- фрактура на тибия и фибула на дясна подбедрица;
- фрактура на бедрената шийка на дясна тазобедрена ****;
- фрактура на срамна кост;
- фрактура на дясна слепоочна кост;
- фрактура на десен и ляв максиларен синус:
- фрактура на носа.
Сочи се, че заради фрактурата на подбедрицата, на 06.08.2013
година пострадалият бил хоспитализиран в МБАЛ „Здраве" ООД - гр.Пазарджик,
където на 07.08.2013 г. бил подложен на оперативна интервенция, при която е
извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация.
Ищецът твърди, че предявил съдебна претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени,
вследствие на процесното ПТП за което било образувано гр.д. №11978/2013 год.,
по описа на СГС. Било постановено и решение от 14.01.2015 година, с което
ответникът „З.Л.И." АД бил осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000
лева,в резултат на обжалвания от ответната страна, краен съдебен акт на ВКС, II т.о., решението на САС влязло в
законна сила на 11.04.2017 година.
Ищецът е изложил съображения,че след
приключване на гражданското производство, здравословното му състояние се
влошило и на 27.09.2017 г., постъпил в Отделение по ортопедия и травматология
към УМБАЛ „Пълмед" ООД - клон „МС Здраве" - гр. Пазарджик,
с оплаквания от болки и ограничени до невъзможни движения в областта на дясна
тазобедрена ****, които били вследствие
от получената при процесното ПТП фрактура на шийката на дясно бедро.
След провеждане на необходимите
прегледи и изследвания било установено, че при ищеца са налице образни данни за
артрозни изменения на тазобедрена ****, с оглед на което му била поставена
следната диагноза: „******".Сочи се,че на 28.09.2017 г.
ищецът претърпял оперативна интервенция, при която била извършена тотална
смяна на дясна тазобедрена ****, посредством ендопротезиране чрез метални
импланти, а на 09.10.2017 година ищецът бил изписан с предписания за провеждане на
медикаментозна и антикоагулантна терапия.
Твърди се, че след извършената
оперативна интервенция, на 25.10.2017 година, ищецът бил постъпил в „Специализирана болница за
рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Велинград за провеждане
на рехабилитация и физиотерапия, с цел овладяване на болковия синдром,
сковаността и затруднените движения в областта на засегнатата **** и
стабилизиране на походката,а на 02.03.2018 г., предвид персистиращите болки и
оплаквания, се наложил повторен прием в посоченото лечебно заведение. Тогава
лекарите констатирали, че при ищеца са налице данни за преднокоренчева
увреда на ниво Л5 и ЕС1 двустранно демиелинизиращ тип увреда на н.перонеус.На 09.03.2018 г. ищецът бил
изписан с предписания за ежегодно провеждане на балнео-рехабилитационно
лечение.
Ищецът сочи, че с молба с
вх.№10728/30.07.2018 година, отправил претенция до „З.Л.И." АД за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него по повод
настъпил ексцес, намиращ се в причинно-следствена връзка с уврежданията,
получени при ПТП от *****година. Независимо от горното, към настоящия момент
застрахователят не се бил произнесъл по искането на ищеца.
Ищецът твърди,че влошаване на здравословното
му състояние било налице и представлявало нововъзникнало, поради което не било
взето предвид при постановяване на съдебния акт по предходното гражданско
производство. Заявява,че е налице ексцес за който се дължи отделно обезщетение
за претърпените болки,страдания и битови неудобства, тъй като ищецът бил млад
човек с недоразвита костна система, което щяло да доведе тепърва до износване и
подмяна на поставената изкуствена ****, като последното обстоятелство, от своя
страна, било свързано с извършването на нови операции. Сочи се,че в настоящият
момент той не може пълноценно да
натоварва крака си, тъй като трябвало да пази поставената му изкуствена ****.
Предписано му било да не вдига тежко, да не ходи дълго и т. н. Твърди се,че
описаната диагноза- преднокоренчева
увреда на ниво Л5 и ЕС1 тепърва щяла да доведе до влошаване на здравословното
състояние на ищеца с течение на времето.
Генерално се твърди,че тези две увреждания и
полученото въз основа на тях влошеното здравословно състояние при ищеца,се
отразявало изключително зле на психиката му.Той осъзнавал, че никога няма да е
пълноценен, както връстниците си, което за човек на неговата възраст, било
много трудно. Налагало му се тепърва да трябва да живее с тази мисъл, както и с
недъзите си, които щели да го съпровождат през целия му живот.
Във връзка с изложеното се
моли съдът да постанови решение,
с което да осъди З.Л.И. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.„Ч.В." № *** да заплати на
ищеца А.Г.М.
с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 60 000 лева,представляващо обезщетение частичен иск от сумата от
80 000 лева претендиран ексцес по чл.51 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД,пряко свързан с получените травматични увреждания при ПТП настъпило на *****година
по
републикански път, с посока на движение от село Д. към село Д.,в района на км..
община Пазарджик с МПС марка „***", модел „****", с peг. № ****, управлявано от Б.А.Ч.,ведно
със законната лихва, считано от 27.09.2017г., до окончателното изплащане.
Претендират и съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.367 от ГПК от ответника З.„Л.И.“ АД е постъпил писмен отговор, в
който се заявява, че оспорва иска
изцяло, както по основание, така и по размер.
Правят се възражения,че неимуществени вреди
търпени от ищеца вече били репарирани от
присъденото му обезщетение по гр.д. №11978/2013 г. по описа СГС. По настоящето
дело се претендирало репариране на
неимуществени вреди, причинени в резултат на претърпяна от ищеца операция на
дясна тазобедрена ****. Сочи се,че както първоинстанционният, така и въззивният
съд при разглеждане на предходното водено между страните дело били взели
предвид, като едно от обстоятелствата, определящо справедливия размер на
присъдени неимуществени вреди -
„последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му
здравословно състояние - дефицит на движение на дясната тазобедрена **** от 40
градуса с неблагоприятна прогноза за възстановяване, накуцваща походка; белези
на външната страна на бедрото и над външния глезен". Съдът при решаването
на въпросното дело бил съобразил с решението си всички негативни последици,
болки и страдания, търпени от ищеца към този момент, както и бъдещите такива
проявления, които се включвали и претендирали по настоящето дело.Твърди се,че
било отчетено обстоятелството, че прогнозите за здравето на ищеца включват
въпросната операция за подмяна на тазобедрената ****, тъй като движението й е
ограничено и има неблагоприятна прогноза за възстановяване й и възстановяването
на подвижността и походката на ищеца. Твърди се,че както процесната операция,
така и претърпените във връзка с нея неимуществени вреди са били предвидими,
следвало е и са били отчетени в предходното дело и са присъствали като един от
обективните фактори, формиращи справедлив по смисъл на чл.52 от ЗЗД размер на
обезщетение.
Алтернативно се оспорва процесната операция да е в пряка и
непосредствена връзка с процесното ПТП. Заявява се, че при обичайно стечение на
обстоятелствата не би се стигнало до операцията, а и тя би била ненужна ако на
ищеца е било проведено адекватно лечение и рехабилитация и той е спазвал всички
лекарски предписания в този смисъл. Счита се, че процесната операция се е
наложила поради заболявания на ищеца предхождащи процесното ПТП,които са
благоприятствали развитието на това му увреждане.
Сочи се, че вредата е пряка и
непосредствена последица от деликта, когато той е „необходимо" и
„достатъчно" условие за настъпването й „в обичайна среда".Деликтът е
необходимо условие, когато без него в конкретния случай вредата не би настъпила
(теорията за равноценността). То е достатъчно условие, когато само то би
причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелства (адекватна теория ).
Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението - в
конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не
настъпват. Ответникът сочи,че прекъсване на причинната връзка е налице, когато
вредата е следствие от поведението на кредитора, на трети лица (които не са
действали съгласувано с длъжника) или на непреодолима сила.Алтернативно се
прави и второ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, дължащ се на
описаните предходни заболявания и неспазване на указанията на лекарите от
страна на ищеца, които са допринесли в голяма степен за претендираните от него
неимуществени вреди, тъй като в резултат на тях той бил търпял болки и
неудобства, по-големи от нормалните, а същите са забавили значително процеса на
възстановяването му.Алтернативно се възразява, че предявения размер на
неимуществените вреди е прекомерен и не отговарял на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
В рамките на
срока по чл.373 от ГПК е постъпила и допълнителна искова молба от ищеца.
Сочат,че са необосновани възраженията на ответника,че посочените
неимуществени вреди били вече репарирани.Изложено е, че описаните до този
момент изменения на здравословното състояние на ищеца представлявали ново
страдание, както и допълнителни болки, битови неудобства,които щели да докажат,
а те се отклонявали съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение от настъпилия деликт.Сочи се,че същите на е било възможно да се
вземат предвид от съдилищата при определяне размера н обезщетението.
По отношение
на възражението на ответника за липса на пряка причинна връзка между
претърпяната нова оперативна интервенция и настъпилото ПТП ,са изложени
обстоятелства ,че е налице такава причинна връзка, защото констатираните
впоследствие усложнения - развито заболяване „посттраматична коксартроза",
наложило провеждането на оперативна интервенция за смяна на дясната тазобедрена
**** и е в резултат на ПТП.
Сочи се,че след като
ответникът твърди, че усложненията в здравето на пострадалото лице са могли да
бъдат предотвратени посредством провеждането на адекватно лечение и
рехабилитация, то именно в негова тежест било да докаже същите в хода на
процеса.
По отношение на възражението за
съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, считат същото за изцяло неоснователно,
тъй като не били налице предходни заболявания
и неспазвания на указанията на наблюдаващи лекари, които по своя характер да са
провокирали развитието на заболяванията и увредите описани в исковата молба.
Трайна била практиката на ВКС в тази насока, че приносът винаги следвало да
бъде доказан при условията на пълно и главно доказване, за да се приеме, че са
налице основания за приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, за да бъде
намалено обезщетението.
По отношение на възражението на
ответника относно завишеността на претендирания размер на предявения иск, са
изложени обстоятелства, че неимуществените
вреди нямали парична оценка, поради което обезщетението за тях се определяло по
вътрешно убеждение на съда. Обезщетението следвало да бъде съразмерно с вредите
и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. Последното предполагало да се отчете действителният
размер на неимуществените вреди, като се съобразят характерът, тежестта на
уврежданията, степента и продължителността на търпените болки, страдания и
емоционални преживявания.
Отнесено
към процесния случай, следвала да се вземе предвид, че съобразно представените
до този момент медицински документи, развитите при пострадалия усложнения са
сериозно рефлектирали върху здравето му пожизнено. Същият не само претърпял
оперативна интервенция на тазобедрената ****, която по своята същина наложила
постелен режим на лечение за няколко месеца и усет за интензивни болки, но с
оглед необратимото развитие на болестта „коксартроза" се очаквало да
последват и други такива интервенции. Цялостният опорен апарат на един юноша
бил увреден, като същият изцяло бил лишен от възможността да има нормална
физическа активност и сам да задоволява нуждите си. Налице били и ред
допълнителни обстоятелства - вредите нанесени върху психичното здраве на ищеца,
който осъзнавал, че никога няма да е пълноценен човек и да води живот като този
на връстниците му.
В срока по чл.373 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор,в който ответника поддържа изцяло направените
твърдения,възражения и искания.Сочи се,че изложеното в допълнителната искова
молба становище,по съществото си не представлявало нови твърдения,възражения
или искания.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.51 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
във връзка с §22 от КЗ и същият е процесуално допустим.Касае се за репариране
на нововъзникнали вреди,след провеждане на производството по което са били
разгледани вредите в резултат на ПТП.Под „ексцес” се разбира влошеното здравословно състояние
на увредения, което не е било взето предвид от съда при първоначалното
разглеждане на спора.
Затова и двете производства са взаимно
свързани.
Ако е направено възражение за съпричиняване или
то е било отхвърлено от съда с влязло в сила законно решение,както е в настоящият случай,то възражението за
съпричиняване в производството за разглеждане на ексцеса не може да се прави
или ако е направено трябва да се отхвърли.
От представеното и прието решение
№257/14.01.2015 година по гр.д. №11978 по описа за 2013 година по описа на СГС,
водено между ищеца и ЗК “Лев инс“ АД по пряк иск по чл.226 от КЗ/отм./,
ответното дружество е било съдено да заплати на ищеца А.М., чрез законния му
представител обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лева,ведно със законната лихва считано от *****година.В решението си съдът не е
приел възражението за съпричиняване направено от ответника и е приел,че не било
доказано ищецът да е бил без обезопасителен колан.С решение №1801/1.09.2016
година по гр.д.2633/16г. на Апелативен съд С., решението е изцяло потвърдено и
отново не е прието възражението за съпричиняване.От приложеното определение
№235/11.04.2017 година на ВКС по т.д.65/17г. на ІІ т.о. ВКС, се установява,че
не е допуснато касационно обжалване.
Претендират се от ищеца новонастъпили вреди,
които не са били взети предвид при определяне на обезщетението в производството
по чл.226 от КЗ/отм./, а именно- „******“, на 28.09.2017г. оперативна
интервенция при която е била сменена дясната тазобедрена ****,посредством
ендопротезиране чрез метални импланти,проведена рехабилитация и физиотерапия и
на 2.03.2018г. във връзка с непрестанно усещане за болка било установено,че е
налице преднокоренчева увреда на ниво Л5 и ЕС1 при ищеца А.М..
По делото е разпитан св.М. дядо на
ищеца който установява,че доста време след ПТП се е възстановявал внука му, и
изпитвал болки,като през 2017 година направили изследвания,установило се,че ****та
трябва да се подмени. Установява,че
след операцията 2-3 месеца ищецът бил на легло,а след това го водели на
санаториуми.Към настоящият момент се оплаквал от болки в гърба, и болки в
кръста. Причината за болките била изкуствената ****.Свидетелят установява,че не
можел физически да работи, притеснявал се постоянно, не спортувал, защото му
било забранено - да не падне и да не се удари.Психически не се чувствал добре бил притеснен, тъй като
виждал, че неговите връстници играят, а той не можел.Установява,че след
катастрофата, но преди операцията не можел да играе, сега бил малко по-добре
отколкото преди операцията, но след поставяне на изкуствената **** бил с
патерици 2-3 месеца. Свидетелят установява,че сегашното състояние на внука му
не било добро ходел без патерици, но куцал и освен това като се движел бързо
се изморявал.Кракът с изкуствената ****
бил по-къс от другия, затова походката му не била нормална.
От приетата по делото СМЕ,се установява,че от медицинските документи които
са представени и допълнително приложените, посттравматичната артроза на ищеца А.М. е в причинна връзка с процесното ПТП и
получената травматична увреда на дясната тазобедрена ****.
Получената при ищеца постравматичната артроза в следствие
на прекарана травма - счупване на бедрената шийка или тъпа аксиална травма на
ТБС: бордна травма, травматично изкълчване на ТБС, падане от високо и др. в
един не малък процент от травмите се получава а*** /разтройство в
кръвообръщението на бедрената глава/, което може да се предположи, но не може
да се предвиди в кой случай ще се прояви. А***куларната некроза се определя
като клетъчна смърт на костните компоненти, поради прекъсване на снабдяването с
кръв, с последващ колапс на костните структури, което води до унищожаване на ****та
и загуба на функцията. Хрущялът, който покрива ставната повърхност на главата
изтънява , променя своя цвят. **** мътен, губи своя блясък. Костната тъкан под
него също се променя. Получават се кисти / /. Ако своевременно не се
предприемат мерки за адекватно лечение се получава деформация на главата, тя
губи своята конгруентност, болките се увеличават, крайникът се скъсява
прогресивно, активните движения силно се ограничават. Този процес и тези тежки
изменения в анатомията на ТБС се нарича ******.
Според заключението на вещото
лице заболяването е излекувано
дефинитивно, отстранена е повредената тазобедрена **** и е поставена изкуствена
тазобедрена ****.Поставената **** била с
механично закрепване и металокерамична глава, което забавяло процеса на
износване. Ако се наложело след 20 или по-вече години да се подмени някой от
елементите на ****та, то това ****ло по-лесно и по-безопасно за пациента. При
евентуално разхлабване на бедреното стебло при израстване на скелета, то също
подлежало на подмяна, но до момента това не се било случило и вероятността да
се получи в следващите години е много малка според вещото лице, тъй като към 18
г. възраст костният растеж приключвал.
От СМЕ се
установява още,че операцията е била необходима
на ищеца.Операцията за артоза на ТБС
е показана само при трета степен на заболяването (какъвто бил случая на ищеца),
когато вече не било възможно да се елиминира болката, конгруентността на ****та
е напълно нарушена, хрущялът на ****та почти липсвал. Скъсяването и сковаността
на ****та били изчерпани чрез консервативни методи. Тазобедрената артропластика
била най-ефективният метод. Понякога само хирургичното лечение можело да върне
пациента да се движи свободно без болка.Здравословните
проблеми които възниквали при смяна на ТБС при млад човек с недоразвита костна
структура били ранни и късни. Към ранните се отнасяли усложненията, които могат да се
проявят след операцията като например: дълбоката венозна тромбоза, инфекция и
възпаление на оперативната рана. Към късните : късните инфекции, асептично
разхлабване на ****та, следоперативната контрактура на ****та и болезнеността в
оперирания крайник. Общата честота на тези усложнения е 3% до 5 %.Според
заключението за да може изкуствената ТБС дълги години да преживее било
необходимо: да се избягват екстремни натоварванията на ****та, да се лекуват
своевременно и активно всички бактериални инфекции в организма - зъбни инфекции
и кариеси, възпаления на дихателната и отделителната системи, да се поддържа
нормално тегло, ежегодно до се извършват контролни прегледи с
ортопед.Установява се от експертизата,че когато оперативната интервенция за
смяна на ТБС е извършена по правилата на добрата медицинска практика, не би
трябвало да има оплаквания от страна на болния след оперативната интервенция.
Допустимо било да има разлика от около 1 см. в дължината на крайниците, но при
някои болни можелж да се проявяват преходни болки в областта на травмата при
промяна на времето.
Вещото
лице е отговорило,че при развитието на коксартрозата крайникът постепенно се
скъсява до 3-4 см., болният прогресивно започвал да куца, развивала се
компенсаторна сколиоза (изкривяване) в поясния отдел на ГС, придружена с
паравертебрален спазъм на гръбначните мускули, появява се дископатия, в
резултатг на което нервните коренчета се притискат и се отключва болковият
синдром в кръста и долните крайници.Демиелинизацията на нервите била показател
за продължително действие на увреждащият агент т.е. притискане на нервите в
поясния отдел на ГС /миелинизацията на посочените нерви е бавен процес и
лечението можело да продължи 5-6 месеца.
От
заключението категорично се установява,че увредата се намира в причинна връзка
с постравматичната артроза на ДТБС, последващото скъсяване на крайника,
накуцващата походка и компенсаторното изкривяване на гръбначния стълб в
поясната област.
Предявеният иск е частично
основателен.
Доказателствената тежест за установяване осъществяването
на обективните елементи от фактическия състав-деяние под една от двете
форми-действие или бездействие,противоправност на това деяние,причиняване на
вреда-имуществена или неимуществена и
пряката причинно следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат е на
ищеца- арг.чл.154,ал.1 ГПК.В негова тежест е да докаже качествена промяна на
полученото увреждане, като влошаването следва да е в причинна връзка с
увреждането, да не е предвидено и съобразено с първоначалното обезщетение за
неимуществени вреди,както и наличието и размера на претърпените от ексцеса вреди.
Ответника следваше да докаже своите
възражения.
Съдът приема,че
са налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност на застрахователя ответник - влязло в сила съдебно решение за
обезщетение по реда на чл.226 от КЗ/отм./ и настъпили нови вреди.Приема за
недоказано възражението,че описаните вреди са били включени в първоначалното
обезщетение предмет на решение №257/14.01.2015
година по гр.д. №11978 по описа за 2013 година по описа на СГС.
Ексцесът се
извежда от уредбата на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане и
чл.51 ал.3 от ЗЗД и това са болки и страдания, които са нови спрямо
първоначално съществувалите, възникнали поради засилване,изостряне,
неблагоприятно развитие на заболяването, най-общо казано влошаване на
здравословното състояние, каквото е в случая.При установената по-горе
фактическа обстановка,съдът приема, че ищецът доказа наличие на пряка
причинно-следствена връзка между новото заболяване и подмяната на тазобедрената
страва и получените усложнения, с получените първоначални увреждания от ПТП-то.
Безспорно
от неоспорената и приета по делото СМЕ, се установи,че заболяванията са
нововъзникнали от 2017 година,но са в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие от 30.07.2019 година.
В първото производство по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ не е било
прието съпричиняване, поради което въпросът за вината е преклудиран с влязлото
в сила решение по първото дело и този въпрос не може да се пререшава в
настоящото производство.
В настоящото производство съдът е приел
възражението по чл.51 ал.2 от ЗЗД, само по отношение на отговорността за ексцеса, че ищецът не е
спазвал указанията на лекарите, като предпоставка за съпричиняване
В случая обаче ответникът не доказа
пострадалият да е допринесъл за настъпване на новите последици от увреждането,
респ. съдът приема,че не е допринесъл за влошаване на трудоспособността си.От
приетата СМЕ се установява,че „Прогнозата и последствията от дислоцираната
фрактура на бедрената шийка зависят от това колко е навременно поставена
диагнозата „А***куларна некроза (нарушение в кръвоснабдяването) на бедрената
глава", в следствие на която за 1 до 3 год. се развива коксартроза. А***куларната
некроза на бедрената глава е най-сериозното усложнение, което може да настъпи в
17% до 47% от случаите - то може да се предполага , но не може само да се
предвиди Ако АВН се открие навреме , преди хрущялния пролапс т.е. преди да се
наруши конгруентността на ****та има методики, които да запазят анатомичната цялост
на естествената ****, но е необходимо голямо търпение, дисциплина и упорство от
страна на пациента,, който трябва активно да съдейства при оздравителния
процес, защото той е бавен , продължителен и трае около 1 год.“, т. е. ищецът
не е могъл да предвиди и предотврати това заболяване и то не е в резултат на
неизпълнение на лекарско предписание.
Неимуществните вреди са установени от приетата и
неоспорена СМЕ,както и от разпита на свидетеля.
Необходимо е да се изследва въпросът
какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените нови
травматични увреждания. Основният принцип при
определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е установен в чл.52
от ЗЗД, а именно по справедливост. При определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /В
този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.Следва да се преценят
вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства.При определяне на размера следва да бъде съобразена и практиката на
по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения при сходни казуси с
подобни травматични увреждания.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците
от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, обстоятелството, че ищецът през 2017
година е бил на 17 г., която възраст дава сравнително добра възможност за
възстановяване,но животът му е бил напълно променен- пропуснал е училищни,
спортни занимания и др. като например дипломиране и абитуриентски бал, като се
вземат предвид и икономическите условия в страната и съществуващите размери на
лимитите в отговорността на застрахователите към 2017 г. и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 25 000 лева е адекватна обезвреда
на претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на настъпилият ексцес.Над тази сума не следва да се присъжда обезщетение, т.к. същото би
превишило справедливия размер, поради което искът следва да се отхвърли до
разликата от предявеният размер от 60 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.2 от КЗ,
застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред третото лице.Безспорно е, че на основание чл.45 от ЗЗД виновният застрахован водач носи
отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На
това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на новият деликт.
Поради това и с
оглед императивната разпоредба на чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението
следва да бъде начислена именно от датата на увреждането- 27.09.2017година/когато
ищецът е постъпил повторно за лечение/.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК, тъй като първоначалният ищец е бил освободен от внасяне на
държавна такса,с оглед изхода на делото,следва ответника ЗК „Лев инс“ АД да бъде осъден
да заплати държавна такса върху така определеният общ размер на обезщетението
от 25 000 лева, в размер на 1000 лева по сметка на окръжен съд Пазарджик.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищецът е направил разноски в размер на 2 800 лева- възнаграждение за
адвокат с вкл.ДДС,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК ,като съобразно
уважената част от иска му, се полагат разноски в размер на 1166.67 лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 620 лева за депозити за
в.л.,като съобразно отхвърлената част от иска му се полагат разноски в размер
на 465 лева.
Воден от горното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.И.“ АД,
с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Ч.В.“ №***
представлявано от изп.директори М.М.-Г. и Г. Н. Г., да заплати на А.Г.М. с ЕГН ********** с адрес ***,със
съдебен адрес *** адв.Г Х, сумата
от 25 000 лева обезщетение при
ексцес - неимуществени вреди – претърпени болки и страдания
по
чл.51 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД,пряко свързан с получените травматични
увреждания при ПТП настъпило на *****година по републикански път, с посока на
движение от село Д. към село Д.,в района на км. община Пазарджик с МПС марка „***", модел „****", с peг. № ****, управлявано от Б.А.Ч.,ведно
със законната лихва, считано от 27.09.2017г., до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ
частичният
иск /предявен в размер от 60 000 лева от целият
такъв в размер на 80 000 лева/
за разликата над сумата от 25 000
лева до претендирания размер от 60 000 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.„Л.И.“ АД,
с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Ч.В.“ №***
представлявано от изп.директори М.М.-Г. и Г. Н. Г., да заплати на А.Г.М. с ЕГН ********** с адрес ***,със
съдебен адрес *** адв.Г Х, разноски в размер на 1166.67 лева,съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН ********** с адрес ***,със
съдебен адрес *** адв.Г Х, да заплати на
З.„Л.И.“ АД,
с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Ч.В.“ №***
представлявано от изп.директори М.М.-Г. и Г. Н. Г., разноски
в
размер на 465 лева /съобразно отхвърлената част от иска/.
ОСЪЖДА З.„Л.И.“ АД,
с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Ч.В.“ №***
представлявано от изп.директори М.М.-Г. и Г. Н. Г.,да заплати
на основание чл.78 ал.6 от ГПК по сметка на Окръжен съд Пазарджик,държавна
такса в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: