Р Е Ш
Е Н И Е
№391
Гр.Габрово,03.12.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора
..................
....................... като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова
гр.д.№536 по описа за 2020год. и за
да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.59, ал.9 от СК.
В
исковата молба се твърди, че страните са родители на детето С.И.Д. и че са разделени от 2015
година.
С Решение №140/ 13.05.2016г. по гр.д.
№2310/2015г. на ГРС и Решение №228/16.11.2016г. по въззивно гражданско дело
№226/2016г. на ГОС влязло в сила на 16.11.2016г. е постановено детето С.И.Д. да
има местоживеене при своята майка Д.Р.Р. ***. Упражняването на родителските
права спрямо детето С.Д. е предоставено на майката, като е определен следния
режим на лични отношения на детето С.И.Д. с неговия баща И.Д.Д.:
Бащата да
има право на лични отношения с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца
от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата.
Бащата да
има право да взема детето при себе си за два дни с преспиване за Коледните
празници и Гергьовден в нечетна година и за Нова година и Великден в четна
година, както и да го взема при себе си за две седмици през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Бащата И.Д. Д. е осъден да заплаща на детето С.Д. чрез неговата майка и законен
представител ежемесечна издръжка в
размер на 120лв., считано от 13.10.2016г..
Ищцата
твърди, че през последните три години
бащата по обективни причини
не осъществява редовни контакти
с дъщеря
си. През последните две години
е в Германия за по 6 месеца.
Между бащата и детето е възникнало отчуждение. Детето отказва да
остава при баща
си с преспиване.
Бащата не полага никакви грижи за детето и по никакъв начин не
участва пълноценно в
месечната издръжка, която
преди пет години
е определена в размер на 120лв.. Трудовото възнаграждение на бащата
възлиза на 2000евро, а в
момента получава обезщетение в
размер на 1000евро на
месец. Майката получава минималната
работна заплата. Счита, че бащата
без затруднение може да заплаща издръжка от 250лв..
ИСКА СЕ, съдът да измени определеният режим лични отношения на детето С.И.Д.
с нейния баща И.Д. Д., като същият да
бъде ограничен без преспиване в дома на бащата, както и бащата да
бъде осъден да заплаща на малолетното си
дете чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в
размер на 250лв., считано от подаване
на исковата молба до настъпването на законните
основания за нейното изменение или
прекратяване.
На ответника по настоящото дело е изпратен и
връчен препис от исковата
молба и приложенията
към нея.
Ответникът е представил
писмен отговор в установения едномесечен срок. Оспорва искането
на майката за промяна на режима
на лични контакти на бащата
с детето, като излагат аргументи, че това ще
се отрази негативно на
малолетната С.. Оспорва частично искането за увеличаване на
издръжката, като посочва, че може
да заплаща издръжка в размер
на 160лв.
С отговора
си ответникът предявява насрещен иск с искане за
разширяване на определения режим
на лични контакти с
дъщеря му С., както следва: всяка
втора и четвърта седмица от месеца от
18.00часа в петък
до 18.00часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; за два дни с преспиване
на Коледните празници и Гергьовден през нечетна
година и за два
дни с преспиване
на Нова година и Великден през четна
година, както и за период от един
месец без прекъсване през лятото,
когато майката не е в платен
годишен отпуск.
С исковата молба ищцата е направила искане по
реда на чл.127,ал.3 от СК за
постановяване на привременни мерки
относно режима на
лични контакти на бащата
с детето, по което съдът
се е произнесъл с
определение от 11.05.2020г. в открито
съдебно заседание, както следва:
ИЗМЕНЯВА режима на лични отношения на
детето С.И.Д., ЕГН**********, с
майка и законен представител Д.Р. Р.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат В.П. ***, с неговия баща И.Д.Д., ЕГН**********,
с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Д.
***, определен с Решение
№140/13.05.2016г. по гр.д. №2310/2015г. на ГРС и Решение №228/16.11.2016г. по
въззивно гражданско дело №226/2016г. на ГОС, влязло в сила на 16.11.2016г.,
както следва:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения и контакти на бащата И.Д.Д., ЕГН********** с
детето С.И.Д., ЕГН **********, както следва:
Бащата да може да се вижда с детето и
да го взема при себе си всяка седмица от месеца в дните Понеделник, Сряда и
Петък от 09:00 часа до 14:00 часа без преспиване, както и всяка втора и
четвърта седмица от месеца в събота от 10:00 часа до 18:00 часа и в неделя от
10:00 часа до 18:00 часа без преспиване, в дома му в гр.Габрово на адрес: ул.”******”
№18, като взема детето от дома на майката в гр.Габрово, ул.”******” №11, вх.А,
ет.4 и го връща там, до влизане
в сила на
решението.
С определение от 03.09.2020г. постановено в открито
съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на привременните мерки,
определени с протоколно определение от 11.05.2020г., както следва:
Считано от 03.09.2020г.
личните контакти между бащата И.Д.Д. с детето С.И.Д. ще се осъществяват при
следния режим - всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00
часа до 18:00 часа в събота и от 10:00
часа до 16:00 часа в неделя без преспиване в дома на бащата, който ще взема
детето пред дома на майката и ще го връща там. Бащата ще може да взема детето
всяка първа и трета седмица от месеца в петък в 16:00 часа от училище ОУ „Св.
Св. Кирил и Методий” - гр. Габрово в присъствието на педагога, на който е
поверен класа или психолога на училището и ще прекарва с него времето до 20:00
часа, когато ще го връща в дома на майката.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. От съвкупната
им преценка се установява от фактическа и правна страна следното:
От
представените писмени доказателства: за раждане на детето С.И.Д.; копие на молба за съдействие с
вх.№871/29.04.20г. по описа на СИС при ГРС; копие на изпълнителен лист
№1932/22.11.2016г. на ГРС; Определение №502/10.06.2019г. по гр.д.№992/2019г. по
описа на ВКС, IV ГО; 2 броя
копия на постановления за налагане на глоба от 14.05.2016г. и от 21.06.2016г.;
копие на жалба с вх.№2256/07.03.2017г. по описа на ЧСИ И.Илиев и съобщение
№13147/04.09.2017г. по описа на ЧСИ И.Илиев; копие на план за действие на ДСП
Габрово при АСП от 29.05.2017г.; копие на регистрационна карта в ДБТ Габрово от
07.04.2020г.; копие на удостоверение с изх.№Ц4303-07-15-1/29.04.20г.; проект на
споразумение; копие на справка по лице от 29.04.20г. от Имотен регистър при
Агенция по вписванията;удостоверение от ТП на НОИ-Габрово от 11.11.2020г., служебна бележка издадена на
името на ищцата, удостоверение от 11.11.2020г. издадено от Красимира Иванова
2017 ЕООД, рецепта от 30.10.2020 г. от оптика Ирис, приложеното гр.д. №2310
/2015г. по описа на РС -Габрово, показанията
на свидетелите, социалните
доклади на ОЗД при Д”СП”-Габрово, заключението
на съдебно-психологичната
експертиза, изготвена от клиничен
психолог и обясненията на страните, по
делото се установява
следната фактология:
Страните са родители на детето С.И.Д., родена
на ***г. и са разделени от 2015
година. Към датата на подаване на исковата молба в съда -21.04.2020г., С. е
на 6 години.
С Решение №140/ 13.05.2016г. по гр.д.
№2310/2015г. на ГРС и Решение №228/16.11.2016г. по въззивно гражданско дело
№226/2016г. на ГОС влязло в сила на 16.11.2016г. е постановено детето С.И.Д. да
има местоживеене при своята майка Д.Р.Р. ***. Упражняването на родителските
права спрямо детето С.Д. е предоставено на майката, като е определен следния
режим на лични отношения на детето С.И.Д. с неговия баща И.Д.Д.:
Бащата да има право на лични отношения с
детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00
часа в неделя с преспиване в дома на бащата.
Бащата да
има право да взема детето при себе си за два дни с преспиване за Коледните
празници и Гергьовден в нечетна година и за Нова година и Великден в четна
година, както и да го взема при себе си за две седмици през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Бащата И. Д.Д. е осъден да заплаща на детето С.Д. чрез неговата майка и законен
представител ежемесечна издръжка в
размер на 120лв., считано от 13.10.2016г..
Към настоящия
момент детето С. е на 7години и е ученичка
в първи клас
на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”- Габрово.
От
показанията на разпитаните свидетели М.П.
и И.П., обясненията на двамата родители дадени пред съда, както и от
изготвените социални доклади от ОЗД при ДСП Габрово, се установява, че след
раздялата на страните, детето С. е имало контакти с баща си, но същите са били краткотрайни и
не са осъществявани в пълен обем,
съгласно режима определен от съда с
влязло в сила решение. Поради
изострените отношения между
двамата родители, личните срещи между детето и бащата винаги са
били съпътствани от проблеми. Рядко се е случвало детето да остане в
дома на баща си с преспиване. През периода от месец декември 2019г. до месец
март 2020г. бащата е живял и работил в
Германия, поради което не е имал възможност да осъществява срещи с дъщеря си.
Отсъствието на бащата от града, и от страната през посочения период, както и
поставянето му под карантина след завръщането му в гр.Габрово са препятствали срещите му с детето.
Данните по
делото сочат, че през последните три години сериозно е била нарушена
комуникацията между родителите при осъществяването на определените лични
контакти на детето с бащата. Същите не са били
пълноценни и в съответствие с постановеното съдебно решение.
В социалния
доклад от 07.05.2020г. се посочва, че
при проведен разговор с детето С. то е споделило, че не си спомня от кога не са
се виждали с баща си, и не иска да остава
при него с
преспиване.
В.лице В.Х.- клиничен психолог, след като
се е запознала с доказателствата
по делото, извършила е наблюдение на родителите и детето и на техните взаимоотношения в заключението
си посочва, че и двамата родители
обичат детето и желаят най-доброто
за него. Засегнати от
кризата, породена от раздялата на
семейството, и в условията на
нестихващ конфликт помежду им, не успяват
да поемат отговорността за своето дете.
Недостигнали необходимата зрялост,
за да създадат добро партньорство, те показват
дефицити по отношение на родителските
си качества.
Интелектуалното
и емоционално развитие на детето е
съответно на нормите за възрастта. Образът на бащата е отчужден в психичното й
пространство. Повтаря чужди послания. Сравнително лесно се свързва с непознат,
но трудно споделя. Силно е привързана
към майка си емоционално.
За тази възраст е характерно отделянето от
авторитета на родителя и приемането на авторитета на учителя, което при С. още
не се е случило, съдейки по подадените методики.
Налице
е страх и безпокойство у детето от преживените
конфликти между двамата родители. Наблюдава се напрежение и
притеснение при срещата с бащата и страх да не бъде дадено на баща си- изразени
от С. по време на интервюто. Налице
са нарушения в привързаността и емоционалната връзка с бащата, при когото детето не живее. То изключва бащата от кръга на семейството. Наблюдава
се синдром на родителско отчуждение.
В.лице посочва, че
двамата родители се нуждаят от медиация за да изгладят конфликтите помежду си
от ролята на „родител " и да изработят единни правила към С., с цел да не
бъдат манипулирани от детето в малко по-късна
възраст. Добре е детето да има своите срещи с бащата не само денем, за да опознае стила и начина му на
живот, а и да види ролята и на този родител, като въвеждаш детето в
обществото и даващ други способности- за утвърждаване сред връстници и за добра
самооценка. Тази промяна трябва да се случва постепенно, като майката покаже
приемливо отношение към партньора си и подготви дъщеря си за едно добро преживяване
при него. Смята, че за да се случи това
е необходим период от няколко месеца.
В.лице в
заключението си посочва, че поведението
и отношението на детето по време
на психологичното изследване дава
основание да се приеме, че се
касае за формираща се практика
родителско отчуждение в
начален стадий.
В двата социални доклада се посочва, че връзката между бащата
и дъщерята не е прекъсната.
Съдът
е сезиран с иск с
правно основание чл.59,ал.9 от СК относно режима
на лични отношения на
родителите с детето, предявен от
двамата родители при условията на последващо обективно съединяване след
приемане на насрещната претенция на ответника със същото
основание, както и с искане от
майката за изменение на
размера на присъдената издръжка,
която да бъде увеличена от
120лв. на 250лв.
В
това производство, което по своя
характер представлява съдебна
администрация на гражданските отношения, съдът не се ръководи от
желанието на единия или
другия родител, а от
интересите на детето.
Когато родителите на детето са трайно
разделени или не са в брак и не живеят заедно, при спор между тях съдът
определя при кого да живее детето и кой фактически ще упражнява родителските
права, както и режима на лични контакти
с родителя, при когото детето не живее. Идеята
на СК е да бъде осигурен такъв обем на
личните отношения с този родител, който да гарантира запазване на отношенията му с
детето в
променената семейна ситуация. Водещ
е интересът на детето, а чрез неговата
защита се защитава и важен обществен интерес.
Поради това макар и неизчерпателно,
разпоредбата на чл.59,ал.3 от СК предписва на съда задължително да излезе
от тясната и формална рамка, възприета в отменения СК.
С оглед особеностите на конкретния случай
изложени по-горе, се налага извода, че
режима на лични отношения на детето С. с
неговия баща следва постепенно да бъде
разширяван, а не ограничаван. В
този смисъл са
представените по делото социални
доклади, както и заключението на клиничния психолог в съдебно– психологичната
експертиза.
В съответствие с комплекса от установените по делото
факти и обстоятелства, при конкуренцията
между родителите относно личните отношения на детето с
бащата, при когото то не
живее е в защита на
неговия интерес да бъдат
определени срещи между тях не само
през деня, но и с преспивне
в дома на бащата, за да може детето да се чувства максимално
спокойно и емоционално удовлетворено в
общуването с всеки от
родителите си, въпреки раздялата им.
По
изложените съображения, съдът приема, че
искът на
майката за изменение на определеният режим лични отношения на детето с неговия баща чрез ограничаване без преспиване в дома на бащата
е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде
отхвърлен.
При определяне на личните отношения с бащата следва
да се съобрази местоживеенето на родителите и на детето, трудовата заетост на майката, възрастта на детето, неговите занимания и най-вече неговият интерес да бъде прекъсната формиращата
се практика на родителско отчуждение,
което все още е в начален
стадий. С оглед на тези
обстоятелства, следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето С., както следва: всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 18.00часа в
петък до 18.00часа в неделя, с
преспиване в дома на бащата; за
два дни
с преспиване по време на Коледните празници
и Гергьовден през всяка нечетна година
и за два дни
с преспиване по време
на Новогодишните е празници и Великденските празници през всяка
четна година, както и за период от
един месец без прекъсване през лятото, когато майката
не е в платен
годишен отпуск. За осъществяване
на личните отношения с детето, бащата следва да взема детето
от дома на майката
и съответно да го връща в
този
дом.
Предмет на производството по чл.59,ал.9 от СК във вр. с чл.150 от СК
е и увеличението на издръжката на малолетното дете С..
С Решение
№140/13.05.2016г. по гр.д. №2310/2015г. по
описа на Районен съд- Габрово,
бащата И.Д.Д. е осъден да заплаща на детето С.Д. чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер
на 120лв., считано от 13.10.2016г..
По делото няма данни
за доходите на майката.
От
представеното удостоверение на
НОИ-ТП-Габрово, издадено на 11.11.2020г.
е видно, че през периода м.януари 2020г.- м. октомври 2020г. на бащата е изплатено
обезщетение общо в размер
на 11 514.95лв..
В
социалния доклад се съдържат данни, че през периода
м.12.2019г.-23.03.2020г. бащата е
работил в Германия без
трудов договор, поради което няма
данни за размера на доходите,
които е
получавал там.
По делото няма данни за ответника,
да има задължение към друго
ненавършило пълнолетие лице за плащане на месечна издръжка.
Безспорно по делото е, че майката е родителя, който
полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето С.. Детето
е ученичка в първи клас на ОУ ”Св.Св.Кирил и Методий”-Габрово -целодневна форма на обучение, поради което се заплащат
разходи за храна по
1.20лв. на ден. Посещава тренировъчни
занимания по хандбал, за което
се плаща месечен членски внос
в размер на
20лв..
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно
дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Нуждите на
лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените
условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното
му състояние, квалификация. Определената издръжка може да бъде изменяна при
изменение на обстоятелствата /чл.150 СК/, което изменение трябва да бъде трайно
и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите на дължащия
издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите
нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има предвид и
изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на стоките и
услугите, но със съображението, че това важи и за двете страни в процеса,
порастването на детето, а от там нарастването на неговите нужди и потребности.
Минималния размер на издръжката е регламентиран в чл.142 ал.2 от СК и е в
размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която към настоящия
момент е в размер на 610лв., или минималния размер на издръжката съгласно
закона е в размер на 152.50лв. От 01.01.2021г.
предстои увеличение на размера
на минималната работна
заплата, съответно и на
минималния размер на издръжката.
Като взе предвид изложеното по-горе съдът намира, че от определяне на издръжката, която получава
детето С., чрез своята майка към настоящия момент е изминал период от около четири
години, през който детето е пораснало, ходи на училище. Към настоящия момент е
на 7 години. Порастването на детето и преминаването му в по-висока възрастова група
несъмнено води до увеличаване както на ежедневните му нужди от храна, облекло, учебни пособия, така и
за други нужди, които са характерни за дете на тази възраст. Има повишение на цените на
текущите разходи за
домакинството и стоките от първа
необходимост. Всички тези обстоятелства налагат извода за установено изменение в нуждите на издържания
по смисъла на чл.150 СК.
Ответникът е живял и работил в чужбина, където е имал възможност
да реализира по-високи
трудови доходи. Следва да се
отчете и липсата на задължение към друго
ненавършило пълнолетие дете, както и
обстоятелството, че майката сама осъществява преките грижи за
отглеждане на детето.
Съдът намира, че
за задоволяване на потребностите на детето С., родена на ***г., с оглед
възрастта й, възможностите на нейните родители и нормативната уредба за размера
на дължимата издръжка, е необходима ежемесечна издръжка в размер на 410лв., като
ответникът следва да заплаща 210лв., а останалата част от сумата следва да се
поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитаването на детето. Следователно,
предявеният иск за увеличение на издръжката е основателен
и доказан до размер на сумата от 210лв., а в останалата част до
претендирания размер от 250лв., искът
следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху
размера на присъдената издръжка
в размер на
129.60лв., както и д.такса в размер
на 5.00лв., в случай на
издаване на изпълнителен лист, по сметка на Районен
съд- Габрово.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по
чл.59, ал.9 от СК от Д. Р. Р., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат В.П. *** против И.Д.Д.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Н.Д. ***, в частта
за изменение на определения режим на лични отношения на детето С.И.Д. с баща й И.Д.Д. чрез ограничаване на режима без преспиване в дома
на бащата, като
неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯВА режима на лични отношения на
детето С.И.Д., ЕГН**********, с
майка и законен представител Д.Р. Р.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат В.П. ***, с неговия баща И.Д.Д.,ЕГН**********,
с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Д.
***, определен с Решение №140/13.05.2016г.
по гр.д. №2310/2015г. на ГРС и Решение №228/16.11.2016г. по въззивно гражданско
дело №226/2016г. на ГОС, влязло в сила на 16.11.2016г., както следва:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата И.Д. Д., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Д. *** и
детето С.И.Д., ЕГН**********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 18.00часа в
петък до 18.00часа в неделя, с
преспиване в дома на бащата; за
два дни
с преспиване по време на Коледните празници
и Гергьовден през всяка
нечетна година и за
два дни с
преспиване по време на
Новогодишните е празници и Великденските
празници през всяка четна година, както и за период от един месец
без прекъсване през
лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като за осъществяване
на личните отношения с детето, бащата да взема детето от дома на майката
и съответно да го връща в този
дом, на основание чл.59,ал.9 от СК.
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка с Решение №140/ 13.05.2016г. по гр.д. №2310/2015г. на по описа на Районен съд-Габрово, като я УВЕЛИЧАВА, както следва:
ОСЪЖДА И.Д. Д., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Д. *** да
заплаща на малолетната си дъщеря С.И.Д.,
ЕГН**********, чрез нейната майка и
законен представител Д.Р.Р.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат В.П. ***, ежемесечна издръжка в
размер на 210лв./двеста и десет
лева/, считано от 21.04.2020г.
ведно със законната
лихва при просрочие, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.59,ал.9 във
вр. с чл. 150 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата част, като
неоснователен и недоказан.
Допуска
предварително изпълнение на уважената част от решението за издръжката,
на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д. Д.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Н.Д. *** да
заплати държавна такса върху
размера на присъдената издръжка
в размер на
129.60лв./сто двадесет и
девет лева и шестдесет ст./, както и държавна такса в
размер на 5.00лв./пет лева/, в
случай на издаване на изпълнителен лист, по сметка на
Районен съд- Габрово.
Присъдената издръжка да се заплаща по
следната банкова сметка
*** Д. Р. Р. в „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД: IBAN:***; BIС:UBBSBGSF.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен
срок от
връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: